Хайде да си припомним малко факти?

Пак започнахте с разделение и в деня на почит към паметта на загиналите за свобода. Стига с тази Русия. Факт, империята дава най-голям дан за изхода на войната, но тя за това е “Руско – Турска”, а не “руско-българска – турска”.

Да не говорим, че освобождението не е баш освобождение. Доста спорят историците за освобождението, доколко сме освободени или отново падаме под чуждо влияние и след “освобождението” след предварителният договор в Сан Стефано. Процеси, в които България не участва.

Ето и детайлна разбивка на силите, участвали в

“Руско-турската” война (1877–1878 г.). Важно е да уточним, че по това време понятието „наемници“ (хора, биещи се само за пари) е по-рядко срещано от доброволците (водени от идеология или национална кауза) и редовните съюзнически войски.

Основни държави участнички са т.нар. редовни армии. Тези страни участват с официални държавни решения и мащабни военни контингенти.

Руска империя:

Основната сила. В състава й влизат не само руснаци, но и много други националности от империята – украинци, белоруси, финландци, грузинци, арменци.

Финландия:

Участва с елитния Трети финландски стрелкови батальон (около 900–1000 души).

Румъния:

Включва се активно след обсадата на Плевен. Участва с около 60 000 – 114 000 хил. души редовна войска под командването на княз Карол I.

Доброволчески формирования са Опълчение и чети.

Това са хората, които се бият за национално освобождение, без да са част от официална държавна армия в началото.

Българско опълчение: Сформирано в Самара и Кишинев. Първоначално около 7 500 души, по-късно достига над 10 000. Това са българи доброволци, емигранти и участници в предишни въстания.

Български чети:

Над 60 доброволчески чети, като тези на Панайот Хитов, Филип Тотю и Желю войвода, действат в тила на турската армия извършвайки разузнаване и диверсии.

Чуждестранни доброволци и легиони са “интернационалната подкрепа”. Тук попадат хората, които се включват индивидуално или в малки групи.

На страната на руската империя:

Поляци:

Въпреки напрежението с Русия, много поляци служат като офицери в руската армия.

Черногорци и сърби: Хиляди доброволци се присъединяват към руските части извън редовните армии на своите страни.

От страната на Османската империя е “Полски легион”: Сформиран от полски емигранти (противници на Русия), които се бият на страната на султана.

Черкези и башибозук: Нередовни части, съставени от мухаджири (бежанци от Кавказ), известни с голямата си жестокост към цивилното население.

Британски офицери: Великобритания официално е неутрална, но много британски военни съветници и медици (като Валънтайн Бейкър – Бейкър паша) помагат на турската армия.

Въпреки че се нарича „руска“ армия, тогава тя е мултинационална машина.

Оценките на историците сочат следното:

Великоруси (днешни руснаци) представляват около 60–65% от личния състав. Те съставляват ядрото на пехотата и артилерията.

Малоруси (украинци) са около 25–30%. Поради териториалната близост на Украйна до сцената на военните действия, огромен брой от мобилизираните и тиловите части са именно от украинските губернии.

Белоруси са 5–7% от армията на империята. Други, сред които и поляци, финландци, прибалтийци, кавказки народи са около 3–5% от състава на армията.

Важно е да се отбележи, че някои нации участват със свои обособени структури като

Финландци например. Както споменах, те имат собствен батальон (Финландската гвардия), който е бил изцяло от финландци. В руската армия по това време служат и над 40 000 поляци (редовни войници и много офицери), въпреки че Полша е под руска власт . Кавказки народи в състава на Кавказкия корпус (който се бие срещу турците в Армения и Грузия) участват хиляди грузинци, арменци и осетинци.

В числа, свободата ни струва 11 милиона златни рубли. Окупационен дълг, който плащаме и след 1902 г., със заеми от френските банки.

Така че, трябва да сме благодарни на всички държави, нации и вери, които са дали кръвта и живота си за свободата на България. Макар и до днес, свободата като значение, да е повод за спор сред историците, затова изобщо имало ли е освобождение или просто сме преминали под влиянието на “ботуша” на империята?

А и след срамният конгрес на “великите сили” и империята, България е разкъсана на парчета и подарена. Над 70 години след това, ще преминат в битки и войни за единението и суверинитета на България.

Свобода и до днес няма…

Чувствате ли се свободни?

Previous Post

Груби сметки за предстоящите избори

Next Post

Как се купуват гласове? Кой направи Явор Божанков депутат?

Comments (0)

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми