Хайде да си припомним малко факти?

Пак започнахте с разделение и в деня на почит към паметта на загиналите за свобода. Стига с тази Русия. Факт, империята дава най-голям дан за изхода на войната, но тя за това е “Руско – Турска”, а не “руско-българска – турска”.

Да не говорим, че освобождението не е баш освобождение. Доста спорят историците за освобождението, доколко сме освободени или отново падаме под чуждо влияние и след “освобождението” след предварителният договор в Сан Стефано. Процеси, в които България не участва.

Ето и детайлна разбивка на силите, участвали в

“Руско-турската” война (1877–1878 г.). Важно е да уточним, че по това време понятието „наемници“ (хора, биещи се само за пари) е по-рядко срещано от доброволците (водени от идеология или национална кауза) и редовните съюзнически войски.

Основни държави участнички са т.нар. редовни армии. Тези страни участват с официални държавни решения и мащабни военни контингенти.

Руска империя:

Основната сила. В състава й влизат не само руснаци, но и много други националности от империята – украинци, белоруси, финландци, грузинци, арменци.

Финландия:

Участва с елитния Трети финландски стрелкови батальон (около 900–1000 души).

Румъния:

Включва се активно след обсадата на Плевен. Участва с около 60 000 – 114 000 хил. души редовна войска под командването на княз Карол I.

Доброволчески формирования са Опълчение и чети.

Това са хората, които се бият за национално освобождение, без да са част от официална държавна армия в началото.

Българско опълчение: Сформирано в Самара и Кишинев. Първоначално около 7 500 души, по-късно достига над 10 000. Това са българи доброволци, емигранти и участници в предишни въстания.

Български чети:

Над 60 доброволчески чети, като тези на Панайот Хитов, Филип Тотю и Желю войвода, действат в тила на турската армия извършвайки разузнаване и диверсии.

Чуждестранни доброволци и легиони са “интернационалната подкрепа”. Тук попадат хората, които се включват индивидуално или в малки групи.

На страната на руската империя:

Поляци:

Въпреки напрежението с Русия, много поляци служат като офицери в руската армия.

Черногорци и сърби: Хиляди доброволци се присъединяват към руските части извън редовните армии на своите страни.

От страната на Османската империя е “Полски легион”: Сформиран от полски емигранти (противници на Русия), които се бият на страната на султана.

Черкези и башибозук: Нередовни части, съставени от мухаджири (бежанци от Кавказ), известни с голямата си жестокост към цивилното население.

Британски офицери: Великобритания официално е неутрална, но много британски военни съветници и медици (като Валънтайн Бейкър – Бейкър паша) помагат на турската армия.

Въпреки че се нарича „руска“ армия, тогава тя е мултинационална машина.

Оценките на историците сочат следното:

Великоруси (днешни руснаци) представляват около 60–65% от личния състав. Те съставляват ядрото на пехотата и артилерията.

Малоруси (украинци) са около 25–30%. Поради териториалната близост на Украйна до сцената на военните действия, огромен брой от мобилизираните и тиловите части са именно от украинските губернии.

Белоруси са 5–7% от армията на империята. Други, сред които и поляци, финландци, прибалтийци, кавказки народи са около 3–5% от състава на армията.

Важно е да се отбележи, че някои нации участват със свои обособени структури като

Финландци например. Както споменах, те имат собствен батальон (Финландската гвардия), който е бил изцяло от финландци. В руската армия по това време служат и над 40 000 поляци (редовни войници и много офицери), въпреки че Полша е под руска власт . Кавказки народи в състава на Кавказкия корпус (който се бие срещу турците в Армения и Грузия) участват хиляди грузинци, арменци и осетинци.

В числа, свободата ни струва 11 милиона златни рубли. Окупационен дълг, който плащаме и след 1902 г., със заеми от френските банки.

Така че, трябва да сме благодарни на всички държави, нации и вери, които са дали кръвта и живота си за свободата на България. Макар и до днес, свободата като значение, да е повод за спор сред историците, затова изобщо имало ли е освобождение или просто сме преминали под влиянието на “ботуша” на империята?

А и след срамният конгрес на “великите сили” и империята, България е разкъсана на парчета и подарена. Над 70 години след това, ще преминат в битки и войни за единението и суверинитета на България.

Свобода и до днес няма…

Чувствате ли се свободни?