Рибарите от Северното Черноморие не са съгласни с така внесения Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства на страната. Около това мнение се обедини браншът по време на среща, състояла се тази сутрин във Варна, каза за БТА председателят на рибарското сдружение „Черноморски изгрев“ Емил Милев.
Той уточни, че зад това становище стоят не само членовете на сдружението, но и рибари от Шабла до Бяла, както и Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ Фиш“.
Милев коментира, че рибарите ще изчакат дебатите по законопроекта в Народното събрание, които ще се състоят на 6 февруари и за които очакват да получат покана. Следващите действия ще зависят от това дали ще бъдат взети под внимание забележките на сектора и, ако това не е така, ще се стигне до стачни действия, допълни той.

Новият ректор проф. Галин Иванов ще ръководи Университета по хранителни технологии (УХТ) с екип от четирима зам.-ректори и двама функционални декани. Управленска структура бе одобрена единодушно от Академичния съвет по негово предложение, съобщиха от учебното заведение.
Зам.-ректор по международна и комуникационна дейност става доц. д.н. Кирил Михалев, по учебна дейност и академичен състав – проф. д. н. Георги Костов, по научна дейност и мобилност – проф. д-р Георги Добрев, а по проектна дейност и бизнес партньорство – проф. д-р Десислав Балев. Функционален декан по международно сътрудничество и обучение става доц. д-р Иван Обрешков, а по студентска дейност и продължаващо обучение – доц. д-р Десислава Влахова-Вангелова.
В предходния мандат доц. Михалев и проф. Костов бяха функционални декани, а проф. Балев ‒ декан на Технологичния факултет. Ректорът проф. Иванов заяви, че е подбрал в екипа си хора с богат управленски опит и неподправен младежки ентусиазъм. Свързващата нишка е доказаната почтеност и волята за активно участие в живота и популяризирането на УХТ. Ще разчитам заедно да изпълним поставените цели в програмата ми за управление и да развием УХТ като модерен европейски университет“, обърна се ректорът към членовете на Академичния съвет.
Проф. Галин Иванов бе избран за ректор на Университета по хранителни технологии – Пловдив в края на декември миналата година. За него своята подкрепа дадоха 130 от членовете на Общото събрание, а за опонента му – академик Атанас Павлов – 36. Общо гласуваха 171 души, действителните бюлетини бяха 169.

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) организира лекция на тема „Въведение в анализа на фитолити и скорбяла, и приносът им в археологията“. Събитието е на 8 февруари, а по темата ще говори д-р Карлос Сантяго Мареро, съобщават от института.
По думите им археоботаниката и изследването на растителни останки играят основна роля за по-детайлното разбиране на социоекологичната динамика в миналото. „Свидетелство за това е анализът на микроостанки като фитолити и скорбяла, чието приложение в археологията нараства значително през последните десетилетия, превръщайки се в ключово средство за разкриването на нови аспекти от употребата на растенията и взаимодействието им с хората в древните общества“, пишат от НАИМ-БАН.
Лекцията има за цел да представи някои методически аспекти от изучаването на фитолити и скорбяла и приноса им в археологическите проучвания. Скорошни изследвания от неолитния обект Чаталхьоюк в Турция се очаква да послужат като практически пример, разкривайки значението на микроботаничните останки в обогатяване на познанията за хранителните практики и начин на живот в миналото.
Д-р Карлос Мареро специализира в изучаването на фитолити и скорбяла в археологията. Следвайки тази методика, той изследва взаимодействието между хора и растения, дейности, свързани с обработката на растения, както и хранителните практики в древните общества. Карлос Мареро защитава докторска дисертация в университета „Помпеу Фабра“ в Барселона, с фокус върху анализа на фитолити и скорбяла от неолита от Чаталхьоюк, разкривайки нови аспекти от фитокултурните познания на обитателите, социалната организация, обработката на растения и използване на пространството. 
Към днешна дата Карлос Мареро е постдокторант по археоботаника в института Mila i Fontanals, Spanish Research Council. Член е на изследователски проект Roots of the Mediterranean Diet. Мареро участва в научни проекти на неолитни обекти в Гърция и Турция, както и на обекти от доколумбовия период в Южна Америка и Карибите.
Академичният семинар на НАИМ-БАН представя ежегодно пред българската академична общност и широката общественост нови постижения в областта на археологията, нумизматиката, епиграфиката и интердисциплинарните изследвания. Фокусът на семинара е насочен към постиженията в международната и българската наука. Основната му цел е да изгражда и поддържа висока степен на образованост и информираност в областта на археологията и съпътстващите я научни направления сред специалистите и широката общественост, да популяризира археологията и опазването на културно-историческото наследство, да създава партньорства и широка мрежа от работни контакти за учените на НАИМ-БАН.
/ ГН

Джесика Удуърт и Петер Бросенс получават специалната награда на „София филм фест“, съобщават от „Арт фест“. След премиерата на „Лука“ в София през миналата година, фестивалът ще представи специална ретроспектива на режисьорите –  от „Хадак“ до „Лука“.
Джесика Удуърт и Петeр Бросенс са посветили общия си творчески път на киното. Тя е дипломант на Принстън (класически театър и литература) и Стансфорд (документално кино). Печели стипендия „Фулбрайт“ и снима документалния филм The Virgin Diaries в Мароко. Докато работи по дипломния си филм Urga Song в Монголия, среща Петер Бросенс. Той изучава социална и културна антропология и е магистър по визуална антропология. Между 1993 и 1999 година продуцира и сърежисира документалната поредица Mongolia Trilogy. В началото на новото хилядолетие, Удуърт и Бросенс се посвещават на нови съвместни проекти, реализирани чрез тяхната независима белгийска продуцентска компания Bo Films.
ФИЛМИТЕ НА УДУЪРТ-БРОСЕНС
Отличеният със „Златен лъв на бъдещето“ във Венеция „Хадак“ (2006) е поетичен портрет на тъжната реалност в Монголия, съчетание между мечти и спомени. Първият игрален филм на Петер Бросенс и Джесика Удуърт разказва епичната история на Баги – 17-годишен пастир в мразовитите степи на Монголия, чиято съдба е да стане шаман. Баги спасява живота на красива девойка, която краде въглища. Двамата заедно разкриват, че плъзналите слухове за всеобща епидемия са неверни, а целта е да се унищожи номадството и пастирските традиции.
Вторият филм на Бросенс и Удуърт – „Алтиплано“ (2009), е представен в Седмицата на критиката в Кан. Сниман на три континента и на пет езика, той разказва историите на две жени в траур, чиито съдби се преплитат. 
В „Петият сезон“ (2012) мистериозно бедствие поразява село дълбоко в Ардените. Пролетта отказва да дойде. Цикълът на природата се е преобърнал. Алис, Тома и Октав – три деца от селото се опитват да открият смисъл в света, който се руши около тях. Визуално впечатляващата кинотворба, наситена със символи, печели киноспециалистите на премиерата си в Международния конкурс във Венеция и отличията Green Drop и Young Cinema Award.
Световната премиера на четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс – „Белгийският крал“ е в програмата „Хоризонти“ на 73-ия кинофестивал във Венеция (2016). Филмът участва с успех в програмите на над 30 фестивала по целия свят, сред които в Пусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг. Ролята на краля е поверена на белгийския актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Във филма участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други. Пътешествието е заснето почти изцяло в България, копродуцент от българска страна е Арт Фест (Мира Сталева и Стефан Китанов). „Този филм е класически „mockumentary” (псевдо-документален филм), който съчетава умело сатирата в изказа с по-дълбоки послания“,  пише за него „Варайъти”. 
Срещата на „Босият император“ (2019) с българската публика бе представен на 24-ия „София филм фест“ в пандемичната 2020 година. Филмът е драматична комедия за премеждията на познатия крал на Белгия (Петер Ван ден Бегин) в санаториум на острова на Тито в Хърватия. 
/ДД

Изложба, посветена на архитект Васил Китов, показва Регионалният исторически музей в София (РИМ-София) по повод 80 години от рождението му. Откриването е на 30 януари, съобщават организаторите.
Експозицията е озаглавена „Архитект Васил Китов – Реставраторът“ и ще продължи до 7 май. В нея са включени оригинални проекти, фотографии, награди, грамоти и отличия. Съставители на изложбата са архитектите Валентина Върбанова, София Лостова – Топалова, Кристина Скрижовска и други сътрудници на РИМ–София. 
По време на откриването на изложбата се предвижда да бъде прожектиран филм на Българската национална телевизия (БНТ) за изграждането на подземния музей под базилика „Света София“.
„Архитект Васил Китов десетилетия наред работеше с Музея за история на София.  Беше не само колега, но и голям приятел на музея. Известен със своята скромност и безграничен работохолизъм, той беше автор на много от значимите софийски паметници на културата“, пишат от РИМ-София. Допълват, че неговите проекти и голямата му научна документация се съхраняват в архива на музея след негово дарение през 2006 г.
Васил Китов (1944-2013) е български архитект, специалист в сферата на реставрацията от втората половина на XX в. и първото десетилетие на XXІ в. Сред неговите проекти за реставрация са Боянската църква, църквата „Св. Богородица“ в Драгалевския манастир, базиликата „Св. София“, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в София, централната синагога в столицата, сградата на Народното събрание, църквите „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин, Българските Метох и Екзархия в Истанбул и други.
Като проектант в Националния институт за паметниците на културата (НИПК, днес Национален институт за недвижимо културно наследство) работи по реализацията на над 90 обекта за консервация, адаптация и реставрация на къщи и църкви в Мелник, Банско, Самоков, София и др., както и на археологически обекти в София, Мездра и стария град в Несебър.
/ ГН

От 26 до 28 януари в Габрово ще се проведе Gabrovo Game Jam 2024. Това съобщиха за БТА от Музея на хумора и сатирата. Габрово се готви за още едно зашеметяващо приключение в света на игрите с шестото издание на Gabrovo Game Jam 2024. Този хакатон, посветен на компютърните и настолните игри, обединява програмисти, писатели, аниматори и художници от цяла страна в едно вдъхновяващо събитие в Музея на хумора и сатирата. То ще се проведе от 26 до 28 януари 2024, и е част от престижния Global Game Jam, като участието е безплатно, съобщават още организаторите. 
Оценяването ще става по стандартни критерии, а това което ще търси журито и ще донесе бонус точки на отборите, са сюжети и персонажи в игрите, близки до Габрово и габровци – находчиви и пестеливи, предприемчиви, с чувство за хумор, както и присъствието на отличителни символи на града, допълват организаторите.
От Музея на хумора и сатирата посочиха и кои ще бъдат ментори на отборите тази година. Това са Радослав Недялков, Senior Character Artist в SYBO, Даниел Ангелов, Quality Assurance Manager в IT компанията FFW, Ралия Георгиева, Project manager в BrainstormYouth, Стефан Стойчев, Senior Software Developer в Lexoro Group и Цанислав Павловски, Technical Artist в Visteon Corporation.
БТА припомня, че през 2023 г. Gabrovo Game Jam журито единодушно определи първо място за играта Roots of Renewal на отбора Space Roots, съставен от ученици от 11 клас в специалност „Приложно програмиране“ в Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ (ПТГ) в Габрово. В нея играещият се опитва да възстанови „загиналата“ планета Земя, засаждайки различни растения и защитавайки я от опасни метеорити и кораби с извънземни. Втора награда отново бе за отбор от ПТГ, но този път от дванадесетокласници – Interactive за 3D играта Back to the Roots, която ни връща към корените на човечеството във времето на каменната ера. Целта ѝ е да се помогне на неандерталец да събере необходимите ресурси за запалването на огън. Предстои разработване на следващите нива, които ще отведат играещия в Античността и Средновековието. На трето място е отбор, който се сформира в началото на хакатона – Weed for Speed, за играта „Poison Garden“.
 

Реконструкцията на бетонния мост в Пловдив ще започне в края на месец март – началото на април. Това съобщиха на пресконференция кметът на града Костадин Димитров и зам.-кметът по строителството Тошо Пашов. Мостът пречи на железопътния транспорт, който се рехабилитира по проекта „Развитие на железопътен възел Пловдив“, изпълняван от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Стойността на проекта е над 200 млн. лв.
След среща в Министерството на транспорта с министъра и ръководството на НКЖИ се сформира работна група, която от тази седмица започва работа по проекта, посочи Пашов. По думите му предстои среща с проектантите, за да се изчистят забележките в южната пътна част на моста. От общинската администрация очакват да видят в анекса на договора между НКЖИ и изпълнителя на пробива на гарата, който ще реконструира и бетонния мост,  вписани шестте месеца, за които твърдят, че ще го завършат. 
През март ще бъде завършен проектът „Модър – Царевец“, който ще компенсира спирането на движението по бетонния мост и ще облекчи жителите на район „Южен“.
Община Пловдив започва проверки на строежи за замърсяване на града, съобщи зам.-кметът по екология Иван Стоянов. По думите му проверки ще има и на ресторанти и търговски обекти за разделно изхвърляне на отпадъците, а на фирмите в индустриалните зони в града за това колко отпадък генерират и достатъчни ли са съдовете. 

Българският документален филм „От другата страна“ получи големите награди на конкурс в Съединените американски щати, съобщават от екипа на продукцията. 
Международният филмов фестивал Best Film Awards, с рейтинг в американската ранг листа IMDb, отличи лентата с приза „Най-добър игрален документален филм“. Второто отличие е в абсолютната категория Gold, където филмът има почетна награда и, заедно с големия победител, е в тази графа. „От другата страна“ печели приза в конкуренция с още 20 филмови документални ленти от цял свят.
 „От другата страна“ е вписан за участие в още 20 международни фестивала по цял свят, които ще се провеждат до края на 2024 г., но определено Best Film Awards е най-престижният, коментират от екипа. 
Филмът е проект на режисьора Николай Русакиев и журналиста Мартин Георгиев, който е автор и оператор. Действието се развива през април 2023 г. 
„Мартин Георгиев е допуснат от другата страна на фронта в Украйна. Той вече беше ходил в Одеса, Николаев и Киев, в началото на войната, когато всички украинци бягаха в обратна посока. И още тогава поиска да види и другата страна – Русия, Донецк, а защо не и Мариупол“, разказват от екипа на филма.
„Мартин е журналист от страна, член на НАТО, обявена от руския президент Путин за „вражеска държава“ – допускането му там изглеждаше невъзможно. Но точно една година след началото на конфликта, той получи виза и акредитация, след което прекара две седмици от „другата“ страна. Сам. Така, вероятно той стана единственият журналист, който е бил и в Украйна, и в Русия, докато между тях се води война. И има две военни акредитации. Нещо повече – Мартин Георгиев със сигурност е последният чужденец, посетил централата на частната военна компания „Вагнер“ преди метежа на Пригожин и последвалата му смърт“, разказват още от екипа на филма.
Филмът е едночасов разказ за двуседмичното пребиваване на Мартин в Москва, Донецк, Мариупол, Санкт-Петербург… „По своята същност представлява възстановка на неформален разпит на Мартин Георгиев пред ДАНС, след прибирането му от фронта. Още тогава (месец май 2023 г.) той предупреждава Агенцията за национална сигурност за подготовката на гражданска война в Русия. Пътуването му между Москва и Донецк, с човек от „Вагнер“, както и случилото се на фронта, го наведоха на тези мисли. След метежа на Пригожин тесен кръг от хора, които знаеха за този разпит, потърсиха авторите на филма с въпрос: „И сега, какво следва?“,  разказват от екипа на филма. 
/ДД

Общинските съветници от „Демократи за силна България“ (ДСБ) – Пловдив, Владимир Славенски и Йоно Чепилски, които са част от групата на “Продължаваме промяната – Демократична България”, внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен в срок до края на 2024 година. Това съобщиха от пресцентъра на партията.
В проекта на решение се предлага паметникът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство и да бъде обявен конкурс от Община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството около известния като “Альоша” монумент. Според съветниците на ДСБ в момента това пространство е занемарено. В доводите на предложението се казва, че паметникът е символ на окупацията на България между 1944 -1947 г. от Червената армия и е символ на потиснатото национално достойнство, както и че представя погрешно историческата реалност. Според вносителите премахването на паметника “Альоша” от върха на хълма Бунарджика е морален акт, който цели да почете българската история, националното достойнство и жертвите на тоталитарния комунистически режим.
По думите на Владимир Славенски ДСБ – Пловдив има ясна и категорична позиция, че мястото на паметника следва да бъде преосмислено. Ние заставаме на страната на историческата истина и сме дълбоко убедени, че това е в интерес на всички пловдивчани, а и на всички български граждани, посочи той.
Според Йоно Чепилски паметникът “Альоша” се отличава силно от другите паметници в града със своя огромен ръст и мащаб. Това не е част от културната традиция и колективната памет на Пловдив, а неговият превес над другите паметници в града показват безпрекословната власт на СССР над България в тоталитарния период, коментира той.
Очаква се предложението да влезе в дневния ред на Общинския съвет за сесията на 17 януари. 
Паметникът на Съветската армия „Альоша“ е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма Бунарджик. Открит е официално през 1957 година. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет „Шпагин“ с цевта надолу. Прототипът на статуята е руският войник от Трети украински фронт Алексей Иванович Скурлатов. 

Над 53 млн. лв. от държавния бюджет са предвидени за проекти в община Сливен, съобщи на брифинг днес кметът Стефан Радев. Крайният срок за изпълнението им е 2026 година, като списъкът с планираните обекти няма да бъде окончателен и може да бъде допълван и коригиран по предложение на общините.
Като най-важен проект Стефан Радев открои асфалтирането и възстановяване на 20 км улична мрежа в кв. „Речица“. Финансирането за него е в размер на 19 млн. лв. и предстои да бъде изпълнен след приключване на водния проект на ВиК.
Общо 4,5 млн. лв. са за подмяна и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на село Гавраилово. В село Градско предстои изпълнение на проект за допълнително водоснабдяване на стойност над 2,1 млн. лв.
Над 16,5 млн. лв. ще бъдат инвестирани в цялостното обновяване на Колодрума в областния град и превръщането му в мултифункционално съоръжение. Ще бъде поставена подходяща настилка за тренировки и състезания по пистово колоездене. Заедно с реновирането на пистата се предвижда допълване на обслужващата сграда с необходимите помещения за провеждане на международни състезания и други събития. Предвижда се изграждане на лекоатлетическа писта, BMX парк с извити рампи, мини футболно игрище, където ще има възможност да се изгражда и ледена пързалка, както и разполагане на сцени и пасивен екран за лятно кино. Предвижда се изграждане на нови трибуни с капацитет до 1400 места. 
Ще се финансира още благоустрояване на райони в кварталите „Клуцохор“, „Дружба“ и „Българка“. Заложените средства за тях са над 8 млн. лв. Предвижда се обновяване на алеи и тротоари, зони за отдих, детски и спортни площадки, фитнеси на открито, нови паркоместа. Там се планира изграждане на улично и парково осветление, видеонаблюдение, както и поливни системи за зелените площи.