Община Сливен и „БалБок Инженеринг“ АД организират пролетна кампания за безвъзмездно приемане на опасни отпадъци от домакинствата, съобщиха от общинския пресцентър.
Домакинствата ще имат възможност да предадат живак, лакове, химикали, лекарства с изтекъл срок на годност и др.
Втората кампания в общината за тази година е на 17 октомври, също еднодневна.
Сливен е една от първите общини в България, присъединили се към Националната система за опасни битови отпадъци и със съществен принос за нейното изграждане и утвърждаване.

Очаквам решение за това България и Румъния да могат да се просъединят към Шенген и по суша след изборите за Европейски парламент, каза заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас в отговор на въпрос на БТА в Европарламента в Страсбург.
Това не би трябвало да се случи много след този политически цикъл и според мен трябва да се очаква напредък в края на тези година или в началото на следващата, каза още Схинас.
Смятам, че направеното от България и Румъния по отношение на присъединяването им към Шенген надмина това, което се очакваше от тях, отбеляза зам.-председателят на Еврокомисията. 
Първата стъпка за присъединяване по въздух и море е важна и това де факто представлява влизането на двете страни в Шенген. В тази връзка не разбирам „мрънкането и оплакването в двете страни, сякаш това не е важна стъпка“. Предприетите решения (за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство) представляват важна стъпка и само след няколко седмици ще видим и резултатите от тях, в края на март (когато пътуванията по въздух и море от и до двете страни и другите страни членки на Шенгенското пространство ще се извършват без паспортен контрол), допълни Схинас.
Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон също коментира пред БТА, че от 31 март България и Румъния ще бъдат пълноправни членки на Шенгенското пространство (в края на 2023 г. беше договорено това да стане само по въздух и море, бел. ред.) Двете страни ще трябва да прилагат всички шенгенски споразумения, които ще се отнасят и за тях самите. 
Границите между тях и останалите държави членки на Шенгенското пространство ще бъдат смятани за вътрешни граници, а не външни за Шенген. За мен остава основен приоритет граничният контрол между България и Румъния и между останалите страни членки да бъде решен преди края на моя мандат (есента на тази година, бел. ред.), допълни еврокомисар Йохансон. 

Съвместната изложба на Регионалния исторически музей във Велико Търново и Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства „Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече“ ще бъде открита на 13 март в музея в Казанлък. Това съобщиха за БТА от културния институт. На тази дата се навършват 111 години от превземането на Одринската крепост от българската армия в хода на Балканската война през 1912 – 1913 година, а изложбата е посветена именно на този момент. 
Върху 18 табла са представени епизоди от превземането на Одрин, запечатани във фотографии, документи и вещи. Акцентът в изложбата е една снимка от архива на Лилия Димитрова с посвещението „13 март 1913 год. В Одрин – Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече. Ваш: Г. Чорбаджийски“. Именно този надпис дава името на експозицията му, а авторът му е Георги Чорбаджийски, брат на именития казанлъшки писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Той прави снимка за спомен след превземането на града заедно с двама свои бойни другари, която изпраща на своите родители. 
Материалите, използвани за съставянето на изложбата, се публикуват за пръв път, а освен неизвестните фотографии, в нея е показан и печат на железопътната спирка в Одрин от времето, когато е бил под българска администрация, както и писмо на Шукри паша до генерал Драганов, с което той моли да бъдат освободени турските пленници. 
Снимките и материалите за реализиране на експозицията са предоставени от архивите на Държавния военноисторически архив във Велико Търново, Музея на фотографията в Казанлък, Министерството на отбраната, Николай Гичев, Лилия Димитрова, Хриси Владкова, Петя Големанова, Александър Въчков и Симеон Цветков. 

Специалисти в сферата на превода, редакцията и медиите споделиха своя опит по отношение на трудностите пред българския език. Това стана в рамките на семинара „Предизвикателствата на новия български: чужди думи, превод, медии и езикова практика“, който се проведе днес в Дома на Европа в София.
Европейските институции говорят с тежък административен език, защото за тях е важна точността и прецизността на това, което се казва. Те говорят на 27 държави и не се отчита местният контекст, няма отношение към това как публиката в тези държави ще възприеме съобщението, каза Свилена Георгиева, преводач, служител по езиковите въпроси, представител на Генерална дирекция (ГД )“Писмени преводи“ на Европейската комисия (ЕК). 
Георгиева посочи, че медиите трябва да превеждат от „европейския“ български на „човешкия“ български и даде пример с неправилния превод на „Green deal“, който не е „Зелена сделка“, а „Зелен пакт“. Думата сделка моментално отнася читателя към търговската област и може да се създаде негативна конотация, поясни тя. 
Георгиева представи възможностите на платформата „Интерактивна терминология за Европа“ (IATE) и нейните функции. Тя е многоезична, междуинституционална, публична, интерактивна и с огромен ресурс, обясни специалистът. Там има и термини от ежедневния живот, такива във връзка с най-новите събития, изрази от научни области, термини, свързани с конкретна държава, регион, култура, политическа система, добави още Свилена Георгиева.
Освен това ЕК предлага безплатни услуги, базирани на изкуствен интелект – автоматичен машинен превод eTranslation, еSummary, който изготвя резюме на изпратен текст и услугата еBriеfing , която извежда главните точки от някаква среща и може да се използва за създаване на протокол или дневен ред, обясни тя.
Д-р Павлина Върбанова, езиковед и създател на езиковата платформа „Как се пише?“, представи резултатите от изследването „Думи на годината“ 2023. Според него най-използваните три думи за изминалата година са изкуствен интелект, сглобка и времеубежище. Анализът засяга и броя на онлайн медиите, които са 9730 на брой, обясни още тя. 
Броят на публикациите, обработени по време на медийното изследване, е над 10 млн., добави Върбанова. Тя отбеляза, че в анализа не са включени т.нар. сайтове гъби. Сайтовете гъби изникват и стават активни изведнъж, те се управляват от едно и също място, но с различен домейн. Целта е разпространяването на точно определена информация, добави още тя.
Върбанова представи и резултатите на класацията за личности на годината, която сочи, че най-споменавани в българските медии са били Бойко Борисов, Владимир Путин, Румен Радев и Николай Денков. 
Ваня Станчева, редактор и създател на „Редакторите.БГ“, разказа повече за издайническите знаци кога един текст е в оригинал и кога вторично преведен. Прави впечатление когато чета текст, който само по външни признаци е български, а като лексика, фразеология, граматика и светоусещане не е, обясни тя.
Сред знаците е преносът на граматични, синтактични, правописни и пунктуационни специфики на български, отсъствие на индикатори за цитиране, непосочване на източниците на информация и други, добави Станчева.
Тя обърна внимание на една разновидност на плагиатството – присвояване на чуждо съдържание през превод. Винаги е имало хора, които използват чужди идеи, за да извлекат облага за себе си – да си присвоят изобретение на нещо, да спечелят влияние или да получат развитие в своето професионално или академично развитие, добави още Станчева. 
За мен използването на чуждо съдържание като свое, независимо дали са нарушени авторски права, е проява на хитруване. Не е невежество, не е незнание, не е неумение да се борави с източници на информация, посочи тя. Така се задава нормата – когато всички или твърде много хора започнат да правят нещо. Според мен има реална опасност това да се превърне в новото нормално, каза още Станчева.
Когато става дума за изкуствен интелект, ние вече се намираме в една ситуация, за която не си даваме сметка, каза Георги Караманев, журналист, програмист и автор на проекта „Дигитални истории“. Той обърна внимание на въпроса, че не говорим достатъчно задълбочено за изкуствения интелект и минаваме през шаблоните.
Караманев разказа за негов експеримент, в който с помощта на изкуствения интелект той изцяло генерира и създава профил в социалните мрежи. Оставих на chatGPT да създава текста – създаде ми план за съдържание, той ги пишеше и аз само го препубликувах, обясни той. Профилът достигна до 85 хил души, публикациите имаха почти 9 хил. харесвания и нито един коментар, който да се усъмни, че нещо не е както трябва, посочи Караманев. 
Семинарът в Дома на Европа завърши с дискусионен панел по актуални за публиката теми като машинния превод, грамотното и ясно писане, чуждиците и цялостното значение на качествения превод в информационното пространство.
Проявата е част от поредицата семинари „Превеждаме Европа“, която се осъществява от 2014 г. насам във всички държави членки на ЕС и има за цел да даде видимост на ролята на превода и преводаческата професия. Инициативата свързва хората и групите, работещи в тази сфера, като им дава възможност за обмен на добри практики.