Наблюдаваме заболеваемостта в страната от началото на годината и към момента се отчита ръст в заболеваемостта от коклюш, регистрирани до този момент са 205 случая. Това съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният министър на здравеопазването Галя Кондева заедно с главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. 
В тази връзка сме предприели мерки по изпращане на писма към районните здравни инспекции с искане общопрактикуващите лекари да направят преглед на извършените имунизации и реимунизации на децата в техните листи. Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ ще анализират тези данни и вече от вчера сме дали указания за необходимата лабораторна диагностика, съобщи Кондева.
Две бебета са починали след заразяване с коклюш. Това каза за БТА Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. Бебетата са били под двумесечна възраст и не са подлежали на ваксиниране срещу болестта, уточни той. Децата са от ромската махала на Кюстендил. Едното дете е починало в Националната кардиологична болница, където е било настанено, а другото – в Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“, като леталните изходи са настъпили съответно на 10 и на 14 април. По думите му в двата случая късно е потърсена медицинска помощ.

Поетесата Ирен Петрова представя четвъртата си книга „Жените след Ева“ (изд. „Знаци“) на 25 април в „Хамбара“. В книгата си авторката прави разрез, дисекция на женската психика, разказват организаторите.
По думите им с точността на хирург Ирен Петрова разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове – от Ева до съвременната жена днес, и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. 
„Пиша за тъмната страна на жената, светлата всички я познаваме”, посочва авторката.
/ ГН

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител на законопроекта е Десислава Танева (ГЕРБ-СДС). Законопроектът бе гласуван със 139 гласа „за“, без „против“ и с един „въздържал се“. Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене да е три дни.
Това е законопроект, изготвен на практика от Министерството на земеделието и храните и Държавния фонд „Земеделие“, обясни Танева. Тя посочи, че този законопроект е необходим с оглед протичането на твърде закъснялата кампания за подаване на заявления за директни плащания. Тези изменения представляват отразяване на промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които са одобрени от Европейската комисия и на практика променят част от условията за допустимост на земеделските производители. Танева посочи, че с промените се осигурява възможността да продължат да се прилагат съответните помощи в подкрепа на земеделските стопани.
В доклада на комисията се посочва, че промените предвиждат удължаване до 31 декември 2026 г. на срока за прилагане на Схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, като е предвидено помощта да се прилага след получаване на окончателния номер на схемата за държавна помощ в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия. Синхронизират се разпоредбите, свързани с интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“. Предлага се промяна на дефиницията за активен земеделски стопанин. Предвижда се кандидатите да доказват, че доходите им от селскостопанска дейност съставляват най-малко 10 процента от общия доход на стопанството, за да отговарят на условията за активен земеделски стопанин, вместо, както е сега – най-малко една трета. Променя се и изискването да доказват, че годишният размер на директните плащания е минимум 5% от общите приходи от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства, и се предлага този минимум да е 2%. Прецизира се разпоредбата относно годината, за която се приспадат свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за разходите за заплати и осигуровки за заетите с икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство” лица. Прецизират се легалните дефиниции на понятията „биологично земеделие”, „кандидати за подпомагане“, „ангажименти” и „валидно заявление за подпомагане”.

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за здравето, свързани с правата на пациентите с психични заболявания. Законопроектът е внесен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Той беше подкрепен от 148 народни представители, четирима гласуваха „против“, а 23-ма се въздържаха.
В мотивите се посочва, че предложеният законопроект ще създаде възможност за преодоляване на съществуващите проблеми в системата на психиатричната помощ в България, за подобряване на условията на живот и лечение в психиатричните лечебни заведения, качеството на оказваната специализирана медицинска помощ, за гарантиране правата на пациентите и забраняване на всякаква форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение, или налагане на наказание спрямо лицата с психични разстройства по време на лечението им, както и практики, които могат да бъдат определени като изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.
В момента 2401 човека чакат за настаняване в центрове за резидентни грижи, каза Стела Николова от ПП-ДБ. Тя посочи, че местата в тези центрове са 1928 и всички са заети. По думите ѝ временната комисия за защита на правата на психично болните пациенти е установила, че 273-ма души пребивават в държавните психиатрични болници без да имат нужда от лечение. Нашите държавни психиатрични болници се ползват като социални домове за хора, които са изоставени от своите близки или няма къде другаде да отидат, добави Николова и уточни, че заплатите на медицинските лица в тази сфера са обидно ниски, липсата на персонал е очевидна, а битовите условия са лоши.
Как си представяте задължителното изслушване в съда на пациенти, които се нуждаят от настаняване в психично лечебно заведение, попита Маргарита Махаева от „Възраждане“. Тя отбеляза, че в текстовете е записано, че ще се иска и съгласие на пациента, за да бъде настанен, но отправи въпрос за ситуациите, в които човекът не е съгласен и какво ще следва в такъв случай. Махаева призова срокът за предложение между първо и второ четене да е възможно най-дълъг, за да може да се изчистят всички неуредени въпроси.
Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) каза, че ще оставят срока от седем дни за предложения между първо и второ четене и след изборната кампания ще направят работа група, в която отново да чуят мнението на всички специалисти. 
Психиатрични болници се намират в трагично финансово състояние, каза Смиляна Нитова-Кръстева от „БСП за България“. Тя каза, че недостигът на кадри в тази сфера е около 540 човека, основно заради две причини – недоброто заплащане и трудните условия. 
Цветан Предов от „Има такъв народ“ смята, че трябва да има комисии за наблюдение върху психичното здраве, но те не трябва да се свързани с конфликти или друг тип интереси на участващите в тях. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че не е предлагал Даниел Митов да стане служебен министър на външните работи в служебния кабинет. Пред журналисти в Тутракан Борисов заяви, че Митов е съгласувал с него дали да приеме поста. Въобще не мога да допусна, че това ще е политически проблем, допълни Борисов. Той добави, че е казал на Митов да приеме предложението да стане външен министър. 
Той добави, че не се меси в работата на служебния кабинет. Не искам и нямам ангажимент повече към това правителство, заяви той. 
Срам е за „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) – Дани Митов е от тях. И когато дойде в ГЕРБ, дойде, за да може да бъде мост между партиите, коментира Борисов. Той добави, че не се интересува от това кой ще е министър на външните работи в служебното правителство. Каквото искат да правят и (Димитър) Главчев, и (Румен) Радев, каза Борисов. 
Той коментира и думите на президента Румен Радев, че не може министър да е заместник-председател на политическа партия. Аз помня ярките политически лица в кабинетите на президента Радев – Весела Лечева, Явор Гечев, Янаки Стоилов, Крум Зарков – цялото БСП се изсипваше в неговото служебно правителство, каза Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ припомни, че от служебните кабинети са се родили няколко партии, като „Продължаваме промяната“ и партията на Стефан Янев – „Български възход“. 
По думите на Борисов при евентуална конституционна криза отговорност ще носят тези, които са направили промените в основния закон и посочи Христо Иванов и Делян Пеевски. И тогава всички бяха заедно, много се уважаваха и обичаха и по цял ден работеха заедно, заяви Борисов.
И ние носим отговорност за тази Конституция. Не виждам как повече ще подкрепя нещо, предложено от ПП и ДБ, каза още лидерът на ГЕРБ. Провал в съдебната реформа, провал в Конституцията, провал във всички преговори за служебно правителство. Провал във всичко, аз не знам с какво могат да се похвалят, допълни той.
 

На 22 април в Народния театър е софийската премиера на „Тартюф“ на режисьора Крис Шарков, постановка на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“- Плевен, съобщават от трупата.
Кой е Тартюф? Измамникът чревоугодник, роден преди 350 години, или наш съвременник? Наше отражение или неизбежният придружител на човека? „Тартюф“ на Крис Шарков е една неочаквана и провокативна режисьорска версия на пиесата, заради която някога Молиер е принуден, под натиска на духовенството, три пъти да я пренапише, посочват от екипа на представлението.
„Тартюф“ е текст, който сякаш е излязъл извън автора си. Това не е просто фарс за измамник, а история за един човек, който идва отникъде и отива наникъде. Не се занимаваме с Тартюф, какъвто познаваме, а с Тартюф, от когото имаме нужда, защото той е нашето огледало. Ние ще се вгледаме не в измамника Тартюф, а в хората, които са измамени. Той ли ги променя или те него?“, казва Крис Шарков.
Молиер преобръща образа на Тартюф от лъжедуховник, който ограбва благочестивото семейство на лековерния Оргон, в светски сериен измамник, наказан магически на финала от ръката на Краля. Тези обрати в генезиса на пиесата вероятно са и в основата на хилядите тълкувания и до днес на „Тартюф“, преминаваща от политическата сатира, комедия на нравите, до психологическа семейна драма, допълват от трупата на плевенския театър. 
В прочита на Крис Шарков са втъкани фрагменти от Стария завет и „Теорема“ на Пиер Паоло Пазолини. Спектакълът започва с историята на Йона от Стария завет, който избягвайки от поръчението да проповядва, е погълнат от кит и живее в него три дни и три нощи. Йона/Тартюф е изхвърлен на брега и приет в дома на Оргон. Мистериозен гост заживява в дома на семейството на Оргон и скоро това преобръща живота на всички обитатели на дома. 
Сценографията е на Никола Тороманов-Фичо. Музиката е на композитора Асен Аврамов, мултимедията – на Петко Танчев. Преводът и драматургичният вариант са на Димитър Кабаков.
Участват Антъни Пенев, Адриан Филипов, Боряна Маноилова, Валентин Василев, Делян Илиев, Мариан Дулчев, Надя Дердерян, Теона Димова.
/ДД

Речните нива ще се повишават на 17-и, 18-и и 19 април заради валежи, сочи информация на сайта на Министерството на околната среда и водите.
Ще се повишават речните нива в целия Дунавски басейн, значително – във водосборите на реките Нишава, Искър, Вит, Осъм и Янтра. На 18 април речните нива във водосборите западно от този на река Янтра ще се понижават, а в останалата част от басейна ще продължат да се повишават, в резултат на валежи. На 19 април отново ще се повишават речните нива в целия басейн, по-съществено – в следобедните и вечерните часове в планинските райони.
През нощта срещу и в сутрешните часове на 18 април заради валежи ще се повишават речните нива в целия Черноморски басейн, значително – във водосбора на река Камчия. На 19 април отново ще има повишения на речните нива в целия басейн, по-съществени – във вечерните часове във водосборите на южните черноморски реки.
Ще се повишат речните нива в целия Източнобеломорски басейн, значително – във водосборите на реките Тунджа и Марица, на 17 април в резултат на валежи ще се повишават речните нива в целия басейн. 
На 18 април речните нива в по-голяма част от Източнобеломорския басейн ще се понижават, а в резултат на валежи се очакват краткотрайни повишения на нивата на рило-родопските притоци на река Марица и във водосбора на река Арда. На 19 април отново ще има повишения на речните нива в целия басейн, по-съществени – в следобедните и вечерните часове.
Очакват се значителни повишения на речните нива в целия Западнобеломорски басейн на 17-и и през нощта срещу 18 април. В четвъртък речните нива в по-голяма част от басейна ще се понижават, а в резултат на валежи се очакват краткотрайни повишения на нивата основно в долната част от водосбора на река Струма, под Благоевград. На 19 април в резултат на валежи отново ще има повишения на речните нива в целия басейн, по-съществени – в следобедните и вечерните часове.
В резултат на интензивни валежи има опасност от възникване на поройни наводнения в следобедните и вечерните часове на 17 април и през нощта срещу 18 април, както следва: във водосборите на реките Ерма, Ябланица, Габерска, Нишава, Искър над град Своге, Вит – в планинските части. През нощта срещу и в сутрешните часове на 18 април: във водосборите на реките Осъм – в планинските части, Янтра при реките Видима, Златаришка и Русенски лом – река Ялма/Сеяческа; във водосбора на река Камчия – реките Луда Камчия, Балабандере, Казандере, Голяма река; във водосборите на реките Тунджа над язовир Копринка и Марица – реките Тополница, Буновщица, Смолска, Мътивир, Очушница, Гуцалска, Ибър, Стара (Костенецка), Чаирска, Яденица; във водосборите на реките Места и Струма.
Националният институт по метеорология и хидрология издаде за днес, 17 април, предупреждение от втора и първа степен – оранжев и жълт код, за интензивни валежи и гръмотевични бури в 16 области от България.

Действаме безкомпромисно по отношение на всички сигнали за купуване на гласове. Поели сме ангажимент за провеждане на честни и свободни избори, заяви служебният министър-председател Димитър Главчев, който проведе работна среща с ръководствата на службите за сигурност. Това съобщиха от правителствената пресслужба.
В разговора участва също и.д. главен секретар на МВР главен комисар Димитър Кангалджиев, който докладва на служебния премиер за действията на вътрешното министерство по организацията на вота на 9 юни. 
В рамките на срещата в Министерския съвет (МС) беше обсъдена ситуацията в Близкия Изток. Главчев акцентира върху значението на професионалната и прецизна работа на службите. „Вие сте основата на националната сигурност на страната“, каза още служебният министър-председател. В разговора участваха председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Пламен Тончев, председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) Антоан Гечев, директорът на Служба „Военна информация“ (СВР) бригаден генерал Венелин Венев и началникът на Национална служба за охрана (НСО) бригаден генерал Емил Тонев.
Вчера Централната избирателна комисия (ЦИК) започва да приема документи на партии и коалиции за изборите за членове на Европейския парламент (ЕП) от България и за народни представители. Със свои решения ЦИК определи броя на мандатите в 31 многомандатни избирателни райони и избра слогана на разяснителната си кампания – „Избираме заедно“.

По  време на предизборна кампания за избор на народни представители за Народно събрание (НС) не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите, предвижда проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на НС, сочи справка на страницата на парламента. Вносители са депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС  – Анна Александрова, Рая Назарян, Теменужка Петкова, Хамид Хамид и Ертен Анисова.
В този случай сроковете по правилника спират да текат, с изключение на сроковете за писмени отговори, предвиждат промените.
Главният секретар на Народното събрание в предизборна кампания, когато парламентът не заседава, да осъществява неотложни административни функции на председателя на парламента, предлагат вносителите.
С оглед постигане на равнопоставеност между кандидатите в предизборна кампания се предлага в този период да не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите, са мотивите на ГЕРБ-СДС и ДПС.
Предлага се също да отпадне разпоредбата, според която, когато след обявеното време за начало на заседанието кворумът не е налице, парламентарна комисия да може да заседава и при наличния състав, като в този случай може да се провеждат само контрол, изслушвания и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове.

На днешната дата с благодарност си спомняме за далновидността, политическата мъдрост и чувството за отговорност на участниците в Учредителното събрание, които преди 145 години приеха Търновската конституция и положиха основите на възроденото ни отечество, заявява президентът Румен Радев в приветствието си по повод днешния Ден на българската Конституция и професионален празник на юристите. Това съобщиха от прессекратариата на държавния глава.
Радев посочва, че 16 април 1879 г. е рождената дата не само на българския конституционализъм, но и на стремежа за развитието на България като правова държава. Той отбелязва, че свободният и демократичен дух на народа ни е бил въплътен в първата ни конституция от общественици, сред които се открояват имената на Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и много други. „Тяхното начинание е пример как се отстоява българската идентичност и суверенитет. То е урок за политическа и юридическа зрялост и за съзнанието, че законите се правят от народа и за народа, а в това дело няма място за безименно авторство и безотговорност“, подчертава държавният глава. 
В приветствието си Румен Радев добавя, че нарушенията и дори суспендирането на Търновската конституция не са успели да заличат непреходното ѝ значение за развитието на страната ни. „Днес, когато отбелязваме знаменитата дата, нека си припомним държавническия подход, издигнат от нашите предшественици, и да си пожелаем повече да не позволяваме на никого да го принизява“, отбелязва той. 
Президентът пожелава на българските юристи и съдебни служители да устояват на всекидневните изпитания и да останат верни на благородното си призвание да са стожер на законността.
Днес се отбелязват 145 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането ѝ 16 април 1879 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.