Градският стадион в Исперих придоби нов, по-модерен облик и вече е притегателно място за деца, младежи и техните семейства. Съоръжението е обновено и модернизирано по два проекта на Общината. Те са финансирани от Програмата за развитие на селските райони, след подписан договор на Община Исперих с Държавен фонд „Земеделие“ и Сдружението с нестопанска цел „МИГ – Исперих“, съобщиха от общинската администрация. 
Със средства по първия проект е изградена мултифункционална спортна площадка за няколко вида спорт – баскетбол, волейбол, тенис на корт и бадминтон. Реновирана е съществуващата лекоатлетическа писта, обновени се подходите към спортния комплекс, изградена е подходяща енергоспестяваща осветителна инсталация и озеленяване.
С финансиране по втория проект са извършени ремонтни дейности по източните трибуни и пространството около тях с обособяване на 1359 седящи места, изградена е площадка за фитнес на открито. Подменени са тротоарните настилки непосредствено пред трибуните, изградена е автоматизирана поливна система и нова тревна настилка на терена на стадиона. Монтирано е и външно осветление за осветяване пространството пред обслужващата стадиона сграда, посочи зам.-кметът на общината Аксел Кючюк.
Той заяви, че стадионът вече е модерно и привлекателно място за активен спорт и разходки на открито, и призова посетителите да пазят обновеното пространство.

Полицай пострада при инцидент миналата нощ. Това съобщиха от МВР.
Инцидентът е станал при опит за задържане на мъж по време на акция в паркинг на столичен хотел в центъра на града. Един от мъжете е отказал да се подчини и така се е стигнало до инцидента, при който е пострадал униформеният.
Полицаят е без опасност за живота. Продължава издирването на преследвания мъж, както и изясняването на редица обстоятелства около инцидента.
 

Жители на област Разград, организации и колективи могат да направят своите предложения за годишната награда „В душата на дете“ на Сдружение „Женска алтернатива за независимост, етническа толерантност и асоцииране” (ЖАНЕТА) в Разград. Срокът за подаването на номинациите е до края на ноември, съобщи за БТА председателят на неправителствената организация Грациела Ранкова.  
Наградата се връчва за втора поредна година на личност, която е допринесла за доброто на децата в област Разград, като работи за техния просперитет, развитие и благополучие. Отличието е учредено през 2023 г. и има за цел да отдаде признание на тези, които не само работят с деца, но и вдъхновяват и водят към положителни промени в техния живот, посочи Ранкова. 
За удостояване с наградата могат да бъдат номинирани всички, които с дейността си са допринесли за подобряване на условията на живот, образование, здраве и развитие на децата в региона. Предложенията с писмо с кратко описание на заслугите на номинирания се подават на електронна поща на Сдружението – [email protected]. Носителят на наградата ще бъде обявен в навечерието на Коледните празници.
„Наградата „В душата на дете“ е израз на благодарността ни към хората, които посвещават своето време и усилия за бъдещето на нашите деца. Тези герои заслужават да бъдат видени и признати за своя принос“, посочи Ранкова. Тя припомни, че първият носител на наградата беше Имрен Гендж, която е посветила живота си в помощ на деца с акушерска пареза.
 

Към 23 октомври договори за медийно отразяване са сключили 21 партии и коалиции. Те са направили разходи общо за 1 543 421 лв., показват данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Оттам уточняват, че това е увеличение с около 300 хил. лв. спрямо средата на кампанията. Тези средства обаче са доста по-малко в сравнение с кампанията за парламентарни избори от 2023 г., когато партиите бяха похарчили 2,4 млн. лв., посочват от ИРПС. Според организацията данните за средствата, отделени от формациите за реклама в медиите по време на кампанията, показват, че кандидатите не са имали голям интерес да разпространяват посланията си.
От ИРПС обясняват, че в настоящата публикация представят окончателните резултати от традиционния за института мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – девет телевизии, три радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат, отбелязват от ИРПС.
Оттам посочват, че в изборите на 27 октомври участват 28 политически формации, като за голяма част от тях това е деветата кампания в последните три години. 
Според ИРПС явно формациите вече разполагат със значително по-ограничени ресурси за реклама след поредицата кампании от 2021 г. насам. Вероятно в тази връзка и формациите разчитат в по-голяма степен на даренията и собствените средства на кандидатите в кампанията, като само до 21 октомври според данните на Сметната палата по този начин са набрани над 2,7 млн. лв. Така тези източници на приходи се явяват основни за формациите, посочват от организацията. 
В края на кампанията отново наблюдаваме разместване сред политическите формации, извършили най-много разходи за реклама, отчитат от ИРПС. Те добавят, че на първо място вече е партия „Възраждане“ с 294 225 лв. – увеличение на сумата повече от два пъти спрямо първите 20 дни на кампанията. Тя беше начело по медийни разходи и в кампанията 2 в 1 през юни с почти половин милион лв.
„Има такъв народ“ вече заемат второ място с 273 674 лв. При тях има много малка промяна в сравнение с предишния период на кампанията, отбелязват от института. Трети по разходи за медии са обновената коалиция „БСП – Обединена левица“ със 176 247 лв. При тях се наблюдава сравнително равномерно разпределение на разходите между различни типове медии – печатни, електронни и онлайн, отбелязват от ИРПС. Според данните на института изразходените средства от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ са около 166 644 лв., следвана от „ДПС-Ново начало“ – 165 522 лв., ГЕРБ-СДС –  111 566 лв.
Проследяването на средствата, които политическите субекти харчат за медии в предизборната надпревара, очертава в каква степен партии и медии спазват законовите изисквания за публичност и отчетност на финансирането на кампаниите, посочват от института. И добавят, че от своя страна избирателите пък имат възможност да направят информиран и свободен избор. Те могат ясно да се ориентират дали и доколко съдържанието в дадена медия е резултат от редакторска политика или пък е платено от политическите формации. 

С фотоизложбата „20 години в новата сграда на БСУ“ ще бъде отбелязана годишнината от построяването на сградата на Бургаски свободен университет (БСУ), съобщиха от висшето учебно заведение в морския град. 
Ретроспективната фотографска изложба има документална стойност и съдържа 97 фотографии, отразяващи основни моменти от процеса на строителството и от официалното откриване на сградата, състояло се на на 31 октомври 2004.  
Откриването на изложбата е предвидено за 29 октомври в атриума на БСУ. Очаква се на събитието да присъстват представители на архитектурните и строителните фирми, участвали в строежа, както и членовете на настоятелството на университета, представители на общинската и на държавната власт, на висши училища, държавни институции и други.
Бургаският свободен университет (БСУ) е създаден с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г. и през настоящата година отбеляза 33 години от основаването си. Това е един от първите частни университети в страната. Акредитиран е от Националната агенция за оценяване и акредитация, член е на Европейската асоциация на университетите (EUA), има договори за сътрудничество с 36 университета и организации в Европа, Америка, Азия и Африка и е партньор на ЮНЕСКО, както и институция домакин на на Катедра на ЮНЕСКО по правата на човека и култура на мира, е посочено в официалния сайт на висшето учебно заведение. БТА припомня, че през новата академична 2024/2025 година новозаписаните студенти са над 1200 и те ще се обучават в 10 бакалавърски, 42 магистърски и 8 докторски програми в Бургаски свободен университет. В началото на септември генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев и ректорът на Бургаския свободен университет (БСУ) проф. Милен Балтов подписаха договор за сътрудничество в националния пресклуб на агенцията в Бургас. С това БТА вече има сключени партньорски договори с 34 от общо 52 висши училища в страната. 

Специализираната полицейска операция се провежда в Бургас. Операцията е по противодействие на престъпленията, свързани с политическите права на гражданите, конвенционалната престъпност и наркоразпространението. Това съобщиха от Областната дирекция на МВР. 
Към момента акцията се провежда на адреси в кварталите „Акациите“ и „Победа“. Има задържани.
По-късно се очаква пресконференция, добавиха от полицията. 

Проектът на Казанлъшката художествена галерия „Картография на съвремието – цикъл от четири изложби“ получи одобрение в обявената от Министерство на културата конкурсна сесия за целево финансиране в областта на визуалните изкуства. Това съобщи за БТА директорът на културния институт д-р Пламен Петров. Целта е генериране на четири изложби, които презентират състоянието на съвременното изкуство и богатото художествено наследство по съвременен и атрактивен начин. 
Директорът отбеляза, че изложбите са продължение на политиката на галерията да реагира адекватно на потребностите на своите посетители. Привлечени са външни куратори и съвременни визуални артисти, като е поставен акцент върху картографиране на всички артисти, работещи на територията на община Казанлък. „В контраст, но и като възможност за съизмерване, ще бъдат осъществени и две изложби, в които акцентът е поставен върху сериозни социални проблеми – ролята на изкуството при регистриране на екологичните промени и присъствието в миналото на българския културен живот извън пределите на страната“, каза още д-р Петров.
В мотивите, с които е одобрен проектът „Картография на съвремието – цикъл от четири изложби“ се посочва, че той „подкрепя развитието на млади автори в региона и разполага с добра логическа и финансова обосновка. Той има много интересна насоченост, като комбинира художествени и културологични елементи. Предложена е оригинална програма с ясни параметри и поставени цели за реализация, което допринася за неговата цялостна стойност и ефективност.“
Както БТА съобщи, финансиране от Национален фонд „Култура“ ще получи и проектът на галерията за подготовка на лекции по модула „История на изкуството за всички“. Инициативата е класирана на второ място сред участниците по програмата „Разпространение“, в раздел „Визуални изкуства“. 

Очаквам справедливи присъди, които отговарят на опит за убийство. Това заяви пред журналисти пострадалият таксиметров шофьор Красимир Вълчев, в чиято подкрепа днес негови колеги протестират пред Съдебната палата в София. 
Днес Върховният касационен съд за трети път ще гледа делото за нападението над Апостол Вълчев от Ямбол. То все още не е приключило, до момента премина по няколко пъти през различни инстанции заради обжалвания и от двете страни. Протестни демонстрация, освен в София, се провеждат в още няколко града – Ямбол, Пловдив, Бургас, Велико Търново и Враца.
„Срещу опитите за убийство трябва да има цялата строгост на закона“, посочи Апостол Вълчев. „Здравословното ми състояние не е никак леко. Половината ми бял дроб го няма, а той, както знаете, не се възстановява. Имам заседнал проектил в сърцето. Той си стои там и не се знае какво ще стане. Имам 58 шева“, обясни пострадалият таксиметров шофьор. 
Преди седем години (на 11 декември 2017г.) Апостол Вълчев бе прострелян от двама ученици – на 14 и на 18 години, след като се отзовава на поръчка край ямболското село Дражево. Те го нападат с въздушна пушка, преправена в огнестрелно оръжие, газов пистолет и нож, за да му отнемат 52 лева оборот. Таксиметровият шофьор претърпя серия животоспасяващи операции.
Първоначално Окръжният съд в Ямбол призна за виновни подсъдимите в извършването на опит за грабеж, придружен с опит за убийство. На Костадин Стоянов бе наложено наказание шест години „лишаване от свобода“, а на Симеон Димитров – 16 години затвор. 
След обжалване Апелативен съд – Бургас намали присъдите им – на Симеон Димитров на 15 години „лишаване от свобода“, а на Костадин Стоянов – две години и четири месеца, като деянието бе преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда.
Днешното заседание на Върховния касационен съд по делото започва в 10:00 часа. 

Четиринайсет докладни записки ще разгледа Общинският съвет в Кочериново на заседанието си в петък. Предстои да бъдат определени размерите на възнагражденията на  кметовете на кметства в общината. Предложението в докладната на кмета Станислав Горов, е кметовете в селата Стоб, Мурсалево, Бараково и Пороминово да получават по 1700 лв., считано от 1 октомври т.г.
Гласувано ще бъде предложение за удължаване на срока на отпуснатия временен безлихвен заем от Министерството на финансите, в размер на 676 235 лв., с още една година. Заемът е във връзка с наложен запор върху сметките на общината заради задължения от минали години.
Съветниците ще гласуват и отчета за изпълнението на бюджета на общината за първото полугодие на годината, ще приемат бюджета за 2025 година и актуализираната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година, в частта му за местни дейности.
В дневния ред на предстоящото заседание е включена и докладна за промяна на цени за отдаване под наем на земи от общинския поземлен фонд, с изключение на пасища, мери и ливади. Исканата промяна на цените е заради натрупаната инфлация и увеличените разходи по процедурите за отдаване под наем, а предложението е увеличението да бъде с 10%. На гласуване ще бъде подложено и предложение за определяне на базисни наемни цени за нежилищни помещения и открити площи, собственост на Община Кочериново.
Съветниците ще гласуват и отчет на изпълнение на решенията на Общинския съвет за първото полугодие на годината. Обсъдено ще бъде отпускане на допълнително финансиране за обезпечаване на учебния процес на паралелки, извън определения стандарт за съществуване на самостоятелни паралелки с по-малък брой ученици в средното училище в Кочериново. Гласувано ще бъде и искане за финансова помощ на семейство за лечение на болно дете.

Предизборната кампания не е успяла да мотивира повече избиратели да упражнят правото си на глас и очакваната избирателна активност е в диапазона между 2 млн. и 2. 2 млн. души.  Това отчита изследване на агенция „Тренд“. Общо 38 процента от пълнолетните български граждани, живеещи на територията на страната, декларират, че ще упражнят правото си на глас. 
Данните са от проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, посветено на нагласите на българите на финала на предизборната кампания. Изследването е реализирано в периода между 16 и 22 октомври 2024 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1002 души на възраст 18+.
Изследване на „Тренд“ от началото на кампанията, проведено в периода между 17 и 24 септември 2024 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1003 души на възраст 18+, показа същия процент анкетирани, декларирали, че ще гласуват. 
Експертите отбелязват, че на финала на предизборната кампания не се регистрират съществени изменения в сравнение с последното проучване на „Тренд“, проведено преди началото на кампанията. Формулата за 51-ото Народно събрание е 7 + 2 или 7 сигурни формации с представителство в парламента и две с шансове за участие.
ГЕРБ-СДС е лидер в класацията с подкрепата на 24,9% от гласуващите с комфортна дистанция от втория, отбелязват от „Тренд“. Оттам уточняват, че по-надолу в класацията се открояват три групи формации, като във всяка група резултатите на отделните партии и коалиции са сходни. Първата група е в битката за второто място, в която попадат „Възраждане“ (15,2%) и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (14,8%). Във втората група попадат „Алианс за права и свободи“ (7,8%), „ДПС-Ново начало“ (7%), „Има такъв народ“ (6,6%) и БСП (6,5%). Третата група партии е в борба за парламентарно представителство и е съставена от МЕЧ (4%) и „Величие“ (3,6%). „Синя България“ остава с подкрепата на 1,7% от гласуващите.
Разликите в стойностите между формациите във всяка една от групите е по-малка от процент, което предполага, че размествания в подредбата са напълно възможни, коментират от „Тренд“.
Делът на респондентите, посочили, че ще гласуват с опцията „Не подкрепям никого“, е 4,3%, като този процент се разпределя между всички формации, отбелязват анализаторите.