Общо 125 машини излязоха извън строя на изборите на 27 октомври, каза заместник – председателят и говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица Матева в сутрешния блок на БТВ – „Тази сутрин“. В четири случая не става въпрос за технически проблеми, а за липса на ток, допълни тя. Броят на излезлите от строя машини за гласуване е по-малък в сравнение с предишния вот – на 9 юни, когато дефект са дали 148 устройства. 
Росица Матева обясни още, че при повторното въвеждане на протоколите в ЦИК са били открити несъответствия в два протокола и така към резултата на партия „Величие“, която не успя да преодолее бариерата от 4% са били прибавени още осем гласа. Така недостигащите гласове за формацията са намалели от 29 недостигащи на 21.
„В два от протоколите установихме, че по четири гласа са въведени в протоколите, но в изчислителния пункт на Районните избирателни комисии (РИК) са въведени за третия, тъй като там са 0. Установихме това несъответствие, отстранихме го и затова станаха 21 гласа. Повече обаче няма“, каза още Росица Матева.
Говорителят на ЦИК отново обясни, че искане за касиране може да бъде отправено от недоволните от резултата, но окончателното решение се взима от Конституционния съд и само той може да наложи ново преброяване на бюлетините от вота.
„В ЦИК бюлетини не се броят, те се броят от секционните избирателни комисии (СИК) в изборния ден, след като приключи гласуването и се попълват протоколите на СИК. Протоколите са официални документи, предават се в РИК, в изчислителния пункт и това, което обявихме на нашата страница до снощи бяха данните въз основа на 100 % въведени протоколи на СИК в РИК“, обясни Матева.
„Всички гласове, които са подадени през протоколите, са въведени“, категорична беше Росица Матева. Тя допълни, че ЦИК не преглежда видеонаблюдението и ако има нарушения, то те трябва да се разгледат от МВР и от прокуратурата. Едва след това ЦИК би могла да наложи на съответния СИК глоба, както и да препоръча на политическите партии да не предлагат отново за членове хора, уличени в неправомерни действия.
Като сериозен проблем в изборния ден Росица Матева изтъкна смяната на членове на СИК, въпреки издаденото от ЦИК указание. Замени е имало и на членове на някои от РИК-овете.  
Най-голямата и най-честата промяна е по линия на ДПС  – двамата представляващи правели предложения за замени, които после са били оттегляни.
По повод случая с кандидат-депутата от „Алианс за права и свободи“ Джейхан Ибрямов, който е сред избраните и в новия парламент, Росица Матева обясни, че той получава имунитет след като новото Народно събрание бъде конституирано.
Как той ще положи клетва е решение на парламента, обясни тя, но припомни, че по време на ковид-кризата клетва е полагана и онлайн, а може Ибрямов да се обърне и да поиска разрешение от прокуратурата и съда да бъде изведен и да положи клетва в сградата на парламента, но той задължително трябва да положи клетва
До 3 ноември ще стане ясен и окончателният списък на депутатите в 51-то Народно събрание, припомни Росица Матева.
 

Върховният касационен съд (ВКС) отложи заседанието за възобновяване на делото срещу Илиян Тодоров, осъден задочно за двойното убийство до дискотека „Соло“. Причината за отлагане на днешното заседание бе, че адвокатът му е болен и не може да присъства. Самият Тодоров също не бе конвоиран до съдебната зала. Заседанието се отлага за 29 ноември от 09:30 часа.
На предходното заседание, което трябваше да се проведе на 29 септември, съдът прие подадена молба от адвоката на Тодоров, че не може да присъства поради уважителни причини. 
Искането на Тодоров е за възобновяване на производството, поради неучастието му в него, и връщане на делото за ново разглеждане в апелативен съд.
БТА припомня, че на 1 март Илиян Тодоров беше върнат в България от Узбекистан. Той е осъден на доживотен затвор за убийството на младежите Кирил Въжаров и Васил Александров на 18 април 2009 г. близо до дискотека „Соло“ в София.
С присъда от 09.12.2011 г. на Софийския градски съд Илиян Тодоров е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.
С нова присъда от 02.04.2013 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена и Тодоров е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице, като му е наложено наказанието „доживотен затвор“.
С решение от 04.12.2013 г. на ВКС е оставена в сила присъдата на апелативния съд.

И на второто заседание на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) не бяха издигнати кандидатури за председател на Върховния административен съд (ВАС). Първата възможност бе миналия четвъртък.
Според хронограмата за избора остават две възможности за издигането на кандидатури – на 7 и на 14 ноември. 
На 8 октомври Съдийската колегия на ВСС гласува график за провеждане на процедурата за ВАС, според който изборът трябва да се състои на 20 март. 
Мандатът на сегашния председател на ВАС Георги Чолаков изтича в края на ноември.
 

Конференцията „Научни предизвикателства в Антарктика. Опитът на българските и френските полярни експедиции“ се състоя в зала „Славейков“ на Френския институт в България, гост бе посланикът на Франция Жоел Мейер, съобщиха от Българския антарктически институт (БАИ).
Форумът се организира от посолството на Франция и от Френския институт в България, в партньорство с Френския полярен институт „Пол-Емил Виктор“, с Българския антарктически институт, със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с Българската национална телевизия (БНТ).
Модераторът на конференцията Елена Георгиева представи участниците д-р Ян Ропер-Кудер – директор на Френския полярен институт „Пол-Емил Виктор“, проф. д-р Елиза Узунова, доц. д-р Райна Христова, доц. д-р Иван Богданов. Директорът на Българския антарктически институт проф. д-р Христо Пимпирев, гостът от Франция и останалите участници запознаха аудиторията с дейността си в Антарктида. Те дискутираха също актуалните проблеми и перспективите на научните изследвания в континента, след което отговориха на многобройни въпроси от публиката.
Паралелно на екрана на залата се излъчваха фотографии от Антарктика, заснети от инженер Олег Всасилев.
След дискусията бе прожектиран филмът на журналистката от БНТ Мария Чернева „Едно ледено лято“. 

Арика Адамс е готова със своя първи студиен албум Past Timeline, съобщават от екипа на певицата.
Заедно с музикантите Стефан Цеков (Oratniza) –на барабани, мултиинструменталиста Даниел Иванов (Нeptagram) – на китара, и Радослав Паунов (De La Bona, Richard Manta) – на бас китара, Адамс ще представи 10-те си авторски песни – на 5 ноември в Sofia Live Club, София, и на 10 ноември – в Пловдив. 
Само седмица по-рано певицата пуска трети видео сингъл към албума, озаглавен Shipmate Situation. Видеото е на режисьора Влади Герасимов и е вдъхновено от самата музика. Песента минава през няколко звукови етапа и промени и от това се ражда идеята да се направи клип, който да се променя заедно с музиката. Албумът е едно пътешествие, което провокира идеята видеото да бъде заснето в движещ се влак, разказват от екипа. Концепцията на видеоклипа е да се проследят няколко ключови етапа от романтичната връзка, за която разказва албума, от началото до самия край на взаимоотношенията. В него има пет различни момента с пет различни визии, които да спомогнат за разказването на историята. 
Арика Адамс описва албума си като изцеляващо преживяване, което ѝ помага да се възстанови след разбитите илюзии за истинска любов. След срещата си с реалността в една съвременна любовна афера, тя се изгубва в морето, но музиката я връща обратно на брега и й показва светлината, която променя живота й. Обложката е на мексиканския фотограф Фернандо Монтиел Клинт и българския й колега Моника Драмалиева.
/ДД 

Днешният облик на Медицинския университет (МУ) в Плевен е на един съвременен образователен и научно-изследователски център. Стоим изключително стабилно на картата на висшето образование у нас и в чужбина. Това каза в интервю за БТА ректорът проф. д-р Добромир Димитров по повод 50-годишния юбилей, който чества днес висшето училище. По думите му всяка година над 1000 младежи избират да кандидатстват в Медицинския университет в Плевен, а в англоезичния курс на обучение кандидатите са около 650. 
По повод юбилея проф. Димитров отбеляза някои от иновациите, въведени от МУ – Плевен и оказали влияние върху медицинското образование у нас и върху медицината. В Плевен за първи път започва прием на студенти в англоезичен курс на обучение по „Медицина“, предстои и първи прием на медицински сестри с обучение на английски език и други. В областта на медицината се отбелязват първите лапароскопски операции в гинекологията, въведени от акад. Григор Горчев и екипа му, първите роботизирани операции в областта на урологията и обща хирургия и т.н.
Проф. Димитров подчерта и реализираните успешни проекти с европейско и национално финансиране, довели до обогатяване на материалната база на университета.
Следва пълният текст на интервюто.
Проф. Димитров, всяка една годишнина е повод за равносметка. Поглеждайки назад в половинвековната история на Медицинския университет в Плевен, какво бихте отличили като най-значими постижения, успехи и иновации на висшето училище, което ръководите?
– Годината на юбилея е време за равносметка и за анализ на случилото се до момента. От историческа гледна точка 50 години е един кратък период от време, но за нашата Алма матер това е период на развитие, изграждане на структурата, на реализиране на множество проекти и идеи. Началото на университета ни е поставено като факултет към Медицинска академия в София през 1974 г. По-късно ставаме Висш медицински институт и сега сме Медицински университет с четири факултета – Медицина, Здравни грижи, Обществено здраве и Фармация. 
Бих разделил постиженията през тези години в две основни направления – в областта на медицинското образование и в клиничната практика. В медицинското образование имаме няколко съществени примера за сериозна иновация от гледна точка на нововъведенията – такъв пример е въвеждането на проблемно-базираното обучение през 1999 г. Тук за първи път в страната е въведено и англоезичното обучение на студенти по медицина – този акт променя медицинското образование не само в нашия университет, но и в страната. След нашия старт и другите медицински университети започват прием в англоезично обучение на студенти в специалност „медицина“, по-късно и за „фармация“. Предстои ни за първи път в страната в Медицинския университет в Плевен да започнем обучение на английски език и за медицински сестри. Имаме записани вече 12 студенти. В Плевен е разкрита и първата Катедра по обща практика, сега – по Обща медицина. Тя е първата в страната, изготвила национална програма за обучение на лични лекари. За съжаление, тази година Министерството на здравеопазването ни лиши, по неясни причини, от възможността да имаме държавна изпитна комисия за Обща медицина. Остана само една за цялата страна – в Медицинския университет в Пловдив. 
В областта на медицинската практика примерите за принос на нашия университет са много ярки. Те са свързани най-вече с въвеждането и развитието на минимално инвазивната и роботизираната хирургия. Плевенските ортопеди са едни от първите в страната, които прилагат артроскопия на колянна и на раменна става. Първите лапароскопски операции в гинекологията се въвеждат от екипа на акад. Григор Горчев преди над 20 години. Първата роботизирана операция в Югоизточна Европа е осъществена от акад. Горчев и неговия екип. От плевенски екипи са извършени и първите роботизирани операции в областта на урологията и общата хирургия. Преди десет години в Плевен въведохме фокусираната ултразвукова хирургия. Това са само част от примерите за това на какво се дължи съвременния облик на Медицински университет – Плевен през изминалите 50 години, за нашия принос в развитието на медицинското образование, наука и практика. 
Къде е Медицинският университет в Плевен на картата на висшето образование у нас, а и в чужбина?
– Днешният облик на Медицинския университет в Плевен е на един съвременен научно-изследователски и образователен център. Стоим изключително стабилно на картата на висшето образование у нас и в чужбина. Всяка година над 1000 кандидат-студенти избират да кандидатстват тук, а в англоезичния курс на обучение чуждестранните кандидат-студенти са поне 650, от които приемаме между 250 и 300.  
Множество водещи чуждестранни учени са наши партньори в различни проекти и научни форуми, което също е атестат, че университетът се намира на високо европейско и световно ниво. Акредитацията от Американския колеж по хирургия на Телекомуникационния ендоскопски център ни превърна в единадесетата институция в Европа с такъв тип акредитация. 
В последните години, въпреки пандемията от КОВИД-19 и трудната политическа и икономическа среда, МУ-Плевен реализира успешни проекти с европейско и национално финансиране. Как те обогатиха материалната база на висшето училище и допринесоха за обучението на студентите ви?
– През този период реализирахме два големи европейски проекта и множество национални, което беше предизвикателство за нас по отношение на провеждане на научно-изследователската и развойната дейност. Големият пример тук е Центърът за компетентност „Леонардо да Винчи“. Предстои ни в началото на ноември да подпишем договор за втори етап на финансиране на Центъра за компетентност. Изпълнението на проекта ни донесе номинация от страна на българското правителство за една от големите европейски награди Regiostars, което е атестат за добре свършената работа. 
Закупуването на съвременни принтери, биопринтери, апарат с изкуствен интелект за ранно доказване на кожен карцином и други високотехнологични решения вдигат нивото на нашия университет, но и на университетските ни болници, защото те са партньори в по-голямата част на проучванията. Всичко това доведе и до избора на Медицинския университет в Плевен през 2022 г. за изследователско висше училище, едно от деветте в страната. Трябва да отбележим и постоянното увеличение на броя на реферираните научни списания, в които успяваме да реализираме близо 200 научни труда от нашите научно-изследователски екипи всяка година.   
Кои специалности са най-предпочитани от кандидат-студентите?
– Най-желаните си остават магистърските специалности „Медицина“ и „Фармация“. Голям интерес кандидат-студентите проявяват към бакалавърските специалности „Помощник-фармацевт“ и „Медицинска козметика“, както и новата специалност „Кинезитерапия“. При бакалавърските специалности пречупихме кривата и имаме по-висок прием. За първи път приехме 100 медицински сестри благодарение на увеличения прием, който ни даде Министерството на образованието и науката. Интересът към нашите специалности зависи от държавните регулации и подкрепа. Професията на медицинската сестра и акушерката не са така атрактивни сред младото поколение – всички виждаме по медиите скандалите с пациенти, което заедно с ниското заплащане оказва негативно влияние върху общественото мнение.
Държавата как може да повлияе върху интереса към тези специалности?
– Предвид факта, че са нужни над 20 000 медицински сестри в системата на здравеопазването в момента, това означава, че трябва да се предприемат крути мерки. Две са възможностите – едната е тези специалности да станат защитени и студентите да не плащат такса за обучение, а втората мярка е да се намали на три години курса на обучение на медицинските сестри и акушерките, както е в целия Европейски съюз. 
Къде намират реализация завършващите университета и намалява ли тенденцията на „изтичане“ на кадри зад граница?
– Нашият анализ показва, че изтичането на кадри не е толкова осезаемо. Едва около 15-20% от завършващите Медицински университет – Плевен не се реализират в страната. Увеличава се частта на завършващите, които остават в България, в региона, което се дължи и на многото частни болници, на възраждането на много от областните болници в Северна България, както и на увеличаване на заплащането на младите лекари и промените в специализациите. 
Докъде стигна проектът за разкриване на Факултет по ветеринарна медицина? Кога да очакваме първия прием на студенти по тази специалност?
– Този месец, в който честваме юбилея на университета, Националната агенция по оценка и акредитация взе решение за разкриване на Факултет по ветеринарна медицина. Предстои подаване на документи към Министерски съвет, защото има още две стъпки до разкриването на новия факултет – решения на Министерски съвет и на Народното събрание. Преминахме успешно и първата акредитация. Първите студенти по ветеринарна медицина ще бъдат приети за академичната 2025/2026 г. 
Ще Ви върна отново към годишнината с въпроса какъв е вашият първи личен спомен за Медицинския университет в Плевен?
– Може да с каже, че съм израснал с Медицинския университет в Плевен. Майка ми е родом от плевенско село и когато пътувахме нататък, минавахме покрай сградата на Висшия медицински институт тогава. Вкъщи сме се шегували, че това ще е моят университет и след години тази мечта се сбъдна. Моето сърце затуптя с академичната общност в плевенската Алма матер.
Какво си пожелавате за 50-годишния юбилей на Медицинския университет?
– Пожелавам на всички бивши и настоящи ръководители, преподаватели, лечители, студенти и служители, на нашите партньори и съмишленици здраве, сили и вдъхновение. Да продължават да бъдат дейни и добри хора, да действат с размах, да работят за промени медицинската практика и образование в страната, носейки в сърцето си плевенския Медицински университет. 
Проф. д-р Добромир Димитров поема управлението на Медицинския университет в Плевен като негов ректор в началото на  2021 г. Той е възпитаник на висшето училище. Проф. д-р Димитров е лекар със специалност „Обща хирургия“ с интереси в областта на онкологията, лапароскопската и роботизираната хирургия и фокусираната ултразвукова хирургия. Участвал е в реализирането на най-значимите иновационни проекти на висшето училище – въвеждане на проблемно-базирано обучение, сентинелна лимфна биопсия, минимално инвазивна хирургия, роботизирана хирургия, ХАЙФУ хирургия, изграждане на Центъра за компетентност „Леонардо Да Винчи“ и на Телекомуникационния ендоскопски център. Инициатор е за въвеждане на нова дисциплина в обучението по специалност „Медицина“ – минимално инвазивна хирургия. Проф. д-р Димитров е носител на множество награди – Млад учен на МУ-Плевен, стипендия „Джон Бризби“, стипендия на Немското академично дружество, „Млад медик на България“ за 2015 г. и „Лекар на годината 2023“ на Регионалната лекарска колегия в Плевен. Той е и почетен професор на Медицинския университет в гр Чонгчинг, Китай. 

В петмандатния Кърджалийски избирателен район, „ДПС – Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“ ще бъдат представлявани в следващото Народно събрание от по двама депутати, става известно от разпределението на мандатите, публикувано на интернет страницата на Районната избирателна комисия.
Според разпределението, петият мандат отива при партия „Морал, единство, чест“ – МЕЧ, спечелила на отминалите на 27 октомври избори осмото място в региона с 616 гласа или 0,82 процента.
БТА припомня, че коалиция „ДПС – Ново начало“ стана първа политическа сила в 9 МИР, с гласовете на 41,28 на сто от гласувалите. За нея своя избор бяха направили 30 874 избиратели. 
Втора политическа сила в региона, само с 2023 гласа по-малко, стана коалиция „Алианс за права и свободи, спечелила доверието на 38,57 процента от гласувалите или на 28 851 човека.
Право на глас на отминалите избори в област Кърджали имаха над 269 хиляди избиратели, от които до урните отидоха 77 885, а отчетената избирателна активност достигна 28,93 процента.

От над 60 години Областана дирекция на МВР в Добрич поддържа питомник за полицейски кучета. Това каза говорителят на дирекцията Стоян Стоянов. Той допълни, че към настоящия момент в питомника са пет животни, като за тях се грижат четирима служители. Водачите и кучетата участват в мероприятия, задържания, претърсвания и обходи. Очаква се през следващата седмица да бъде осигурен нов служебен автомобил за нуждите на питомника и за транспортирането на кучетата, каза още Стоян Стоянов. 
За кучетата разказаха и служителите. Младши инспектор Димитър Стоилов каза, че е водач на куче от над 15 години. Кучето, което в момента е с него, е Марти, който е на една година и осем месеца. Младши инспектор Стоилов каза, че всичко в тренировката на животното е въпрос на игра и социализация. „Марти е преминал успешно обучение в двете школи за полицейски кучета в София и проявява завидна дисциплина и умения при общо послушание и изпълнение на команди“, допълни Стоилов, според него не всяко куче е подходящо за работа. „Според характера на кучето се преценява за какво ще бъде обучавано. Стоилов допълни, че Марти има успешни акции в издирването на хора, като дори е открил изгубено дете.
Кинологът Иво Илиев, който е водач на кучето Джино, обясни, че той вече е на седем години и му предстои пенсиониране, тъй като според разпоредбите, кучетата служат до осем годишна възраст, а след това остават при водачите си. 
Джино е участвал в много успешни акции за разкриване на наркотични вещества. През миналата седмица той помогна на органите на МВР да открият четири пластмасови контейнера с наркотици, подготвени на дози, в гориста местност край село Врачанци. В тях се съдържаха 600 грама амфетамин и един килограм марихуана, които според полицията са с пазарна стойност 35 хил. лева. 
 „След пенсионирането Джино ще остане при мен. Моето семейство го познава и обича,“ каза Иво Илиев.
Водачите и техните кучета демонстрираха пред медиите високо ниво на подготовка. Джино показа нагледно как открива наркотични вещества, поставени на различни места, а Марти демонстрира умения по залавяне на престъпник и оказване на съпротива. Кучетата преминаха и през различни препятствия и показаха изпълняване на различни команди. 

Дейности по ремонт на част от уличната мрежа започнаха в Свищов, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Те предвиждат възстановяване на настилката и подобряване на транспортно-експлоатационните качества на улиците, като се започва от ул. „Васил Манчев“.
Ремонт ще бъде извършен на ул. „Христаки Павлович“ (от кръстовището с ул. „33-ти Свищовски полк“ до пешеходната пътека на СУ „Николай Катранов“). Асфалтирана ще бъде и част от ул. „Ген. П. Киселов“, на която преди това беше сменена водопреносната мрежа. 
Асфалтова настилка ще бъде положена и на част от ул. „Цар Освободител“, на която към момента се изгражда канализация и се подменя водопроводът. Възстановителни работи ще се извършат също и на участъци от ул. „Тома Пантелеев“, ул. „Неофит Рилски“ и други места в града, допълниха от общинския пресцентър.
Оттам информираха, че за реконструкцията и рехабилитацията на уличната мрежа е изготвена съответната проектна документация, а средствата са в размер на 150 хил. лева и са осигурени по Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ).
По време на ремонтите ще бъде осигурена необходимата пътна сигнализация и организация на движение, с цел безопасно придвижване на пешеходци и автомобили, посочиха от Общината.