Президентската институция ще бъде домакин на  инициативата „Мениджър за един ден“, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 
Двама младежи ще се включат в работния процес на институцията, като държавният глава Румен Радев ще посрещне в кабинета си Аделина Кънева, ученичка в Математическа гимназия „Баба Тонка“ в Русе, която ще бъде президент за един ден. Вицепрезидентът Илияна Йотова ще сподели работния си ден с Димитър Марчев от Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“ в Гоце Делчев. 
В 15:30 часа в понеделник в Гербовата зала Румен Радев и Илияна Йотова ще връчат сертификати за участие в инициативата на двамата ученици.
За трета поредна година президентската институция подкрепя инициативата „Мениджър за един ден“, посрещайки двама младежи, които да влязат в ролята на президент и вицепрезидент. 
Инициативата е организирана от Джуниър Ачийвмънт България и в нея могат да участват ученици и студенти от цялата страна. Крайният срок за кандидатстване бе до 10 октомври. 
Инициативата за кариерно ориентиране за младежи над 16 години „Мениджър за един ден“ ще се проведе на 24 октомври. Тя предоставя възможност на над 1000 ученици и студенти от цялата страна да се потопят в динамичната атмосфера в работата на над 100 водещи компании, институции и организации у нас, обясняват организаторите.

На 21 октомври 1945 г. във Франция са произведени парламентарни избори, на които за първи път гласуват жени. Избирателната активност на провелите се избори е безпрецедентно висока – 85 %, като своя глас дават приблизително 20 милиона жени.
Правото за гласуване на жените е предоставено с постановление на временното правителство на Франция, прието на 21 април 1944 г. Французойките дават своя вот за първи път след приетото постановление на изборите за местни органи на властта на 29 април 1945 г. Правото на глас на жените е включено във френската конституция през 1946 г.
В „Български бюлетин“ на БТА четем за първите парламентарните избори с участието на френските жени:
Париж, 21 октомври 1945 г. /Ройтер/ Днес френските жени бяха ранобудни, тъй като за пръв път в историята на Франция, те взеха участие в законодателните избори. Това са първите избори, които се произвеждат във Франция от 9 години насам и още от рано сутринта жените се насочваха към избирателните секции, придружавайки съпрузите си или държейки малките деца на ръцете си. Изобщо, жените посрещнаха новата си отговорност с пълна сериозност и спуснаха бюлетините си без коментари.
В днешния си брой в. „Юманите“ подканва читателите си да изпълнят дълга си със следния лозунг: „Работници, селяни, интелектуалци, офицери и войници, мъже и жени, гласувайте за постигането на вашите искания. Гласувайте за свободна, независима и демократична Франция“.
Органът на съпротивителното движение „Фран Тирйор“ пише: „Никакви съображения по отношение на която и да било личност не трябва да повлияят на вашето становище. Оказаните услуги, колкото и да се изтъква, че са големи, дават несъмнено право на признателност, но не и на власт“.
***
Париж, 22 октомври 1945 г. /Ройтер/ Досегашните частични резултати от френските избори сочат за настойчив, макар и не очебиен уклон на ляво. Трябва да се изтъкне при това, че резултатите от изборите в крепостите на левичарството – пристанищата и индустриалните области, не са още известни.
От преброените към полунощ 2 200 000 гласове, комунистите печелят приблизително 700 000, социалистите повече от 600 000 и прогресивните католици – чиято дейност като водач на консервативните елементи и сериозни съперници на левичарите, съставляваше главната изненада през време на борбата – повече от 500 000.
Първите законодателни избори във Франция след войната се оказаха най-важните в историята на страната от много десетилетия насам и донесоха две други изненади:
1/ Безпрецедентното голямо участие на избирателите, 85 % от които гласуваха, при което трябва да се изтъкне участието на приблизително 20 милиона жени.
2/ Сравнителният залез на почти всички разлагащи се партии остави борбата да се води, съдейки по досегашните резултати, между трите главни съперници – комунисти, социалисти и леви католици.
***
Париж, 23 октомври 1945 г. /Ройтер/ Тази сутрин ще се състои Министерски съвет под председателството на генерал де Гол, на който ще бъдат разгледани резултатите от изборите.
Узнава се, че правителството ще продължава да управлява страната до 6 ноември, дата на която ще се открие първата сесия на новото Народно събрание.
Сто и единадесет члена на бившата камара са избрани на изборите и ще заседават в новото Народно събрание, а така също и 38 члена на Националното съвещателно събрание, които не са никога заседавали в старата камара. Между новоизбраните трябва да се спомене г-жа Пери, вдовица на комунистическия водач Габриел Пери, който бе разстрелян от германците. Тринадесет други жени, които не са заседавали в никое законодателно събрание, също са избрани.

Президентът Румен Радев ще връчи днес националния флаг на антарктиците от 33-ата българска полярна експедиция, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Церемонията ще се състои от 14:00 часа в Гербовата зала в сградата на Президентството. 
Знамето ще приеме ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев. За трета поредна година нашата експедиция ще плава към Ледения континент с  българския изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
БТА припомня, че Гърция предстои да изпрати за първи път свои учени до Антарктида, които ще бъдат част от следващата българска експедиция и ще пътуват на борда на изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Информацията оповести президентът на неправителствената организация „Гръцко общество на полярната зона“ (Hellenic Polar zone society) Симеон Константинидис, пенсиониран офицер от Военноморските сили на Гърция с опит в областта на океанографията и метеорологията. Той бе участник в Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN, който се проведе в Ахелой в края на септември.

От днес започва поетапно пускане на парното в София, съобщиха от „Топлофикация София“ ЕАД. Първо ще бъдат топлозахранени училищата, детските градини и здравните заведения, а след това и административните и жилищни сгради.
От дружеството припомнят на гражданите да отворят на максимална степен вентилите на радиаторите си, за да не се налага допълнително обезвъздушаване на отоплителните тела след пускане на отоплението, както и да проверят електронните си уреди за дялово разпределение. В случай, че дисплеят им е угаснал, клиентите трябва незабавно да потърсят съдействие от обслужващата ги фирма – топлинен счетоводител.
Важно е преди пускането на отоплението клиентите да приключат всички ремонти и да запълнят източените инсталации. Отоплението няма да бъде включено в сградите, в които вътрешната отоплителна инсталация не е запълнена, защото това означава, че в някое жилище ремонтът все още не е приключил, уточняват от „Топлофикация София“ ЕАД. 
Гражданите, които поради някакви причини желаят включване на отоплението в сградата на по-късен етап, могат да подадат в обслужващия ги топлорайон заявление и подписано решение от общото събрание на етажната собственост.
Допълнителна информация във връзка с началото на отоплителния сезон клиентите могат да получат на телефон 0 700 11 111, както и на дигиталните информационни канали на дружеството, съобщават още оттам. 
БТА припомня, че в началото на месеца кметът на София Васил Терзиев, служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, изпълнителният директор на „Топлофикация София“ Петър Петров и изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Веселин Синабов увериха, че няма опасност столичани да останат без отопление през зимния сезон. Причината бе, че „Булгаргаз“ ЕАД е запорира сметките на „Топлофикация София“ ЕАД. 

До днес избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение и желаят да гласуват с подвижна избирателна кутия, могат да заявят това, при условие, че на територията на населеното място е назначена подвижна СИК, съгласно сроковете в хронограната на Централната избирателна комисия (ЦИК). 
Заявлението за вписване в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия се подава до кмета на общината/района/кметството/кметския наместник. То трябва да е саморъчно подписано и може да бъде подадено от упълномощено лице или изпратено по пощата, факс или електронно заявление със същото съдържание през интернет страницата на общината/района. Към заявлението за гласуване в подвижна избирателна секция се прилага копие от документ от ТЕЛК, НЕЛК или медицинска епикриза за здравословно състояние на избирателя. Когато заявителят не е представил копие от документ, се извършва проверка и се установява наличието на увреждането на избирателя по служебен път.  
На територията на всяка община се назначава най-малко една подвижна секционна избирателна комисия при наличие на не по-малко от 10 избиратели, заявили желание да гласуват по този начин, се казва в решението на ЦИК.
На територията на градовете с районно деление секциите за гласуване с подвижна избирателна кутия се образуват със заповед на кмета на общината, съответно кмет на район. Те могат да обхващат територията на повече от един административен район в рамките на многомандатния изборен район.

Изборният ден в село Габровница, община Монтана, е преминал в спокойна обстановка, без нарушения на обществения ред и криминални прояви, съобщиха за БТА от Общинската избирателна комисия в Монтана и от полицейската дирекция в града.
В изборния ден днес са издадени четири удостоверения за гласуване на хора от селото, които са повредили преди това личните си документи, или срокът им на валидност е изтекъл.
Право на глас в селото имаха 882 души.
Изборите в село Габровница се наложиха заради касиране на резултата от първия тур на изборите за кмет на селото, проведен в края на октомври 2023 година. Тогава за кмет беше обявен Рангел Иванов, но в публичното пространство се появиха видеозаписи, на които се чува и вижда как членове на секционната избирателна комисия в Габровница се питат за кого да отчетат подадените бюлетини. Днес кандидатите бяха двама – Рангел Иванов, издигнат от Партия на зелените и Ваня Методиева, издигната от местна коалиция с участието на ГЕРБ-СДС и БНД. Резултатът от вота към момента още не е известен и броенето на гласовете продължава, обявиха от Общинската избирателна комисия в Монтана.

Халил Осман е избран за кмет на с. Ясенково, община Венец, на първи тур, сочи решение на Общинската избирателна комисия във Венец. Той е получил 661 действителни гласа. Решенията на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите могат да бъдат оспорвани пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването им.
Както БТА съобщи, изборният ден в с. Ясенково приключи в 20:00 ч., като премина без произшествия и нарушения на обществения ред. Право на глас имаха 2038 жители на населеното място. Гласуването се проведе в четири изборни секции, от които една подвижна.
Кандидатие за кмет на с. Ясенково бяха двама – Метхи Сали и Халил Осман.

Аз се опитвам да не се страхувам, но когато снимаш на лента, е много отговорно. Една грешка е един провален снимачен ден на сложно постановъчен филм, а това е смърт за оператора. Може завинаги да излезе от киното, ако трябва да се преснима. Това казва пред БТА големият български оператор и режисьор Радослав Спасов, който ни напусна днес.
„Има една приказка: „Операторът и сапьорът грешат само един път“. Същото важи и за режисьора, ако направи посредствен филм – излиза от голямото кино. От това ме е било най-много страх. Имал съм късмета да работя с едни от най-добрите български режисьори от различни школи. Това е много важно за моето израстване“, допълва той.
„Всички филми сме ги правили отговорно, с любов. Но смятам, че най-сложни и силни са „Мера според мера“ и „Авантаж“. Спирам се на тях, което не означава, че се отказвам от другите филми“, казва той по повод дългогодишната работа в тандем с режисьора Георги Дюлгеров.
„През чувствителността и емоцията на актьорите минава целия филм. За мен са важни очите на актьорите и отделям голямо внимание за специално осветление и гледна точка, за да навляза в дълбочина при изграждане на образите им, казва още Радослав Спасов. По думите му всичко се работи в името на филма: „А това значи, че трябва да се виждам през погледа на режисьора. Като оператор това съм го спазвал. Случвало се е да има и много естетски кадри, които са композирани интересно, но пък се губи акцентът върху действието. И тогава се отказвам от тях в името на филма“.
Радослав Спасов през юни 2023 година, броени дни след като навърши кръгла годишнина – пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: За учителя Димо Коларов и за тандема с Георги Дюлгеров, за работата му като оператор в Ню Йорк, за очите на актьорите, за мига, в който е усетил как камерата „тръгва“ сама, за любовта като двигател на всичко в живота. И още: Хубаво ли е един режисьор да има фаворити? Защо винаги присъства в самия процес на правене на филма, дори при писането на сценария? От какво го е страх днес? Какво може да го накара да се усмихне и какво го провокира да са надсмее?
Обичате ли празниците, г-н Спасов?
– Ако става въпрос за мен, не мога да кажа, че оценявам личните си празници така, както ги оценявах като по-млад, Ако ме питате за юбилея, свързвам го с един дълъг живот, в който е имало и трудни моменти, и някои ситуации, които са много неприятни. Но животът никога на никого не е достатъчен, колкото и да е дълъг, независимо от трудностите. Аз не празнувам рождения си ден вече от 10-15 години, по лични съображения. Но например много обичам 24 май. Защото е празник на културата, а и на този ден е роден моят син. 
Лично за Вас кои думички стоят след името на Димо Коларов?
– От Димо Коларов помня едни думи след като му казах, че е мой учител: „А, бе, Славчо, бе, маме, защо говориш, че аз съм твой учител? Един майстор дава на един калфа толкова, колкото самият той може да си вземе“. Бате Димо беше такъв, мъдър човек. Той много обичаше актьорите и се грижеше за тях страхотно. От него получих този хубав усет, защото самият аз като ученик бях в школата на Асен Траянов с мечтата да стана актьор. 
Тези думи ги казват и за Вас по отношение на актьорите…
– През тяхната чувствителност и емоция минава целият филм. За мен са важни очите на актьорите и отделям голямо внимание за специално осветление и гледна точка, за да навляза в дълбочина при изграждане на образите им. Понякога водя с тях дълги разговори, старая се да не ме приемат като режисьор, а като един от тях. Разбира се, че става въпрос за младите актьори. Дори си говорим дълго за най-различни неща от живота, за да могат да се отпуснат пред камерата. Също така, не държа да спазват конкретния текст. Подтиквам ги към импровизация, за да уловя процеса вътре в тях. И тогава нещата  се получават, и образът на персонажа се изгражда в дълбочина.
Хубаво ли е един режисьор да има фаворити?
– Всеки режисьор си има фаворити. И аз имам, но ако те не стават за конкретна роля, не ги взимам или ги поставям в други позиции – на роли, които са втори план. Но с основните роли никога не правя компромис.
През 1971 г. е общият Ви дебют с режисьора Георги Дюлгеров – „Изпит“. Има ли нещо от съвместната Ви работа, което и до днес Ви връща към тази година – с усмивка, носталгия, тъга или пък с друго чувство?
– При този филм, както при всеки дебют, нещата се помнят много детайлно. Той е важен за мен, защото аз като оператор в един момент усетих как камерата сама тръгна… Това показва, че отвътре съм усетил действието – независимо дали е физическо, дали е вътрешно и се движа по него. А това значи, че съм навлязъл в драматургията на филма. Това е спойката между оператор и режисьор и аз като оператор съм успял да изразя виждането на режисьора.
Това беше много важен момент за мен – в каква посока ще се развивам като оператор. Това да живееш света, който създаваш, е незабравимо чувство. Всеотдайността е присъща на младостта и ние вършехме много безумия, рисковани за актьора Филип Трифонов. По-късно, когато започнах работа с по-сложни филми, се подготвях по един по-особен начин. Независимо, че съм оператор, аз навлизах в епохата, четейки много документални книги за времето, в което ще се развива действието. Така и до днес се потапям в епохата, за да мога след това да я изразя. Даже в дадени моменти операторът се явява стълб на режисьора – за по-смели неща.
В този филм има два кадъра, които са много внушителни. За първи път направихме въжена линия, с която следим по улиците движението на актьорите. Има и един много сложен постановъчен кадър, който се изпълнява от трима оператори. Камерата следи главния герой на един чардак, на стара къща. След това, по наведена равнина, се предава на втори оператор, той я поема и я предава на трети, който влиза отново вътре в къщата. По този начин обединихме две действия. Този кадър беше много дълъг, но само един. А това нарушаваше стила на воденето на разказа. Дюлгеров много го хареса и така, когато нещо е станало добро, то трябва да влезне във филма. Дюлгеров е един от режисьорите, които претворяват филма във всеки един етап от реализацията му.
Освен това „Изпит“ е един от първите филми, в които зарязаха павилионите и започнахме да снимаме в реални интериори, което е много важно за създаване на автентична атмосфера. 
Казвате, че в дадени моменти операторът се явява като стълб на режисьора. А кой се явява стълб на оператора – дали топката се връща пак при режисьора или при някой друг?
– Всичко се работи в името на филма. А това значи, че трябва да се гледам през погледа на режисьора. Като оператор това съм го спазвал. Случвало се е да има и много естетски кадри, които са композирани интересно, но пък се губи акцентът върху действието. И тогава се отказвам от тях в името на филма.
Кой е филмът – с главна буква – на Радослав Спасов и Георги Дюлгеров?
– На този въпрос бих дал един малко по-стандартен отговор. Всички филми сме ги правили отговорно, с любов. Но смятам, че най-сложни и силни са „Мера според мера“ и „Авантаж“. Спирам се на тях, което не означава, че се отказвам от другите филми.
Лариса Шепитко, украинска режисьорка, беше казала, че всеки един кадър трябва да се прави като за последно. Мисля, че това беше много важно в работата ни. Защото аз винаги така съм се отнасял, както и Гошо. Ние бяхме силен тандем за времето си, но после така се случи, че той тръгна в една посока, а аз – в друга. 
Може ли да се каже, че „Време разделно“ е най-популярният Ваш филм, а „Сирна неделя“ – най-признатият в чужбина?
– „Време разделно“ е филм на режисьора Людмил Стайков, аз съм оператор и един от сценаристите. Филмът има не само български, но и много международни признания. Той получи наградата „Особен поглед“ в Кан. Освен това Людмил Стайков създаде и един по-кратък вариант, който разпространяваше много в чужбина.
„Сирна неделя“ е моят режисьорски дебют. Има и фестивални признания, и видеоразпространение сред българите в САЩ. Той се оценява от колегите като един от много добрите ми филми. От международните признания най-много ценя това, че филмът бе избран да представлява България по случай сто години от раждането на киното в програмата „Локален герой“ (За 100-годишнината на киното „Сирна неделя“ е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форум в Гьотеборг, където са показани ленти от всички европейски страни – бел. а.).
Като режисьор имам четири филма на отговорни, може да се каже парливи теми. При мен един филм тръгва от идеята и стига до неговото разпространение по кината. Когато нещо ме е впечатлило, постепенно узрява и тогава започвам да пиша сценария. Нещата вървят на етапи…
Вие сте първият български оператор, заснел с международен екип филм в Ню Йорк. Става дума за „Звезда, звезда“, в главните роли са Барбара Зукова и Сиена Гилъри. Поддържате ли връзка с някого от екипа?
– Бях поканен да снимам, защото бях известен като оператор, който снима от ръка. За да снимаш в САЩ на статив, трябва да имаш разрешение от професионалната асоциация на кинопродуцентите, а аз бях железен с камера на ръка. Както ме наричаха някои режисьори  – „Кранчето на бате Радко”.
Мога да споделя, че целият екип от предимно млади хора изпитваше към мен голямо уважение и доверие. Отделяха ми такова огромно внимание, че аз се чувствах като някакво полезно изкопаемо – в буквалния смисъл.
Сиена Гилъри е модел и нямаше голям опит като актриса. Като рекламно лице всеки ден получаваше хонорари от по 80 000 долара. Но това, което е важно, е, че винаги, след всеки кадър, поглеждаше как аз реагирам на нейното изпълнение. Когато срещнеше в очите ми одобрение, се радваше и го приемаше. Но ако аз избягам от погледа й, тя искаше още един дубъл. След като видя, че снимам на рамо, с тежка камера, ме изненада с един подарък – специална възглавничка за рамото, за да не ме убива. Пазя я и до днес.
„Винаги, когато започвам работа с някой режисьор, искам да усетя начина му на мислене, на светоусещане“, казвате преди години. Какво следва, когато това не се получи…
– Ами то не може да не се получи. Ако не се получи, вината трябва да е при мен… Затова аз винаги присъствам в самия процес, дори при писането на сценария.
Когато Георги Дюлгеров пишеше сценария заедно с Руси Чанев, те водеха разговорите на моето прочуто таванче на „Шишман“. Когато бате Димо водеше разговори с режисьорите, аз като асистент бях винаги до него. За мен това беше много важен момент, защото още отначало слушах техните търсения, техните виждания. Аз се обогатявах и израснах по този начин. Школата за мен си остава Киноцентърът. Там се изграждах като личност. Просто имах късмет, че като оператор работех с едни от най-изявените режисьори.
Много важен момент е как режисьорът те приема. Защото има режисьори, които се затварят към операторите. Има режисьори като Едуард Захариев – той много разчиташе на композитора. Общо взето, екипно се работи, когато се пише така наречената работна книга. Отивахме някъде за няколко дни и работехме денонощно върху създаването на тази книга. Така се работеше в ония години, но тогава имаше пари за култура, за кино. Особено за сложно постановъчни филми.
От какво Ви е страх днес?
– Аз се опитвам да не се страхувам… Но като оператор, когато снимаш на лента, е много отговорно. Една грешка е един провален снимачен ден на сложно постановъчен филм, а това е смърт за оператора. Може завинаги да излезе от киното, ако трябва да се преснима. Има една приказка: „Операторът и сапьорът грешат само един път“. Същото важи и за режисьора, ако направи посредствен филм – също излиза от голямото кино. От това ме е било най-много страх.
Имал съм късмета да работя с едни от най-добрите български режисьори от различни школи. Това е много важно за моето израстване.
Например, срещата ми с Еди Захариев. Срещнах го случайно, след като гледах филма „Преброяване на дивите зайци“. Толкова много го харесах, че започнах да му говоря. А той излиза от художествения съвет, на който филмът не е бил добре приет. И беше много сринат. А аз му говорех. И той се запали. Живна. Затова казвам, че съм снимал с режисьори от различни школи, които много са ми повлияли за моето изграждане. Ето – Еди Захариев е от унгарската школа. Георги Стоянов беше френска школа, бате Димо е чешка школа, Дюлгеров – руска. Всички тези хора са култивирали в мен висок морал и вкус към доброто кино. Създадох си и своя пътека, от която трудно бих се отклонил. Общо взето, не съм правил компромиси. Така остана в мен енергия, за да не се страхувам.
Но все пак се страхувам, когато снимам или режисирам – това е напрежение, тревога. Сега, след толкоз години, мисля, че съм оставил някаква следа в киното и това ми дава вяра, кураж да продължавам да работя върху проекти за филми на значими теми.
Трябва да има някаква надежда. Когато я имаш, ти продължаваш. Сега живея с  надежда, че ще направя филм, и мисля за него. И това ме крепи. Така че страхът е относително нещо…
Какво може да Ви накара да се усмихнете и какво Ви провокира да са надсмеете?
– Сега малко по-трудно и по-сдържано се усмихвам, особено след катастрофата, в която загина много близък мой човек… Трудно се усмихвах и това продължи с години… Като че ли един вид терапия за мен беше филмът „Живи комини“, в който имаше някаква усмивка…
А относно надсмиването – не го правя много. Вътрешно мога да се надсмивам над нещата. Имам си отношение към всяко едно нещо. Понякога се отпускам и мога да се надсмея. Това е процес, когато човек е по-затворен и се отпусне в подходящата среда от приятели. Но иначе избягвам да се надсмивам…
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?
– Мога да кажа, че човек първо обича своите хора и близки, и че без обич не може да се живее. Човек трябва да обича винаги. Изчезне ли това чувство, се губи част от живота. Защото то е двигател – обич към близките, обич към другите… Въобще не бих могъл да съществувам, ако го няма това чувство. В работата си също съм обичал всичко, което правя. Не съм правил неща, които не обичам. Не съм приемал, доколкото ми е по силите… 
Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 г. в село Остров, Врачанско. Като ученик е участвал в художествената самодейност в училищния драматичен състав. Кандидатства в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, а неуспехът при кандидатстудентските изпити го отвежда през 1966 г. в Киноцентъра, където започва работа като общ работник. През 1967 г. печели конкурс за асистент-оператори. От януари 1968 г. започва работа като първи асистент на кинооператора Димо Коларов. 
От 1967 до 1971 г. учи задочно специалност „Операторско майсторство“ във Висшия държавен институт по кинематография в Москва. През 1978 г. специализира във Франция.
През 1971 г. е общият дебют на Радослав Спасов и режисьора Георги Дюлгеров – филмът „Изпит“. Двамата се запознават при следването си в Москва и са приятели повече от 50 години. Работят заедно по филмите „…И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Трампа“ (1978), „Мера според мера“ (1981), „Лагерът“ (1990), „Черната лястовица“ (1996), „Лейди Зи“ (2005), „Козелът“ (2009).
Радослав Спасов е снимал повече от 25 филма, сред тях са „Вилна зона“ (1974), „Самодивско хоро“  (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Пантелей“ (1978), „Служебно положение – ординарец“ (1978), „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979), „Последни желания“ (1983) , „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ (1988), „Време разделно“ (1988), „Време на насилие“ (1988), „Резерват“ (1990), „А днес накъде?“ (2007), документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева, Христо Явашев-Кристо. Работил е с режисьорите Методи Андонов, Едуард Захариев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков. 
В края на февруари 1993 г. по екраните се прожектира филмът „Сирна неделя“. С него Радослав Спасов дебютира като режисьор и сценарист. Филмът е предвиден за селекцията на фестивала в Кан. През 1994 г. „Сирна неделя“ печели наградата на филмова къща „Глобо“ за най-добър филм за малкия екран по време на фестивала „Златната роза“ във Варна. Същата година получава и специална награда от фестивала в Котбус, Германия. По време на награждаването член на журито, който обяснява мотивите за наградата, казва, че „това може би е първият филм от бившите соцстрани, който поглежда към миналото с усмивка, без да предизвиква отрицателни емоции“. За 100-годишнината на киното филмът е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, Швеция, където са показани филми от всички европейски страни. 
Радослав Спасов е режисьор и на филмите „Откраднати очи“ (2005), „Пеещите обувки“ (2016) и „Живи комини“ (2018). „Откраднати очи“ е по сценарий на Радослав Спасов и Нери Терзиева. През 2005 г. филмът печели наградата на „Кодак“ за най-добър български игрален филм на 9-ия „София филм фест“, наградата „Сребърен Георги“ за главна женска роля на Московския кинофестивал, наградата на публиката в официалната конкурсна програма „Толерантност“ на Международния кинофестивал „Палич“ в Сърбия, голямата награда на публиката на 32-то издание на фестивала във Вюрцбург, Германия. През 2005 г. филмът участва в официалната конкурсна програма „На изток от запада“, в Карлови Вари. През 2006 г. печели специалната награда на Червения кръст на фестивала „Златна нимфа“ в Монте Карло и наградата „Сребърна роза“ на Международния фестивал в Бергамо, Италия.
Радослав Спасов е бил председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, бил е член на съвета на директорите на „Бояна филм“ ЕАД, бил е и член на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци. От 1996 до 2000 г. е председател на сдружение „Филмаутор“.
Носител е орден „Кирил и Методий“ (първа степен, 1979“, медал „1300 години България“ и  званието „Заслужил артист“. През 2023 г. получава „Наградата на София“, връчвана от Столична община, за принос към седмото изкуство по повод неговата 80-годишнина.
/ДД
/АЯ/отдел „Справочна“ 

Емине Еюбова спечели изборите за кмет на кметство в с. Висока поляна, сочи решение на Общинската избирателна комисия (ОИК) в Хитрино. Решението подлежи на обжалване в седем дневен срок от обявяването му пред Административен съд Шумен. На първия тур на изборите за кмет Емине Еюбова е получила 76 действителни гласа, информират от ОИК в Хитрино на сайта си.
Както БТА съобщи, изборният ден в с. Висока поляна приключи в 20:00 ч., като премина без произшествия и нарушения на обществения ред. Гласували са 23,56 процента от имащите право.
Село Висока поляна, община Хитрино, е с население от около 350 души, кандидатът за кмет беше един.