В плевенското село Коиловци днес ще се състоят частични местни избори за кмет. Пет партии и коалиции подадоха документи за регистрация за частичния вот, но само четири регистрираха свои кандидати, съобщи председателят на Общинската избирателна комисия (ОИК) в Плевен Ярослав Димитров.
Регистрираните кандидати са: Елена Кирилова от ПП „Възраждане“, Миглена Василева, ПП ГЕРБ, Виктор Комитски, коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и Валя Габрова, коалиция „Левицата!“.
Две са назначените секционни избирателни комисии в селото – стационарна и подвижна, допълни Димитров. В стационарната секция гласуването ще бъде възможно с машина и с хартиени бюлетини. Имащите право на глас в Коиловци са около 600. 
Изборният ден започва в 07:00 часа и трябва да приключи в 20:00 часа като е възможно той да бъде удължен с един час, ако има желаещи да упражнят правото си на глас. 
До новите избори се стигна, след като със свое решение Общинската избирателна комисия в Плевен прекрати предсрочно пълномощията на кмета на Коиловци Мирослав Илиев. 
Със свое решение от 27 юни Общинският съвет на Плевен избра временно изпълняващ длъжността кмет на Коиловци – Даниела Петкова. Тя ще остане на тази длъжност до провеждането на редовния местен вот и полагане на клетва от новоизбрания кмет. 

В свиленградското село Студена 372-ма негови жители са с право на глас на днешния частичен вот за кмет на населеното място. Това съобщи за БТА председателят на Общинската избирателна комисия в Свиленград Мариана Димитрова.
До избори се стигна след кончината на предишния кмет Жельо Станков. Сега претендентите са четирима. По реда на номерата на бюлетините това са Йордан Неделчев („Възраждане“), Димитър Лесев (Коалиция „БСП за България“), Андон Андонов (ГЕРБ) и Петко Пачов („Продължаваме промяната – Демократична България“).
Разкритата секция е една, гласоподавателите имат възможност да избират между машинен и хартиен вот. Осигурените бюлетини са 400. Изборният ден започва в 7:00 часа сутринта и приключва в 20:00 часа вечерта.  

Частични и нови избори за местна власт се провеждат днес в 16 общини и кметства в страната. Според публикуваните на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) президентски укази ще се състоят нови избори за кмет на кметство Габровница, община Монтана, област Монтана, како и за кмет на община Омуртаг, област Търговище. 
Частични избори са насрочени за кметове на: кметство Висока поляна, община Хитрино, област Шумен; кметство Череша, община Руен, област Бургас; кметство Ковачевци, община Самоков, Софийска област; кметство Коиловци, община Плевен, област Плевен; кметство Ново Железаре, община Хисаря, област Пловдив; кметство Бузовград, община Казанлък, област Стара Загора; кметство Трояново, община Камено, област Бургас; кметство Ясенково, община Венец, област Шумен; кметство Студена, община Свиленград, област Хасково; кметство Бистрица, община Дупница, област Кюстендил; район „Одесос“, община Варна, област Варна; район „Приморски“, община Варна, област Варна; кметство Лозен, Столична община, област София; кметство Войнягово, община Карлово, област Пловдив. 
Изборният ден се очаква да започне в 07:00 часа и да продължи до 20:00 часа. ЦИК напомня, че има забрана за огласяване под каквато и да е форма на резултати от допитвания до общественото мнение до края на изборния ден. 

През есенния дъждовен сезон, когато чадърът става почти ежедневно задължителен аксесоар, БТА попита етнолога гл. ас. д-р Илия Вълев, ръководител на отдел „Експозиции“ в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, откъде идва чадърът и какви суеверия  и ритуали има по нашите земи, свързани с него и с дъжда. 
Историята на чадъра е много стара, изобретяването му се крие хилядолетия назад във времето и по исторически данни два древни народа си оспорват първенството за неговото използване. Това са египтяните и китайците, обясни д-р Вълев. Кой от двата народа наистина може да се нарече първооткривател на чадъра, той не се наема да посочи. Още повече, че има и косвени данни за използване на листа на широколистни растения за предпазване, както от дъжд, така и от силното слънце. Затова и съществуват два вида чадъри – за дъжд и за сянка, отбеляза етнологът. 
Някои изследователи приемат именно слънцезащитните чадъри като първообрази на съвременните чадъри, което навява мисъл, че не дъждът, а парещите лъчи на слънцето са приемани за по-опасни и създаващи по-сериозен дискомфорт у хората. Всъщност това как, къде и защо, съгласно местните обществени представи, са използвани чадърите, много зависи от природните условия, в които живее даденото население, обобщи д-р Вълев. Така например във Великобритания, където климатът е много по-влажен и дъждовете са често явление, чадърите за защита от дъжд са много по-разпространени и използвани. Преки писмени данни за тях на Острова обаче се появяват едва към XVI век. От същия период датира използването на чадъра както за защита от слънце, така и срещу дъжд и в други европейски страни.
Любопитно е да се каже как са изглеждали чадърите за слънце и за дъжд, отбеляза експертът. Ясно е, че няма как да са едни и същи, предвид познатите суровини в онези векове, от които са се произвеждали, а и заради условията, за които са предназначени да се използват. Така слънцезащитният чадър обикновено е изработван от копринен или памучен плат, украсен с дантели, кадифе, бродерия и/или апликации, което подсказва, че слънцезащитните чадъри са използвани предимно от жените. Не било прието мъже да използват подобни аксесоари в своето всекидневие. Слънцезащитни чадъри обаче било нормално да се използват по време на различни процесии, официални церемонии и ритуални практики, особено в кралските дворове и в католическата църква.
Колкото до чадърите за дъжд – те били доста по-семпли и груби на вид като обичайните материали, използвани за тяхната направа, са дървени пръти или такива от китова кост с платнено куполче отгоре, покрито обикновено с восък, за да не проникват дъждовните капки. Но и тези чадъри били използвани предимно от дамите. До към средата на XVIII век за предпазване от дъжд мъжете предимно използвали широки наметала с качулки. Тук е добре да вметна, че синтетичните полиестерни чадъри, които познаваме днес, са доста по-късно изработени, уточни д-р Вълев. Датировката на тяхното производство е от средата на XX век, но тогава чадърът е и вече масово използван аксесоар, както в женското, така и в мъжкото облекло.
Именно дъждът е „виновникът“ за появата на чадърите такива, каквито ги познаваме днес, смята д-р Вълев. В т.нар. традиционен, прединдустриален период българинът е бил подвластен на много суеверия, а дори в известна степен може да кажем и на изкривени представи за света, който го заобикаля, обясни той. По думите му това е напълно нормално предвид ниската степен на образованост сред по-голямата част от народа ни, който оформя своя светоглед не върху рационални научни открития, а въз основа на древни митове, фолклорни приказки и на мистични практики. Въпреки това, от дистанцията на времето все пак може да твърдим, че българинът не е бил суеверно сляп за това какво става около него и много практично е организирал всекидневието си. Т.е. макар и в някаква степен мистик, българинът е бил и практик, отбеляза д-р Вълев. Например, нашите предци са били напълно наясно, че дъждът е много важен за осигуряването на така необходимата влага за всички растителни посеви по ниви, ливади и градини.
Дъждът е Божията благодат, която осигурява прехраната на населението. В още по-стари вярвания се приема, че небето, символ на мъжа, чрез дъждовните капки опложда земята, символ на жената. Ако липсва дълго време дъжд, това се приема за Божие наказание за човешките прегрешения, за нарушение на някоя забрана, за проблеми в човешкия социум. Ето защо, за да се възстанови отново Божията милост и да се предизвика валеж, то следвало да се направят различни действия, да се спазят конкретни забрани, да се изпълнят отделни обреди и обичаи. Такива например са обичаите Пеперуда, Герман, както и Гонене на змей, за които е писано много, посочи д-р Вълев. И трите обичая в своите специфични, локални разновидности се срещат почти на цялата ни етническа територия, но общото в тях е именно по магичен път да се предизвика дъжд. Обичаят Герман се среща в два варианта – от една страна за изпросване и предизвикване на дъжд, а от друга  –  ако дъждът е прекалено много и застрашава растенията от удавяне, то се прави и Герман за спиране на валежите. Днес тези обичаи вече са част от културното ни наследство, като на места се изпълняват по-скоро като форма на историческа театрална възстановка и туристическа атракция, а не като истински жив обичай, отбеляза експертът. 
Колкото до суеверия, които познаваме в наши дни за чадърите, като например „не отваряй чадър вкъщи, защото е на лошо“, те са сравнително ново явление в българската култура. Ново, защото и чадърите са нов елемент от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали първоначално в селищата от градски тип под влиянието на западноевропейската култура, посочи д-р Илия Вълев. Под ново явление имам предвид и това, че чадърите и всичко свързано с тях проникват бавно и полека с процеса на индустриализацията на страната и отварянето на българина към света, т.е. говорим от началото и особено осезателно – от средата на XIX век насам, отбеляза той. По думите му, именно оттогава у нас настъпват бавни, но революционни културни процеси, които променят драстично, както бита на обикновения човек, така и целия обществен живот в т.ч. стила и начина на обличане на българите. 
Според етнолога е трудно да се каже откъде точно са афоризмите, които се представят като форма на забранени, предупредителни практики. Краткият отговор, по думите му, е от необразованост и липса на критично, рационално мислене. Дори тук няма нужда да повдигам въпроса за религиозността на българина, която също в една или друга степен почива не на църковно-каноничното християнство, а на фолклоризираните образи на Бог, Богородица и на другите светии, както и на мито-ритуални практики с псевдохристиянски характер, посочи д-р Вълев. 
Всъщност, както преди, така и днес, водещо в поддържането на страховете и суеверията сред хората е това как е поднесена и как е възприета дадена информация, кой предава тази информация и дали може да му се има доверие, подчерта той. 
Поверието, че, ако се отвори чадър, преди да сте излезли на открито, е на бедност, той си обяснява с това, че щом отваряш чадъра в закрито пространство без да има необходимост, защото няма как да вали дъжд под покрив, по-скоро с нецелесъобразното отваряне на чадъра се пазиш от друго ирационално нещо и препречваш пътя на късмета, на парите и берекета. 
Същото може да бъде обяснението и на вярването, че както капките се стичат от чадър, оставен да съхне, така ще изтече и богатството от дома, затова чадърът се оставя да съхне разтворен. Макар в този афоризъм да има противоречие с горния, защото се отваря чадър в закрито пространство. От друга страна, ако чадърът е оставен да съхне затворен, то има опасност по-бързо да се скъса при следващо отваряне, заради рязкото разпъване на плата, от който е направен самият чадър, т.е. така по-скоро ще трябва да се купува нов, което пък означава и изтичане на парични средства, посочи Вълев.  
Поверието, че ако вали в ден, който е важен за вас, ще ви върви по вода и ще е на късмет, се свързва с очистителната сила на водата. Тя е един от основните елементи в природата и на практика присъства в почти всички очистителни и посветителни ритуали, включително в християнското кръщение, посочи етнологът. 
И още – ако вали на Гергьовден, всяка капка ще донесе жълтица – е старо традиционно поверие и има рационално обяснение. Гергьовден е преломен празник в празничния ни календар, свързан е със събуждането на природата. Това е празникът за осигуряване на богата реколта и добър приплод по нивите и по стоката, както и за здраве на хората. Приема се, че гергьовското оросяване дава още по-силна енергия на растенията, които през пролетта са като новородени, отбеляза д-р Вълев.  
Обяснението на друго поверие – ако вали, след като младоженците са си казали „да“, ще имат богат и щастлив живот – отново е свързано в очистителната сила на водата, която ще отмие всичко лошо по пътя на младото семейство.
Ако върху главата ви паднат дъждовни капки от капчук, ще ви върви през целия ден, тъй като се смята, че дъждът е Божията благодат, следователно всяка дъждовна капка, включително и тази от капчук, може да се тълкува като поръсване на човек с Божията милост, смята етнологът.

Примата Лили Иванова пя тази вечер в препълнената зала „Борис Гюдеров“ в Перник. Двучасовият концерт не спираше да предизвиква от публиката бурни аплодисменти след всяко изпълнение. Перничани не спираха да скандират името ѝ.
Концертът бе част от националното турне на Лили Иванова.
Тя излезе на сцената облечена в черно и бяло. С примата бяха музикантите от „LI Orchestra“ – Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Иван Йорданов-Чери (китари), Христо Михалков (бас китара), Орлин Цветанов (цигулка), Росен Ватев (ударни, перкусии) и трио „LaTiDa“ (беквокали). 
Екзалтираната публика не спираше да пее заедно с Лили любимите песни на всички поколения „Детелини“, „Щурче“, „Камино“, „Ветрове“.
„Не мога да повярвам, че видях на живо Лили Иванова. Надявам се да имам още един шанс да я чуя в Перник“, каза за БТА зрителката от миньорския град Даниела Нинкова.
По време на концерта Лили Иванова каза, че в Перник публиката е убийствена и допълни: „Ще дойдем пак“, след като аплодисментите я заливаха и беше трудно да продължи със следващата песен. Примата поздрави присъстващите с празника на града и благодари на кмета Станислав Владимиров за поканата да пее в Перник. 
Турнето из страната ще продължи на 14 ноември – в Панагюрище, на 18 ноември – в Кюстендил, на 20 ноември – в Сандански. На 14 декември в Арена София е кулминацията на тазгодишното турне на певицата. Тогава Лили Иванова ще излезе на сцената с оркестъра на Софийската опера и балет с диригент Константин Добройков.

Движението при детелината на бул. „България“ се пуска, въпреки че от Столичната община не е изпълнено изискването за рамка за височина на камионите, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) на официалната си страница в интернет. 
АПИ обръща внимание, че липсват ограничители против сблъсък в зоната на опорите на мостовото съоръжение, както и на рамка, която да ограничава преминаването на моторни превозни средства с висок габарит. Мерките са предписани в поръчания от самата Столична община на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) проект за временно укрепване на съоръжението.
АПИ е готова да съдейства на Столична община с експертно мнение за подобряване сигурността покрай съоръжението и очаква следващата седмица Столичната община да реализира тези защитни мерки около съоръжението, посочват от Агенцията. Те призовават да се изпрати покана за комисия, с която АПИ, Столичната община и СДВР да приемат времената организация на движението, с което да се узакони отварянето на пътя под моста. С тези действия ще се реши проблемът и ще се улесни трафикът и пътуването на столичани, посочват от АПИ. 
Столична община съобщи по-рано днес, че отваря за движение пътната връзка от бул. “България” към Околовръстен път в посока “Младост” под компрометираното съоръжение. Кметът Васил Терзиев също потвърди с пост във Фейсбук, че движението ще бъде пуснато утре. 
От АПИ заявиха в петък, че не могат да съгласуват предложената временна организация при детелината на бул. „България“, защото не гарантира безопасността на движението. Оттам добавиха, че Столичната община няма право да пусне трафика, докато не осигури безопасното преминаване на моторни превозни средства. Според Столичната община разпространената от АПИ позиция тогава не отговаря на истината. От Столична община съобщават също, че нямат правно задължение да съгласуват временната организация за движение с АПИ за отварянето на движението на детелината.

Временно е затворен за движение пътят Велико Търново – Русе, в участъка на разклона за Преображенски манастир, заради катастрофа, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на полицията във Велико Търново.
По първоначална информация челно са се ударили два леки автомобила. Има данни за една пострадала жена.
Автомобилите, пътуващи за Русе се отклоняват по обходен маршрут през Горна Оряховица, а пътуващите за Велико  Търново от село Самоводене през село Първомайци.
Причините за инцидента са в процес на изясняване. Уточнява се и състоянието на пострадалата жена. 

С концерта „Да послушаме кино“ на Плевенската филхармония в Попово тази вече бе закрито 12-ото издание на фестивала за операторско майсторство „Златното око“ в памет на Димо Коларов. Тази година статуетката на фестивала отиде при оператора Веселин Христов за филма „Уроците на Блага“. Поради служебен ангажимент в Германия, наградата получи асистент-операторът Симеон Киров, връчена му от кмета на града-домакин Людмил Веселинов.
Церемонията по награждаването на отличените оператори и филми бе в дома на културата „Димо Коларов“. Гостите на града и участниците в културния форум бяха посрещнати по червен килим, а водещ бе журналистът Ники Кънчев.
Фестивалът за операторско майсторство „Златното око” се провежда в родния град на Коларов от 1998 г. Мисията и основната цел на фестивала за операторско майсторство е да създаде свободно творческо пространство, в което операторите да представят своите продукции и филми, а безплатните прожекции осигуряват равен достъп на различните публики до културните ценности.
В конкурсната програма на поредното издание бяха включени 32 филма: игрални – пълнометражни и късометражни филми, документални и студентски продукции.
През отминаващата седмица жителите и гостите на Попово имаха възможност да се потопят в света на седмото изкуство и да изгледат продукции, създадени през последните две години. Организаторите традиционно отличават хората от другата страна на камерата. Наградата за цялостно творчество журито отреди на оператора Радослав Спасов. Присъдени бяха две награди – почетен диплом с плакет на творческия тандем Георги Богданов и Борислав Мисирков, и за Иван Вацов. „Меджик шоп“ отличи студента Веселин Менкаджиев за филма „Лазар“. Операторът на филма „Клопка“ Кирил Проданов бе отличен от Съюза на българските филмови дейци.
Наградата на Община Попово е за оператора Антони Стоев за филма „Моят чичо Любен“. Община Попово отличи със специална награда и оператора Делян Георгиев за лентата „Балканска черна кутия“. Първа награда на Община Попово получи операторът Мартин Балкански за игралния филм „Диада“.
Фестивалът „Златното око“ е организиран от Община Попово, Съюза на българските филмови дейци и с безвъзмездна финансова помощ на Държавен фонд „Земеделие“ и Местна инициативна група – Попово. Културното събитие традиционно се провежда с подкрепата на местни спонсори.
В края на церемонията концертът на Плевенската филхармония със солисти Хилда Казасян, Васил Петров и Теодосий Спасов потопи публиката още веднъж в света на киното.

В деня на покровителя и закрилника на българския народ Св. Йоан Рилски, отец Васил Маджаров благослови децата от неделното училище при църквата „Св. Николай Чудотворец“ в смолянския кв. „Устово“, съобщи Росица Примовска от неделното училище. Той отправи благословията си на храмовия празник на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Средногорци. 
Децата от неделното училище гостуваха в храма в Средногорци, а пътуването е специален подарък за тях по случай успешното започване на новата духовна година по вероучение, посочи Примовска.  Тя допълни, че неделното училище има традиция в началото на всяка учебна година  да организира поклонническо пътуване като подарък за децата от църквата.
В празничната света литургия участваха и хористките от храм „Св. Николай Чудотворец“ в Смолян с диригент Радка Чакърова. 
„Днес се събрахме в този храм и почетохме покровителя и закрилника на българския народ, преподобни наш отец Йоан Рилски Чудотворец. По неговите молитви Бог да благослови всички ни със здраве, живот, благоденствие и напредък в живота и във вярата“, каза в края на служението си отец Васил Маджаров. На празника е раздаден благословен обяд, съобщиха от неделното училище.