Олимпийската шампионка от Токио 2020 Ивет Горанова присъства на откриването на международния турнир по карате за Купа „Плевен“ в зала „Спартак“.
„Изключително съм щастлив, че Плевен отново е лицето на каратето. Добре дошли на всички. Радвам се, че толкова много деца се увличат по бойните спортове. Пожелавам успех на всички“, с тези думи кметът на община Плевен д-р Валентин Христов официално откри турнира.
В словото си той благодари на президента на Българска национална федерация карате (БНФК) Русалин Русалинов и на олимпийската шампионка, че популяризират спорта карате.
В турнира тази година участват 420 състезатели от 21 клуба от България, Турция, Сърбия и Румъния. Надпреварата се организира по идея на Русалинов. Той разказа историята на турнира и покани всички участници догодина, когато В Плевен ще се организира честването на 50 години карате в града.
По време на тържествената церемония президентът на федерацията връчи почетни плакети на кмета д-р Валентин Христов, на члена на управителния съвет на карате клуб „Петромакс“ Владислав Монов и на Роксанда Атанасов от Сърбия. Всички клубове от чужбина също получиха награди от организатора.
След тържествената церемония полицаи демонстрираха бойни техники за обезвреждане и залавяне на заподозрян.
Състезанията са в дисциплините ката и кумите, а за 6-7 годишните – игра с макивара.

През тази година Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Пазарджик, Асоциация „Жени без остеопороза“ в партньорство с общините Белово, Ракитово, Велинград и Пещера, организираха скринингови измервания на костна плътност, от които се възползваха 191 души, съобщиха от Инспекцията по повод Световния ден за борба с остеопорозата- 20 октомври.
Кампанията е обхванала шестима мъже и 185 жени. При 112 от тях е регистрирана остеопения, а при 27 остеопороза. Всички са насочени към допълнителни прегледи и изследвания за потвърждаване на получените резултати и лечение.
ОТ РЗИ посочват,че за медицинската общност използва Световния ден, за да призове хората да се информират за сериозността на заболяването, да следват здравословен начин на живот и да се консултират със специалисти при съмнения за здравословни проблеми с костите.
Остеопорозата е хронично заболяване, при което костната плътност намалява, което води до повишена чупливост на костите и риск от фрактури дори при леки наранявания. Тя засяга както мъже, така и жени, но е особено разпространена сред жени след менопауза. Заболяването се развива бавно и често не се проявява с ясни симптоми, докато не настъпи сериозна фрактура. Най-често засегнатите части на тялото са бедрото, гръбначния стълб и китките. В превенцията на остеопорозата е много важен здравословният начин на живот, който включва: балансирана диета богата на калций и витамин D; редовна физическа активност – упражнения, които укрепват костите и подобряват физическия тонус на организма; прекратяване на тютюнопушенето и намаляване на консумацията на алкохол, припомнят от РЗИ. 
 

Кметът на Община Хасково Станислав Дечев откри първото издание на  международния турнир по художествена гимнастика „Ледена кралица на Аида“, съобщиха от местната администрация.
Той изрази надежда, че турнирът ще се превърне в традиционен и това ще стане с общи усилия на местната власт и организаторите от спортен клуб по художествена гимнастика клуб „Аида“ с президент Яна Михайлова.
Градоначалникът беше отличен със специална купа за изключителния му принос за развитието на спорта в Хасково. Станислав Дечев и главният съдия на турнира наградиха победителите в първите възрастови групи в индивидуалното състезание.
Днес и утре на килима в зала „Дружба“ съчетанията си ще покажат над 370 гимнастички от 15 спортни клуба. Най-малката състезателка е на три години.

Общо 4116 лева струва създаването на един декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и много други дейности. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена, а при акацията – 489,22 лв., казва заместник-директорът на Държавното ловно стопанство (ДЛС) в Балчик инж. Радослав Радев на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания”, съобщиха от Североизточното държавно предприятие (СИДП). 
Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той отбелязва, че съхненето е започна през 2019 г. като е засегнало първо американският ясен и бряст, а през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители са засегнали и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.
„Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване“, отбелязва инж. Радослав Радев.
Част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите „Горите на Североизтока“ и „Земите и горите на орела“ по програма LIFE на Европейския съюз, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор „Гори“, посочва още той.
Лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети. По думите на инж. Радев възстановяването и поддържането на поясите е важно, заради глобалните промени в климата. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, със само около 500 литра на квадратен метър, което в съчетание с най-силните ветрове у нас я прави изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустинните – около 200-400 литра на квадратен метър годишно, поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието й. В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие, посочва още инж. Радев на научния форум. 
В цялата страна, при изкуствено създадените през миналия век иглолистни горски насаждения от бял и черен бор, се наблюдава съхнене. Вредители причиняват съхненето на черния бор и на територията на Природния парк „Шуменско плато“. Проблемът със съхненето на черния бор в парка бе поставен и в приемния ден на областния управител. За проблема първи информираха на 11 юни от пресцентъра на Североизточното държавно предприятие. 
Общо 796 декара с нови гори са се появили на територията на Североизточното държавно предприятие  благодарение на проект „Горите на Североизтока“, като до края на година ще бъдат залесени още 500 декара. Основната цел на проекта е да бъдат премахнати насаждения от инвазивни чужди видове, които са в неблагоприятно състояние, и да се възстановят приоритетни горски местообитания в 10 защитени зони от мрежата Натура 2000, съобщиха от СИДП в края на април. Планирани са около 1500 декара за залесяване и създаване на нови гори на територията на Североизточното държавно предприятие през тази година, съобщи на пресконференция на 2 април директорът на предприятието инж. Симеон Давидков.

Кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов, Мария Гигова, Камелия Дунавска, Невяна Владинова и изпълнителният директор на „Самел 90“ АД инж. Петър Георгиев участваха в официалното откриване на дебютното издание на международния турнир по художествена гимнастика „Златните момичета… Завинаги“, чийто организатор е европейската и световна шампионка Камелия Дунавска. 
„Добре дошли на първия международен турнир „Златните момичета…Завинаги“. Надявам се това състезание да стане традиция и всяка година да го провеждаме. Искам да благодаря на Община Самоков и на всички наши спомоществователи“, каза в словото си Камелия Дунавска. 
Кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов изказа благодарности на Дунавска за организацията на събитието и посочи, че самоковци могат да се гордеят, че европейската и световна шампионка е част от града. 
„Аз съм убедена, че това състезание ще бъде традиционно и оттук ще излязат много гимнастички, и като виждам това, което е направила Камелия Дунавска като организация, смятам, че е един шедьовър за вашия град“, заяви пред БТА трикратната абсолютна световна шампионка Мария Гигова.
По думите й има талантливи деца. Тя добави, че сред по-малките самоковски момиченца има бъдеще в тази сфера с тях трябва да се работи с много любов и усърдие.
„Вярвам, че с условията, които предоставя града, още следващата година ще има много отбори и от тук, и от чужбина, които ще дойдат да се подготвят преди Световната купа и Световното първенство юни месец“, допълни още Гигова. 
Както е известно, около 500 състезателки от 12 държави ще вземат участие в надпреварата. В рамките на турнира ще се състои и галаспектакъл с участието на олимпийската шампионка от Париж 2024 Даря Варфоломеев (Германия) и на действащата европейска шампионка Стилияна Николова.
Главен съдия на надпреварата ще бъде вицепрезидентът на БФХГ и член на Управителния съвет Невяна Владинова.
Турнирът се организира под патронажа на Община Самоков и с помощта на много местни фирми.

След реставрация, знаковият за Ямбол самолет МиГ -17 скоро отново ще бъде върнат на старото си място пред бившата сграда на ОСО (Организация за съдействие на отбраната), където е стоял с десетилетия. Това обявиха от Община Ямбол в публикация на своята официална фейсбук страница.
Реставрацията на самолета е на финал, като остава само възстановяването на боята. Извършена е от механици и военнослужещи от авиобаза „Безмер“, с разрешение от Министерството на отбраната. Самолетът ще бъде върнат пред сградата на бившето ОСО (б. а. – сега Районна здравно-осигурителна каса) след като предложението беше подкрепено от ямболци в анкета във фейсбук страницата на Община Ямбол, посочват оттам.
През годините изтребителят МиГ – 17 няколко пъти смени мястото си в Ямбол, припомня БТА. Години наред бе пред бившата сграда на ОСО (Организация за съдействие на отбраната, съществувала в периодите 1947 – 1968 г. и 1977 – 1992 г.). После бе преместен в района на военното поделение в местността Червен баир, но бе обект на честите набези в закритите казарми. През 2013 г. бе реставриран и изложен във външната експозиция на Музея на бойната слава. Тогава в музея бе преместен и учебно-тренировъчният L-29, който допреди това бе на ул. „Георги Раковски”, до старата автогара в града.

Кралевското съкровище от фонда на Регионалния исторически музей в Търговище е част от експонатите на четиринадесет музея от България, които участват в изложба в музея „Дж. Пол Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Изложбата „Древна Тракия и Античния свят. Съкровищата на България, Румъния и Гърция“ включва над 150 предмета.
Кралевското съкровище е открито край търговищкото село от археолога Георги Гинев през 1979 г. при спасителни разкопки на тракийски могилен некропол. То представлява гробни дарове – украса на конска муниция, накити – пръстени и гривни, с общо тегло 214 грама.
Повече за това как късметът се усмихва на археолога Георги Гинев, какво представлява в детайли Кралевското съкровище, интересни моменти около откриването му и завръщането в музейната витрина в Търговище разказва в интервю за БТА директорът на Регионалния исторически музей Магдалена Жечева.
Късметът се усмихва на археолога Георги Гинев през 1979 г.
Кралевското съкровище е свързано с името на един дълбоко уважаван от нас колега археолог – Георги Гинев, който през 1979 г. прави спасителни разкопки на тракийски могилен некропол в търговищкото село Кралево, каза Жечева. И както много често се случва в последния ден от разкопките в проучваната трета могила – гроб, излиза зидан гроб с амфора, хидрия – погребална урна, където е бил погребан човекът. И изведнъж проблясва нещо и се оказва, че са златни предмети: украса на конска амуниция  – юздите на коня. Конят, като специално животно в живота на траките, е бил погребван заедно със стопанина си. Освен тези златни апликации, които са украсявали главата на коня, има и накити – пръстени, гривни. Първото предположение е, че това е някоя жена от аристократична фамилия. Директорът на културната институция добави, че в последствие Гинев е развил своята интерпретация и днес знаем, на базата на неговите проучвания, че това е гроб на тракийски вожд или аристократ, който не е бил случаен човек. Тъй като изработката на предметите и апликациите и накитите водят към майсторски ателиета в стара Месемврия (днес Несебър). Много дълго време това е единственият тип съкровище толкова красиво и единствено по рода си сред откритията в България. В последните години се появиха и други, но за времето си това е впечатляващо откритие. 
Жечева обясни, че случилото се не е случайно. Защото това е район, в който е жвяло тракийско племе, тъй като в съседство има тракийска крепост и няколко могили. Това е специално място за народа, който е живял там. В миналото Константин Иречек, който е минавал по нашите земи, припомни Жечева, не споменава за могилите, но говори за това, че местните хора му споделили, че има конник като край Мадара. За съжаление, това остава само записано от Иречек и засега нямаме данни. Но мястото определено е специално, категорична е Магдалена Жечева.
Кралевското съкровище представлява гробни дарове с общо тегло 214 грама
Сред тях има две златни обеци с глави на змия. Гривни-спирала, които са сребърни, но са със позлата. Най-ценното е украсата на конската амуниция. Съдържа две апликации, които изобразяват грифон. Четири апликации, които изобразяват Херакъл. Един начелник с глава на орел. Една много красива розета. Част от тези находки са инкрустирани със стъклена цветна паста, която с времето на места е изчезнала, обясни директорът на музея. Има 36 малки апликации, които специалистите наричат „бръмбарчета“ заради визуалната прилика. Те са удивително красиви, изработени в детайли и са били разположени по цялата дължина на амуницията. Една цилиндрична апликация и една халка, които в общи линии са само злато. Общото тегло на съкровището е 214 грама.
Освен това има нещо, което не е златно, но то пътува със съкровището – брадвата-скиптър – символа на властта. По думите на специалиста, тя също говори, че там е погребан неслучаен човек, а човек с високо обществено положение или човек от семейството на вожда на племето. 
Жечева припомни, че още когато намират съкровището в Търговищко то става много известно. Историята е интересна, защото се налага да пренощуват с археолога Гинев и трима от бригадирите-ученици. В разкопките тогава са участвали възпитаници на местни училища. Те са оставени на терен, за да се опази съкровището. 
В рамките на следващата седмица Кралевското съкровище е представено в музея и в града на витрина – без никаква специална охрана. Междувременно се подготвят големите национални изложби, с които се чества 1300-годишнината на българската държава и както е известно, в тях се включват най-значимите и ценни съкровища на България, припомни Жечева. Оттогава, т.е. веднага след откриването му, Кралевското съкровище влиза като част от националната съкровищница на България. 
Пътува много – било е в големи градове в Европа, в Япония, в Мексико, в Америка и сега отново там. Философията на създаване на Националния исторически музей е да се съберат в него и да се представят тези големи, представителни за България съкровища. И по тази причина съкровището не се връща в Търговище. То остава като част от експозицията, макар че се води в инвентарните книги и фонда на Окръжния исторически музей – Търговище. Реално до 2012 г. съкровището бе в Националния исторически музей. От април 2012 г. Кралевското съкровище се завърна в Търговище и е част от Археологическата експозиция. Ние се гордеем с него, то допринася за повишаване на интереса към музея и града ни. Защото подобен тип откритие е нещо, което не се е случвало – имаме много ценни предмети във фонда, имаме много исторически периоди, които са добре проучени и представяни с ценни свидетелства от различни времена. Но съкровището от Кралево си остава върхът в съкровищницата на музея, казва Жечева.
Георги Гинев е човекът, който е допринесъл със своя късмет на откривател и с професионализъм музеят да бъде обогатен
При откриването на Кралевското съкровище Георги Гинев вече е натрупал опит като археолог. Познава добре тогавашния Търговищки окръг. Но всъщност в своя професионален път проучва доста тракийски надгробни могили. Това е неговото най-мащабно откритие. Впоследствие проучва могили край търговищкото село Божурка, край омуртагското село Врани кон. 
Жечева припомни история със Свещарската гробницата, която се нарича Гинина могила. Първо е предложено да бъде проучвана от Георги Гинев. Даже е имал открит лист. Но той в момента е проучвал друг обект, бил е на разкопки и е отказал. Всъщност, въпреки всичко имал е късмета – защото и Свещарската гробница се оказа изключително интересна и богата на световно ниво.
Георги Гинев е човекът, който е допринесъл със своя късмет на откривател и разбира се, с професионализма си, музеят ни да бъде обогатен с много и различни свидетелства от времето на Античността, категорична е Жечева. Той е човекът, който ние уважаваме дълбоко, за съжаление – вече е покойник. И се радваме, че в резултат на интереса на неговите открития поддържаме и спомена за него. 
Изложба в музея „Дж. Пол Гети“ в Лос Анджелис
Тази изложба се готви много отдавна – повече от две години. Поканата дойде от директора на Националния археологически институт с музей при БАН. Те са основната институция, която движи организацията на изложбата в музея „Дж. Пол Гети“ в Лос Анджелис. Кралевското съкровище не е пътувало много отдавна и ние ще се радваме да се нареди отново сред побратими от такава величина, посочи Жечева.
От два месеца съкровището е в София. Там върви подготовка, за да бъде показано в най-добрия експозиционен вид. 
Вече имаме интерес от българи, които живеят в Америка и които са от Търговище. Дъщерята на Георги Гинев живее в Сан Франциско и има интерес, сигурно ще отиде да го види. 
Регионалният исторически музей в Търговище има повече от 70-годишна история
Регионалният исторически музей в Търговище е общоисторически музей, който съществува повече от 70 години. Решението за неговото създаване е от 1951 г. Първи директор на музея е известният проф. Димитър Овчаров, който идва със съпругата си. От 1960 г. поставя вече на професионална основа и развива музея. Днес музеят е с всички възможни периоди на проучване – професионална структура, която включва проучването на периода от праисторията до съвремието. Заедно с това имаме отдел „Фондове“, отдел „Научен архив“. Имаме си много богат фонд, събран за тези години – повече от 45 000 основен фонд, който е представен в няколко музейни обекта. Ние стопанисваме осем музейни сгради, които са паметници на културата или според днешната терминология – недвижими културни ценности, обясни директорът. Две от тях са с национално значение. Това са известното Славейково училище или училище „Св. Седмочисленици“ от 1863 г. и Хаджиангеловата къща, където е представена етнографската ни експозиция, която също датира от 1863 г. 
Понастоящем нашите гости и посетители могат да видят Археологическата експозиция на Търговище, разположена в училище „Хаджи Руси“. Всички музейни обекти са разположени в близост и могат сравнително за не много дълго време да бъдат разгледани, казва тя.  Славейковото училище сме го превърнали в един музеен изложбен център, в който ежегодно представяме между 12-15 временни изложби от нашия фонд и гостуващи от цялата страна. Етнографската експозиция е в къщата на голям стар търговец Хаджи Ангел. Тя е изключително интересна, впечатлявала е още при създаването й през 1863 г. Представяме и един наш известен съгражданин – Никола Симов – Курото, знаменосеца на Ботевата чета и неговият живот, неговата личност, делото му в къщата-музей Никола Симов. 
Съвсем близо до тези обекти е Свещаровата къща – дом, в който са израснали много военни дейци, пълководци, генерали, полковници – просто родът е бил такъв. В тази къща е разположен нашият музеен образователен център и една интересна експозиция „Икони и църковна утвар“, която представя историята на Търговищката духовна околия. 
Музеят посреща ежегодно около 20 000 посетители, които са гости на града или са преминаващи. Част от нашите проучвания и основна задача и приоритетен обект е крепостта Мисионис. Това е късноантичен и средновековен град Мисионис, който отскоро е предоставен с решение на Министерския съвет на Община Търговище, с тенденция да продължи проучването и социализирането му. И там посрещаме посетители и представяме историята на първообраза на град Търговище.
Търговище – един стар панаирен център
Търговище е един стар панаирен център. Тук се е провеждал един от двата големи панаира в Османската империя на Балканите – Ескиджумайският, който разцъфтява в средата на 19-и век, въпреки че е съществувал и преди това, разказва Магдалена Жечева. Всъщност, градът се развива благодарение на това търговско средище и се утвърждава като изключително популярно пазарно място далеч зад пределите на Османската империя. Впоследствие до наше време това е един своеобразен феномен, понеже малко са този тип панаири и тържища, които се запазват и съществуват, макар че вече в съответствие с времето имат друга форма, сега вече изложение. Но неминуемо всичко което се случва в града е свързано с панаира – дали ще е построяването на църквата и училището, дали ще е разцъфтяването на различни търговски и занаятчийски фамилии, които са скелета на обществото в града и това са хората, които изграждат тук обществено-политическия живот и го развиват. Дори и музейните сгради, които представяме, са свързани с панаирния живот на Търговище.

Традиционният Празник на смилянския фасул събра днес хиляди гости и туристи от цялата страна. Домакините на бобения празник почерпиха ценителите на деликатесния сорт с фасул чорба и курбан за здраве. Новата реколта смилянски фасул бе и на щандовете  на изложението-базар „Чиста храна за нас и нашите деца“.  
Празникът се провежда за 22-ра година, представяйки емблематичната за района на горното поречие на Арда земеделска култура – едрия сорт фасул, наричан в Родопите фасульовица или фасулевица.  През годините е станал популярен на пазара като смилянски фасул, защото именно в района на Смилян и съседните села вирее най-добре. Разликата между вносния фалшификат и отгледания наистина в Смилян фасул е във вкуса, обяснява кметът на селото Чавдар Червенков. Той допълва, че климатът в Смилян и околностите предразполага отглеждането на фасула и тук става по-мек и вкусен. Този сорт боб не може да се отглежда на по-ниска надморска височина, а климатът по долината на Арда е оптималният за неговото развитие. Заради големите горещини и засушаване това лято, реколтата от смилянския фасул е по-оскъдна, обясняват производители.  Фасулените цветове окапват при прекалени жеги, добавят те.  Добивите от фасул са почти наполовина от миналогодишните, обяснява Бойко Златев, фермер от Могилица.
Цената на  фасула в Смилян тази есен е с 1-2 лева повишена – около 19-20 лв. за килограм от едрия и 18 лв. за по-дребния сорт. Поскъпването се обяснява с по-слабата реколта.
Производителите от селото и околностите дариха 300 кг фасул и 1 тон месо за днешната  празнична трапеза за 7000 души.  
Празникът на смилянския фасул е събитие, което е дълбоко вкоренено в традициите на района, то е естествена демонстрация на трудолюбието и гостоприемството на родопчани, посочи доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, председател на „Слоу фууд“ – България. Според нея смилянският фасул е една от емблемите за устойчиво местно производство. „Той е вкусен и здравословен, защото е произведен чисто, без химикали. Смилянският фасул е основен поминък на селото и е много хубава ангажираността на местната общност да си защити продукта“,  допълни доц. Димитрова.  
Преобладаваща част от отгледания в Смилян фасул се продава директно от производителите, това е най-сигурният начин купувачите да е сигурни в произхода и качеството на продукта, уточнява кметът Чавдар Червенков. Местните фермери твърдят, че повечето от продаваните на сергии по пътищата бобени разфасовки, предлагани като смилянски, са вносни и нямат нищо общо с Родопите. Не е възможно да се произведе толкова фасул в Смилян, колкото се продава по улици и пътища, изчислява Червенков. Дългогодишни клиенти и ценители на деликатесния сорт пристигат всяка есен в Смилян, за да купят автентичния боб. По този начин се стимулира и туризмът в региона, според производителите.
Конкурсът за производител на фасул на 2024 г. спечели Силвия Тютюнарова. Тя заяви пред БТА, че реколтата наистина е по-оскъдна, но е успяла да произведе достатъчно количества с повече поливане на площите. Част от производителите се отказват от отглеждането на смилянски фасул, защото става все по-трудоемко, обяснява Тютюнарова. Голямата награда в кулинарния конкурс за най-оригинално и вкусно ястие от боб бе дадена на Сълзица Гърбелова за „Дубайска торта с крем от смилянски фасул“. Чийзкрем със смилянски фасул бе една от изненадите в кулинарното състезание.
На изложение на фермерски продукти в Смилян бяха представени и традиционни производства от различни краища на страната. Месни и млечни продукти, мед, занаятчийски изделия  се представят на щандовете на базара „Чиста храна за нас и нашите деца“.  Празникът в „столицата“ на фасула – Смилян, продължава и утре.

Бик от породата „Хайленд“ (Шотландско високопланинско говедо) получи награда за атрактивност на животновъдно изложение край Сливен.
Животното се казва Райко, от малък с него ходим по изложби, за да популяризираме породата, разказа стопанинът му Стоян Иванов, земеделски производител от село Веселие, община Приморско. Той има ферма за овце, отглежда общо три животни от тази порода. Интересът му към нея бил породен от необикновената външност – бикът има по-дълга и пухкава козина, за да издържа на силни студове, характерни за високите планини на Шотландия.
„В цяла България от неговата порода има 20-30 животни“, каза фермерът. „Най-голямата ферма е в Априлци. Надяваме се да ги развъдим и да станат повече в България. Тук в Странджа се чувства много добре и се надяваме да развъдим около 20 животни“, каза още стопанинът. Закупил е своите от Австрия.
„За породата е характерен добрият нрав и вкусното месо“, добави още Стоян Иванов.
Край сливенското село Мечкарево днес се състоя Ден на българския производител. Говедовъдството бе представено с над 150 животни от млечни, месодайни и автохтонни породи. Девет породи коне, биволи и зайци също участваха в животновъдното изложение.
Елитни животни, сред които и редки атрактивни породи, бяха наградени на днешното изложение.
На обособен фермерски пазар се предлагаше българска храна, произведена от натурални продукти по традиционни рецепти.
 

В Девня за осми път се провежда античният фестивал „Марцианопол – животът в Древния град“. На арената на Античния амфитеатър посетителите могат да видят възстановки на борби, древни ритуали и изпълнения на групи реконструктори от България и чужбина. 
Гладиаторски дуели, военни ритуали, демонстрации на легионерски строй и конна езда представят българските сдружения Via Preatoria от София, „Авитохол“ и „Величие“ от Варна, Ludus Luperkalis от Ямбол, „Мадарски конник“ от Обзор както и румънските гости Nokors от Букурещ, Asociatia Culturala Tomis от Констанца и Ludus Apulensis от Алба Юлия. 
Марцианопол е бил един от най-важните римски градове на Балканите. Преди повече от две хилядолетия, през есента, когато войските се завръщали в Рим от поход, започвал главният празник в империята, т.нар. Римски игри (Ludi Romani). Гостите на фестивала се докосват до бита, културата и военното дело на народите, населявали територията на днешна Девня и околността, каза кметът на общината Свилен Шитов.
На фестивала се представят още античната музика на формация „Фрея“, както и старинни занаяти като грънчарството, храни и напитки, характерни за периода на Римската империя. През целия ден публиката може да разгледа лагерите на участниците, а който желае, да си изработи накит, да си отсече монета или да стреля с лък на специално обособено стрелбище.