Единадесети форум “Българска граматика“ на тема “Развой и съвременно състояние при формообразуването в българския език“ ще се проведе на 21 и 22 октомври в София. Организатори на събитието са Институтът за български език “Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (БАН) и Катедрата по български език на Югозападния университет “Неофит Рилски“. Това съобщиха от пресцентъра на Института.
Участие във форума ще вземат над 90 изследователи от страната и чужбина, които ще представят разработки върху теоретични и научноприложни проблеми, свързани с морфологията, кодификацията и трудните правописни случаи. Фокус ще бъде поставен и върху лексикалните и граматичните особености на диалектната реч, разговорната реч, новите думи, термините, фразеологизмите. Ще бъде акцентирано върху езика в медиите, социалните медии и проблемите, свързани с формообразуването; дефинирането на флективни типове за прости и съставни лексикални единици; омонимията, омофонията и омографията. Ще се обсъдят развойните тенденции (стари и нови) във формообразуването, включително по отношение на звателните форми, прехода между транзитивни и нетранзитивни глаголи, смесването на бройна форма и форма за множествено число.
По време на форума ще бъдат проследени основните тенденции в развитието на българската разговорна и книжовна реч по отношение на формообразуването на класове думи, както и на отделни представители; характеристика на езика в медиите и на разговорната реч в интернет, и влиянието им върху развитието на разговорната и книжовната реч.
Целта е не само да се дадат окончателни отговори, а да се обменят мнения, да се изкажат предположения, като чрез продължаване на традицията от предходните срещи, да се създаде среда за непосредствен разговор, отбелязват от Института.
Форумът се посвещава на проф. д-р Иван Кочев във връзка с 90-годишнината от неговото рождение, което се чества през 2025 година.
Събитието ще се излъчва и на живо, на уебстраницата на Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин“.
/ЙВЛ

Единадесети форум “Българска граматика“ на тема “Развой и съвременно състояние при формообразуването в българския език“ ще се проведе на днес и утре в София. Организатори на събитието са Институтът за български език “Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките (БАН) и Катедрата по български език на Югозападния университет “Неофит Рилски“. Това съобщиха от пресцентъра на Института.
Участие във форума ще вземат над 90 изследователи от страната и чужбина, които ще представят разработки върху теоретични и научноприложни проблеми, свързани с морфологията, кодификацията и трудните правописни случаи. Фокус ще бъде поставен и върху лексикалните и граматичните особености на диалектната реч, разговорната реч, новите думи, термините, фразеологизмите. Ще бъде акцентирано върху езика в медиите, социалните медии и проблемите, свързани с формообразуването; дефинирането на флективни типове за прости и съставни лексикални единици; омонимията, омофонията и омографията. Ще се обсъдят развойните тенденции (стари и нови) във формообразуването, включително по отношение на звателните форми, прехода между транзитивни и нетранзитивни глаголи, смесването на бройна форма и форма за множествено число.
По време на форума ще бъдат проследени основните тенденции в развитието на българската разговорна и книжовна реч по отношение на формообразуването на класове думи, както и на отделни представители; характеристика на езика в медиите и на разговорната реч в интернет, и влиянието им върху развитието на разговорната и книжовната реч.
Целта е не само да се дадат окончателни отговори, а да се обменят мнения, да се изкажат предположения, като чрез продължаване на традицията от предходните срещи, да се създаде среда за непосредствен разговор, отбелязват от Института.
Форумът се посвещава на проф. д-р Иван Кочев във връзка с 90-годишнината от неговото рождение, което се чества през 2025 година.
Събитието ще се излъчва и на живо, на уебстраницата на Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин“.
/ЙВЛ

Изложба, посветена на големия български театрал Димитър Еленов, бе открита пред НДК (алеята пред кино Кабана). 
На изложбата, състояща се от 28 панела, публиката има възможност да види моменти от кариерата на Еленов в театъра и киното. Фотосите документират значими моменти от живота на твореца, включително неговите сътрудничества с големи имена на българската сцена като Георги Черкелов, Наум Шопов, Анани Явашев, Катя Паскалева, Жана Стоянович и Цветана Манева в спектакли и филми на Вили Цанков, Асен Шопов, Николай Поляков, Асен Траянов, Костадин Джидров. Тези фотоси не само илюстрират работата на Еленов, но и представят един изключително богат и силен период от развитието на българското кино и театър през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Експозицията ще остане там до края на месеца, отбелязват организаторите. 
„Паметта и нейното опазване е белегът на културното общество и важна част от политиката на министерство на културата. А като театрал за мен е чест да съм в компанията на тези творци и да видя през очите на създалите изложбата –  тези красиви мигове история на българския театър“, каза Илко Ганев, зам.-министър на културата, който откри изложбата. На вернисажа присъстваха режисьорът Николай Поляков, сценографът проф. Светослав Кокалов, артистите Стефан Германов, Велислав Павлов, Юлиана Сайска. 
Доц. Атанас Атанасов е автор на дизайна, а куратор на експозицията е Момчил Грозданов – аниматор и сценограф.
Изложбата се осъществява с подкрепата на Столична община, уточняват организаторите. 
Димитър Еленов е български актьор, режисьор и театрален педагог. Роден е на 10 февруари 1947 г. в София, в многодетно семейство. Завършва НАТФИЗ през 1972 г., специалност актьорско майсторство, а през 1986 г. – и режисура, в класовете на проф. Гриша Островски. Творческата му биография на Димитър Еленов като млад актьор минава през театрите в Пазарджик, Бургас, Варна. Работи в театър „София“, „Сълза и смях“, Сатиричния, Военния и Народния театър. Димитър Еленов е главен художествен ръководител на Бургаския театър в периода 1994 – 96 година, в екип с Христо Фотев и Виктор Пасков (съответно драматург и директор на театъра). Еленов е създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата в гр. Несебър, който след смъртта му общината нарича на негово името театър „Димитър Еленов“. Димитър Еленов е създател на поредица студии за деца. В актьорската си кариера Димитър Еленов има изиграни над 100 главни роли, а като режисьор има над 50 постановки. Умира на 21 ноември 2020 г след кратко боледуване от Ковид.
/ВСР

Започва изпълнението на фаза 2 от проекта за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Пловдив чрез намаляване на емисиите от фини прахови частици от битовото отопление. Проектът е финансиран по процедура „За по-чист въздух“ на ОП „Околна среда“ 2021 – 2027 г“, съобщиха от пресцентъра на общината. Общата му стойност е 28 072 211,55 лева, от които 23 861 379,82 лв. са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие, а останалата сума е от национално съфинансиране. 
За постигане на целта за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Пловдив проектът предвижда подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво на домакинства с алтернативни видове отоплителни устройства – климатици и камини на пелети. От общината съобщиха, че близо 4000 домакинства ще могат да се възползват и да подменят отоплителните си уреди на твърдо гориво с по-екологични устройства.  
Крайният срок за изпълнение на проекта е до 31.12.2029 г.  
БТА припомня, че в средата на месец август тази година Община Пловдив подготви и друго проектно предложение за кандидатстване по процедура „Зелена инфраструктура в градска среда“, Приоритет 5 по Програма „Околна среда 2021-2027“ за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез мерки за намаляване на вторичното разпрашаване.
Общината е пряк бенефициент по процедурата и може да получи средства в размер 10 755 155 лева, които да се инвестират в изграждане на зелени площи за широко обществено ползване, изграждане на зелени стени, облагородяване на „кални петна“ и други мерки, допустими по процедурата. Приоритетно това ще става с растителни видове с висока степен на поглъщане и/или задържане на фини прахови частици.

През нощта ще бъде ясно, в Източна България ще духа слаб вятър от изток-североизток, на запад ще е почти тихо, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Сутринта на места в равнините ще има условия за образуване на слана, а по поречията – краткотрайна мъгла. Минималните температури в повечето места ще са от минус 2° на места в Западна България до 6°, за София – минус 2°.
Атмосферното налягане слабо ще се понижи, но ще остане по-високо от средното за месеца.
Утре ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от изток, в Източна България – временно силен от север. Максималните температури ще са между 11° и 16°, в София -около 14°.
По Черноморието ще бъде предимно слънчево, на места в сутрешните часове видимостта ще бъде намалена. Ще духа умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 14° и 17°. Температурата на морската вода ще е 19°-20°. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала.
В планините ще бъде слънчево. Ще духа умерен североизточен, по високите и открити части – до силен северен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 10°, на 2000 метра – около 3°.
В неделя и понеделник ще бъде предимно слънчево. В сутрешните часове на места в низините и котловините ще има мъгла. По-значителни временни увеличения на облачността ще има над крайните източни и югозападни райони. Ще духа слаб, в източните райони до умерен от изток-североизток. Минималните температури ще бъдат между 0° и 5°, в отделни котловини и по-ниски, и в местата, защитени от вятъра ще има слана. Максималните температури ще са от 13° до 18.(НИМХ) 

Първото застудяване тази есен вече е факт, съобщи за БТА дежурният в метеорологичната станция на връх Рожен. Най-ниската температура е измерена в Чепеларе – минус 4 градуса, а на Рожен е минус 1 градуса.
„Колегите в останалите места докладваха, че при тях тази сутрин е било около нула градуса“, добави дежурният метеоролог.
Наред с минусовите температури са паднали и слани в Чепеларе, Смолян, Рожен, Рудозем.
 

Започна ремонт и модернизация на дворното пространство на детска градина „Слънце“ в Камено. Това съобщиха от пресцентъра на Общината. Проектът е на стойност 200 000 лева и включва изграждането на интерактивна детска площадка, цялостна подмяна на дворните настилки, изграждане на три тематични зони.
Озеленяването на дворното пространство също е част от проекта, ще бъдат предприети и мерки по отводняване, за да се осигури дълготрайна устойчивост на инфраструктурата. Особено внимание се обръща на новата интерактивна площадка за обучение по безопасност на движението. Тя ще предложи възможност на децата да се запознаят с пътните знаци, маркировката и основните правила за безопасно поведение на пътя, посочиха от Общината.
Проектът се финансира чрез дарение от „Лукойл Нефтохим Бургас”.
БТА припомня, че с финансиране от международен проект в Камено започна и строителството на сграда на противопожарната служба.

Началникът на кабинета на служебния министър на образованието и науката Наталия Михалевска участва в кръгла маса на тема „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“ в Кюстендил, съобщи пресцентърът на ведомството.
Водещ приоритет в работата на Министерството на образованието и науката (МОН) е подкрепата и приобщаването на българските общности в чужбина. През настоящата учебна година 396 образователни институции – български неделни училища зад граница, обучават български деца и ученици в други страни.
„Това са средища на знанието, където децата учат на български, опознават традициите, историята и географията на страната ни“, каза Наталия Михалевска, която е и дългогодишен ръководител на дирекцията за образование на българите зад граница в МОН.
По време на форума беше представен проект, който изследва българските общности на Балканите от миналото до наши дни с открояването на съвременните проблеми и перспективи. Проектът е изготвен от Фонда „Научни изследвания“ към МОН. Ръководител е проф. Боряна Бужашка от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). В него участваха преподаватели от висшето учебно заведение и изследователи от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.
На форума присъстваха представители на българските общности от седем балкански държави – Албания, Гърция, Косово, Румъния. Сърбия, Република Северна Македония и Турция. Бяха представени редица въпроси, свързани с актуалното състояние на българските общности в тези страни.
Форумът се организира под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. В срещата участваха също кметът на Община Кюстендил Огнян Атанасов, както и ректорът на УниБИТ проф. д.н. Ирена Петева. 

Община Пловдив предлага нова безплатна услуга по събиране на стари електронни уреди от домовете, съобщиха от общинския пресцентър.
Услугата е част от стремежа на общината да насърчи опазването на околната среда и да улесни рециклирането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и предлага безплатна услуга по събиране на този вид отпадъци директно от домовете на гражданите.
Всеки, който желае да предаде старо електронно оборудване – компютри, телевизори, домакински уреди и други, може да направи заявка на безплатен телефон 080014100. След подаване на заявката, екипите за извършване на съответната дейност ще посетят гражданите в удобно за тях време, за да съберат отпадъците. 
Тази инициатива е част от ангажимента на Община Пловдив за насърчаване на устойчиво развитие и отговорно управление на електронните отпадъци. Чрез правилното предаване и рециклиране на електронни устройства ние всички можем да допринесем за по-чиста околна среда и намаляване на замърсяването. Община Пловдив приканва гражданите да се включат в тази инициатива и заедно да направят общината по-чиста и зелена.
БТА припомня, че през август Община Пловдив обяви, че  подготвя проектно предложение за кандидатстване по процедура „Зелена инфраструктура в градска среда“, Приоритет 5 по Програма „Околна среда 2021-2027“ за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез мерки за намаляване на вторичното разпрашаване.

Камък, открит случайно в планинска пещера, отвежда група приятели в годините на османското иго и ги среща с техните двойници от миналото. Това разказват от екипа на писателката Петя Георгиева по повод дебютния ѝ роман „Камъкът на времето“.
През 80-те години на ХХ век някъде в полите на Стара планина десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях.
„Започнах да пиша този роман преди 20 години, първо на ръка, после на компютър и сега още не мога да повярвам, че вече излезе от печатницата. Това е първата ми „рожба“ и история, която искрено обичам. Защото в нея има много истинско приятелство и в допълнение – малко любов“, отбелязва Петя Георгиева. По думите ѝ миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, на който героите се изправят пред загуба и намират помирение. „Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите“, допълва авторката.
„Камък ми падна от шията още при прочита на първите десетина изречения от „Камъкът на времето“. Достатъчни бяха, за да проумея, че няма да е тормоз, а привилегия да съм редактор на талантлив и грамотен разказвач. Ръкописът не успя „да ме пусне“ и пропуснах нощния сън, за да стигна до последното изречение. Трескаво, като заклет читател“, разказва поетесата Камелия Кондова, която е редактор на романа.
„Камък на времето“ ще има представяне на 24 октомври в Русе.
Петя Георгиева е завършила английска филология и има докторска степен по политология. Стартира кариерата си като учител, а в момента работи в банковата сфера. През 2023 г. два нейни разказа са отличени в национални конкурси – „Към делтата” печели награда в националния литературен конкурс „Албена“ 2023, а с „Пролет” става лауреат на специалната награда „Бъдеща звезда“ 2023 г. от националния конкурс „Владимир Караджов“. Нейният разказ „Спирката на трамвая“ е избран и представен лично от писателката Здравка Евтимова в българската литературна онлайн платформа Факел.бг., а „Червената обица”  става част от „Коледен алманах“ 2023 г. на издателство „Буквите“.
/ ГН