Менопаузата е прекрасен период в живота на една жена и бих посъветвал дамите да не се плашат от него. Това каза за БТА началникът на Акушеро-гинекологично отделение в Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ в Козлодуй д-р Иван Башлиев по повод днешния Световен ден на менопаузата. 
Д-р Башлиев напомни, че е важно всяка жена на възраст след 45 години да прави периодични профилактични прегледи и състоянието ѝ да се следи от лекар. 
Той обясни, че в годините назад е имало периоди, в които водещи гинеколози са отричали хормоналната терапия, използвана за менопаузата. „Имаше време, в което се залиташе по билки, корени, цветя и други природни лечения, но напоследък от лекарското съсловие осъзнаха, че вече има много модерни и щадящи терапии, основани на хормони, благодарение на които жените водят пълноценен живот“, допълни специалистът. 
„Нека дамите да са спокойни, това е период, както всеки един от нашия живот“, коментира той. По думите му психотерапията е метод, който също подпомага жените да преминат по-леко през тези години. 
Световният ден на менопаузата се отбелязва от 2009 г. по инициатива на Международното дружество по менопауза с подкрепата на Световната здравна организация, с цел да се повиши информираността на международната общност за менопаузата и за здравето на жените при менопауза. Темата на деня за тази година е: „Хормонална терапия при менопауза“. 
 
 

В Драматично-кукления театър във Враца тази вечер, 18 октомври, ще се състои концерт на Лили Иванова. Тя излиза на сцената с музикантите от LI Orchestra – Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Иван Йорданов-Чери (китари), Христо Михалков (бас китара), Орлин Цветанов (цигулка), Росен Ватев (ударни, перкусии) и трио LaTiDa (беквокали). Билетите за концерта са разпродадени.
Последната изява на примата на българската поп музика беше във Враца през септември миналата година. През 2022 г. врачани също посрещнаха Лили Иванова с пълна зала. 
Турнето на певицата започна на 16 май т.г. от Благоевград. Във Враца е шестнадесетият й концерт от тазгодишната обиколка в страната. Предстоят концерти в Перник на 19 октомври, в Панагюрище – на 14 ноември, в Кюстендил -на 18 ноември и в Сандански – на 20 ноември.
На 14 декември в Арена София е кулминацията на тазгодишното турне. Тогава Лили Иванова ще излезе на сцената с оркестъра на софийската опера и балет с диригент Константин Добройков. Музикален продуцент и аранжор е Ангел Дюлгеров. Фотограф и графичен дизайн за събитието в София е Ина Янева – родена и израснала в Козлодуй, област Враца. 

Екипите на пожарната са реагирали на 98 сигнала за произшествия през изминалото денонощие. Това съобщиха на сайта си от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). 
За последните 24 часа са потушени 73 пожара. Няма загинали и пострадали.
С преки материални щети са възникнали 12 пожара, от които пет в жилищни сгради. Без нанесени материални щети са 61 пожара.
Извършени са 21 спасителни дейности и помощни операции, от които три при катастрофи.
 

Днес в 17:00 часа изтича крайният срок за регистрация на социологическите агенции, които ще извършват проучвания „на изхода“ (exit-poll) в изборния ден на 27 октомври. Това се посочва в хронограмата на Централната избирателна комисия (ЦИК). 
Социологическите агенции трябва да представят в ЦИК заявление по образец за регистрация на агенция, която ще извършва социологическо проучване в изборния ден; удостоверение за актуално правно състояние. Агенциите трябва да представят списък, съдържащ имената и единния граждански номер на анкетьорите по изборни райони. В списъка се посочват номерата на избирателните секции, извън които ще се осъществява анкетирането. 
Резултатите от проучванията, извършвани в изборния ден (exit-poll), се оповестяват не по-рано от 20:00 ч. на изборния ден.
Забранява се публичното огласяване под каквато и да е форма, на каквито и да са резултати от проучвания, извършвани в изборния ден (exit-poll), преди приключването и обявяване края на изборния ден от ЦИК.
Резултатите от допитвания до общественото мнение за изборите не могат да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден, както и до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Интензивно е движението за товарни автомобили на някои от граничните пунктове с Румъния. Това съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) на сайта си. Информацията за трафика по границите е към 6:00 часа.
На границата с Румъния трафикът е интензивен на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) „Кардам“, „Дуранкулак“, „Оряхово“ и „Никопол“ на изход за товарни автомобили.
Поради извършване на основния ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение, като трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба. Освен ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към ГКПП „Силистра“, ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“, ГКПП „Кайнарджа“ и ГКПП „Крушари“. Последните два са с работно време от 8:00 до 20:00 часа всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили.
По границата с Гърция трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. През граничните пунктове „Маказа“, „Златоград“ и „Ивайловград“ е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси.
На границата с Република Сърбия движението е нормално на всички гранични контролно-пропускателни пунктове.
На границата с Република Северна Македония трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. Във връзка с извършваната реконструкция на ГКПП „Станке Лисичково“ и необходимост от извършване на строително-монтажни работи, до 21.10.2024 г. пропускането на трафика ще бъде осъществявано при временна организация на движението, посочиха граничните власти. 
На границата с Турция движението е нормално на всички гранични контролно-пропускателни пунктове.
 

С отдаване на воински почести и поднасяне на венци и цветя пред Паметника на парашутиста в София ще бъде отбелязан Денят на военния парашутист, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната. Днес се навършват 80 години от първото участие на Парашутната дружина от състава на Първата българска армия в реални бойни действия, допълниха от прессекретариата на президента.
В 10:30 часа на Алеята на парашутиста в Централните софийски гробища ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите български парашутисти.
В 12:30 часа на площад „Народно събрание“ в София ще бъдат отдадени воински почести и ще бъдат поднесени венци и цветя пред Паметника на парашутиста. В тържествения ритуал ще участват представители на ръководството на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната, военнослужещи от Съвместното командване на специалните операции (СКСО) и ветерани. Държавният глава Румен Радев ще приеме почетния караул и ще отдаде почит пред подвига на българските парашутисти.
18 октомври е определен за Ден на военния парашутист от Българската армия с решение на министъра на отбраната през 1994 г. На тази дата през 1944 г. Парашутната дружина от състава на Първата българска армия участва за пръв път в реални бойни действия. С цената на свидни жертви дружината овладява силно укрепения район на височината Стражин, откривайки пътя за настъпление на Българската армия. За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, посочиха от Министерството на отбраната.
Нашето намерение е още с бюджета за 2025 г. разходите за отбрана да достигнат по-високо ниво от 2,5% от брутния вътрешен продукт (БВП), каза вчера в словото си при отбелязването на Деня на военния парашутист в Пловдив заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев. По думите му средата за сигурност, опитът на съюзниците и изискванията на съвременната среда налагат запазването на по-висок разход в областта на отбраната и отделяните засега 2% от БВП се оказват недостатъчни.

Фосилизиран череп на 1,8 милиона години, открит в Дманиси, Грузия, показва, че далечните предшественици на човека принадлежат към един вид, макар и да са изглеждали различно. През 2013 г. на днешната дата БТА съобщава за публикация на грузински и швейцарски учени в сп. „Сайънс“, че Хомо хабилис, Хомо рудолфензис и Хомо еректус са от една еволюираща линия, довела до съвременния човек. 
Обектът в Дманиси, където са намерени фосилите, беше открит през 1993 г. Той е много важен, защото доказва, че ранните хора са мигрирали в Азия малко след като родът Хомо се появява в Африка. 
В емисията си “Забава и знание” на 18 октомври 2013 г. БТА пише:
Най-ранните хора от Евразия и Африка може да са от един вид
Лондон, 18 октомври 2013 г. /БТА/ Фосилизиран череп на 1,8 милиона години, открит в Дманиси, Грузия, показва, че далечните предшественици на човека принадлежат към един вид, макар и да са изглеждали различно, съобщиха световните информационни агенции. Грузински и швейцарски учени пишат в сп. „Сайънс“, че Хомо хабилис, Хомо рудолфензис и Хомо еректус са от една еволюираща линия, довела до съвременния човек. Други антрополози обаче не са съгласни с теорията. Учените са изследвали най-пълния череп на хоминид, намиран досега. Той е с малка черепна кутия, големи зъби и дълго лице, характерни за Хомо хабилис. Много от характеристиките на мозъчната кутия обаче са типични само за Хомо еректус. Черепът на 1,8 милиона години е от място, където е намерена най-голямата колекция добре запазени останки от хоминиди в света. Те са и най-ранните доказателства за първобитни хора извън Африка – група, появила се малко след като ранния Хомо се отделя от Австралопитека, чийто представител е фосилът Люси.“Имаме най-доброто доказателство какъв е бил ранният Хомо – каза ръководителят на екипа Давид Лордкипанидзе от Грузинския национален музей в Тбилиси. – Много важно е, че имаме толкова забележителна колекция, много е рядко да има такава от едно място“.Вариациите във фосилите досега озадачаваха специалистите. Според проф. Лордкипанидзе обаче е ясно, че те са от една популация.“Когато разгледахме тези вариации и ги сравнихме със съвременните хора, се вижда, че това е нормален диапазон на вариации“ – допълни професорът.Черепът е открит преди осем години. Оттогава екипът го сравнява с други фосили на Хомо от Африка, които датират до 2,4 милиона години. Сравнителният анализ на черепите на хоминидите разкри достатъчно прилики, за да бъдат смятани най-ранните фосили на Хомо и хоминидите от Дманиси от един вид.  „Ако мозъчната кутия и лицето на „Череп 5″ бяха намерени като отделни фосили на различни места в Африка, сигурно щяха да бъдат отнесени към различни видове –  каза Кристоф Цоликофер от Института по антропология в Цюрих. – Причината е, че в Череп 5 са обединени някои ключови черти, като малка мозъчна кутия и голямо лице, които досега не бяха наблюдавани заедно в ранен фосил на Хомо. Освен това, тъй като виждаме подобен модел и диапазон на вариации в африканските фосили, може да се приеме, че е имало един вид Хомо по това време там. А тъй като хоминидите от Дманиси са толкова подобни на африканските, приемаме, че те са от един вид“.Други палеоантрополози обаче мислят, че поне три различни вида хоминиди са съществували едновременно в Африка. Сред тях е Фред Спур от лондонския Юнивърсити колидж. Той определи като недостатъчни  методите на анализ, използвани от екипа, за да бъде направен извод, че фосилите са от един вид.“Те правят много общ анализ на формата на черепа, лицето и мозъчната кутия – каза той. – Проблемът е, че тези видове Хомо не се определят с толкова широки характеристики на общата краниална форма, а от много специфични черти, които не са използвани от тях. Такива например са дебелите и изпъкнали вежди, ъгловатият  гръб на мозъчната кутия, някои детайли от основата на черепа, които са характерни за Хомо еректус, но не и за Хомо хабилис и Хомо рудолфензис. 
***
Обектът с фосилните находки – “Дманиси”, се намира на 85 км югозападно от столицата Тбилиси. Той е открит през 1993 г. Според учените, това е много важно място, защото доказва, че ранните хора са мигрирали в Азия малко след като родът Хомо се появява в Африка. През годините БТА редовно съобщава за откритията, свързани с Дманиси:
Откриха фосили от най-ранните европейци
Лондон, 6 юни 2000 г. /БТА/ Палеонтолози откриха в Грузия два фосила от човекоподобни същества, живели преди около 1,7 милиона години, предаде Прес асосиейшън.  Изследователите попаднали на находката край средновековна крепост. Предполага се, че това са фосили от най-ранните европейци, първите предци на съвременните хора, които от Африка и Азия са достигнали Европа.Това са първите фосили от човекоподобни, открити извън Африка, уточнява ПА.Повечето учени смятат, че най-ранният човекоподобен вид, напуснал африканския континент, е бил Хомо еректус. Фосилите, открити в Дманиси в Грузия, обаче наподобяват по-скоро тези на „братовчедите“ на Хомо еректус – Хомо ергастер.Находката, описана в сп.  Сайънс, е направена от екип учени от Грузия, Германия, Франция и САЩ. Те правят предположения и за причината за разселването на предшествениците на хората извън Африка.  Вероятно това е бил апетитът, смятат учените.  След като ранните хора започнали да ядат храни, съдържащи повече животински протеини, обитаваните от от тях територии се разширили и съвпаднали с тези, където се срещали ловуваните животни.  
***
В Грузия са открили четвърти прачовешки череп на 1,7 милиона години  
Тбилиси, 14 август 2001 г. /БТА/ Грузински археолози са открили череп отпреди 1,7 милиона години, предаде Ройтерс. Той прилича на други три черепа, намерени миналата година и вероятно представляващи останки от първите прачовеци, мигрирали от Африка в Европа.При разкопки, извършвани от учени от Грузия, САЩ и Европа, близо до средновековния град Дманиси, на около 80 км югозападно от столицата на Грузия Тбилиси, са били намерени и сечива от същия период.Четвъртият череп внася промяна в досегашните теории за разпространението на останките, споделя пред Ройтерс Давид Лордкипанидзе от Грузинския държавен музей.Палеонтолозите твърдят, че черепите напомнят тези на ранните хора, живели в източна Африка по същото време , а сечивата, открити на обекта, имат сходства с оръдията на труда, изработвани от африканските прачовеци.Откритията навеждат на мисълта, че хоминидите, известни като Хомо ергастер, бързо са напуснали Африка, пресекли са териториите на сегашните Сирия и Ливан и през Турция са достигнали планинските райони на Грузия.Хомо ергастер е по средата между по-първобитния Хомо хабилис и Хомо еректус. Представителите на Х. ергастер вероятно са били яки същества и са ползвали усъвършенствани каменни сечива. Мнозина учени смятат, че те са първите ранни хора, които напуснали Африка и населили Азия и Европа. 
***
Откриха черепа на най-древния европеец
Тбилиси, 7 август 2005 г. /БТА/ Грузински учени откриха край градчето Дманиси, Източна Грузия, чeреп на най-древния първобитен човек, обитавал континента Европа, съобщи РИА „Новости“. Пред журналисти министърът на културата, опазването на паметниците и спорта на Грузия Гeоргe Габашвили каза, че според първоначалните данни находката датира отпреди 1,8 млн. години.“За последните пет години това е петата уникална находка на останки на най-древните хора на европейския континент. Черепът на праисторическия човек все още е в земята. Учените работят по неговото изкопаване“ – съобщи Габашвили.Според министъра, учените за пореден път се натъкват на доказателства, че първите европейци са населявали района край градчето Дманиси. Габашвили подчерта, че през следващите дни се очаква в страната да пристигне група чужди учени, които заедно с грузинските си колеги да продължат разкопките в Дманиси и да извършат необходимите изследвания. Нека припомним, че през лятото на 2001 година в района на  градчето Дманиси, разположено на 85 км югозападно от Тбилиси, бе открит череп на първобитен човек отпреди 1,75 милиона години. Според някои антрополози от това място е започнало разселването на хората към Европа. Те са дошли по днешните грузински земи от Африка.
Възниква въпросът защо толкова много ценни за науката находки са намерени на едно място. Ето каква е теорията на френски антрополог: 
Вулкан в Грузия е затрупал хора преди 1,8 млн. години
Лондон, 14 април 2008 г. /БТА/ Досега почти всички човешки фосили на повече от 100 000 години са откривани от учените поотделно, по един на едно място. Не такъв е случаят с пет ранни човешки същества, живели преди 1,8 милиона години, чиито останки са били намерени при разкопки само на площ от 300 кв. м. в Грузия, съобщи „Ню сайънтист“.Въпросът е: защо те са открити заедно? Според френския антрополог Анри дьо Люмли причината трябва да се търси във вулкан, изригнал в древността на 20 километра западно от това място и затрупал древните хора с пепел.   Обектът в Дманиси, където са намерени фосилите, беше открит през 1993 г. Той е много важен, защото доказва, че ранните хора са мигрирали в Азия малко след като родът Хомо се появява в Африка. Два от петте черепа са на момичета, два на мъже, а единият е на по-възрастен беззъб човек. Костите са запазени изключително добре, а положението им показва, че не са местени, т.е. възможността да са изхвърлени на едно място при наводнение се изключва, твърди  Анри дьо Люмли от парижкия Национален природонаучен музей. Направеният анализ на почвата показва, че районът е покрит с вулканична пепел. Палеонтологът предполага, че групата е била затрупана от нея при изригването на вулкана.Според други палеонтолози обаче телата лежат в различни пластове пепел. А това означава, че е имало повече от едно изригвания на вулкана. Специалистите са на мнение, че това се е случило в период от около 100 години. 
В крайна сметка откритията едновременно хвърлят светлина върху нашата история, но поставят и нови въпроси:
Черепи, открити в Грузия, пренаписват историята на човешкия род
Лондон, 9 септември 2009 г. /БТА/ Общоприетата теория, че Африка е люлка на човечеството бе поставена под въпрос, след като серия палеонтологични открития в Грузия показаха, че древните хора са прекарали значително време в Евразия, съобщиха в. „Дейли мейл“ и в. „Индипендънт“.Археолози, ръководени от директора на Националния музей на Грузия проф. Давид Лордкипанидзе, откриха шест древни човешки скелета на 1,8 милиона години в средновековното село Дманиси на два часа път от столицата Тбилиси, които може да пренапишат историята на човешкия род.Находките, сред които добре запазени черепи, челюстни кости и части от кости на крайници, сочат, че прародителите ни са напуснали Африка, за да покорят света, близо 800 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега. Те вероятно са прекарали дълго еволюционно време в Евразия, преди да се върнат отново в Африка. Именно там, стотици хиляди години по-късно, те се развили в съвременни хора и предприели втора масова миграция, казват учените.Находките в Грузия са най-ранните останки от хора, които са открити досега извън Африка. Те принадлежат на раса от ниски бели хора с малки примитивни мозъци, които са ходели и тичали като съвременните хора. До костите са открити каменни сечива, животински останки и растения. Това  доказва, че хората са ходели на лов и са се хранели с месо.Според проф. Лордкипанидзе Африка остава безспорната люлка на човечеството, но „Грузия може да е била люлката на първите европейци“.Откритията в Грузия още повече оплитат и без това сложната история на човешкия род, изтъкна в. „Дейли мейл“. Археолозите смятат, че първите истински хора – раса от ниски и набити индивиди, наречени „Хомо хабилис“ – са се развили в Африка преди около 2,5 милиона години. Те са били последвани от по-висок и атлетичен вид хора, наречени „Хомо еректус“, които мигрирали от Африка, за да населят Европа и Азия.Смята се, че като напуснали Африка, техните наследници са измрели, но в Африка те са се развили в съвременните хора. Преди около 120 000 години те предприели нова вълна на миграция. Новите находки показват, че Хомо еректус е напуснал Африка много по-рано, отколкото се смяташе преди, и известно време е живял в Евразия.Предшествениците на съвременните хора, намерени в Дманиси, са били с ръст 1,50 м и мозъкът им бил двойно по-малък от този на сегашните. „Хората от Дманиси са имали почти модерни пропорции на тялото, ходили са и са тичали бързо, но ръцете им са се движели различно и мозъкът им е бил мъничък в сравнение с нашия“, заяви грузинският учен на британския Фестивал на науката в Университета на Съри.“Въпреки това те са изработвали изкусно сечива и са притежавали социални и познавателни умения на високо ниво“, добави проф. Лордкипанидзе. 
И все пак предшествениците ни не са били толкова първобитни, колкото си мислим:
Хоминидите са използвали клечки за зъби
Лондон, 9 октомври 2013 г. /БТА/ Древните хора са използвали клечки за зъби преди 1,8 милиона години, разкри изследване на челюстта на грузинския хоминид от Дманиси, съобщи Би Би Си.Учените от университета на Цюрих откриха следи от заболяване на венците по челюстите, причинено от често използване на клечка за зъби. Изследването им помага също да бъде разбрано разнообразието в зъбите на хоминидите.Зъбите показват как са се хранели древните хора и каква е била възрастта им. Досега обаче беше неясно защо челюстите на хоминидите в Грузия са толкова разнородни. Изследователите, работещи с фосилни челюсти трябва да обръщат внимание на износването на зъбите и възрастта на индивида, каза ръководителят на изследването Ани Маргвелашвили от университета на Цюрих.“Прогресивното износване на зъбите предизвиква процеси на ремоделиране на костите, които значително модифицират формата на челюстта . Тези ефекти се подценяват, когато фосилни хоминидни челюсти се класифицират като принадлежащи на различни видове – каза  Маргвелашвили. – Хоминидът, използвал клечка за зъби е бил млад и зъбите му не са били изтъркани. Открихме също увредена зона между зъба и венеца. Има малка вдлъбнатина и през нея може да мине клечка за зъби.“Учените са анализирали четири челюсти от една от най-големите колекции с добре запазени останки на ранни хора в света. Обектът Дманиси е важен за изследването на миграцията на хоминидите от Африка, защото там са намерени най-ранните доказателства за нея.  Все още е неясно какъв е видът на хоминидите от Дманиси. Според някои това е Хомо еректус, който пръв напуска Африка. Хоминидите от Дманиси обаче са били по-ниски, с по-къси ръце и по-малък мозък.За изследването си учените от университета на Цюрих за пръв път са използвали подход от съдебната медицина в палеонтологията.

Проекти за допълнение и изменение на наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги, съгласно Закона за местните данъци и такси, ще обсъди Общинският съвет в Брезник на редовното си заседание днес. Това съобщиха от пресцентъра на Съвета. Заседанието ще започне в 10:30 часа и ще е в малкия салон на Народно читалище „Просвещение 1870 г.“.
Девет са точките включени в предварителния дневен ред на общинските съветници. Една от тях касае промяна в поименния списък на капиталовите разходи за тази година. 
Внесени за разглеждане са още две докладни свързани с приемането на Общинска стратегия за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците в Община Брезник за периода 2024 – 2026 г., както и на Програма за енергийна ефективност на Община Брезник за периода 2024 – 2027 година. 
Голяма част от точките касаят устройствени въпроси. 

Служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов ще присъства на петия Национален събор „Млечният път на България през вековете“, който ще бъде открит от 12:00 часа днес на площад „Трети март“ в град Луковит, съобщиха от ресорното министерство.
Целта на инициативата е да се популяризират млечните продукти със защитено наименование за произход (ЗНП). По време на събора над 30 фирми на малки и средни производители на млечни продукти ще представят продукцията си.
Утре, 19 октомври, министър Тахов ще открие Деня на българския производител, който ще се проведе днес и утре на изложбените площи до разклона за сливенското село Мечкарево. Това съобщиха организаторите от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и Министерството на земеделието и храните, с подкрепата на Държавен фонд „Земеделие“. В официалното откриване ще участват още изпълнителният директор на ИАСРЖ Георги Йорданов и браншови асоциации, които налагат България като бранд за висококачествени и чисти храни.
БТА припомня, че през миналата 2023 г. на изложението, което бе под мотото „Срещи на елита“, бяха показани над 500 първокласни животни. Сред отличените участници бе и ферма за екзотични животни.