Възобновяемата енергия, топлоизолационните материали и геотермалната енергия ще подобрят качеството на живот. Това беше основната теза на експерти по време на семинар от програмата на конкурса “ЕкоОбщина”. Конкурсът е инициатива на френското посолство и на Френския институт в България, който има за цел да отличи усилията на местните власти за подобряване на качеството на живот на гражданите чрез насърчаване на устойчиво градско развитие.
В дискусията се включиха и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), екологичното сдружение „За Земята“, Центъра за енергийна ефективност – ЕнЕфект и Асоциацията на еколозите от общините в България. 
Директорът на Френския институт Люк Леви откри дискусията, като посочи, че 60% от парниковите газове идват от градовете. Леви обясни, че всички общини на територията на България могат да кандидатстват до 11 ноември за конкурса, като тази година общините ще бъдат отличени в три категории: „Отпадъци и рециклиране“, „Устойчива мобилност“ и „Енергия и емисии“. Шестима от кандидатствалите ще могат да посетят Франция, където да наблюдават и вземат пример за добри практики, добави Леви.  
Ролята на общините в България е съществена за правилния енергиен преход, посочи Румяна Боянова от сдружение „За Земята“. Боянова смята, че общините имат нужда от подкрепа, така че до направят прехода правилно, а и той да бъде от полза на гражданите на общините.
По програма „Развитие на регионите“ има обявена процедура и са получени над 300 проекта от общините, които са по фонда за справедлив преход и енергийна ефективност в жилищни сгради. Това каза Ангел Гьорев, представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Той обясни, че в момента се изпълнява и процедура за енергийна ефективност на предприятия, които са в сферата на производство, търговията и услугите. Друга процедура, която Министерството е обявило и вече има сключени договори за енергийната ефективност на публичните сгради, добави Гьорев. Той посочи, че има и голяма програма за многофамилни жилищни сгради, за която каза, че работят много добре с общините. 
Територията на България е изключително перспектива за изграждане на проекти за геотермална енергия, категоричен бе Георги Стефанов, член на УС на Българска асоциация да геотермална енергия. Стефанов обясни как законът в България тълкува значението на „Геотермални ресурси“ – концентрацията на топлина в повърхностни и/или подземни естествено нагрети пари, течности или геоложки образувания, които са източник на геотермална енергия. Те се делят на два вида обясни още Стефанов – „Дълбоки геотермални ресурси“ и „Плитки геотермални ресурси“.
Общините играят ключова роля в развитието на ВЕИ и геотермалната енергия чрез разработване на стратегии, улесняване на административните процеси и информиране на обществеността, посочи Стефанов. Изпълнението на законовите задължения допринася за устойчивото развитие и постигане на националните енергийни и климатични цели, добави още експертът. Той обясни, че в България има две геоложки провинции с потенциал за производство на електроенергия и директно използване на топлина. 
Стефанов даде примери за използване н а геотермална енергия, като обясни, че източници с температура до 75°С могат да се използват за отопление на оранжерии, рибарство, балнеология и спа хотели. Докато източниците с температури между 75°С – 150°С могат да бъдат допълнително използвани за централно отопление и в промишлени процеси. По-високите температурни източници на геотермална енергия над 150°С, на 4 км до 6 км под земята, дават възможност както за първично производство на електроенергия, така и за вторични приложения – за директно използване на топлина. 

Делото срещу майката и пастрока, обвинени, че са малтретирали физически и вербално петгодишно дете в Пловдив, продължава без споразумение между прокуратурата и обвиняемата Стела Алексиева. Причината е, че съдебният състав е предложил изменение, според което майката от съизвършител да бъде квалифицирана като помагач, но пастрокът Петър Чернев и адвокатът му не са го приели. Когато едната страна изисква споразумение, се изисква съгласието на другия подсъдим по делото, тъй като са съучастници, обясни прокурор Димитър Костов след заседанието в Районния съд, на което не бяха допуснати журналисти.
При разпоредителното заседание по делото Алексиева призна вина и договори споразумение за три години условно с пет години изпитателен срок, а Чернев призна фактите и обстоятелствата в обвинителния акт и поиска съкратена процедура. Споразумението на майката трябваше да бъде разгледано от друг съдебен състав, който днес го отказа. Така на 29 октомври делото се връща при първия състав на Районен съд – Пловдив, където Алексиева, като страна по делото, трябва да изрази становище дали е съгласна на съкратено съдебно следствие, или ще се обсъжда друго споразумение. 
Майката търси детето си, плаща издръжка, момчето е спокойно, каза след заседанието адвокатът ѝ Росица Драгинова. 
„Детето е с баща си в Германия. С него работи психолог, предстоят му две операции“, коментира адвокат Васил Попов, процесуален представител на детето. По думите му майката е била напълно наясно с това, което се случва със сина ѝ. Той бе категоричен, че ще се бори за максимална присъда от 10 години лишаване от свобода за Чернев. 
Стела Алексиева е обвинена, че в периода от 21 ноември 2023 г. до 8 януари т.г., в Пловдив, като извършител и в съучастие с Чернев като съизвършител, в условията на домашно насилие е причинила на малолетния си син средна телесна повреда, изразяваща се в лезия на главата в лява теменна област с некроза на кожата и последвало опадане на косата. Двамата бяха арестувани през януари, след като роднина на детето е видяла, че на главата му има голяма рана и уведомила органите на полицията. На момчето беше извършена оперативна интервенция за отстраняване на некротичните тъкани и имплантиране на кожен трансплантат. 
Срещу Петър Чернев са повдигнати общо шест обвинения – за причиняване на средна телесна повреда и лека телесна повреда на петгодишното дете, като и двете деяния са извършени по начин, особено мъчителен за пострадалия и с особена жестокост. Другите обвинения са за изтезаване и закани срещу момчето, намиращо се под негови грижи, както и за притежание на наркотични вещества. 

С изпълнение на емблематичната песен „Клетва“, станала неофициален химн на Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф Първи“ в Ловеч, ученици и учители отдадоха почит към певеца, музикант и композитор Кирил Маричков. Той ни напусна на 11 октомври след инцидент. 
В деня, в който се сбогуваме с рок легендата и го изпращаме към небесния му път, възпитаниците на ловешката гимназия, известна като Езиковата, излязоха в двора на училището, за да изпеят песента от филма „Вчера“. 
Лентата се свързва с гимназията на хълма в Ловеч, тъй като в нея сценаристът Владо Даверов, бивш възпитаник на Езиковата гимназия, разказва за живота на училището. Всички случки от филма са базирани на действителни събития.
Песента „Клетва“ на Кирил Маричков от музиката към филма е неизменна част от живота на езиковата общност. Учениците я определят като символ, емблема, пътеводител.
„За възпитаниците на Езиковата Кирил Маричков е човекът, който ни дари с нашия пътеводител – песента „Клетва“. От постъпването ми в 8 клас „Клетва“ ме водеше през годините до момента, в който ще завърша училището. Странна и необяснима емоция се пробужда в мен всеки път, в който чуя тази песен. Не е имало случай, в който да не я запея и да не я усетя със сърцето си, докато я изпълнявам“, каза за БТА дванадесетокласникът Владислав Николов.
Според Венцислав Георгиев, също от 12 клас, няма човек, свързан с гимназията, който да остане безразличен, когато чуе думите: „кълна се никога да не забравям теб“. „Именно с „Клетва“ започва нашето пътешествие в Езиковата, когато в 8 клас непосредствено преди първия звънец всички осмокласници дружно рецитираме клетвата до последния звънец преди да се простим със знамето на нашата гимназия, което отново се случва под звуците на емблематичната песен. „Клетва“ е ще бъде, била е, и винаги ще остане нашата емблема, символ, нашия неофициален химн и причината, поради която толкова много хора биваме обединени не от какво да е, а просто от една песен“, заяви за БТА Георгиев.
За голямото влияние на Кирил Маричков със своите песни върху поколения наред говори и директорът на Ловешката езикова гимназия, или бившата Първа немска гимназия „Ернст Телман“, Иво Райнов. Според него филмът „Вчера“ и песента „Клетва“ се явяват като мост между традициите на тогавашната и днешната гимназия.
„Чак сега си дадох сметка, че влиянието на Кирил Маричков и на неговата песен „Клетва“ е почти формирало съвременните устои на общността. Духът на тази гимназия е добре известен. Той е съществувал десетилетия наред и той е дух, който е бил свързан по специфичен начин със съществувалата до 90-та година Немска езикова гимназия. А мостът по един случаен или не начин се оказа филмът „Вчера“, създаден точно в края на 80-те години, малко преди голямата промяна през 90-те години и култовата песен „Клетва“. Около романтиката на филма и особено около песента започнаха да се градят съвременните усещания за общността. „Клетва“ по естествен начин се превърна не само в неофициален химн, но и в най-важния символ на общността и в усещането за принадлежност“, посочи за БТА Райнов. 
По думите му песента „Клетва“ е неизменна част от всички събития на гимназията. Думите от песента са изписани по стълбите на училището. Последното, което ни даде е съвременното виждане на тази клетва, която полагат осмокласниците, когато стъпят в гимназията. Това са думите на самата песен, обясни той.
Последното гостуване на Кирил Маричков в гимназията на хълма в Ловеч е било 2005 г.

Хората се плашат от срещата със съвременната музика, защото тя е трудна за слушане. Тя е отишла толкова напред в професионално отношение, ползвайки изразни средства, които непрекъснато еволюират, че само професионалистите могат да я изследват. Класическият и романтичен репертоар все още „храни“ публиката в днешно време. Има интерес и към стари произведения, които се откриват от различни музиканти в Европа. Такова мнение изрази в интервю за БТА музиковедът, журналист и композитор Венециела Найденова, която гостува във Варна, за да представи проект с авторски творби. От 1991 г. тя живее в Швейцария, където развива и преподавателска дейност. 
По думите й в Европа има фестивали и концерти за нова музика, но те пак се посещават предимно от професионалисти. „Въпросът е как тя да стигне до всички хора и това е дело на всеки музикант. Той трябва най-напред да я познава, а не да се обучава само по примери от XIX век, както и да приобщава публиката към тези произведения, защото хората ходят на концерти когато познават някого или искат да чуят свой близък, но едва ли ще го направят заради нещо абсолютно неизвестно, дошло от другия край на света, независимо дали има награда „Грами“, смята Найденова.  
Тя обясни, че в едно класическо произведение най-важният принцип е повторението. „В него има някакви теми, след това експозицията се повтаря и хората я запомнят. Докато сега в съвременната музика това се разрушава и искаме да имаме нещо друго. В предишните естетически канони не е било престъпление да се използва друга музика и хората са „рециклирали“ своите произведения, вземали са творби на колеги или от фолклора, от улицата и кабаретата. Днес това се смята за плагиатство, всичко трябва да бъде оригинално, което също е голям проблем. 
През XVIII и XIX век се е слушала само нова музика на живо, защото не е имало възможност тя да се запише и да се възприема по друг начин. Било е скандално два пъти да се изпълнява една опера например, всеки е отивал само на премиера, за да чуе нещо ново. В началото на ХХ век е било интересно да се използва народна музика. После по тези земи имаше социалистически реализъм, който трябваше да докара изкуството близо до народа, да има мажорни акорди и ентусиазъм, иначе произведението не получаваше гражданственост“, каза Найденова. 
Тя смята, че всеки артист, който живее в пулса на времето, реагира на събитията около нас и това важи и за съвременните композитори, но ние опознаваме доста по-късно техните произведения, защото не получават гласност. Тя даде за пример опера, чиято премиера се е състояла наскоро в Женевската опера и е третирала проблема с бежанците. 
Голямо значение за слабото популяризиране на съвременната музика има липсата на критика и специализирани медии. По думите на Найденова специалистите пишат в научни издания, които се четат от много малко хора. „За да има общодостъпна критика, трябва вестникът да задели място, тоест и пари за това, а печатните издания са притиснати от издателски групи, които искат да печелят, което става само посредством реклама или служене на политически и идеологически цели. Мястото на критиката намалява и се стига дотам, че почти не съществува. Десет реда анонс за концерт е обява, а не статия. В Романска Швейцария, където живея, има специализирани издания за музика. Има вестник Le Temps, който е вързан с Le Monde, и понякога печата критика и рецензии, но мънички. Голям бива материалът при някакъв скандал, защото това е, което продава и е на първа страница. Има и „Швейцарски музикален вестник“, където са се обединили всички асоциации и съюзи, но там постоянно има съкращения на журналисти. Хората протестират, искат нормална информация, но нещата стоят така“, сподели тя. 
Част от решението на проблема с достъпа до съвременна музика според нея са фестивалите, защото програмите се подготвят от специалисти и професионалисти представят творбите, но и при тях трябва да се внимава да не се тръгне по меркантилна линия, защото те трябва да имат образователен ефект. 
Венециела Найденова каза, че композира само когато непременно има необходимост да запише това, което „пее“ в нея. „Като по-млада съчинявах по-сложно, но после, може би от опита с годините, осъзнаваме, че не е необходимо да покажем всички техники, които сме научили. Друго типично за мен е, че съм композиторка и като повечето жени имам семейство, работа и още много неща на главата, затова моите форми са много кратки. От музикална гледна точка в тях има често серийна техника, типична за ХХ век, но сериите са третирани свободно и са едва забележими за ухото, има модални звучности и понякога хроматични цитати“, уточни композиторката. 
Тя е гостувала на Софийски музикални седмици, където са представяни нейни произведения, както и във Варна и в Плиска, където организира фестивал. В концерта във Варна прозвучаха Старобългарски хорал за пиано, Песен за кларинет, Три строфи за цигулка, „Мечтани изображения“ за пиано, песни по Федерико Гарсиа Лорка и Адалберт Шамисо – в стила на Шуман, част от неговия цикъл „Любовта и живота на жената“, както и световна премиера на песен по хайку на Пиер Югли на френски език. 
 

Жена на 88 години е станала жертва на измама в Чирпан, съобщиха от Областната дирекция (ОД) на МВР в Стара Загора. Тя е дала сумата от 400 лева на непознат мъж, който е влязъл в дома ѝ и е заявил, че е изпратен от сина ѝ да достави дърва за огрев.
След като е платила сумата, жената се свързала със сина си и разбрала, че той не е поръчвал дърва, уточниха от полицията. Сигнал в полицията в Чирпан е подаден вчера, образувано е досъдебно производство за измама. 
Вчера съдът в Гълъбово осъди мъж на 49 години на година и половина затвор за телефонна измама на 83-годишна жена. 

Изложбата „Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ се удължава до 27 октомври включително. Експозицията е позиционирана в „Квадрат 500“, информират от Националната галерия.
Неин куратор е Ярослава Бубнова, асистент-куратор – Мария Кодинова, а медиен партньор на събитието е БТА. 
Както БТА писа, изложбата „Франц фон Щук. Между светлината и мрака“ е първото в България представяне на прочутия германски символист (1863 – 1928), популярен сред широката публика у нас заради творбата си „Луцифер“ (1890) от фонда на Националната галерия, закупена в годината след създаването й от княз Фердинанд Български по време на визита в Мюнхен. Сега тя се експонира заедно с дванадесет произведения на художника от колекцията на музея „Вила Щук“ в Мюнхен (живописни портрети, митологични и религиозни сцени и свързаните с тях рисунки и офорти), което предоставя общ поглед върху творчеството на автора. 
/ВСР

С близо 50 процента са повече местата за настаняване в област Хасково преди есенния сезон тази година в сравнение с периода на миналата година, съобщиха от отдел „Статистически изследвания – Хасково“ на Териториално статистическо бюро – юг.
Според статистическите данни през месец август на 2024 година в областта са работили сто обекта с над десет легла. Хотелите, мотелите, къмпингите и хижите за краткосрочно настаняване разполагат с общо 1833 стаи с 3405 легла. В сравнение с миналата година легловата база е увеличена с 26 процента, сочат още данните.
Общият брой на реализираните нощувки е 26 972, или с 25,9 процента повече в сравнение със същия месец на предходната година, с 1,6 процентни пункта нараства и общата заетост на леглата.
От всички пренощували 62,4 процента са български граждани, а сред посетителите на местата за настаняване от чужбина най-много са реализираните нощувки на граждани от Турция – 49,4 процента, съобщиха още от отдел „Статистически изследвания – Хасково“.
Сред най-предпочитаните са местата за настаняване с три звезди, които са с дял от 34,3 процента от избраните места за настаняване.
Според данните реализираните приходи от нощувки в региона са увеличават с 32 процента в сравнение с август 2023 г. и достигат 1,8 млн. лева.
Тенденцията за увеличаващ се брой туристи беше отчетена през август и от община Минерални бани, която в региона на Хасково е с висока посещаемост заради минералните извори, които я развиват като една от белнеоложките дестинации в страната. По данни на общинската администрация през първите шест месеца на 2024 г. туристите, които са посетили курортното селище, са 8634. От тях 595 са чужденци.
От инвестиционно предложение на интернет страницата на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково пък става известно, че предстои изграждането на нов къмпинг в областта, на брега на река Тунджа в местността „Копани камъни“ на тополовградското село Срем.
Къмпингът ще е за 4 каравани и 4 фургона. Предвидена е зона за разполагане на палатки, санитарно-битови помещения за посетители, паркинг за 10 коли и ажурна ограда по контура на имота.

Делегация от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) посети Кралство Мароко за задълбочаване на сътрудничеството между УАСГ, Националното училище по архитектура (НУА) на Мароко и Университета „Мохамед Шести“, съобщават от висшето училище.
Делегацията в състав: проф. д-р архитект Орлин Давчев – декан на Факултета по архитектура, доц. д-р инженер Емад Абдулахад – декан на Строителния факултет, и доц. д-р Цветелина Даскалова – ръководител на Центъра за международна дейност и мобилност, заедно с българския посланик Пламен Цолов, имаха среща в мароканското Министерство на висшето образование, научните изследвания и иновациите с директора по образованието Халед Берада.
Българският посланик представи академичната делегация, като подчерта задълбочаващото се сътрудничество между университетите на двете страни. Той отбеляза, че след подписването на тригодишната програма за сътрудничество в областта на образованието, висшето образование, научните изследвания, културата, комуникацията, младежта и спорта за периода 2024-2026 г. пред България и Мароко се откриват нови полета за общи ползотворни дейности и за двете страни.
Българската делегация информира за подписаните двустранни споразумения с НУА и с Училището по архитектура към Университета „Мохамед Шести“ по програмата „Еразъм+“, и предложи нови форми на студентски и научен онлайн обмен, които бяха посрещнати с интерес и готовност от мароканска страна.
В рамките на посещението доц. д-р Цветелина Даскалова и българският посланик Пламен Цолов участваха в международна конференция на тема „Народна архитектура, подкрепа за териториално развитие“. Форумът събра изследователи, експерти и професионалисти в областта от европейски, арабски и латиноамерикански страни, които дискутираха ролята на народната архитектура в териториалното развитие. Конференцията е част от мароканската програмата „Ибн Халдун““ за подкрепа на научните изследвания в областта на човека и социалните науки.
В словото си към участниците посланик Плавен Цолов приветства събитието като форма на опознаване на различните култури и откриване на общите елементи в тях. Доц. д-р Даскалова изнесе лекция, посветена на традиционната възрожденска архитектура в региона на Централен Балкан, съпроводена с богат илюстративен материал.

Ново издание, озаглавено „Каква е тази врява“, събира 115 стихотворения за деца на Елисавета Багряна (1893-1991), съобщават издателите от „Лист“. Съставител на сборника е Гергана Димитрова, главен редактор на издателството.
„Освен всички детски стихотворения на Елисавета Багряна, изчетох и много от творбите ѝ за възрастни, за да преценя дали някои от тях все пак не са подходящи за включване в детска книга. Работата беше трудоемка, но удовлетворителна“, отбелязва Димитрова.
Произведенията, подбрани в стихосбирката, са написани в различни периоди от живота на поетесата. Вдъхновител на първите рими за най-малките читатели е синът ѝ Любчо, десетилетия по-късно в „Люлчина песен” Багряна ще се обърне към внучка си, кръстена на нея, отбелязват издателите.
Стихотворенията са обособени в няколко тематични групи. Това са „Скача хоро мецана“, „Много съм послушна, много съм добричка“, „Ритай топка, карай лодка“, „Ветре, ветре, я духни“, „Много измина, мъничко остана“. „В соцепохата няколко поколения са израснали със стиховете на Багряна. Сега е ред на днешните деца да разберат „Каква е тази врява“ и да открият, че някога пожарникарите са пристигали на коне, а планетите танцуват пируети пред Слънцето, защото то ги е измътило, както кокошка пилета. Или пък, че тъкмо месец май е най-чудният художник“, добавят още от „Лист“.
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 19 април 1893 година в София. В периода между 1911 и 1915 година Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 година в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода между 1915 и1919 година работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 година се връща в София и се включва в литературния живот със сътрудничесто във „Вестник на жената“, „Лик“, списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ през 1927 година.
/ВТ

От следващата година в Многопрофилната болница за активно лечение в Силистра ще заработи ядрено-магнитен резонанс. Това съобщи за БТА директорът на лечебното заведение д-р Васил Славов.
По думите му, новата техника е от висок клас и е от водеща фирма в производството на медицинска апаратура. Ядрено-магнитният резонанс е снабден с изкуствен интелект, който максимално съкращава времето за създаване на изображение.
„Усилията по осъществяване на това начинание започнаха още през 2022 година. През 2023 г. получихме първия транш в размер на половината от стойността на апарата, а тази година и другата половина. През септември бяха осигурени и средствата за цялостен ремонт и подготовка на сградата, където ще се намира ядрено-магнитният резонанс. Очакваме ремонтните дейности да стартират до броени дни и апаратът да бъде пуснат в експлоатация през пролетта на следващата година. Всичко е финансирано с капиталови средства на Министерството на здравеопазването“, каза д-р Славов.
Той допълни, че с новата придобивка силистренската болница прави поредна стъпка към модернизирането си. По този начин здравното заведение ще бъде по-привлекателно място не само за диагностика и лечение на пациентите ни, но и ще привлече нови медицински кадри да осигуряват бъдещето на здравеопазването в областта, отбеляза Славов.
Предвижда се дейността да бъде финансирана от Националната здравноосигурителна каса, а за неосигурените пациенти цената ще е конкурентна на тази в страната, съобщиха от лечебното заведение.