С 355-метров тиквеник Севлиево посрещна хиляди гости за празниците на града, които са посветени на Петковден. За седмица Севлиево се превръща в столица на тиквата и в център на различни инициативи, свързани с емблематичния за района плод.
В празничната събота Краси Радков забавлява публиката на сцената на Празника на тиквата. Изявиха се местни таланти и певчески групи, а хилядите събрали се на площада пред общинската администрация се хванаха на голямото севлиевско хоро.
По-рано шеф Ради Стамболов показа уменията си по правене на йогурт сладолед с тиква, като произведенията му бяха опитани от желаещите посетители.
По традиция за празника на Севлиево местните кулинари и ресторантьори обединяват усилия, за да зарадват гостите и гражданите на общината с 355-метров тиквеник. Тази година с безвъзмезден труд и дарени от тях продукти те успяха да почерпят всички гости на празника. За изработката на десерта са използвани 210 кг тикви, 82 кг кори за баница, 26 кг орехи, 32 кг захар, 36 л олио, 0,6 кг канела, 0,25 кг ванилия и 15 кг пудра захар.
Тиквеникът бе изработен от ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ в Габрово, като в работата се включиха екипи на ресторанти от региона.
Традиционните награди за най-дълга и най-тежка тиква бяха раздадени също по време на 19-ото издание на Празника на тиквата. Общо 1000 лева взе късметлията, отгледал най-голямата тиква в конкурса, а 500 лева бе наградата за най-дълга тиква. 
Победителят в категория „Най-голяма тиква“ е 54-килограмовият уникат, отгледан от Христо Савчев в севлиевското село Млечево. В категорията „Най-дълга тиква“ призът си поделиха Антон Башев от Пещера и Добрин Христов от село Градница, които са огледали тикви с дължина от по 1,25 метра.
Тиквите са произведени от семки на стари български сортове, които севлиевци си разменят всяка пролет в парк „Казармите“ по време на друг голям фестивал с дълга история – „Семе българско“.
Вчера вечерта на сцената се изяви певецът Любо Киров, който представи най-известните си песни. Изпълнителят отдаде почит към загиналия в инцидент музикант Кирил Маричков.
На панаирната естрада през седмицата концерт изнесоха и група „Молец“, Upstream voices, Гери Никол, Джина Стоева, Рени, а тази вечер на сцената ще излезе Меди. 
Нощ в музея, отворени врати в Хаджистояново училище и Нощ в галерията – отворени врати в Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” също са част от празничната програма.
Утре предстои водосвет за здравето на севлиевци и благоденствието на града, а вечерта на Петковден ще бъде и тържественото заседание на Общински съвет – Севлиево. 
 

Изложба на зимни пейзажи на пернишкия художник Александър Неговански подреди Държавен архив – Перник, съобщи за БТА главният експерт Анна Иванова. Проявата е част от съпътстващите събития по повод 65 – ата годишнина на дирекцията.
Малката зала – втори експозиционен етаж, е кръстена на Неговански, тъй като архивът прави четвърта изложба, свързана с неговото творчество.
В последната експозиция са подредени пет платна с пейзажи, посветени на студения сезон. „Картините създават уютна атмосфера. Неслучайно Неговански го наричат художника на топлите зими. Въпреки студения месец, платната излъчват светлина, приятно усещане за топлина и спокойствие“, каза още главният експерт.
В петте картини са изобразени реално съществуващи обекти, които Александър Неговански е рисувал – черквите в радомирското село Кондофрей и в пернишкия квартал Бела вода, къщи и пейзажи от селото, в което е творил – с. Негованци.
Анна Иванова припомни за първата изложба, която е била представена през 2022 г., когато са постъпили документи и някои от картините му в Държавен архив – Перник. Дарението е направено от съпругата му Веска Николова. Тогава изложбата е била под наслов „Непознатият Неговански“. В нея са били представени малко познати факти от живота на твореца.
Втората изложба е била подредена през 2023 г., посветена на любовта. Посетителите са могли да видят и прочетат любовните писма, разменени между Неговански и неговата тогава бъдеща съпруга, допълни още Иванова.
Предпоследната експозиция, която е била подредена в малката зала на Държавен архив в Перник1 е била посветена на жената като бъдеща майка, любима, жената, осъществена като майка.
Александър Николов – Неговански е роден на 24 септември 1949 г. в с. Долни Раковец, община Радомир. От 1973 г. се занимава активно с изобразително изкуство и започва да включва свои картини в окръжни, зонални и национални изложби. Жанровете, в които твори са: живопис, графика, монотипия и др. Псевдонимът Неговански идва от село Негованци, където се намира ателието му, а негов кръстник е скулпторът Богомил Живков.

Във Враца днес бе открита учебната година в Църковното неделното училище към храм „Св.св. Константин и Елена“. Молебен отслужи Врачанският митрополит Григорий в съслужие със свещеници от епархията. Сградата, в която ще се провеждат занятията, се намира в двора на храма и е ремонтирана през последните два месеца с пари от дарения, разказа за БТА отец Георги Конов.
„Дарителите ни не желаят да се афишират, те са, както ни учи Христос – ако едната ръка дарява, другата не бива да знае. Събирали сме помощи от различни хора, който може с труд, който може – със средства“, каза отец Георги.
По думите му в неделното училище децата ще изучават божиите закони, ще се учат да бъдат по-добри, да стоят далеч от агресия, наркотици, които развалят и покваряват света. „Да може тези деца да сеят семето Христово, както и дядо владика каза – да може да разпространяват вярата и по този начин да заразяват своите другарчета“, посочи отецът.
Занятията  са подходящи за деца от шест до 14-годишна възраст, ще се провеждат всяка неделя преди обед от преподавател, завършил Богословския факултет, с профил „Педагогика“, могат да се посещават без предварително записване. Единствените условия са детето да е кръстено и най-важното – само да иска да идва, а не да бъде водено насила, обясни още отец Георги Конов.  

В днешния неделен ден, когато църквата почита светците от Седмия вселенски събор, Велбъждският епископ Исаак – втори викалий на Софийския митрополит Даниил и Архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, припомни притчата за сеяча и семената на словото Божие. 
В службата, състояла се в храма  „Св. Великомъченик Димитър“ в Кюстендил, епископ Исаак разказа за различните видове почва, в които попадат семената, представляващи различните начини, по които смъртните хора приемат и следват Божието учение. Притчата предупреждава за обстоятелствата и отношенията, които могат да попречат на всеки, който е получил посланието на Евангелието, да даде добра реколта.
Епископ Исаак припомни за семената, паднали на пътя, които били потъркани и изкълвани от птиците, онези –  паднали на камък, които заради липсата на влага изсъхнали, както и на падналите  между тръни, които били задушени от тях. Той разказа и за онези, паднали на добра почва, израснали и дали добра реколта.
„Говорейки и тълкувайки притчата, всеки един от нас може да се постави в определената категория на вярващите люде.  Всеки знае това сам за себе си. Знаем, че има такива, които са кръстени, но не идват в храма да слушат словото Божие, вкъщи не четат светото Евангелие, не се ползват от тайнствата на църквата. Те са като онова зрънце, паднало на пътя“, каза епископ Исаак.
Той посочи, че другата категория се онези, които идват на църква, но отивайки си от храма, очакват с това, което е било като молитва, нуждите да бъдат задоволени и извън храма не се стремят да прилагат в живота си Божието слово. Трети заради житейски грижи, мисли за имоти и богатства забравят Бога извън храма.
„Но има и хора, които слушат словото Божие и го изпълняват. И това са онези семена, паднали на добра почва“, каза епископ Исаак. „Колкото и немощни да сме в своя живот, когато Бог е с нас и ние с Него, всяка немощ може да бъде подкрепена от Бога, защото силата Божия се проявява в немощните люде. Но това не значи, че трябва само да очакваме и защото Бог е милостив, ще спасим душите си“, каза епископ Исаак.
Той призова миряните да са наистина с отворени сърца, да обработват почвата, за да могат семената да падат на добра почва, да израстват и да дават добри плодове.
Епископ Исаак говори и за агресията сред младите: кръщаваме децата, но не ги водим в храма, а искаме да израства доброто и полезното. Какъв пример им даваме – телефони, таблети, компютри, скъпи коли. „Децата са пренаситени с всякакви материални блага, но са лишени от духовните. От това да бъдат възпитавани във вярата в Бога, да бъдат учени в Христовата любов и християнските добродетели, за да могат след това да бъдат добри и полезни“, каза още епископ Исаак.
„Има хора, които обвиняват църквата, че не прави нищо, за да може вярата да достигне до сърцата на хората – това не е  така. За да израснат семенцата и да имат добри плодове, самата почва трябва да бъде добра – а самите ние сме тези, които можем да искаме Бог да ни води, да го следваме и с любов да възприемем негово слово и да израстваме в спасителната вяра. Самите ние първо трябва да искаме нашата душа да бъде спасена, а след това да искаме духовенството и църквата да ни подкрепя в това духовно спасително дело. Нищо насила не може да принесе добър плод. Само с вяра, любов и търпение това може да се случи“, каза още епископ Исаак.
 

Изложбата „Цветни спомени от музея“ представя в творби от фонда за изкуство и култура „Ангел Симеонов“. Вернисажът е на 15 октомври в музея-галерия „Анел“, съобщават организаторите.
„Зрителите имат възможността да се насладят на откупени картини от изложби, които вече са се състояли в галерията. Сред тях са самостоятелните експозиции на Цанко Цанков, Владимир Пенев, Вълчан Петров, проф. Кирил Божков, Николай Янакиев, Станислав Божанков и Явор Цанев. Тези произведения, отразяващи оригиналния  почерк на авторите, ще могат да бъдат видени в рамките на експозицията, бидейки част от колекцията на фонда“, коментира кураторът на проекта Пламена Димитрова-Рачева.
По думите й колекцията с произведения на изкуството на фонда е резултат от дългогодишната страст на Ангел Симеонов към българското изобразително изкуство. Тя включва над 1500 творби – картини, рисунки, пластики и скулптури, събирани през последните години. „Важен елемент в създаването на тази колекция е стремежът не само да се съхранят ценни произведения на изкуството, но и да се популяризира културното и историческото наследство на България. Така се осъществява приносът на частното колекционерство към обществото – чрез публични изложби и събития, които представят българските художници и скулптори на различни платформи“, коментира Пламена Димитрова-Рачева.
През 2023 г. колекцията участва в няколко изложби в „Анел“, сред които са самостоятелни експозиции на световноизвестни автори като Кристо и Жан Клод, но и на познати български майстори като проф. Иван Славов, проф. Георги Чапкънов, Петър Пиронков, Петър Георгиев Рей, Соня Русков, Криста и проф. Зиятин Нуриев. В колективната изложба „Тя, жената“ се включиха автори като проф. Валентин Старчев, проф. Вихрони Попнеделев, проф. Ивайло Мирчев, Николай Панайотов и Марко Марков. Друга колективна изложба – „Заедно – випуск’81“, представи творби на Васко Струмев, Владимир Пенев, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Николай Янакиев.
„Частното колекционерство играе ключова роля в запазването и популяризирането на изкуството в обществото. То предоставя платформа за изява на малко познати или нови автори, както и за съхранение на вече утвърдени майстори. Чрез подобни инициативи ценителите и широката публика получават достъп до богатото културно наследство на България, като същевременно се стимулира интересът към съвременните творци“, смята Пламена Димитрова-Рачева. Тя е изкуствовед и художник.
/ДД

Църковните хористи са анонимни доброволци, които пеят за Бога, каза в интервю за БТА Димитрина Дренска, диригент на църковния хор „Достойно ест“ към катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч. По думите й да си църковен певец е голяма отговорност и ангажимент, а този труд и всеотдайност са безвъзмездни. „Църковната музика може да се изпълнява само от интелигентни хора, които знаят, че не пеят за храма, свещениците или митрополита, а за Бога. „И когато пееш за него, трябва да се стараеш да е хубаво, да дадеш най-красивото пеене. Чрез молитвата се осъществява връзката с Бога и ние сме част от това“, добави Дренска, според която човешкият глас е най-хубавият инструмент, който не е дело на човешка ръка, а е даден от Бога.
За осем години църковният хор „Достойно есть“ е станал тригласен женски хор с 18 хористки
Именно такива божествени гласове огласят катедралата в Ловеч вече осем години. Първата репетиция на църковния хор „Достойно есть“ е била на 14 септември 2016 година. „Отец Михаил ме помоли да събера певци за новия храм. Тогава се събрахме пет жени с идеята да пеем на клира и никой не си е мислил, че ще стане хор. Започнах да ги уча на един глас песнопенията на литургията. След месец към нас се включи още една жена, по-късно още една и така за година се събраха около десет жени“, разказа диригентът.
С времето са започнали да пеят на два гласа, а сега са тригласен женски хор с 18 хористки. 
Всяка от тях е с различна професия, но всички имат добро отношение към църквата. Някои от тях са много вярващи – постят, изповядват се, вземат причастие, а други просто имат много добро отношение към църквата и жертват свободното си време – веднъж в седмицата, за репетиция и всяка неделя да идват на литургия, добави Дренска.
Името на хора е избрано сред няколко предложения. „Достойно ест“ е възхвалната песен за Богородица, която се пее в литургията. „Оказа се, че много ни прилича, защото сме жени. Хареса ни да славословим Богородица и тя да ни е името. Дори и рокли си ушихме в син цвят, защото обикновено Богородица е рисувана със синя рокля и с червено наметало“, посочи Димитрина Дренска.
Според нея жените от хора са като войник на пост. Те правят огромна жертва, тъй като всяка неделя лишават семейството си от тяхното присъствие. На тях им е ясно, че една без друга не могат и подхождат много отговорно.
Хорът пее предимно на литургия и понякога участва в светски събития, но внимателно се подбира репертоарът, защото песнопенията не подхождат на всяко светско събитие. „Правим и самостоятелни концерти, но не за да изявим себе си, а да разкажем за песнопенията от литургията. Те да стигнат до хората, да започнат да ги разбират, защото ние пеем на църковнославянски. С тези концерти ние превеждаме текстовете за по-широката публика, която не ги познава и не идва толкова често на църква“ добави Дренска.
Голяма е разликата между светския хор и църковния хор
По думите й голяма е разликата между светския хор и църковния хор. „Пеенето в църквата е съвсем различно нещо. Пееш без съпровод – не на концерт, а си част от богослужението. С пеенето помагаш на свещениците службата, която е за Бога, да е по-красива. Тези, които присъстват на богослужението, по-лесно с молитвата да достигнат до Бога. От друга страна, в църквата водещото не е музиката, а са текстовете с молитва и това вече определя друг начин на интерпретация. Трябва да е всичко много нежно, фино, поднесено с мисъл. Не можеш да изтъкваш себе си – ти си на балкона, ти си анонимен. Никой не те знае, защото ти пееш за Бога, а не за ръкопляскане. Пееш и си навел глава, за да молиш“, посочи диригентката.
Църковната музика променя хората и живота в семейството им
Според нея пеенето на тази музика има и друг аспект. „От 22 години се занимавам с такава музика. В началото я възприемах просто като музика, но с времето, когато осмислиш текстовете, тя започва да те променя, да разбираш какво пееш, какво трябва да промениш в себе си, в поведението си. Колкото и странно да звучи, на мен църковната музика ми е променила живота и живота на семейството ми. Толкова е въздействаща, ненатрапваща се и някак си по естествен начин започваш да проумяваш православното учение. В един момент разбираш, че си попаднал на красиво място и си потънал в прекрасна музика, която е продукт на православието. Не бих могла да живея без това“, споделя Дренска.
По думите й удовлетворението, след като свърши службата, е много хубаво чувство. „Сякаш ставаш лек. Свършва всичко, слизаш от балкона и си щастлив. Не мога да го опиша. Щастлив си, защото си направил нещо за Бога. Той ти е дал този таланти и ти го връщаш по този начин“, каза още Димитрина Дренска.
 
 

В навечерието на църковния празник Петковден, днес старозагорското село Люляк отпразнува своя празник. Денят започна с празнична литургия, която отслужи Отец Иван Тонев, заедно с църковния хор на село Хрищени. На всички присъстващи в църквата бяха раздадени пакети с храна. 
В знак на уважение бяха поднесени венци и цветя пред паметниците на Захари Стоянов и интелектуалците Петко и Христо Кацарови.
Празникът продължи на площада на селото с изпълнение на Общинския танцов ансамбъл „Загоре“, а после и с хоро под съпровода на оркестъра на ансамбъла.
Организатори на празничните прояви са църковното настоятелство в кметството в село Люляк, с подкрепата на Община Стара Загора.
 

„В Евангелието вероятно изобщо не става въпрос за това как да развием чувства, емоции към нашите врагове. Може би преди всичко става дума за нещо друго, за това, че ако сме синове на Всевишния, ако сме синове и дъщери на светлината, то това означава, че на една вражеска атака към нас, ние не трябва да отговаряме по същия начин“, каза в неделната си проповед отец Иван Марински в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. Той представи в проповедта тълкувания  и своя прочит на  думите на Христос от Евангелието според Лука: „Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,  благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.  И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.“  Според отец Иван по-задълбоченият прочит на тези евангелски текстове показва кое е това, което отличава нас, християните от всички останали хора.
Свещеникът припомни, че още от древността е съществувал принцип, който се нарича златен закон: „Това, което не искаш да правят на тебе човеците, не го прави и ти“. Този фундаментален закон е общовалиден за всяка една религия, допълни отец Иван.  Според него  Христос преобръща тази заповед и от пасивна я прави активна. Тази заповед вече става деятелна и звучи по друг начин  – както искаш да постъпват с теб човеците, така постъпвай и ти. Отец Иван посочи, че още в старозаветната книга Левит звучи Божията заповед „Обичай ближния като себе си“. Отец Иван подчерта контраста с думите на Христос: „ И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.“
С допълнение към този текст и  думите на Христос „Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят“, вече летвата, нивото за християните е поставена доста по-високо, каза отец Иван. Не  само, че трябва да правим всичко онова, което сме длъжни да направим към хората около нас,  според духовника голямото предизвикателство вече е да обичаме тези, които не ни харесват. Изглежда  първата степен на обичта към враговете е  да не отговаряме по същия начин на вражеската атака, бе посочено в проповедта.
Трябва да се научим и на другото голямо християнско предизвикателство –   да отделяме действията на даден човек от самия него, може би това също ще ни научи на обич към враговете,  допълни отец Иван. Според него  това означава да разграничаваме греха, който е извършил някой човек, от самия него. „Да търсим някакъв вариант да го оправдаем, да търсим както в наказателния кодекс причини, които намаляват вината. Когато виждаме явната злоба на някой човек към нас, първо не отговаряйте по същия начин, и второ – възможно ли е да оправдаем тази негова злоба. Възможно ли е тя да се дължи на жестоко детство, което той е имал, или на това, че е бил отхвърлен от хората, или по други  ред причини?“,  каза свещеникът.  И ако ние започнем да мислим по този   евангелския начин, ако започнем да постигаме тази висота, която е заложена в Евангелието, то тогава може би ще можем да променяме света, смята свещеникът. „ В същото това Евангелие Христос ни е казал, че вие сте солта на земята, вие сте тези, които трябва да консервирате, да запазите от гниене този свят. А за да запазим света, за да го направим по-добро място за живеене, трябва да гоним тази висока летва – да обичаме враговете си“, посочи отец Иван.  

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида по повод 18 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений. Това се случи по-рано днес, след като беше отслужена и Заупокойна Света литургия в катедралния храм “Успение Богородично” в Пловдив. 
В края на панихидата Митрополит Николай отслужи и трисагий на гроба на приснопаметния митрополит Арсений, намиращ се до олтарната абсида на катедралния храм. 
„Всяка година на този ден ние се събираме не само, за да отдадем заслужена почит поклон и признателност. Разбира се, и за да отправим молитви за вечен и блажен покой, но и да се утвърдим в надеждата. Всякога, когато отправям молитвите си за своя предшественик, приснопаметния митрополит Арсений Пловдивски, си спомням думите в книга „Откровение“: „Блажени са мъртвите, които са умрели в Христа. Нека почиват от трудовете си, техните дела вървят с тях“. Това са ония, които в земния си живот са живяли с Иисуа Христа, ония, които са спазвали заповедите му и които са се вслушвали в спасителния му глас. Такъв човек, такъв духовник бе дядо Арсений за светата ни епархийска църква и за цялата родна българска православна църква“, каза митрополит Николай.
„Когато срещам изпитания и трудности всякога си спомням за неговия живот, несравнимо по-труден. Той достойно извърши своето божествено призвание в много тежки времена за светата ни църква. Времена на богоборчески атеизъм, на гонения срещу христовата църква и православната вяра. И след това още по-тежки времена на разкол. Всякога, когато се моля за вечен и блажен покой на дядо Арсений го прося да ми прости. Да ми прости всички с каквото съм съгрешил пред неговата памет с пълната увереност, че който много обича, той много прощава. Сърцето му и душата му бяха изпълнени с нелицемерна любов, а любов, която всичко извинява, всичко претърпява, на всичко се надява и никога не отпада. С тази любов да дарим и ние дядо Арсений и нека служим на светата църква по неговия пример, защото на това ни съветва свещеното писание“, каза още Пловдивският митрополит Николай по време на панихидата. 
Приснопаметният Пловдивски митрополит Арсений е роден на 29 юли 1932 г. в с. Дълго Поле, Пловдивско. Светското му име е Ангел Богоев Чекандраков. Завършва Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София през 1955 г. През същата година постъпва като послушник в Рилския манастир, където става помощник-библиотекар. На 2 юни 1956 г. е постриган в монашески чин от игумена Стобийски епископ Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит).
На 10 юни същата година е ръкоположен в йеродяконски чин. През м. септември 1957 г. е изпратен на специализация в Московската духовна академия, където е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий І на 18 октомври 1958 г. След завръщането си в Рилския манастир е възведен в архимандритско достойнство на 23 юли 1961 г. След национализацията на Рилския манастир през м. ноември 1961 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, намираща се тогава в Черепиш.
На 30 март 1969 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Стобийски” от Българския патриарх Кирил и останалите архиереи и е назначен за викарий на Врачанския митрополит Паисий. На 1 август 1977 г. е назначен за игумен на Троянския манастир, а по-късно и за главен секретар на Св. Синод.
През 1987 г. Стобийският епископ Арсений е избран за Пловдивски митрополит и заема тази длъжност до смъртта си на 13 октомври 2006 г.

Започна проучване на владетелската резиденция – теренът пред източната фасада на жилищния дворец във Велики Преслав.
„Целият комплекс е интересен, тук е имало канцелария и верижна сграда. Тук е била и жилищната сграда на владетелската фамилия. Повече от 20 години вече се копае този обект. Първо с доц. Стойчо Бонев започнахме работата по обекта, а сега аз продължавам разкопките“. Това каза пред репортер на БТА в началото на започналите археологически проучвания на терена на старините във Велики Преслав д-р Радостина Благоева – ръководител на разкопките и уточни, че археологическите проучвания тази година са финансирани с близо 13 хил. лв. от Археологическия музей във Велики Преслав.
По думите ѝ най-голямата открита материална находка в района на разкопките е от 2016 година – сърцевидната апликация, златна, с клетъчен емайл, която е изложена в трезора на Археологическия музей във Велики Преслав. Според нея златните накити, с клетъчен емайл, са византийски, елитни накити, не са за масовото население и се предполага, че този накит е принадлежал на висша дама от владетелския кръг.
„Общо взето, сред повечето по-ефектни находки са печати от византийската администрация. Миналата година най-голямата ни находка и постижение беше откриването на печат на цар Иван Асен Втори, намерен в късно жилище, пак пред източната фасада на жилищния дворец. В края на столичния период в района се разполага и занаятчийски квартал, пак в тази част на вътрешния град. Открита е огромна производствена пещ, която е функционирала. Тя е била изградена в постройка, в близост до която са открити и жилища от 13-и век, съответно с дървени конструкции, огнищата, които са характерни за тези жилища“, отбеляза Благоева.
По думите ѝ в момента се проследяват стъпки (мястото, където е изградена съответната колоната – б.а.).  „Идеята на проучванията тази година е да се проследи дали има ритъм, дали се преповтарят тези стъпки и се образува колонада около самата сграда. Такава колонада е разкрита пред западната фасада на жилищния дворец и след като миналата година открихме такава стъпка, сега идеята е да се проучи цялата източна фасада на източното лице на сградата, за да видим дали по същия начин е изградена колонада през определен интервал. Би трябвало, надявам се, да има стъпки и така да се образува колонадата, носещи арките“, уточни археологът.
Самата сграда е централна зала, с мраморни плочи, с по три помещения в страни, с входно съоръжение в югозападната ѝ част. „По същия начин от юг има колонада, с порти. Именно това е и целта на сегашните разкопки, освен да проучим този производствен и занаятчийски квартал, който е от късното Средновековие, но и да проследим в дълбочина и да достигнем до столичния период, за да видим дали по всички страни сградата е била съоръжена с колонада“, допълни д-р Радостина Благоева.
Тя припомни, че в жилищния дворец на владетелската фамилия в старата българска столица са живели цар Симеон, роднините и наследниците му.