Доц. д-р Андрей Аладжов и екипът му възобновиха археологически проучвания северно от дворцовия център на Плиска, започнали преди 12 г. „Продължаваме проучванията на две големи дървени сгради, които са една върху друга. Едната е от столичния езически период, а другата – след столичния християнски период на Плиска. Копаем и подземен тунел. Ще ни бъде много интересно къде стига на запад и с какво се свързва, може да открием нов дворец или нещо подобно“. Това каза в началото на възобновените археологически проучвания в северната част от Дворцовия център на Плиска в едноименния национален историко-археологическия резерват доц.Аладжов пред репортер на БТА. 
Ранната сграда, която продължаваме да проучваме и е от езическия период на първата българска столица, заобикаля каменна площадка, която ние нарекохме „Арената на Плиска“, но дали е арена, не сме сигурни. Тази ранна дървена сграда всъщност се оказа много голяма и затова я проучваме от 2012 г. Тя е интересна с това, че е построена най-вероятно веднага след опожаряването на двореца на Крум от Никифор Първи през 811 г. Ние имаме доказателства за датировката на сградата. Сред тях са една златна монета на византийския император Теофил от 834 година или 835 година, намерена в основите на сградата. Всъщност датировката на сградата се потвърждава с тази монета, отбеляза Аладжов. 
Копаем и един подземен тунел. Следим това трасе, над 30 метра, изградено в посока изток-запад, вкопан над три метра. Подът му е застлан с квадратни 30-сантиметрови тухли. Таванът и стените му са дървени, когато е бил засипан, не се е виждал на повърхността. Имахме късмет преди две години да открием един от изходите и входовете на този подземен тунел, затворен с дървена врата, с ключалка. Не знаем накъде води западната му част, което за нас е много интересно, защото обикновено тунелите в Плиска, винаги свързват или дворцови сгради, или езически храмове. Към момента са открити вече около двадесет подобни тунела (известни в археологическата наука като тайни входници – б.а.). Ще ни бъде много интересно този тунел докъде стига на запад и с какво се свързва, може да открием нов дворец или нещо подобно, каза Аладжов.  
Дървената постройка, която проучваме предизвиква интерес, за да бъде проучвана, защото първо е чест от градоустройството на Плиска, намира са на десет метра от дворцовия център, т.е. тя е била много важна в схемата на града. Има много интересни находки в нея, които на друго място не са откривани. Конструкцията й е доста интересна – от основи, които представляват траншеи, вкопани в скалата. Дъното е застлано с тухли или плоски камъни. Върху тях са стъпвали дървени талпи. Тези основи са формирали квадрати, които напомнят квадратите на Крумовия дворец и цялата й конструкция напомня донякъде на този дворец, но е била изцяло дървена, не е каменна, каза още Аладжов и уточни: „По принцип, след като открием нещо, не можем да го оставим. Ние сме открили част от сградата и трябва да разберем колко е голяма, с какво се свързва, как се датира“. 
„В сградата са намирани интересни находки, сред които е златната монета, за която споменах. Тя е много рядка – златен солид, който е с емисия, сечена специално за смъртта на малкия син на Теофил, който е изобразен на реверса на монетата, заедно с брат си Михаил, който по-късно става император. „Тогава той покръства княз Борис и затова второто му, християнско име, е Михаил. Тази монета има широк исторически контекст, който се свързва с Плиска. Друго интересно, което е намирано тук, е един масивен златен пръстен , 30 грама, който е с изображение на езически владетел на плочката. Изображението му е гравирано. Това е било пръстен-печат. Такива няма откривани в Плиска. Находката се свързва с тази сграда и няма как де обърнем внимание на такова нещо“, каза още Аладжов.  
Т.нар Арена на Плиска най-общо казано е била вкопана от средновековното ниво на един метър и оградена с дървена ограда. От северната страна проучихме основи за трибуни, поне така ги интерпретираме, т.е. вътре е имало какво да се гледа. Има само един вход на дървената ограда от изток. Възниква въпрос дали са били някакви култови действия, които са се правили там, някакви ритуали или игри. „Аз лично съм за провеждането на игри, борби или нещо подобно. Може и в един момент да е било някакво сакрално пространство, но според мен по-скоро е използвана за зрелища, най-общо казано“, допълни Аладжов. 
 

Има песни, които са със сериозна тема, със сериозно послание, но има и такива, които са за настроение, за концерт, да развеселиш публиката. Всяка песен си има своето предназначение. Аз обичам повече усмихнатите песни. Това каза пред БТА композиторът и аранжор Светослав Лобошки, чиято песен „Земята с любов да спасим“ спечели първа награда в първото издание на Националния конкурс за нова детска песен „Музикална въртележка“. Финалът му се състоя снощи на сцената на най-голямото плевенско читалище „Съгласие 1869“.
„Земята с любов да спасим“ бе отличена и с наградата на публиката. 
„Няма нищо по-хубаво за един автор, когато получи едновременно първа награда от журито и от публиката. Това означава, че работата, която е свършил, е стигнала там, където трябва – до сърцата на хората и до сърцето на колегите от журито“, подчерта композиторът.
Той е категоричен, че зад успеха на песента стои и трудът на Катя Кирянова, която е автор на „един текст с послание“. „Той се появи в най-удачния момент на деня, когато знаем какви събития тресат целия свят“, допълни Лобошки и отбеляза, че за успеха на песента е допринесла и малката изпълнителка Даная Александрова, както и цигуларката Десислава Кондова, пристигнала специално от Италия за конкурса.
На въпроса как се пише музика за деца, композиторът отговори, че е свързан с децата много отдавна и може би това му помага. „Аз работя с деца, непрекъснато общувам с деца, познавам техните емоции и настроения. Това ми помага до голяма степен да мога да докосна с музиката си техните сърца. Общуването с децата преди всичко за мен е голямо удоволствие“, каза още Лобошки.
Националният конкурс за нова детска песен „Музикална въртележка“ се организира от Народно читалище (НЧ) „Съгласие 1869“ в Плевен, в годината, в която то отбелязва своята 155-а годишнина. Община Плевен осигури 8000 лв. за наградния фонд. Конкурсът се реализира по проект, одобрен за финансиране от Национален фонд „Култура“. Отпуснатите средства са в размер на 36 000 лв. НЧ „Съгласие 1869“ има собствен принос.

Шест хорови формации, солисти и музиканти от цялата страна участват в Единадесетия национален фестивал на източноправославната църковна музика „Николай Триандафилов – Сливенец“, съобщиха от пресцентъра на Общината, с чиято подкрепа се осъществява музикалното събитие. Организатори на фестивала са Народно читалище „Зора 1860“ и Сливенската митрополия.
Домакин през тази година е църквата „Света Богородица“ в Сливен, а фестивалът бе открит вечерта на 12 октомври, събота, в присъствието на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.  Владиката възглави днес архиерейска света литургия в храма.
Сред присъстващите бе Екатерина Григорова – съпруга на един от вдъхновителите на фестивала и негов учредител, покойния академик Методий Григоров, признат за протопсалт на Българската православна църква и дългогодишен диригент на Смесен хор „Добри Чинтулов“ при Народно читалище „Зора 1860“. Сред гостите на откриването бе заместник-кметът на Сливен Стоян Марков.
Във фестивала участват домакините от Сливен – Смесен хор „Добри Чинтулов“ с диригент Георгиос Филаделфевс, софийският Академичен хор „Ангел Манолов“ с диригент Дарена Попова, Смесен хор „Петко Стайнов“ – Казанлък с диригент Младен Танев. Сред участниците са още Смесен хор при храм „Св. Петка“ – Пловдив с диригент Гергана Люцканова-Петрова, Дамски хор „Незабравки“ – Кърджали с диригент Тавит Мачикян, Хор на учителките – Добрич с диригент Маргарита Русева.
В днешната програма те ще представят нови, непознати на публиката произведения, византийски мелодии, български църковни песнопения и по-съвременни произведения.
За поредна година двудневната проява насочва поглед към богатството и многообразието на църковната музика от източноправославната традиция, посочват организаторите. Фестивалът не само популяризира църковната музика, но и предлага възможност за обмен на опит и културно обогатяване между участниците. Изпълненията са насочени към изучаването и изпълнението на източноправославната църковна музикална традиция.
Единадесетото издание на фестивала отбелязва и неговата 30-годишна история. Превърнат от една идея в реалност, той се развива и обогатява през годините, превръщайки всяко свое издание в значимо национално духовно събитие.
Николай Триандафилов – Сливенец е издал през 1847 г. първите църковно-певчески сборници на църковнославянски език. Фестивалът е наречен на негово име по идея на маестро Методий Григоров, който пише, че за жалост името на този музикотворец е непознато на гражданите на Сливен. Неговите сборници заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език. Той сполучливо е приспособил църковнославянския текст към древните църковни напеви.
Целта на фестивала е да утвърждава най-добрите постижения в областта на църковно-хоровата музика, да повишава художественото равнище на хоровете, изпълняващи църковна музика, да стимулира създаването на нови църковни хорови песнопения от български композитори, казват организаторите.

Софийският митрополит и български патриарх Даниил оглави света литургия в храм „Свети Георги“ в Костенец. Негово Светейшество служи заедно с Негово Високопреосвещенство Браницкия епископ Пахомий, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан, протосингел на Софийска света митрополия, духовници от митрополията и свещеници от Ихтиманска духовна околия. 
По време на литургията бяха подстригани четирима четци и свещоносци от Ихтиманска духовна околия. 
В храма присъстват и представители на общинското ръководство – кметът на общината Йордан Ангелов, заместник – кметът Маргарита Минева и председателят на Общински съвет – Костенец Павлина Петрова. 
Десетки са миряните, които се събраха в храма тази сутрин. 
Строежът му започва на 1 юли 1928 година, а четири години по-късно той е осветен от Софийския митрополит Стефан и духовници, сочи справка на сайта на храма. 
На днешния ден почитаме паметта на светите мъченици Карп и Папил, Агатодор и сестра му Агатоника, живели в края на II и първата половина на III век. 

Един човек е загинал и 24-ма са ранени при 19 пътнотранспортни произшествия в страната през изминалото денонощие, съобщиха на сайта на МВР.
В София са станали две тежки катастрофи и 19 леки пътни инцидента. Двама души са пострадали. 
От началото на месеца при пътни произшествия са загинали 17 човека, а 305 са ранени. За периода от началото на годината при катастрофи са загинали 355-ма, а 7127 души са пострадали.
При сравнение с реалните данни за загиналите участници в движението (424) през същия период на 2023 г., се отчитат 69 по-малко през 2024 г.
 

Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) вече е видима от географските ширини на България, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия” на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 
Той е в Астрономическата обсерватория в Белоградчик и в събота вечерта е наблюдавал и заснел кометата. Вчера тя бе най-близо до Земята, когато премина на разстояние 70,61 млн. километра от планетата. Сега кометата се отдалечава както от Земята, така и от Слънцето.
В следващите няколко вечери кометата ще се наблюдава по-удобно над западния хоризонт, но нейната яркост ще спада, каза физикът. „Най-подходящото време за нейното наблюдение е от около 19:40 ч. за района на София, до залеза на кометата малко след 20:00 ч. За районите на нашите крайморски градове е нужно да направим корекция във времето от близо 18 минути по-рано“, съветва специалистът. Той е автор на изданието на катедра „Астрономия” на СУ – „Гид на любителя астроном”, което дава съвети и препоръки на любителите астрономи за наблюдения на астрономически явления.
Както БТА съобщи, кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) е открита в началото на 2023 г. и предизвика голям интерес сред астрономите заради прогнозите, че ще се наблюдава с висока яркост към края на лятото и през есента на 2024 г. 
 

Условията за туризъм в планините са добри, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК). 
Времето в планините е ясно и слънчево. До преди час температурите бяха ниски, между 5° и 8°, със слаб вятър във високите части на планините, добавиха от службата. 
На Витоша работят седалковите лифтове „Лалето 1“ и „Лалето 2“, посочиха от ПСС и уточниха, че по това време обикновено съоръженията в планинските курорти не работят заради профилактика преди ски сезона.   
Има хора, които обичат да тичат в София, други предпочитат планинското бягане, но в планината със сигурност въздухът е по-чист, коментираха от планинската служба във връзка с провеждащия се в момента в столицата маратон. 
През последните 24 часа няма регистрирани инциденти в планините, съобщиха още от ПСС.
В планините ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност, според прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология. Ще духа до умерен западен, след обяд по най-високите върхове на Рила и Пирин силен северозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 15°, на 2000 метра – около 8°.
 
 

Примата на българската естрада – Лили Иванова, ще зарадва със своите песни жителите на Кърджали тази вечер от 20:00 часа в залата на Театрално-музикален център – Кърджали. Последно тя бе в родопския град точно преди 13 месеца – на 13 септември 2023 г., когато на сцената на Арена „Спартак“ вдигна на крака няколкохилядната публика.
Тази вечер с Лили Иванова ще излязат музикантите от „LI Orchestra“ – Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Иван Йорданов-Чери (китари), Христо Михалков (бас китара), Орлин Цветанов (цигулка), Росен Ватев (ударни, перкусии) и трио „LaTiDa“ (беквокали). Билетите за концерта са разпродадени.
Турнето из страната ще продължи на 15 октомври в Пазарджик, 18 октомври – Враца, 19 октомври – Перник, 14 ноември – Панагюрище, 18 ноември – Кюстендил, 20 ноември – Сандански.  
Кулминацията ще бъде на 14 декември в Арена София, където Лили Иванова ще пее за трети път от 2012 година насам и за втори път през последните 24 месеца.
 

Навършват се 117 години от рождението на Иван Хаджийски, считан за един от основоположниците на българската социология. 
Във връзка с годишнината членове на екипа на троянския Музей на занаятите разказаха пред БТА за съхраненото в музея наследство на социолога и показаха някои рядко излагани вещи и снимки, свързани с живота му. В културната институция се пазят част от библиотеката на Хаджийски, снимки и архивни документи, както и някои лични вещи, дарени от семейството му. Родната къща на социолога в Троян също е част от музейните обекти.
Хаджийски следва философия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В столицата работи като адвокат, развива богата журналистическа и обществена дейност.
Но още преди това, през 1931 г., той осъществява първата си социологическа анкета с 43 чирачета в Троян, която става основа за по-късните му изследвания. 
От 1936 г. Хаджийски започва да обикаля България пеша и на колело. Наблюденията си от прякото общуване с народа той издава във фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“. 
За десет години Иван Хаджийски написва 4 книги и над 20 студии и статии. Трудовете му, изследващи българската народопсихология, излизат след смъртта му под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. Първият том на книгата е издаден през 1940 г., вторият – през 1945 г. (посмъртно), а третият е изгубен в края на 1940-те години, без да бъде публикуван.
Цветан Тончев, дългогодишен фотограф към Музей на занаятите – Троян разказа за дарението на лични вещи, книги и снимки, което семейството прави на Музея на занаятите по повод 75 -ата годишнина от рождението на социолога. Към днешна дата в троянския музей се съхраняват 191 книги от личната библиотека на Иван Хаджийски, 41 лични документа и 40 снимки на неговото семейство, родът му и с техни приятели. В музея се пазят и часовникът и пишещата машина на Иван Хаджийски.
„Първият спомен, който изниква, е от детските ми години, когато като ученици в прогимназията, носеща името на Иван Хаджийски, ни водеха винаги на тази дата – 13 октомври, на поклонение пред гроба му, който се намираше над църквата „Света Петка“ в Троян“, разказа Тончев. Той припомни, че паметникът на социолога, който днес е сред емблемите на Троян, е издигнат по повод 105-ата годишнина на Хаджийски, като в откриването са участвали проф. Петър- Емил Митев и членове на семейството.
На 4 октомври бе друга знакова годишнина, свързана с името на социолога – 80 години от гибелта му. На 26 септември 1944 г. той заминава като доброволец – военен кореспондент в щаба на Втора българска армия. След малко повече от седмица загива при сражение с елитната немска СС дивизия „Принц Ойген“ в местността Висока чука, до с. Велико Боненце в Сърбия, припомнят от музея.
Днес името на социолога носят две училища  – в Троян и София, улици, както и Институт по социология, базиран в София.

В навечерието на празника Петковден в храм „Св. Апостоли Петър и Павел“ в самоковското село Белчин тази вечер ще има тържествено богослужение. То ще започне в храма, като ще последва литийно шествие до църквата „Света Петка“, която също се намира в Белчин, и където богослужението ще бъде довършено. Това каза за БТА архиерейският наместник на Самоковската духовна околия ставрофорен иконом отец Михаил Колев. 
В литийното шествие ще бъде изнесена икона с частица от мощите на света Петка. 
На следващия ден ще има тържествена света литургия и водосвет. Ще бъде раздаден и курбан за здраве. 
Празникът по този начин се организира повече от десет години. 
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса. През 1238 г. цар Иван Асен II ги пренася в Търново (дн. Велико Търново), където се пазят до превземането на града от османските войски. След дълги странствания през 1641 г. мощите са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. 
Празникът в чест на света Петка – наричан още зимен Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Светицата е считана и за покровител на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. На този ден в нейна памет се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.