Общо четирима души са загинали и 18 са ранени при 21 пътни произшествия в страната през изминалото денонощие, съобщиха от МВР на сайта си.
В София са станали четири тежки и 19 леки катастрофи. Починали са двама души, а трима са пострадали.
От началото на месеца в страната е имало 194 пътни инцидента с 14 загинали и 240 ранени. Катастрофите от началото на годината са 5602. Вследствие на тях 352 души са починали, а 7058 са пострадали.

В дневния ред на днешното заседание на Общинския съвет в Грамада са включени три точки, сочи информация на сайта на местната администрация. 
Съветниците ще разгледат актуализация на капиталовата програма на община Грамада. По предложение на председателя те трябва да вземат и решение за откриване на процедура за определяне на трима съдебни заседатели за Районен съд – Кула. Съветниците трябва да определят временна комисия, която да извърши проверка на документите на кандидатите и да представи окончателен доклад на следващото заседание.
Последната точка включва питания към кмета на общината.
Общинският съвет ще заседава от 15:00 часа в залата на читалището в Грамада.
 

„Спазени са всички срокове и ангажименти за материално-техническо обезпечаване на изборите“, написа областният управител на област Враца Николай Николов в профила си във фейсбук след работна среща с министъра на иновациите и растежа Росен Карадимов в Плевен. 
Според Николов в област Враца изцяло е обезпечен процесът, няма риск за подмяна на машинния вот чрез ползване на стари хартиени ролки от предишните избори в общините от областта, а всеки сигнал за изборно нарушение ще бъде докладван на компетентните органи. В социалните мрежи той написа още, че тиражът на бюлетините е утвърден, ясни са вече и помещенията, в които те ще бъдат съхранявани. 
Вчера в Плевен министър Росен Карадимов проведе работна среща, свързана с ангажиментите на правителството за материално-техническо обезпечаване на предстоящия вот. В качеството си на координатор по изпълнението на тези дейности той разговаря с областните управители от Северозападен район и директорите на териториалните звена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в административните центрове на съответните области. 

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди днес проекта на Постановление на Министерския съвет (МС) за определяне размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2025 г. Социалните партньори ще изложат своите позиции по предложението от началото на следващата година МРЗ да бъде 1077 лв. В момента МРЗ е 933 лв. Срещата е насрочена за 11:00 ч. и ще се състои в Гранитна зала на МС. 
Проектът на Постановление на МС бе публикуван за обществено обсъждане в края на август в Портала Strategy.bg. В проекта на доклада, внесен от служебния социален министър, се отбелязва, че предлаганият размер на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-ниско доходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство, както и за стимулиране на вътрешното търсене.
При размер от 1077 лв. от 1 януари 2025 г. МРЗ ще се увеличи със 144 лв., с което ще бъде реализиран ръст от 15,4% спрямо определения от 1 януари 2024 г. размер от 933 лв., посочва се в доклада. При определяне на размер от 1077 лв. за 2025 г. ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм, се казва още в документа.
БТА припомня, че съгласно Кодекса на труда в момента МРЗ за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година. 
В края септември Министерският съвет прие линията на бедност през 2025 г. да бъде 638 лв. Размерът й ще се повиши със 112 лв., което е с 21,3% в сравнение с 2024 г. Решението за определението на линията на бедност за догодина бе взето след провело се заседание на Национален съвет за тристранно сътрудничество на 16 септември.

Джими Картър (Джеймс Ърл Картър Джуниър) е 39-я президент на САЩ (20 януари 1977-20 януари 1981). Той е роден на 1 октомври 1924 г. в Плейнс, щата Джорджия. През 1946 г. завършва Военноморската академия в Анаполис, Мериленд. Служи във флота и работи по програма за ядрена подводница. В политиката влиза през 1962 г., а на 12 януари 1971 г. става губернатор на щата Джорджия (до 14 януари 1975 г.). През 1976 г. демократът Картър побеждава републиканеца Джералд Форд в първите президентски избори след аферата „Уотъргейт“, която води до подаването на оставка на Ричард Никсън. 
Едно от постиженията му по време на президентския му мандат е Споразумението от Кемп Дейвид през 1979 г. между Египет и Израел. С тези преговори се слага край на войната между двете държави, а израелските войски се изтеглят от Синайския полуостров. Мандатът му е белязан и от 444-дневната драма с американските заложници в посолството в Техеран, Иран (4 ноември 1979 – 20 януари 1981).
През 90-те години на 20 в. Джими Картър провежда множество задгранични мисии, които имат за цел мирно регулиране на конфликти. По време на мисиите той се среща с делегация в Хаити (1994), в Северна Корея с Ким Ир Сен (1994); изборите в Панама (1989); лобира за Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) (1993). През 2002 г. посещава комунистическа Куба, която по това време все още е под американско ембарго, там се среща с Фидел Кастро. Заради всички тези дипломатически инициативи, на 11 октомври 2002 г. е обявено, че Джими Картър е новият лауреат на Нобеловата награда за мир. 
За получаването на наградата в емисия „Международна информация“ на БТА четем:
Джими Картър е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир
Осло, 11 октомври 2002 г. /БТА/ Бившият американски президент Джими Картър получава тазгодишната Нобелова награда за мир, предадоха осведомителните  агенции.
Норвежкият Нобелов комитет го удостоява с наградата заради „неуморните му усилия за мирно решаване на международни  конфликти, в подкрепа на демокрацията и човешките права и  икономическото и социално развитие“, се казва в официалното  съобщение.
Посредничеството на Картър по времето, когато е президент /1977-1981 г./, е ключово за подписването на споразуменията от  Кемп Дейвид между Израел и Египет. По времето, когато Студената война между Изтока и Запада още не е приключила, той обърна  внимание на човешките права в международната политика, а след края на мандата си продължи да се ангажира в решаването на конфликти на няколко континента, обосновава решението си Нобеловият комитет в Осло.
Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобелов комитет в Осло, избран от норвежкия парламент. Тя е на стойност 10 милиона шведски крони /1,1 милиона евро/.
Нобеловият комитет в Осло взе решението си миналата седмица след няколкомесечни обсъждания. Комитетът получи рекордните 156 номинации – за 117 личности и 39 организации – до 1 февруари, когато беше крайният срок. Много от номинациите бяха свързани с терористичните атентати от 11 септември 2001 г., като например тази на кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани. Номинирани бяха и американският президент Джордж У. Буш и британският премиер Тони Блеър, но шансовете им да спечелят се смятаха за малки в момент, когато готвят атака срещу Ирак.
За първи път Нобеловата награда за мир е присъдена през 1901 г. на Жан-Анри Дюнан от Швейцария, основател на Международния комитет на Червения кръст, и Фредерик Паси от Франция, основател и председател на първото френско дружество за мир. Миналата година наградата получиха ООН и генералният й секретар Кофи Анан. 
Тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за мир Джими Картър е роден на 1 октомври 1924 г. в Плейнс, щата Джорджия. През 1970 г. става губернатор на родния си щат, а седем години по-късно – 39-ият президент на САЩ.
***
Нобеловата награда за мир на Джими Картър е послание към Вашингтон
Осло, 11 октомври 2002 г. /БТА/ Държавни глави и представители на неправителствени организации приветстваха присъждането на Нобеловата награда  за мир на бившия американски президент Джими Картър заради десетилетните му посреднически усилия в решаването на различни конфликти и за дейността му за утвърждаване на правата на човека, предаде АП.
Седемдесет и осем годишният Картър получи наградата от 10 милиона шведски крони (1 милион долара) като признание за усилията му за постигане на споразуменията от Кемп Дейвид  през 1978 г. и за дейността му в полза на мира след президентския му мандат.
Шведският премиер Йоран Першон отбеляза приноса на Картър за уреждането на редица конфликти в света.
Афганистанският президент Хамид Карзай, който бе сред номинираните за наградата заяви, че Картър я заслужавал много повече от него заради последователните си усилия в името на мира, и добави, че ще се постарае да стане лауреат на Нобеловата награда за мир догодина.
Според бившия германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер Нобеловият комитет е взел отлично решение, а според португалския президент Жоржи Сампаю Картър получава наградата напълно заслужено.
В Комитета възникна полемика след днешното присъждане на наградата, тъй като един от членовете му отказа да види в това решение критика към сегашната политика на президента Джордж Буш спрямо Ирак. На пресконференцията по повод присъждането на наградата председателят на Нобеловия комитет Гунар Берге каза, че това трябва да се схваща и като критика към политиката на сегашната американска администрация спрямо Ирак.
Международното бюро за мир също видя в това „ясно послание“ към Вашингтон. Това е една от най-старите неправителствени организации в света. Създадена е през 1892 г. и става Нобелов лауреат за мир през 1910 г. 
Същото мнение споделя и канадският външен министър Бил Греъм. Така светът показва на САЩ как би трябвало да действат, каза Греъм, цитиран от Ройтерс.
***
Израел приветства удостояването на Картър с Нобелова награда; Вашингтон не реагира
Ерусалим/Вашингтон, 11 октомври 2002 г. /БТА/ Представител на израелското външно министерство, пожелал анонимност, приветства решението за удостояване на бившия американски президент Джими Картър с Нобеловата награда за мир, съобщи АФП.
Картър изигра основна роля в подписването на мирните споразумения между Израел и Египет в Кемп Дейвид, той е приятел на Израел, казал източникът.
Белият дом не реагира на критичните коментари за американската политика по повод награждаването на Картър, отбелязва агенцията.
Говорителят на Белия дом Ари Флайшър съобщи само, че президентът Джордж Буш телефонирал на Джими Картър, за да го поздрави, и разговорът им продължил около две минути.
***
Картър не би гласувал за използване на сила срещу Ирак.  Първа реакция на Белия дом за Нобеловата награда за мир на бившия президент
Вашингтон, 11 октомври 2002 г. /БТА/ Бившият американски президент демократ Джими Картър, удостоен с Нобелова награда за мир за 2002 г., заяви днес, че ако беше член на Конгреса, щеше да гласува срещу решението, даващо право на президента Буш да използва сила срещу Ирак.
„Щях да гласувам против. Мисля, че не може да се избягва задължението да се действа чрез Съвета за сигурност на ООН“, каза Картър за телевизия Си Ен Ен.
Нобеловият лауреат за мир добави, че е необходимо Саддам Хюсеин да бъде принуден да приеме неограничени проверки, които да установят дали е унищожил оръжията си за масово поразяване. Това обаче трябва да се направи чрез ООН , а не едностранно от САЩ, изтъкна Картър, цитиран от АФП.
Предшественикът на Джордж Буш в Белия дом президентът Бил Клинтън изрази задоволство от присъждането на Нобеловата награда на Джими Картър и изтъкна, че няма по-достоен от него за това признание.
Обявяването на Джими Картър за Нобелов лауреат за мир е голям ден за него, заяви говорителят на Белия дом Ари Флайшър. Той посочи, че президентът Джордж Буш е поздравил лауреата в телефонен разговор.
Говорителят отказа да коментира думите на председателя на Нобеловия комитет Гунар Берге, който изтъкна, че присъждането на наградата на Картър „може и трябва да бъде тълкувано също като критика към политиката на сегашната администрация на САЩ към Ирак“.
***
Обявиха програмата на концерта по случай връчването на Нобеловата награда за мир
Осло, 13 ноември 2002 г. /БТА/ След като бившият американски президент Джими Картър получи Нобеловата си награда за мир в Осло на 10 ноември, на следващия ден ще чуе изпълнения на някои от най-големите имена на шоубизнеса, съобщи АП. 
В негова чест на 11 декември ще пеят Карлос Сантана, Уили Нелсън, Мишел Бранч. Актьорите Антъни Хопкинс и Джесика Ланг ще са водещи.
Както всяка година, така и сега тържествената церемония по връчването на Нобеловата награда за мир ще се състои в кметството на Осло, като ще бъде последвана от парад с факли  и банкет.
На следващия ден в норвежката столица е концертът, отново в чест на лауреата.
***
Джими Картър призова САЩ да дадат пример, като се разоръжат
Вашингтон, 16 ноември 2002 г. /БТА/ Бившият американски президент Джими Картър, носител на Нобелова награда за мир за 2002 г., призова за разоръжаване на САЩ, които непрекъснато изискват от страни като Северна Корея и Ирак да унищожат техните оръжия за масово унищожение, съобщи Франс прес.
Едно от нещата, които правителството на Съединените щати не направи, е да се опита да уважи международните усилия, чиято цел е забраната на арсеналите на биологически оръжия, с каквито ние самите разполагаме, заяви Джими Картър в предаване на Лари Кинг снощи по Си Ен Ен.
Бившият президент освен това поиска Вашингтон да положи повече усилия, за да спази споразумението за унищожаване на химическите оръжия, както и ядрените оръжия.
Великите сили трябва да дават пример, каза Джими Картър, в момент, когато Съединените щати се противопоставят на Ирак поради подозрения, че тази страна притежава такива оръжия.
„Често големите страни, които носят отговорността за мира в света, дават много лош пример на онези, които жадуват почит и власт и смята, че могат да ги получат, като използват ядрени оръжия“, допълни бившият американски президент.
***
Днес в Стокхолм ще бъдат връчени Нобеловите награди по медицина, физика, химия, икономика и литература
Стокхолм, 10 декември 2002 г. /БТА/ Днес на тържествена церемония в Стокхолм шведският крал Карл ХVІ Густав ще връчи Нобеловите награди по медицина, физика, химия, икономика и литература, предаде ИТАР-ТАСС.
Церемонията съвпада с годишнината от смъртта на Алфред Нобел, починал на 10 декември 1896 г.
Дванайсет от общо тринайсетте лауреати на тазгодишните Нобелови награди ще получат от Карл Густав почетен диплом, медал и чек. Лауреатът на Нобелова награда за мир Джими Картър също ще получи отличието днес, но в Осло.
Във всяка от категориите наградата е на стойност 10 милиона шведски крони (над 1 милион долара). Лауреатите по медицина, физика, химия и икономика, които са повече от един, ще си поделят тази сума съответно на две или три части.
Церемонията в кметството на Стокхолм ще започне в 17:30 ч. българско време по строго определен сценарий. Всички поканени, включително и журналистите, трябва да бъдат облечени във фракове и вечерни рокли. За лауреатите ритуалът никак не е прост. От сутринта те ще репетират всички движения – последователността на поклоните, скоростта, с която трябва да се движат в залата, за да стигнат до сцената заедно с краля, и други.
По време на банкета, който ще последва церемонията по награждаването, гостите ще бъдат забавлявани от цирковата трупа Циркер. Празничното меню се пази в дълбока тайна. След вечерята ще има танци, които ще продължат до късно през нощта.
***
Нобеловият лауреат за мир Джими Картър заяви, че войната е зло и призова ООН да  оглави действията за постигане на мир в света
Осло, 10 декември 2002 г. /БТА/ Една превантивна война би имала „катастрофални последици“, предупреди днес бившият американски президент Джими Картър в Осло при получаването на Нобеловата награда за мир за 2002 г. Той бе отличен с нея  за десетилетната му работа в полза на мира, човешките права и демокрацията, предадоха информационните агенции.  
„Трябва да помним, че днес има най-малко осем ядрени сили в света, и три от тях заплашват съседите си в райони на голямо международно напрежение“, отбеляза още Джими Картър. Като посочи, че войната винаги е зло, той призова  света да приеме ръководната роля на Обединените нации в търсенето на мир и в намаляването на пропастта между богати и бедни.
„Войната може понякога да е необходимо зло. Но колкото и да е необходима, тя е винаги зло, никога добро. Ние няма да се научим да живеем заедно в мир като убиваме един друг децата си“, заяви Картър.   
Бившият американски президент посочи, че в известна степен светът е станал по-опасно място през новото хилядолетие, като тероризмът и гражданските войни са заменили Студената война на 20 век.
„Глобалните предизвикателства трябва да бъдат посрещнати като се набляга на мира, в хармония с другите, със силни съюзи и международен консенсус“, посочи Нобеловият лауреат. „Колкото и да е несъвършено, не може да има съмнение, че това може да бъде направено най-добре чрез Обединените нации“, подчерта той.
Картър, който бе президент от 1977 г. до 1981 г. отново призова иракския президент Саддам Хюсеин да сътрудничи на оръжейните инспектори на ООН , а Израел – да се изтегли от окупираните територии като важна стъпка за постигането на мир в Близкия изток. 
Като най-голямото предизвикателство за света в началото на новото хилядолетие бившият американски президент посочи „растящата пропаст между богатите и бедните на Земята“. 
„Резултатите от това неравенство са в основата на повечето нерешени световни проблеми, между които гладът, неграмотността, замърсяването на околната среда, острите конфликти и ненужните болести“, заяви Джими Картър.
Той подчерта, че богатите държави показват „ужасна липса на разбиране или загриженост“ към бедните. 
„Трябва да облекчим страданието. Трябва да работим заедно за постигането на мир. Ние можем да направим тези промени – и трябва да го направим“, подчерта Картър.
На тържествената церемония Джими Картър получи Нобелов златен медал и диплома. Наградата включва и 1 милион щатски долара, уточнява Асошиейтед прес. 
***
Джими Картър предложи да посредничи между израелците и палестинците, ако го поканят
Упсала, 12 декември 2002 г. /БТА/ Бившият американски президент Джими Картър изрази готовност да посредничи за постигането на мир между израелците и палестинците, стига двете страни и американското правителство да го поканят, предаде АП. Пред студенти в университета в Упсала, Швеция, той посочи, че би заминал веднага и с голяма готовност за региона. 
С посредничеството на Картър бе подписан Кемпдейвидския договор от 1978 г. между Египет и Израел, припомня АП.
Картър, който във вторник бе удостоен с Нобеловата награда за мир, похвали американското правителство, че се е дистанцирало от предишните си заплахи за едностранни действия срещу Ирак. По думите му през последните три месеца Вашингтон е преразгледал политиката си да свали иракския лидер Саддам Хюсеин с или без съгласието на ООН, както и убеждението си, че оръжейните инспекции са безполезни. 
Той призова САЩ и Великобритания да проявят търпение, да дадат на иракския лидер Саддам Хюсеин шанс да поправи грешките си и да не гледат на една превантивна атака като на приоритет.  
През 2024 г. бившият президент на САЩ Джими Картър отпразнува своя 100-годишен юбилей.

Общо 65 пожара са загасени в страната през изминалото денонощие, един човек е загинал, съобщиха от Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на сайта на ведомството. Информацията за оперативната обстановка е актуална към 6:00 ч. тази сутрин.
Пожарникарите са реагирали на на 112 сигнала за произшествия.
С преки материални щети са възникнали 19 пожара, от които: девет в жилищни сгради; два в спомагателни, временни или паянтови постройки; шест в транспортни средства; два в съоръжения на открито.
Без нанесени материални щети са възникнали 46 пожара, от които: 22 в сухи треви, горска постеля и храсти; един в стърнища; 21 в отпадъци; два други.
Извършени са 39 спасителни дейности и помощни операции, от които: пет при катастрофи в транспортни средства; една при промишлени аварии (в електропреносната мрежа); една при битови или промишлени инциденти (паднали дървета, камъни и предмети); 31- техническа помощ. При една от спасителните дейности е оказана помощ на пострадали граждани.
Регистрираните лъжливи повиквания са осем. 
 

СОФ Кънект – операторът на летище София, и партньори организират за втора поредна година Sofia AirCareer Port – кариерното изложение за търсещите възможности за работа и професионално развитие в авиационния сектор, съобщиха от пресцентъра на летището. Тази година Sofia AirCareer Port ще се проведе на 11 и 12 октомври, когато участващите компании ще представят перспективите за кариерно израстване в авиационния сектор.
„Единадесет водещи компании от летищната екосистема са част от второто издание на Sofia AirCareer Port и сме убедени, че и тази година изложението ще привлече стотици посетители. Форумът предлага възможност за директен контакт между кандидати и работодатели и вдъхновява много талантливи и амбициозни хора да открият своят професионален път в една от найдинамичните и вълнуващи индустрии. Като част от нашата стратегия за устойчиво развитие ще продължим да разширяваме изложението, за да го превърнем в емблематичното ежегодно събитие за авиационната индустрия в България,“ каза Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на СОФ Кънект.
Тази година на Sofia AirCareer Port работодателски щандове и презентации ще имат компаниите SOF Connect, Аерo Техник БГ, Avolta, BULATSA, Dronamics, Electra Airways, ETG Maintenance, Fly2sky, Goldair Bulgaria, Lufthansa Technik Sofia и Swissport Bulgaria.
Посетителите на изложението ще могат да чуят вдъхновяващите гост-лектори Константин Рангелов – съосновател и главен технологичен директор на Dronamics и Стефан Иванов – мореплавател, прекосил Северния ледовит океан с лодката Neverest.
Повече информация двудневното изложение, компаниите и програмата може да бъде намерена на страницата на летище София и фейсбук страницата, посветена на събитието. 

Интензивен е трафикът за товарни автомобили на някои от граничните пунктове с Румъния и Гърция, съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на интернет страницата. Информацията е актуална към 6:00 часа тази сутрин.
На границата с Румъния трафикът е интензивен на ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“ и ГКПП „Никопол“ на изход за товарни автомобили.
Поради извършване на основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение, като трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба, припомнят от „Гранична полиция“. Освен към ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към ГКПП „Силистра“, ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“, ГКПП „Кайнарджа“ и ГКПП „Крушари“. Последните два са с работно време от 8 до 20 часа всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили.
На границата с Гърция трафикът е интензивен на ГКПП „Кулата“ на изход за товарни автомобили.
На границата с Република Сърбия трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. 
На границата с Република Северна Македония трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. 
На 26 август на ГКПП „Гюешево“ започна изпълнението на дейностите по договор, свързан с изграждането на Системата вход/изход на ЕС, напомнят от „Гранична полиция“.
Ще бъдат демонтирани кабините за гранични проверки на преминаващите товарни автомобили и ще бъдат заменени с нови. Временно движението на преминаващите товарни автомобили ще бъде пренасочвано през трасетата за преминаване на леки автомобили. Възможни са известни затруднения при преминаването на ГКПП „Гюешево“.
На границата с Република Турция трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Министерството на електронното управление ще започне днес процедурата по довереното изграждане на софтуера, който ще се инсталира на машините за гласуване на предстоящите на 27 октомври предсрочни парламентарни избори, съобщиха от пресцентъра на министерството.
Процедурата ще започне от 11:00 часа и ще се извърши от Централната избирателна комисия (ЦИК) в контролирана среда, предоставена от министерството. Поканени са и представители на политически партии и неправителствени организации. 
След приключване на процеса по довереното изграждане на софтуера и генерирането на хеш кода, който ще се изписва на контролната разписка на машината и на всяка бюлетина, министърът на електронното управление Валентин Мундров ще даде брифинг в зала „Партер“ на Министерството на електронното управление, на който публично ще бъде показан и хеш кодът.
Темата вчера коментира и служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, определен от правителството за координатор по подготовката и провеждането на вота. Той подчерта, че са поканени представители на всички партии и коалиции, регистрирани в ЦИК. Искам да отправя горещ апел към тези хора да присъстват на този процес, тъй като той гарантира сигурността на самия код, каза министърът.