Оригинални ръкописи на Христо Попконстантинов и негова кореспонденция с Капитан Петко войвода постъпиха в Държавния архив (ДА) в Смолян, съобщиха за БТА от архива. Ценните документи и свидетелства за исторически събития са част от архивния фонд на Анастас Примовски, който е предоставен тази година като дарение за ДА – Смолян.
Сред архива на Примовски са съхранени книги и ръкописи на Христо Попконстантинов, който е бил съмишленик на Капитан Петко войвода. Наред със свидетелствата за първите години след Освобождението сред документите на Попконстантинов е запазена и изписана от него програма на училището в родопското село Петково, в което е преподавал.
Архивният фонд на Анастас Примовски е дарен от неговия син Владимир Примовски. Работни варианти на трудове и изследвания, записки от етнографски проучвания от цялата страна, ръкописи и дневници от теренни проучвания са част от дарената документация. Анастас Примовски е етнограф, фолклорист и белетрист, професор по етнография.

На свое заседание днес съветниците в Разград утвърдиха нов ценоразпис за продажба на дървесина за физически и юридически лица от Общинското предприятие „Разградлес“. Приемането на новия ценоразпис се налага и е съобразено с промяната в пазарните цени на дървесината, обясни кметът Добрин Добрев. Той заяви, че разликата в цените между 2024 и 2025 г. основно касае цените за юридически лица. Намалението е различно за различните артикули и достига до 30 процента. По думите на Добрев намалението е свързано освен с пазарната конюнктура и намаляването на търсенето на дървесина от страна на преработващите предприятия, така и с намаляването на броя на този вид предприятия. 
Според решението, което взе Общинският съвет повечето цени за физически лица се запазват на същото ниво, тъй като общинското предприятие винаги е поддържало оптимални цени за гражданите. Намалява се цената на технологичната дървесина акация и гледичия – от 84 на 78 лв. с ДДС. Въвежда се и нов артикул за клиентите с по-ниска покупателна способност – по-тънки дърва от видовете цер, габър, ясен, дъб, акация и други широколистни от складова база на „Разградлес“. Те ще се продават по 90 лв. за пространствен кубически метър. 
С друго решение местният парламент прие годишния план за ползване на дървесина на „Раздградлес“ за 2025 г., изготвен от директора на Общинското предприятие. Според утвърдения план прогнозното количество дървесина за ползване през новата година ще е в размер до 34 810 кубически метра лежаща маса.
Директорът на Общинското предприятие инж. Свилен Йорданов заяви в отговор на въпрос на общинския съветник Мирослав Грънчаров, че количеството дървесина за ползване през настоящата година е била аналогична на тази за предстоящата. Изпълнението към момента е 16 000 плътни кубика. 
„Към момента няма как да кажа колко дка площи и фиданки ще залесим. След като приключим санитарните сечи, за които имаме предписание ще направим съответното планиране“, заяви инж. Йорданов в отговор на въпроса на общинския съветник Наско Анастасов дали предприятието предвижда залесяване догодина.

В Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен е открита изложбата „Книжарите – апостоли на книгата през Възраждането“. Тя е посветена на Деня на народните будители. 
Книжарството винаги е било феномен на духа и в служба на идеалите през Възраждането, в годините след Освобождението, а и сега, когато се намираме в икономическа, политическа и духовна криза, каза при представянето на изложбата консултант-библиотекарят Лилия Ангелова. Тя припомни историята на българското книжарство от 16-и век до Освобождението на България. Разказа за „родолюбивото дело на хаджи Найден Йованович и Матей Преображенски-Миткалото, които разнасят печатната книга по нашите земи и разширяват духовния кръгозор на малки и големи“, за първите същински книжарници на Христо Г. Данов и Драган Манчов в Пловдив, на Иван Момчилов в Търново с клонове в Русе, Велес, Свищов, Солун.
Ангелова подчерта, че през 2024 г. се навършват редица забележителни годишнини, свързани с имената и делото на български книжари, като 215 г. от откриването на първата книжарница в България, отворена във Велико Търново през 1809 г. от Велчо Ат. Джамджията, 190 г. от рождението на крупния издател и книжар Драган В. Манчов, 190 г. от рождението на Никола Вардев – участник в бунта на софийските книжари, 140 г. от откриването на първата книжарница в Плевен, отворена през 1884 г. от учителя Цанко Дандалов и други.
Изложбата „Книжарите – апостоли на книгата през Възраждането” е повод да се докоснем до живота и делото на българските книжари, някои от които са незаслужено забравени, да изтъкнем техния родолюбив пример и неугасваща надежда, че книгите ще намерят верния си път към сърцата на хората, а книжарството ще се утвърди като професия, на която ще се гледа с уважение и признателност, отбеляза Ангелова. 
Експозицията представя в пет табла 17 цветни информационни постера, посветени на различни теми: „Книжарството – феномен на духа“, „По следите на българската книга“, „Бележити възрожденски книжари“ и  „Книгоразпространение в Плевен и плевенския край“. Включени са още 113 документи (книги и периодични издания), съхранявани във фондовете на библиотеката. Акцент на изложбата са книгите от фонд „Редки и ценни издания”, отпечатани от издателите-книжари Хр. Г. Данов, Т. Чипев, Драган Манчов, както и в плевенски печатници.
Най-ранните публикувани книги, показани в изложбата, са повестта „Азиатска врана” от Ст. Д. Коларов, отпечатана в печатницата на Цветан Караиванов през 1888 г., само две години след откриването на първата печатница в Плевен през 1886 г.; трагедията ”Медея” от Ернест Легуве, издадена през 1889 г. в плевенската печатница „Макавеев  и Бакърджиев”, както и „Гръцка литература”, в превод от Екатерина Каравелова, издадена през 1889 г. 
Изложбата може да бъде разгледана във фоайето на библиотеката.

Нова актуализация на поименния списък за капиталови разходи за 2024 г. гласуваха днес общинските съветници в община Кирково. С изменението те дадоха съгласие дължимата сума за 2024 г. от общинския дълг към фонд ФЛАГ, в размер на близо 298 хил. лв, да бъде платена от средствата за целеви капиталови разходи за тази година.
Промяната се наложи след като Министерството на финансите е излязло със становище, че няма да субсидира дейности по текущи ремонти на ВиК системи, вече заложени в списъка за капиталови разходи на Общината за настоящата година. За да не бъдат загубени средствата, с актуализацията Общината се ангажира да изпълни заложените дейности със собствени приходи и пренасочва сумата за частично погасяване на общинския дълг.
За БТА от общинската администрация припомниха, че дългът е за близо 4 млн. лв., поет в началото на 2021 година. Средствата са послужили за изпълнението на четири инфраструктурни обекта в общината, сред които ремонти на  улици, на общински път и на площадни пространства в няколко населени места.
Дневният ред на заседанието включваше 10 точки, като беше включена и една допълнителна, с която се извърши поправка в предходно решение на Общински съвет, свързана с поземлен имот.
Пет от точките бяха свързани с приемане на пазарна оценка и определяне на метод за продажба на имоти частна общинска собственост, част от Годишната програма на Общината. 
Общинските съветници в Кирково приеха и Програма за управление и разпореждане със земи от общинския поземлен фонд.

“Спрямо изследванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само 8.7 процента от учениците могат да различат факт от мнение. Тъй като голяма част от информацията попада чрез дигитален носител към тях, медийната грамотност се приравнява с информационно-медийната грамотност и е много тясно свързана с дигиталната.“ Това каза заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева на втория академичен форум на тема “Устойчиво финансиране на медийната и информационна грамотност в България“, който се проведе днес в УНСС.
Организатори на събитието са катедра „Медии и обществени комуникации“ и катедра на ЮНЕСКО „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“ на УНСС.
“Много важно, за да имаме медийна грамотност, е да имаме умения по четене. Те не са достатъчно условие, но са абсолютно необходими. В тази посока нашето образование има още дълг към големи групи от обществото – както към постигане на добри нива на функционална четивна грамотност, така и на базова грамотност. Едно от важните неща, които студентите и младите хора могат да направят, е да четат и да развиват себе си“, отбеляза Наталия Митева.
“В новата епоха на образованието говорим за нови грамотности, не само за четенето и математиката, които са основните, по които и PISA измерва, и по които се сравняваме със света. В настоящия момент, и спрямо геополитическата ни ситуация, аз дълбоко вярвам, че медийната грамотност, трябва да е базова грамотност за българските деца и ученици“, добави зам.-министърът.
По думите й за медийната грамотност в България са необходими редица политики, финансиране, целеви програми за квалификации на учители, както и измервания в посока на повишаването й.
“В Европа само 13 процента от учениците разполагат с информационно-цифрови умения, което е стряскащо“, коментира Наталия Митева и добави, че все още над половината българи черпят основно информация от телевизионните програми, 14 процента от Фейсбук, 19 процента от Интернет и 10 процента – от никъде, като разчитат на приятели, като източник на информация.
Зам.-министър Митева обясни, че Министерството на образованието и науката (МОН) е предприело няколко стратегически усилия във връзка с повишаване на медийната грамотност сред българските деца, ученици и  студенти. Сред тях е именно сериозна ревизия на учебните програми за създаване на нов модел – нова парадигма и ново мислене за тяхното съставяне.
“Критично важно за нашите ученици, за всякакви видове грамотности, е първо – нашите умения да бъдат хоризонтални, дигиталните умения и медийната грамотност да бъдат хоризонтални в учебните програми, да тръгнат от рано и да бъдат във всички предметни области“, обясни зам.-министърът.
“Второ, преосмисляне на предметите и предметните области – трябва ли да има толкова на брой предмети, трябва ли да се сегментират програмите по този начин, какви са възможностите за обединения на предметните области и за отделяне на по-голямо пространство за практическа работа и проектно базирано обучение“, каза Наталия Митева.
По време на изказването си тя засегна и темата за важността на качеството на образованието и неговото измерване.
“Докато средното ниво на образование в България не се постигне, програмите за медийна грамотност ще бъдат допълнителни към това, което трябва да направим. Въпреки това целевото планиране на политики, целевите проекти и целевото финансиране са изключително важни“, акцентира Наталия Митева.
По думите й е важно медийната грамотност да залегне и в квалификационните програми на учителите; да има мултиинституционални целеви програми, които да развиват културата на медийна грамотност още от най-ранна възраст, както и сред останалите групи от населението.
Наталия Митева отбеляза, че МОН е направило стъпки в това да се изгради капацитет в училищата, които да помогнат развитието на дигиталната грамотност – да има целеви позиции в училище – ИКТ координатори, технологични заместник-директори или цели ИКТ екипи, които да могат да подпомогнат дигиталната трансформация, в това число и развиването на информационно-медийната грамотност.
 
 

“Спрямо изследванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само 8.7 процента от учениците могат да различат факт от мнение. Тъй като голяма част от информацията попада чрез дигитален носител към тях, медийната грамотност се приравнява с информационно-медийната грамотност и е много тясно свързана с дигиталната.“ Това каза заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева на втория академичен форум на тема “Устойчиво финансиране на медийната и информационна грамотност в България“, който се проведе днес в УНСС.
Организатори на събитието са катедра „Медии и обществени комуникации“ и катедра на ЮНЕСКО „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“ на УНСС.
“Много важно, за да имаме медийна грамотност, е да имаме умения по четене. Те не са достатъчно условие, но са абсолютно необходими. В тази посока нашето образование има още дълг към големи групи от обществото – както към постигане на добри нива на функционална четивна грамотност, така и на базова грамотност. Едно от важните неща, които студентите и младите хора могат да направят, е да четат и да развиват себе си“, отбеляза Наталия Митева.
“В новата епоха на образованието говорим за нови грамотности, не само за четенето и математиката, които са основните, по които и PISA измерва, и по които се сравняваме със света. В настоящия момент, и спрямо геополитическата ни ситуация, аз дълбоко вярвам, че медийната грамотност, трябва да е базова грамотност за българските деца и ученици“, добави зам.-министърът.
По думите й за медийната грамотност в България са необходими редица политики, финансиране, целеви програми за квалификации на учители, както и измервания в посока на повишаването й.
“Всеки трети ученик в Европа на възраст 13 години не разполага с основни цифрови умения, което е стряскащо“, коментира Наталия Митева и добави, че все още над половината българи черпят основно информация от телевизионните програми, 14 процента от Фейсбук, 19 процента от Интернет и 10 процента – от никъде, като разчитат на приятели, като източник на информация.
Зам.-министър Митева обясни, че Министерството на образованието и науката (МОН) е предприело няколко стратегически усилия във връзка с повишаване на медийната грамотност сред българските деца, ученици и  студенти. Сред тях е именно сериозна ревизия на учебните програми за създаване на нов модел – нова парадигма и ново мислене за тяхното съставяне.
“Критично важно за нашите ученици, за всякакви видове грамотности, е първо – нашите умения да бъдат хоризонтални, дигиталните умения и медийната грамотност да бъдат хоризонтални в учебните програми, да тръгнат от рано и да бъдат във всички предметни области“, обясни зам.-министърът.
“Второ, преосмисляне на предметите и предметните области – трябва ли да има толкова на брой предмети, трябва ли да се сегментират програмите по този начин, какви са възможностите за обединения на предметните области и за отделяне на по-голямо пространство за практическа работа и проектно базирано обучение“, каза Наталия Митева.
По време на изказването си тя засегна и темата за важността на качеството на образованието и неговото измерване.
“Докато средното ниво на образование в България не се постигне, програмите за медийна грамотност ще бъдат допълнителни към това, което трябва да направим. Въпреки това целевото планиране на политики, целевите проекти и целевото финансиране са изключително важни“, акцентира Наталия Митева.
По думите й е важно медийната грамотност да залегне и в квалификационните програми на учителите; да има мултиинституционални целеви програми, които да развиват културата на медийна грамотност още от най-ранна възраст, както и сред останалите групи от населението.
Наталия Митева отбеляза, че МОН е направило стъпки в това да се изгради капацитет в училищата, които да помогнат развитието на дигиталната грамотност – да има целеви позиции в училище – ИКТ координатори, технологични заместник-директори или цели ИКТ екипи, които да могат да подпомогнат дигиталната трансформация, в това число и развиването на информационно-медийната грамотност.
 
 

Промяна в базисните цени за отдаване под наем на общинско имущество предвижда проект за изменение на общинска наредба в Търговище. Базисните цени формират тръжна или конкурсна цена в процедурите за отдаване под наем или аренда на общински имоти, информират от общинския пресцентър. 
Новите текстове предвиждат основната наемна цена за жилища, търговски обекти и медицински кабинети да е 1 лв. за 1 кв. м площ на месец. Актуалната цена за отдаване е 0,60 лв. за квадратен метър площ, като тя не е променяна от 2011 г.
Предвижда се и промяна на базисните цени на договорите за отдаване под аренда на ниви и имоти с трайни насаждения. Целта е изравняване на цените за отдаване на общинските земеделски земи с тези от държавния поземлен фонд. Предложението е цената за декар ниви да е 58 лв., вместо 33 лв. Трайните насаждения ще се отдават за 78 лв. за декар, вместо за 41 лв.
В мотивите към проекта за изменение е записано, че освен като приходоизточник, общинските наеми имат и регулативна функция за местната икономика. Задържането на цените на наемите значително под пазарните създава условия за нелоялна конкуренция между търговците, поясняват от администрацията. 
Очаква се след изменението на наредбата в общинския бюджет да постъпват 258 000 лв. повече на година. Те ще се разходват за ремонти и поддръжка на уличната мрежа, на парковете и детските площадки, за осигуряване на средства за пътна маркировка и пътни знаци, както и за ремонт на общинския жилищен фонд.
Ако бъде приета, наредбата ще влезе в сила от 1 януари 2025 г. Действащите договори за наем, аренда и право на ползване ще се актуализират в случаите, в които наемът е под размера на новоприетите базисни цени.
Предложения по проекта се приемат в срок до 27 ноември 2024 г., на e-mail: [email protected], писмено в Центъра за административно обслужване на Общината и чрез Портала за обществени консултации към Министерския съвет. 
Проектът за изменение на наредбата е публикуван в сайта на местната администрация.

Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е нелепа. Ако наистина искаш да разбереш значението на насилието и на загубата, тогава трябва да чувстваш нещо. Това каза Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“ по време на днешната конференция „Sofia Talks Media: Устойчиви на кризи“.
Той разказа, че преди 20 години е правел проучване за това как се разговаря с хората, преминали през травматично събитие. „Класическата идея беше, че материал за такова събитие няма влияние върху журналиста“, обясни Рийс, който има дългогодишен журналистически опит. По думите му от журналистите се е очаквало да седнат срещу скърбящ човек и да бъдат в ролята на „перфектните диктофони“. Журналистите виждат и чуват ужасяващи неща и някак цялата тази информация трябваше просто да премине през нас като журналисти върху хартията и да не окаже никакво влияние върху нас, каза той.
„Отразяването на травматични събития е свързано с разбирането на това как хората реагират на травма, как се променят в следствие от насилие и какви са последствията от тази история за обществото“, отбеляза Гавин Рийс.
Никога не бива да питаме хората, преживели травматично събитие, как са и как се чувстват, каза Джана Джавакишвили, професор по психология в грузинския университет „Илия“. Това е ретравмиращ въпрос, обясни тя.
Според Джана Джавакишвили журналистите трябва да подпомагат хората, преживели травма, като им помогнат да се справят с миналото, да потърсят справедливост, да помислят за поуки. Репортерите трябва да отбягват предаването на усещане за отмъщение, разделянето на „ние“ срещу „тях“, оправдаването на насилието и др., допълни още тя.
Михаела Вачева – фотожурналистка и документалист на свободна практика от българо-турски, базирана в София и Сан Франциско, разказа, че по време на работата си с маргинализирани групи, се опитва да се съобразява с това колко навътре в травмата си може да навлезе нейният събеседник. Тя даде пример с нейно разследване, свързано с отравяне с фентанил. „Не става въпрос за хора, които имат проблеми, свързани със злоупотреба на вещества. Темата е за деца от семейства от средната класа, които си купуват експериментални лекарства от социалните мрежи. Това са малки деца. Купуват хапче, изпиват го и от първото хапче, което са опитали, умират в дневната си“, разказа тя.
Вачева обясни, че е разговаряла със семейство, чийто 14-годишен син бил загинал по този начин. Неговата сестра и неговата майка ставаха активисти, като се свързваха с други родители и се опитваха да повдигнат въпроса за отговорността на социалните мрежи, посочи тя. Допълни, че разплитането на тази история е започнал с продължителен процес по спечелване на доверието на това семейство. Михаела Вачева каза още, че с особено внимание е било необходимо при разговорите с 13-годишната тогава сестра на загиналото момче, както и неговите приятели. 
Журналистите трябва да контролираме емоциите си, но в същото време трябва да сме рефлексивни, че няма неутрална перспектива, каза Диана Иванова, журналистка на свободна практика, авторка и сценаристка на документални филми.
Конференцията бе открита от Мартин Котее – регионален директор на фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в Източна и Югоизточна Европа, Нанси Л. Шилър – президент и главен изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, Мария Черешева – председател на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България). В събитието участваха още Ирене Касели, старша сътрудничка в „Дарт център за журналистика и травма“, журналистката и основателка на „Фондация 2402“ Катерина Сергацковa и др.
/ ГН

Община Шумен предоставя възможност на гражданите да предадат излезли от употреба гуми, стари дрехи и обувки чрез две кампании през месец ноември. Инициативите са насочени към насърчаване на разделното събиране на отпадъци и тяхната последваща преработка, с цел спестяване на ценни природни ресурси и намаляване на вредните последствия от замърсяването, обявиха на брифинг заместник-кметът по „Европейски политики, екология и туризъм“ Даниела Русева и Живка Атанасова, главен експерт „Екология“ в Община Шумен.
В периода от 6 до 23 ноември, по график в дните сряда и събота, ще се проведе кампанията за събиране на излезли от употреба гуми от леки автомобили. Гражданите могат да предават безплатно стари автомобилни гуми на терена между колодрума и задния вход на градския стадион „Панайот Волов“, уточни Русева. Тя коментира, че събирането на гумите няма да пречи на строителните дейности в близост.
Зам.-кметът на Шумен  подчерта, че се приемат гуми единствено от физически лице. На 6, 13, 20 ноември събирането е от 14:00 до 17:00 ч. На 9, 16 и 23 ноември събирането на гуми е от 09:00 до 13:00 часа. Ще се приемат автомобилни гуми с размер до 15,5 цола, които са цели и са без металните части. На място ще има и служители на общинската администрация, които ще съдействат за приемането на автомобилните гуми, поясни Русева.
На 9 ноември на паркинга на зала „Арена Шумен“, до контейнерите за текстилни отпадъци, жителите на града, кварталите и селата могат да предадат стари и ненужни дрехи, домашен текстил като хавлии, завеси, завивки, чаршафи, покривки, обувки, дрехи и кожени аксесоари.
„Кампанията се реализира съвместно от Община Шумен, в партньорство с фирма „Текслайф“ и Българския Червен кръст (БЧК). Предимството е, че могат да се предават големи количества в торби и чували, които не могат да се съберат в специализираните контейнери. От БЧК ще сортират годните за повторна употреба дрехи и обувки, които впоследствие ще бъдат предоставени на нуждаещи се граждани, а негодните ще бъдат насочени за преработка, обясни Русева.
Ще бъде интересно и за децата, тъй като от „Текслайф“ са подготвили изненада – голям мечок, който ще ги посрещне и ще могат да си направят снимки“, обясни заместник-кметът по „Европейски политики, екология и туризъм“ на Община Шумен.
Живка Атанасова отбеляза, че за производството на само една памучна тениска – от добиване на суровината до крайния продукт, се изразходват близо 5000 литра вода. С тази кампания целим да акцентираме върху разделното събиране на отпадъците, на възможността те да бъдат рециклирани, каза още тя.
Както БТА съобщи, през март започна поетапното извозване на излезли от употреба автомобилни гуми от общинската площадка за временно съхранение, разположена между колодрума и входа на стадион „Панайот Волов“ в Шумен.
В периода от 15 април до 27 април Община Шумен организира кампания за събиране на излезли от употреба гуми от леки автомобили. 

Служители от регионалната лаборатория на Изпълнителна агенция (ИА) „Околна среда“ протестираха в Хасково заради ниските заплати в сектора. Те изразиха исканията си за коригиране на трудовите възнаграждения и за компенсиращи възнаграждения за труда, който се налага да полагат в събота и неделя по график.
Протестът на регионалната лаборатория беше подкрепен и от част от работещите в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) в Хасково.
Недоволството на служителите се състоя пред сградата на екоинспекцията в Хасково. В подкрепа присъстваха и от Регионалния съвет на КНСБ в града начело с председателя му Веселин Тодоров. Той посочи, че протестът в случая е за компенсиращо възнаграждение. По думите му в сектора заплатите не са повишавани, на фона на други администрации, където това се е случило с 10 до 20 процента.
Емилия Рабова от регионалната лаборатория към ИА „Околна среда“ каза, че в страната има още 14 лаборатории като тази в Хасково. „Нашата дейност е изключително отговорна – следим за чистота на водите, въздуха и почвите в регионите, за които отговаряме. Дейността, която извършваме е специфична и за нейната прецизност е необходима висока квалификация“, подчерта Емилия Рабова. Тя обясни, че в същото време средната работна заплата в сектора е около 1400 лева, заради което има текучество на кадри. От 13 души по щат в структурата в Хасково през последните години петима са напуснали.
Един от младите служители в лабораторията в Хасково е 30-годишният Румен Кавърджиев. Това е неговата първа служба. Чистото месечно възнаграждение, което получава е 1350 лева. „От началото на годината всяка събота и неделя някой от нас е дежурен. Случвало се е да ни викат и през нощта, когато има замърсяване, а ние сме длъжни да отидем на терен веднага, защото това може да е застрашаващо за здравето и живота на хората. За този труд не сме получили нито един лев отгоре. Работата много ми харесва, но липсва мотивацията за развитие“, коментира той.
Антония Делева, старши експерт в Отдел „Чистота на атмосферния въздух“ към хасковската екоинспекция каза, че е с пет висши образования, а чистото възнаграждение, което получава е 1400 лева. „Със сходни заплати сме като колегите от лабораторията, с които работим непрекъснато заедно. Ние също даваме дежурства и не получаваме нищо за това. Всички сме много квалифицирани, но  администрацията ни е с едни от най-ниските заплати“, обясни тя.
Конкретните искания на протестиращите са за увеличение с 30 процента на основните месечни заплати до края на 2024 г. със задна дата – от 1 юли, както и за планирано увеличение на работните заплати в бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2025 г. поне с 15 процента. Друго тяхно искане е за промяна в нормативната уредба за държавната администрация, в която да се отчитат опита и квалификацията на служителите.
Символични протести пред сградите на Регионална инспекция по околната среда и водите бяха организирани и в други градове на страната.