„Революцията в България 1989-1990 в Пантеона на времето“, книга втора, е документално свидетелство за началото на българската мирна демократична революция, протичаща в онзи момент главно на Кръглата маса, каза в интервю за БТА авторът ѝ Димитър Луджев.
Димитър Луджев е професор, доктор на историческите науки в Института за исторически изследвания при БАН. Автор е на редица изследвания по съвременна история на България. Луджев е сред учредителите и член на ръководството на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация и неин представител в първия Национален координационен съвет на СДС. Ръководи контактната група на СДС на Националната кръгла маса, заместник-председател на Министерския съвет в коалиционното правителство на Димитър Попов (декември 1990г.- ноември 1991г.), народен представител в VII Велико Народно събрание и в 36-ото НС. Министър на отбраната в правителството на СДС (ноември 1991 г.- май 1992г.).
„Нежната революция“ у нас, която има място в книгата, според автора ѝ е изпълнила целта си да смени властта в страната. След това започва преходът.
Особеното за България, по думите му, е, че Кръглата маса се е установила като основна форма за извършване на революционната промяна, тя е била своеобразен демократично избран парламент.
Един от големите проблеми на българския преход, на политическото развитие на България, е липсата на приемственост, наследственост в развоя на събитията, затова и тази книга едновременно е и свидетелство за миналото, и насочена към новото поколение, обясни Луджев. У нас нещата се развиват на „парче“ – идват нови вълни, нови хора, формации взимат властта и като че ли всичко започва отново, коментира той.
Следва пълният текст на интервюто
Ако Вие бяхте рецензент, какво бихте написали за „Революцията в България“ втора книга?
– Бих написал, че това е разказ, документално свидетелство за началото на българската мирна демократична революция, която протича в този момент главно на Кръглата маса. С дебатите, споразуменията от нея, които като че ли остават недооценени в днешно време, практически започнаха радикалните промени в българската политическа система. С изборите за Велико Народно събрание (ВНС), които бяха на практика първите демократични избори, се оформи новата двуполюсна политическа система у нас, в която противостояха СДС и БКП, преименувана в БСП. В книгата, като завършек на този първи етап на нашата мирна революция, е описана и ситуацията след пировата победа на БСП на изборите за ВНС, защото след нея започна още по-бърз упадък на властта на БСП, по-силно се разви гражданската съпротива, движение, мирният политически протест и натиск, който доведе до оставката на президента-комунист Петър Младенов и до избора на д-р Желю Желев (лидер на СДС) за първия президент на България, избран по демократичен начин. Това бележи нов етап от развоя на мирната революция – началото на сдаването на властта от страна на социалистическата партия.
Защо това са основните моменти в книгата – Кръглата маса, изборите за ВНС, изборът на президент, има отделено място и на съветския лидер Михаил Горбачов, на външната политика?
– Ходът на развитието на нашата демокрация е разгледан в контекста на събитията в Съветския съюз, политиката на Москва, които имаха много важно значение за случващото се в България, особено за обновлението на БСП. Международният контекст включва и въздействието на западните демокрации върху процесите в страната особено политиката на САЩ, ЕС, ЕК – те упражняват огромен натиск върху социалистическата партия, за да подпомогнат развитието на демократичния процес. Кръглата маса, уличните демонстрации, митингите тогава, предизборната кампания, изборите са ключови моменти в развитието на демократичния процес в България.
Към кого е насочена книгата – към днешното поколение или просто идеята е да не забравяме миналото?
– И към едното, и към другото, те са свързани. Един от големите проблеми на българския преход, на политическото развитие на България, е липсата на приемственост, на наследственост в развоя на събитията. У нас нещата се развиват на „парче“ – идват нови вълни, нови хора, формации взимат властта и като че ли всичко започва отново. Най-новите формации не знаят какво се е случило 1989-1990 г., за което голяма роля играе, както казваше Жорж Ганчев, „синьо-червената мъгла“ – много неверни неща се изписаха, един куп конспиративни теории се изсипаха и за мен, като участник в събитията, и като професионален историк, първата задача е да се опитам да възстановя по обективен, документален начин реалния ход на събитията, реалните образи на основните герои и антигерои на нашата революция. Идеята е и да се види какви са корените на днешната ситуация, защо у нас преходът към демокрация се разви, да го наречем, по малко „уродлив начин“. По волята на историята СДС трябваше да поеме ролята на двигател на демократичния процес у нас и много важно беше какви бяха капитаните на този кораб, фигурите. Според мненията по онова време на наши и чужди журналисти, на чуждестранни наблюдатели и мисии, дипломати и изследователи, един от най-големите дефицити на българската „нежна революция“ е недостигът на големи, едро скроени политически фигури със сериозен политически капацитет и култура. Противоречията, идеологическата бъркотия през този период във формациите на СДС, партизанщината поради дребнавия характер на много от сините лидери имат впоследствие много тежки последици за развоя на прехода. В българското общество този повратен момент в нашето минало се подценява, но вярвам, че през следващите десетилетия ще се породи по-голям интерес към това време.
Виждате ли аналогия с днешното време, със ситуацията, в която сме в момента?
– Трудно е да се направи аналогия, нещата са коренно различни. Тогава все пак ставаше дума за смяна на системата, за преход от тоталитаризъм към демокрация. Сега става дума за нещо друго, за усъвършенстване на българския демократичен, парламентарен и икономически модел. Навремето мащабите на промените бяха много по-грандиозни. Имаше компромиси, разбирателство между политическите сили за решаване на най-важните проблеми на страната, това е нещо, което в момента генерално отсъства. Тогава все пак намерихме начин при изключително тежка конфронтация да водим диалог, макар и много оспорван, на моменти преминаващ в остри сблъсъци между двете основни политически сили – СДС и БСП. Намираха се приемливи решения, достигаше се до някакви огромни компромиси, като например изборът на Желю Желев за президент и споразуменията на Кръглата маса. Сега такова нещо не се вижда и това се дължи главно на твърде дребнавия характер и безличието на фигурите, които са населили българския политически небосклон и не могат да надскочат дребнавите си противоречия и амбиции.
Наричате периода 1989-90 г. революцията в България, изпълни ли тя целта си и можем ли да кажем, че преходът у нас е завършил след толкова години?
– Мисля, че революцията изпълни целта си, защото в края на 90-та година, наречена дългата политическа година, социалистическата партия беше изтласкана от основните институции на властта – президентството, изпълнителната власт. Предстои да издам третата книга, посветена на апогея на българската „нежна“ революция през есента на 1990 г., когато Андрей Луканов беше принуден да си подаде оставката като министър-председател и с това беше сложен край на 40 години комунистическо управление. 
В този период бе постигната основната политическа задача на революцията – смяната на властта в България. Оттам нататък започва преходът, който е много по-дълъг и сложен, свързан е със смяна на икономическата система, изграждане на институциите на демократична, правова държава. Мисля, че преходът у нас завърши доста отдавна, ако приемем за условна дата за това влизането ни в НАТО и ЕС, което маркира завършека на основни демократически промени, формирането на демократична и  пазарна обществена организация.
Отделяте специална глава на Националната кръгла маса, каква беше нейната роля и има ли нужда сега от нова Кръгла маса, от нов обществен договор?
– Революциите от `89 г. навсякъде бяха мирни. В Полша, Унгария и България се възприе унгарският термин „договорена революция“, защото и в трите страни имаше кръгли  маси, на които беше договорено мирно предаване на властта, мирна смяна на системата, най-голямото постижение на „нежните” революции в Източна Европа.
Особеното за България е, че Кръглата маса се установи като основна форма за извършване на революционната промяна, тя изпълни ролята на един демократично избран парламент. Чрез споразуменията, постигнати на нея, станаха възможни основните промени в политическата система, които бяха законодателно оформени в Народното събрание. Българската мирна либерална революция на първи си етап беше на Кръглата маса в шумния и емоционален контекст на митинги и  демонстрации.
Не мисля, че днес имаме нужна от нова Кръгла маса. Има вече нормални партии, парламент. Трябва да има редовно избрано Народно събрание и партиите в него да се разберат какво ще правят, какво правителство ще излъчат. Тогава в обстановка на остро противопоставяне в парламента успяхме да договорим коалиционното правителство на Димитър Попов, което извърши радикални икономически, политически и административни реформи. Какво им пречи сега – нещо много просто – през цялото време стои амбицията за повече власт. Имаш власт, можеш да дадеш на своята клиентела повече позиции и пари. Няма амбиция за решаване на големите въпроси на страната, не виждам политици, които да имат воля да се разберат в името на националните интереси. Имаме нужда от отговорни политици и формации.
В продължение на тези Ваши разсъждения днес липсват ли в България лидери с визия, ярки политически фигури?
– Категорично. Не виждам една фигура с мащабен поглед, с визия за бъдещето, с някаква ясна идея какво точно и как трябва да се прави.
Продължава ли и днес най-големият дефицит на обществото ни да е липсата на доверие?
– Едното е свързано с другото, няма фигури, които да вдъхват доверие, сигурност, стабилност, да консолидират обществото. Един парламент, в които има дребни страсти, какво да очакваме.
В момента обществото ни апатично ли е, примирено ли е, защото не виждаме силен натиск отдолу?
– Не виждам какъв по-силен натиск може да има от това много голям процент /към 70%/ от гражданите да не гласуват. В нормална демокрация това се възприема като делегитимация на политическите сили, на властта. Няма силни синдикати, влиятелни граждански сдружения и групи, академични и интелектуални центрове. Има огромно „изтичане“ на млади хора на Запад. При всички тези дефицити тази пасивна опозиция – да не отидеш да гласуваш, се оказва май единствената възможна на този етап. При следващи избори президентът Радев може би ще се опита да направи своя политическа формация или да оглави социалистическата партия. Нещо такова ще се случи, но засега не се вижда.
Много се надявах със смяната на поколенията да дойдат хора с повече професионално разбиране, капацитет и умения за решаване на проблемите, но не стана така. Доколкото имаме качествени хора като Кристалина Георгиева, например, никой не се обръща към тях, сериозни, големи фигури не се допускат.
И накрая – как подбирахте материалите за книгата, как ги пресявахте?
– Това са наличните български архиви, документалните сборници на Държавна сигурност, архива на МВР, ползвал съм и чужди документални източници, протоколи от Кръглата маса, наша и чужда преса и други периодични издания, мемоарна и научна литература за революционните събития през 1989-1990 година, анализи на международни институции като МВФ, ЕК, на Държавния департамент на САЩ и др.
Най-важното е, че това е документален разказ, зад всяко изречение, характеристика, изявления, портрет, стои документален материал. Постарал съм се да опиша събитията на базата на свидетелствата, за това, което тогава се е говорело, вършело, случило. Същевременно стремежът ми е  разказът да е по-жив, по-четивен, предаващ духа на времето.

Днес се навършват 80 години от рождението на голямата оперна певица Христина Ангелакова. Тя е родена в град Исперих. През 1968 г. завършва оперно пеене в Българската държавна консерватория, в София, при Сима Иванова. Специализира в музикалната академия „Санта Чечилия“, в Рим (1968-1969), при Марчела Гавоне и Чезаре д’Анджело, и в оперния театър „Ла скала“ в Милано (1969-1971) при Рената Карозио, Ренато Пасторино и Джина Чиня.
Кариерата ѝ започва с тригодишен договор с „Ла скала“, където прави своя творчески дебют в ролята на Улрика от „Бал с маски“ на Джузепе Верди. Следващите ѝ роли включват Йокаста от „Едип цар“ на Стравински, Адалджиза от „Норма“ на Белини, Леонора от „Фаворитката“, Елизабет от „Мария Стюард“, Джейн Сеймур от „Анна Болейн“ и Сара от „Роберто Деверьо“ на Доницети.
Участва и в представления на „Пикола скала“ (Милано), концертира из Италия с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома“, с които се изявява в бароковия репертоар. Творческото ѝ формиране става в ръцете на най-големите диригенти и режисьори от 70-те години на 20-и век от ранга на Джананреа Гавацени, Клаудио Абадо, Бруно Мадерна, Ренато Фазано, Томас Шипърс, Рудольф Баршай, Владимир Делман.
РЕПЕРТОАР
Солистка е на Националния оперен театър от 1976 г. На неговата сцена тя осъществява поредица от художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера. Това са Амнерис от „Аида“ и Азучена от „Трубадур“ на Верди, Кармен от едноименната опера на Бизе, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Изабела от „Италианката в Алжир“ на Росини, Маделон от „Андре Шение“ на Умберто Джордано, Графинята и Полина от „Дама Пика“ на Чайковски, Марина от „Борис Годунов“ и Марфа от „Хованщина“ от Мусоргски, Ахросимова от „Война и мир“ и Дуеня от „Годеж в манастира“ на Прокофиев, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън.
Певицата има голям принос за популяризирането на български опери като „Хан Крум“ от Александър Йосифов, „Хан Аспарух“ от Александър Райчев и „Саламбо“ на Веселин Стоянов. Многобройни са участията ѝ в радио- и телевизионни записи за италианската телевизия РАИ („Армида“ от Глук, „Луиза Милер“ от Верди), за Българската национална телевизия и за Българското национално радио. Има издадени компактдискове и плочи в „Балкантон“.
ПЪРВАТА ЖЕНА-ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА
От 1985 г. преподава оперно пеене в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, а от 2000 г. е доцент. От 2001 до 2004 г. Христина Ангелакова е първата жена-директор на Софийската опера и балет. През периода 2003-2018 г., като председател на фондация „Национална опера и балет“, осъществява едни от значими събития в културния календар на столицата. От 2005 г., в продължение на три години, е преподавател по оперно пеене в Нов български университет. Прави майсторски класове във Велико Търново и Правец (2009), в Балчик (2010) и в Бургас (2011). През 2009 г. е нейният режисьорски дебют с постановката на операта „Така правят всички“ от Волфганг Амадеус Моцарт, в Държавния музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново. От 2012 г. е артистичен директор на музикалния фестивал „Моцартови празници“ в Правец. Христина Ангелакова е член на жури в различни музикални конкурси у нас и в чужбина. Активно участва в учредяването и провеждането на международния конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ (първо издание 2013 г., Панагюрище).
Умира на 20 май 2018 г. в София.
ПРИЗНАНИЕ
Христина Ангелакова получава първа награда на Международния оперен конкурс в Тревизо, Италия (1972), награда на журито на Международния оперен конкурс в Остенде, Белгия (1975), наградата на Съюза на музикалните дейци в България „Златна лира“ за 1980 г. (февруари 1981), наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1999), „Комендаторе д’Италия“ (2006).
На 24 май 1986 г. е удостоена със званието „Народен артист“. Тя е почетен гражданин на Исперих (май 2002). На 25 май 2015 г. Христина Ангелакова е наградена с високото държавно отличие орден „Св. Св. Кирил и Методий“ (огърлие) от президента Росен Плевнелиев. Тя е и почетен член на настоятелството на международната изследователска фондация „Хасуми“ (България).
/ДД
/БС/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 20.5.2018 г.; в. „Континент“, 5.1.1996 г.; в. „Стандарт“, 31.10.2003 г.; 29.11.2014 г.; в. „Банкеръ“, 13-23.3.2001 г.; в. „Труд“, 6.1.2004 г.; Голяма енциклопедия България, т. 1. София, 2011, с. 57; в. „Монитор“, 23.8.2015 г.; http://theatre.art.bg/христина-ангелакова__5265; https://impressio.dir.bg/interview/vizhte-poslednoto-intervyu-na-hristina-angelakova-pred-dir-bg.

Археологическата експозиция към Регионален исторически музей- Бургас представя три артефакта в предстоящата изложба „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ. Както БТА писа, четиринадесет музея от България с над 150 предмета ще участват в експозицията. Те представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата, която ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 година. 
„Нашият район е изключително богат на археология. Да не забравяме, че големите селища в района като Месембрия, Поморие, Созопол, Ахтопол имат основно гръцко, но и сериозно тракийско население. Във всеки един от тях тази класическа епоха, а след това и елинизмът, са силно отразени“, каза в интервю за БТА Мирослав Класнаков, уредник на Археологическата експозиция към Регионален исторически музей – Бургас. Той допълни, че находката с най-ранната датировка, която е изпратена от музея в Бургас, е меден слитък с формата на разпъната волска кожа от края на бронзовата епоха и началото на ранножелязната епоха.
Културната институция в морския град вече е изпратила трите ценни предмета, които ще бъдат показани в САЩ. Сред тях, посочи Класнаков, са още фрагмент от декрет между тракийския династ Садала и Месамбрия, както и т.нар. „Стела на даскала“ – надгробна стела от III в. пр. Хр., на която е изобразен седнал човек с отворена книга, гледащ надясно. 
(СЛЕДВА)

На редовното си заседание днес общинските съветници в Мирково ще разгледат около десет точки, включени в дневния ред на съвета, става известно от изпратена до БТА покана за неговото провеждане. 
Съветниците ще решат дали да бъдат отпуснати още средства за ремонт на храм „Св. вмчк. Теодор Тирон“ в село Буново. Църквата им нужда от освежаване, обясни пред БТА председателят на Общинския съвет Николина Христова.
Тя допълни, че ще бъде разгледан и отчет за работата на кмета на община Мирково Цветанка Йотина за периода от 1 януари 30 юни тази година. Припомняме, че Йотина бе кандидат за народен представител, а временно на длъжността кмет е Велко Лисев. 
Ще бъде решено дали да се отпусне субсидия от бюджета на Община Мирково за подпомагане на дейността на Народно читалище „Светлина – 1905“ – село Буново през четвъртото тримесечие на тази година. 
Общинските съветници ще решат дали да дадат съгласие да бъде удължено работното време на „Ресторант Градина Мирково“. 
Една от точките е да се заложат и средства за почистване на коритата на реките в общината Мала и Голяма река в село Каменица и река Буновска в село Буново. 

Общинските съветници на Пловдив ще решат дали да бъде закупена специализирана медицинска апаратура на стойност близо 200 хил. лв. за „Комплексен онкологичен център – Пловдив“. Дали здравното заведение ще получи разрешение да реализира инвестиционното си намерение ще стане ясно по време на редовната сесия днес. 
В община Пловдив е постъпило писмо от доц. д-р Тихомир Дерменджиев – управител на „Комплексен онкологичен център – Пловдив“, относно одобряване от Общински съвет – Пловдив на инвестиционно намерение за закупуване на два броя нови анестезиологични апарати и два броя нови операционни лампи.
„В отделението по анестезия и интензивно лечение към „Комплексен онкологичен център – Пловдив“ ЕООД работят пет анестезиологични апарати, като два от тях са закупени през 2007 г. и 2015 г. Посочените два броя анестезиологични апарати са морално и технически остарели, като не осигуряват безопасна анестезия за пациентите, тъй като не притежават пълен мониторинг на вентилацията на белите дробове и едновременно с това не дават информация за концентрацията на вдишваните анестетични газове, което оказва пряко влияние върху дълбочината на анестезията. В операционните зали в Гинекологично отделение работят две операционни лампи, които са закупени през 2013 г. Лампите са амортизирани, често проявяват дефекти и не светят достатъчно фокусирано“, посочва в писмото си доц. д-р Дерменджиев. 
В тази връзка и с оглед желанието на здравното заведение за поетапно модернизиране на наличната медицинска апаратура, е необходимо закупуването на два броя нови анестезиологични апарати, които да отговарят на съвременните изисквания и стандарти в областта на анестезиологията. И закупуване на два броя нови операционни лампи, които са с лед осветление и с повече функции при работа.
В писмото управителят на „Комплексен онкологичен център – Пловдив“ посочва още, че новите апарати ще допринесат за повишаване работоспособността на екипите, както и за подобряване на предлаганата от лечебното заведение медицинска услуга.
Проведени са и пазарни проучвания, чрез събиране на оферти, за да се определи прогнозната стойност на апаратурата. Необходимата сума за закупуване на новите  анестезиологични апарати е до 102 700 лв. без ДДС, а цената за новите операционни лампи е до 93 476 лв. без ДДС. Апаратурата ще бъде закупена със собствени финансови средства.
В края на септември управителят на „Комплексен онкологичен център – Пловдив“ ЕООД също поиска разрешение за закупуване на специализирана медицинска апаратура – нов ехограф на стойност до 115 хил. лв. без ДДС.

Двама души са загинали и 25 са били ранени при станалите 23 тежки катастрофи в страната през изминалото денонощие, съобщават от пресцентъра на МВР на сайта на ведомството. 
В София са регистрирани 23 леки пътнотранспортни произшествия и три тежки катастрофи. При произшествията в София са ранени четирима души. 
От началото на месеца 33 души са загинали при катастрофи. 

Да бъде завишен броят на децата в групите над норматива в детска градина „Райна Княгиня“ в Ябланица, област Ловеч, през тази учебна година – това предлага в докладна записка до Общинския съвет на града кметът Найден Найденов, публикувана на сайта на Общината.
Той обяснява, че искането е на директора на учебното заведение. Целта е навременното ранно обхващане и образователното приобщаване на деца от уязвимите групи в предучилищното образование, подкрепа на достъпа им до качествено образование, на социалното им приемане и сближаване за изграждането им като пълноценни граждани и за успешна професионална, социална и личностна реализация. Найденов посочва, че детската градина и изнесените групи в селата Брестница, Златна Панега и Добревци разполагат с много добра материална осигуреност за отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата, както и достатъчна площ и леглова база, гарантираща сигурността и безопасността им. Кметът посочва, че във връзка с направеното предложение за завишаване на броя на децата в групите над норматива, не се налага допълнително финансиране със средства от общинския бюджет.
Предложението ще бъде разгледано на заседание на Общинския съвет на Ябланица днес. Ако то бъде прието, яслената група ще бъде от 26 деца, втора подготвителна група – от 29, а третата подготвителна група – от 28 деца. Изнесената разновъзрастова група в Брестница ще бъде от 31 деца, в Златна Панега – от 29 деца, а в Добревци – от 26 деца.
Дневният ред на заседанието на Общинския съвет в Ябланица включва общо десет точки. 

Общинските съветници във Враца ще гласуват днес дали да предоставят за безвъзмездно управление на Регионалния исторически музей няколко общински имота, които и в момента се ползват за култура и изкуство. Това са Етнографско-възрожденските комплекси „Св. Софорний Врачански“ и „Никола Войводов“, и „Кула на Куртпашови“. Вносител на предложението е кметът Калин Каменов, след получено писмо с за предоставяне на права за управление от главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата Александър Трайков.
Точката е част от днешния дневен ред на заседанието на Общински съвет-Враца, който съдържа 33 точки и е публикуван на официалната  страница на Община Враца. Сред останалите точки е „Приемане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците в община Враца“, „Приемане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища“, „Именуване на две улици, находящи се в ж.к. „Сениче“ и улица, находяща се в “Промишлена зона“, гр. Враца“.
Съветниците трябва да вземат отношение и по предложението за кандидатстване с предложение за изпълнение на инвестиция „Изграждане и оборудване на три нови социални услуги „Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения (РГПЛИЗ)” и една услуга „Център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства (ЦСПЛУТС)” в град Враца” по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Заседанието на  Общинския съвет започва в 10:00 ч.

Общо 124 пожара са ликвидирани в страната през изминалото денонощие, трима души са пострадали. Това съобщиха от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Информацията е актуална към 6:00 часа тази сутрин.
Пожарникарите са реагирали на 155 сигнала за произшествия.
С преки материални щети са възникнали 19 пожара, от които: 10 в жилищни сгради, един в спомагателни, временни или паянтови постройки, четири в транспортни средства, два в съоръжения на открито, два други.
Без нанесени материални щети са възникнали 105 пожара. 
Извършени са 26 спасителни дейности и помощни операции.
Лъжливите повиквания са пет.