Великотърновският музей получи ново дарение – сребърен медал „Свети Димитър Солунски“, съобщиха от културната институция.
В навечерието на Деня на народните будители Регионалният исторически музей-Велико Търново получи ново дарение – сребърен медал „Свети Димитър Солунски“ от Българския частен монетен двор „Булминт“.
Дарението бе официално връчено от представители на фирмата на директора на музея д-р Иван Църов в музей „Възраждане и Учредително събрание“.
„Медалът е най-новото попълнение в колекцията “Православни светии” на „Булминт“. Отсечен е във висше мат-гланцово качество от 31.1 г чисто сребро проба 999.9, с диаметър 38.6 мм“, уточниха от музея.На аверса стои свети Димитър в най-разпространения му иконографски образ – в ролята на конник в доспехи, пронизващ “царя на неверниците” или антихриста, представен в образа на вражески воин.На реверса е пресъздаден богато орнаментираният иконостас в църквата „Рождество Богородично“ в Рилския манастир, изработен в периода 1839 – 1844 г. от видния дърворезбар Атанас Теладур от Самоковската художествена школа.
Сребърният медал „Свети Димитър Солунски“ ще бъде представен пред посетителите на музея в рамките на традиционната изложба, която музеят показва всяка година в Деня на народните будители – 1 ноември. Експозицията представя всички дарения, постъпили към музея през изминаващата година. Изложбата ще бъде открита на 1 ноември. През миналата година фондовете на Великотърновския музей са получили над 200 дарения, които бяха представени в изложба.

Служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков ще обяви новите данни от Рейтинговата система на висшите училища в България. Публичното представяне на Четиринадесетото издание ще се състои днес от 10:00 ч. в Министерството на образованието и науката (МОН), съобщи пресцентърът на ведомството.   
За 2024 година в Рейтинговата система са включени 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Въз основа на десетки показатели са измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
БТА припомня, че на ниво конкретно висше училище през 2023 г. най-висок среден облагаем доход имаха завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година). Това беше съобщено на 1 декември 2023 г. при представянето на 13-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България в МОН.
Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя, както и на влиянието на научните публикации на българските висши училища. Тези основни тенденции в Рейтинговата сисстема за 2023 г. отчете тогава министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той уточни, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование. 
Резултатите бяха представени тогава от Георги Стойчев от консорциума „ИОО-С“, който заедно с МОН изготвя обновените данни..
Конкретните данни в Рейтинговата система показаха, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните пет години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължаваха да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.
Най-ниска безработица (под 1%) имаше сред завършилите професионалните направления: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%). 
Най-висок среден облагаем доход получаваха завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3000 и 4000 лв.). 
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имаха завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв., регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло бе 5,08, което бе най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование бяха приетите първокурсници в направлението „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет в София (5,72). Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. бяха: „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучаваха в направлението „Теория на изкуствата“ – 48.  
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти през 2023 г. беше Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти. 
Две бяха висшите училища, които имаха под 100 студенти. 85 студенти имаше в Театралния колеж „Любен Гройс“, а 94 бяха студентите в Европейския политехнически университет в Перник, съобщи тогава Георги Стойчев.
 

Не приемам за даденост нито една от ролите, които съм изиграла, нито хората, с които съм работила. Да изживееш мечтата си е нещо различно, защото едно е реалността, съвсем друго са фантазиите. Мечтите са постижими за всеки, който е приземен и ги преследва. Това каза пред БТА американската актриса Ан Кюсак. Тя беше част от журито на международния кино-литературен фестивал „Синелибри“.
По думите й добрите обноски са много важни в кино индустрията: „Ако някой ти  помогне да спечелиш роля или да се придвижиш напред в кариерата си, е важно да кажеш „Благодаря“. Защото нищо не можеш да направиш сам. Не можеш да стигнеш там, където искаш, без помощта на други хора. Затова е важно да проявяваш уважение и да признаваш усилията на тези хора, които са ти оказали помощ“. 
За себе си Ан Кюсак казва, че е изживяла американската мечта: „Имам голям късмет. Не приемам за даденост всичко това, което имах възможността да направя и хората, с които съм работила. Да изживееш мечтата си е нещо различно, защото едно е реалността, съвсем друго са фантазиите. Мисля, че мечтите са постижими за всеки, който е приземен и ги преследва“.
Ан Кюсак пред БТА, в разговор с Гергана Николова и Даниел Димитров – за незабравимите си спомени от снимачната площадка на „Тяхната собствена лига“, за жанра, в който не се чувства удобно, за ролята на родителите ѝ в избора ѝ да бъде актриса, и за шоколадовия мус. И още: Защо едно от най-важните неща в кино индустрията е човек да може да казва „Благодаря“ и „Моля“? Имала ли е някога афинитет към математиката и политиката, с която се е занимавала майка ѝ? Може ли да се каже, че е изживяла американската мечта?
Кюсак не е често срещано име, но пък е твърде популярно, благодарение на Вашата фамилия. Интересувала ли сте откъде идва това име, какво означава. Имате ли ирландски корени?
– Да. Името Кюсак е с ирландски произход. Предците ми и от страната на майка ми, и от страната на баща ми, са от Ирландия. Не знам какво означава името. Интересно ми е, но не знам. Знам само от коя част на страната идва семейството ми .
Няма как да не Ви попитаме за един филм, любим на няколко поколения зрители – „Тяхната собствена лига“ (A League of Their Own)… 
– О, да! Любимият ми филм!
Как се озовахте в компанията на Том Ханкс, Джина Дейвис, Мадона, Лори Пети…
– Нямам представа. Всъщност, минах по традиционния път, през кастинг. Когато дойде в Чикаго, Пени (Маршъл, режисьор на филма – бел. а.) първо накара много от жените да направим упражнения, свързани с бейзбола. След като видя как се справяме с топката и ръкавицата, с упражненията, както и как изглеждаме на екран, ме включи в актьорския състав. След това ми даде ролята на Шърли Бейкър.
Имам много спомени от този период. Той промени изцяло посоката на живота ми. Един такъв незабравим момент беше, когато снимахме в Хендерсън, Кентъки, който, очевидно е един от щатите в САЩ, в един от стадионите от лигата ААА. В бейзбола има много различни дивизии – има главна лига по бейзбол (МЛБ), а ААА е веднага след това. И те преобразиха целия този стадион да изглежда така, сякаш е 1943 г. Имахме 5000 статисти, всички от които бяха в облекло, подходящо за времето. Дори боклукът беше от онази епоха. Сложиха камерата там, където би бил боксът за журналисти. Всички бяха облечени в униформи. И играхме няколко ининга. Пени просто искаше от нас да играем. Това беше красива нощ, имаше лек бриз. И се кълна – почувствах се сякаш наистина годината беше 1943-а. Беше сюрреалистично, защото всички бяха в дрехи от това време, униформите ни бяха от това време, скамейката с резервните играчи, топката, всичко… Беше много готино! (Смее се – бел. а.).
След такъв старт трудно, или може би лесно, е да приемаш следваща роля?
– Може да прозвучи досадно, но никога не съм приемала за даденост която и да е моя роля, защото конкуренцията е голяма. Една от моите „съотборнички“ – Ан Рамзи, участваше в ситкома „Луд съм по теб“ (Mad About You – бел. а.) в началото на 90-те, с Хелън Хънт и Пол Райзър. Посетих я на снимачната площадка и си помислих, че да снимаш ситком е много готино, тъй като е комбинация между телевизията и театъра, където има публика на живо. След това аз самата бях избрана за ситком и това ме заведе в Ел Ей. Продължих да снимам в други ситкоми, други проекти… Всичко се завъртя оттам. 
Снимала сте комедии, драми, трилъри, хоръри, сериали… Има ли жанр, в който не се чувствате удобно?
– Нямото кино (Смее се – бел. а.) Не, наистина няма. Всички жанрове за мен са забавни и пленителни. Всичко зависи от историята и героя.
Казвате, че едно от най-важните неща в кино индустрията е човек да може да казва „Благодаря“ и „Моля“. Защо?
– Мисля, че добрите обноски са много важни. Има много дисфункция във всяка индустрия. Но, ако някой направи нещо за теб, за да помогне да спечелиш някоя роля или да се придвижиш напред в кариерата си, е важно да кажеш „Благодаря“. Защото нищо не можеш да направиш сам. Не можеш да стигнеш там, където искаш, без помощта на други хора. Затова е важно да проявяваш уважение и да признаваш усилията на тези хора, които са ти оказали помощ.
Самата природа на филмите и телевизионните сериали е малко жестока. Работното време е дълго. Актьорите, поне ако са на работа, обвързана с Гилдията на екранните актьори (SAG-AFTRA), работят 12 часа, след което имат 12-часови паузи от снимачния процес. Техническият екип работи повече часове. В него хората работят повече време и понякога – в много трудни и сложни ситуации.
Човек не може нищо да направи във вакуум. Не мога да участвам във филм от епоха, ако нямам подходящото облекло. Това означава, че дизайнерът на костюми, хората от гардероба, гримьорите и фризьорите прекарват много време и енергия, за да мога да изглеждам като герой от 40-те или като Клеопатра. Освен това, по проекта работи и дизайнер на продукцията, който се грижи всичко да изглежда така, като трябва. Това помага на основата на дадената история, като те отговарят за това всичко, което се вижда от публиката, да е достоверно. Наистина, нищо не можеш да направиш във вакуум, това е трудна индустрия. 
Спомням си, че брат ми (Джон Кюсак – бел. а.) работи с Клинт Истууд по един филм, а по-късно аз снимах с него „Съли“ и участвах с малка роля в един друг негов филм. И с право, той (Истууд – бел. а.) работеше с един и същи екип от хора в рамките на осем-девет филма. Той не толерира никакви задници. Нямаш време да се занимаваш с такива хора, разбирате ли? Целият процес може да е много изтощителен, затова е хубаво да си сигурен, че хората, с които работиш, са професионалисти, знаят какво правят, любезни са, трудолюбиви, появяват се, когато трябва, казват „Моля“ и „Благодаря“. Това е нещо много просто, но обноските имат значение. Хората работят толкова много и, ако признаеш усилията, които са положили заради теб, това наистина значи много. Наистина е така. Това е и да си свестен човек, все пак.
Имала ли сте някога афинитет към математиката и политиката, с която се е занимавала майка Ви? От малка ли стана ясно, че ще наследите професията на баща Ви?
– Политическата страна от семейството ми се основава, мисля, на майка ми – от гледна точка на активизма ѝ. Също – баща ми имаше връзка с братята Бериган, които бяха йезуитски свещеници. Бяха свързани с движение за мир в Ню Йорк през 60-те и 70-те години, около войната във Виетнам. Това Лемежно движение (Plowshares movement – бел. а.) продължава да съществува днес.
Когато бяхме деца, майка ни и баща ни ни даваха възможност да опитваме от различни неща, за да видят какво ще ни хареса най-много. Сещате ли се каква физиономия имат кучетата, когато изглеждат малко объркани от това, което казвате, и си обръщат главата въпросително. Мисля, че и родителите ми бяха така, когато всички се запалихме по киното и телевизията. 
Може ли да се каже, че сте човек, който е изживял американската мечта?
– Да. Когато бях дете, мечтите ми бяха да съм актриса и да имам определен вид преживявания. Имам голям късмет. Не приемам за даденост всичко това, което имах възможността да направя, и хората, с които съм работила. Да изживееш мечтата си е нещо различно, защото едно е реалността, съвсем друго са фантазиите. Мисля, че мечтите са постижими за всеки, който е приземен и ги преследва. Всеки трябва да преследва мечтите си.
Успях да изживея много от своите мечти. Участвала съм в главна роля, в половинчасов ситком, в независим филм, участвала съм в големи игрални филми. Работила съм с режисьори, сценаристи, актьори, които са носители на „Оскар“, играла съм в телевизионни сериали, печелили награди „Еми“. Не приемам всичко това за даденост и съм много благодарна.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
– Silly (Глупав, игрив, безгрижен, забавен, лигав, смешен – бел. а.). Да, мисля, че това е думата. Така би ми се искало поне (Смее се – бел. а).
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича…“?
– Шоколадов мус. Наистина обичам шоколадов мус. Това е трудно за продължение изречение, защото можеш да поемеш в различни посоки с него. Има много неща, които обичам. Обичам, когато хората са добри едни към други. И мисля, че имаме голяма нужда от това. Обичам, когато хората са свободни да бъдат себе си и не са съдени или критикувани за това кого обичат, как изглеждат, какви са техните страсти и как оцеляват в този свят… Обичам и шоколадов мус (Смее се – бел. а.).
Ан Кюсак е американска актриса и певица, родена на 22 май 1961 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Израснала е в Еванстън, Илинойс. Има четирима братя и сестри, включително актьорите Джоан и Джон Кюсак. Майка ѝ е учител по математика и политически активист, а баща ѝ, Дик Кюсак (1925-2003), е актьор, продуцент и писател. Ан учи в театрална работилница в Еванстън, след което завършва музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън, Масачузетс. Първата ѝ филмова роля е в спортната комедийна драма „Тяхната собствена лига“ (1992). Ан Кюсак е участвала още в „Мултиплициране“ (1996), „Стигмата“ (1999), „Съли: Чудото на Хъдсън“ (2016), биографична драма на режисьора Клинт Истууд, чийто сценарий е базиран на книгата „Highest Duty“ на Съли Салънбъргър и Джефри Заслоу. Кюсак е играла и в множество телевизионни сериали, включително „Анатомията на Грей“, „Кости“, „Али Макбийл“, „Рипли“, „Скандал“, „Частна практика“, „Престъпни намерения“.

Голям пожар гори в землището между селата Ягодово и Катуница, Пловдивско, съобщи за БТА старши комисар Васил Димов, директор на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Пловдив.
Пожарът е на площ около 20 декара, горят предимно сухи треви. На мястото са изпратени четири пожарни автомобила. В района има места, на които е изхвърлено сухо вещество от пречиствателната станция, което на голяма дълбочина и се налага обливането с по-голямо количество вода, каза старши комисар Димов. По думите му преди години на мястото вероятно  е имало изкопи за вземане на инертни материали, които впоследствие са засипвани с това сухо вещество, което е доста поресто и позволява да гори в дълбочина. Това ще наложи доста продължителни действия там, посочи директорът на пожарната. В момента няма задимяване в прилежащи жилищни райони, продължава борбата с огъня и ще се опитаме максимално бързо да се справим, посочи Димов. 

Инициативата „Книга за книга“ организират младежи в Ямбол в Деня на народните будители – 1 ноември. Целта е да мотивираме повече хора да четат, каза за БТА председателят на Младежкия парламент в града Пламена Пешева, десетокласничка в местната гимназия „Васил Левски“.
Според нея е мит, че младите хора изобщо не четат книги. „Четенето все още е актуално, въпреки всички възможности, които ни дава дигиталният свят. Особено предпочитани са книги, свързани с личностното развитие“, посочи още Пламена.
Щандът за безплатна размяна на книги ще е разположен на 1 и 2 ноември, от 10:00 до 18:00 часа, между Регионалната библиотека „Георги Раковски“ и Централната поща в Ямбол. Всеки да може да вземе книга, която му харесва, и да остави своя в замяна, като това не е задължително.
Инициативата е основно от „младежи за младежи“, но всеки е добре дошъл да се включи. Има и социален ефект, преминава под знака на приемственост между поколенията – млади и възрастни обменят не само книги, а също мнения, идеи, опит, знания, обясни Пламена.
„Идеята е и да се вдъхне живот на старите книги, които, малко или много, са позабравени от своите собственици. Да покажем, че четенето е нещо добро, разширява светогледа и успява да изгради много важни качества у нас, младото поколение“, допълни тя.
Това е четвъртата инициатива в Ямбол в рамките на две години, като се радва на все по-голям интерес и дарителският фонд от книги се попълва. Организираме „Книга за книга“ и по повод 24 май, каза още председателят на местния Младежки парламент. 

Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще има представяне на 4 ноември в бар „Петък“, съобщават организаторите.
„Това е роман за желанието да напишеш роман – чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин… По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго…“, пише по повод книгата нейният редактор Тома Марков.
Според Стефан Иванов „Романът на една жена без качества“ е уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. „В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел“, пише той.
Ралица Николова е родена през 1982 г. в Плевен. Живее в София. Тя е журналист, занимава се с пиар и има публикации на поезия в „Литературен вестник“. „Романът на една жена без качества“ е нейната дебютна книга.
/ ГН

Окръжните магистрати в Бургас взеха най-тежката мярка за неотклонение спрямо 45-годишен мъж от Сливен, който е с повдигнато обвинение за убийство, съобщиха от бургаската окръжна прокуратура.
В хода на разследването е установено, че обвиняемият и пострадалият са се познавали. Между тях е възникнал конфликт, завършил фатално.
Като причина за настъпилата смърт съдебните лекари са посочили нанесени множество удари в главата на починалия. Затова и държавното обвинение счита, че е налице умишлено престъпление, квалифицирано по чл. 115 от Наказателния кодекс. 
Определението на Окръжния съд в Бургас може да бъде обжалвано. 
По-рано днес от Областната дирекция на МВР в Бургас уточниха, че съобщението за открит в безпомощно състояние мъж, лежащ на айтоска улица, е получено час преди полунощ на 24 октомври. Пристигналите на място полицаи установили, че става въпрос за мъж на 64 г. от Айтос. Той е откаран в реанимацията на болница в Бургас, където по-късно починал. 

Към момента в Районната избирателна комисия в Монтана са приети и обработени 92,57 на сто от протоколите на секционните избирателни комисии, съобщи за БТА говорителят на комисията Петко Петков.
Петков коментира, че в това няма никаква драма и припомни, че даденият от закона срок за отчитане от Районните избирателни комисии е 48 часа от края на изборния ден. В момента се приема последният протокол на секция от село Медковец и според Петков няма забавяне.
„Важното е подадените гласове да се отчетат точно, а не отделните комисии да се състезават коя първа ще финишира. От 2500 членове на секционни избирателни комисии в региона в последната седмица по различни причини бяха сменени около 500. Предишните бяха обучени, а новите не. Ниското ниво на компетентност понякога води до забавяне на работата“, заяви Петков.

Детска смесена хорова формация „Звъника“, с художествен ръководител Иванка Делийска е носителят на Наградата по хуманитаристика „Академик Юрдан Трифонов“ за 2024 г., съобщиха на официалната си страница от Съюза на учените в България (СУБ) – клон Плевен.
Наградата се присъжда за съществен принос в духовното, културното и научното развитие на Плевен и региона. Тя ще бъде връчена утре в Художествена галерия „Илия Бешков“.
Отличеният получава диплом и плакет с лика на академик Юрдан Трифонов.
Конкурсът по хуманитаристика е ежегоден. Тази година жури в състав: доц. Теодора Вълова, доц. д-р Емилия Лакова, проф. д-р Пламен Лаков, доц. д-р Владислав Савов, доц. д-р Димитър Димитров и д-р Райна Гиндева определи носителя на наградата.
По време на церемонията поздравително слово за Деня на народните будители ще произнесе членът на СУБ – клон Плевен Мариана Грънчарова.
Ще бъде представена книгата  на доц. Тодор Начев „Лозарството по българските земи от възникването му до ХХ век“.
Децата от хор „Звъника“ ще поздравят гостите на празника.
Церемонията е с официалната подкрепа на Община Плевен.