Ценността на Витоша за София е огромна, каза за БТА председателят на Съюза на архитектите в България (САБ) арх. Петър Диков при откриването на изложбата по повод 90 години от обявяване на планината за природен парк. Експозицията е озаглавена „Метаморфози“.
Неслучайно Витоша присъства в герба на София, посочи ахр. Диков. Утре се навършват 90 години от обявяването на Витоша за природен парк.
Настоящето на Витоша не е особено добро и искахме да отбележим тази годишнина като стъпка към поставяне на въпроса към по-широка основа. Подготвяме конференция на 2 декември, на която ще се опитаме да разгледаме от всички страни проблемите и начините, по които може да се решат. Проблемите са доста, а се говори за тях частично и решения не забелязваме, каза ахр. Диков.
Според него първа стъпка трябва да бъде анализ на наличното състояние, кои са причините за това, че Витоша деградира и какво трябва да се направи, за да се върне на софиянци.
Витоша е първият природен парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е за защитена територия с Постановление № ІІІа 15422 от 27 октомври 1934 г. на министъра на народното стопанство – една година след Лондонското определение за национални паркове. Разположен е на територия от 270 кв. км. в планината Витоша.

За шеста поредна година националната стипендия „С усилия към звездите“ ще подкрепи млади таланти в пет области на изкуството – визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Кандидатурите ще се приемат от 1 до 25 декември 2024 г., съобщават учредителите от фондация „Културни перспективи“.
Стипендията е по идея на оперната певица Ина Кънчева. Подкрепата, която всеки избраник получава в рамките на едногодишния цикъл, е в няколко направления – работа с ментор в продължение на една година, осигуряване на бюджет, покриващ разходите за творчески проект на кандидата, участие в тематичен пърформанс в рамките на фестивала Culturama.
„Талантът не обича рамки. Но често остава заключен в тях. Има само един начин да излезе: да ги разруши. И да ги претвори. По своя собствен начин“, казва Ина Кънчева. „Ето защо нашият призив към всеки един млад артист, талант и кандидат тази година е „Претвори рамките“, добавят от екипа на фондацията.
Припомнят, че първите пет издания на „С усилия към звездите“ са подкрепили близо петдесет млади артисти и техните индивидуални или общи проекти, както и осъществиха извънредно ключова подкрепа за някои от селектираните финалисти. Ментори са били Георги Господинов, Недко Солаков, Красимира Стоянова, Галина Борисова, Явор Гърдев, Правдолюб Иванов, Капка Касабова, Иглика Трифонова.
/ДД

Министерството на външните работи (МВнР) поздрави Австрия за националния празник на страната с публикация в социалната мрежа „Х“.
Поздравяваме нашите австрийски приятели по повод Националния празник на Австрия. Ще продължим нашите общи усилия за по-голяма сигурност, стабилност и просперитет в Европа, се казва в съобщението.
Националният празник на Австрия се отбелязва на 26 октомври. Това е Денят на приемането на Закона за постоянен неутралитет през 1955 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Актьорът Христо Петков участва във видеото към „Вятъра“ на „Молец“ и хор „Мистерията на българските гласове“. Над 6 месеца са били необходими за завършването на песента, чиито клип е режисиран от Крис Захариев, а оператор е Пламен Каменов, съобщават от екипа на „Молец“.
По думите им песента съчетава модерно звучене с български фолклорни мотиви, клипът допълва изживяването с няколко микро сюжета, които се разиграват и които могат да бъдат описани като съвременни басни.
Над шест месеца са били необходими за завършването на песента, чието първо и единствено живо изпълнение с участието на „Мистерията на българските гласове“ ще бъде на 21 ноември, на концерта „Молец – последното – 21.11.“ в „Арена 8888 София“, съобщават от екипа на „Молец“.
/ДД

Повече от два милиона са чуждестранните туристи, които се очакват в България за предстоящия зимен сезон. Това заяви служебният министър на туризма Евтим Милошев в ефира на Нова телевизия тази сутрин. По думите му над 3,2 милиона се очаква да бъдат чуждестранните посещения, в т.ч. са еднодневните и транзитните преминавания. 
„Цялата година обемът на туристически продукт, въобще на туристическия сектор, върви с около пет процента увеличение“, каза министърът. Той отбеляза, че 2024 г. се очертава с най-добрите показатели. Според Милошев се е променила географията на потока от туристи към България. Първо, с войната в Украйна, след това – с напрежението и конфликтите в Близкия изток, каза той. Основно се работи с румънски и полски туристи, а за зимния сезон се очакват и англичани, каза Милошев и отбеляза, че основният профил на чуждите туристи у нас като цяло е от съседните държави.
Според служебния министър на туризма балканските държави имат потенциал да се рекламират като общ бранд и дестинация. Той счита, че Балканите са интересни отвъд океана, както и за туристи от Далечния изток. Големите усилия в туризма генерално са насочени към въздушната свързаност, допълни Милошев. 

През нощта над по-голямата част от страната ще бъде ясно и почти тихо. След полунощ в източните райони ще започне да се образува мъгла или ниска облачност, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология. Минималните температури ще бъдат между 2° и 7°, на отделни места в низините и в отделни котловини – до минус 2°, в София – около 3°. Атмосферното налягане още малко ще се понижи, но ще остане по-високо от средното за месеца.
Утре отново ще бъде слънчево. В сутрешните часове, главно в Източна България ще има ниска облачност или мъгла, която до обяд ще намалее и ще се разсее. След обяд над Западна България ще се появи разкъсана висока облачност. В Източна България ще духа слаб вятър от изток-югоизток. Максималните температури ще бъдат между 18° и 23°,  в София – около 20°.
По Черноморието на много места преди обяд ще има мъгла или ниска облачност. След обяд ще бъде слънчево със слаб югоизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 16° и 18°. Температурата на морската вода е 17°-18°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.
В планините ще бъде слънчево, след обяд и вечерта – с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб вятър от югозапад, след обяд – от северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 18°, на 2000 метра – около 12°.  В понеделник времето ще се задържи слънчево. Ще бъде почти тихо или със слаб вятър със западна компонента. Значителна ниска облачност или мъгла ще има в часовете преди обяд в Източна България и на места в низините и котловините. Минималните температури ще бъдат между 5° и 10°, а максималните – между 20° и 25°. Във вторник ще бъде все още сравнително топло, сутринта – и предимно слънчево. След обяд от запад ще започне увеличение на високата облачност. Вятърът ще се обърне от североизток и с него вечерта ще започне да прониква студен въздух. (НИМХ)
 
 
 

С литийно шествие започна празничният Димитровден във Велико Търново. Шествието с иконата на Св. Димитър Солунски и с участието на курсанти от Националния военен университет „Васил Левски“ тръгна от църквата „Успение Богородично“, премина по Владишкия мост и пристигна в храма музей „Свети Димитър“.
Тук, след близо 150 години прекъсване, започна празнична литургия. В съслужение отец Иван и отец Михаил отслужиха петохлебие – благодарност към Бога от великотърновци за неговата защита и милост към тях, града и целия народ. Това е една от най-важните части от богослужението днес, каа за БТА иподякон Николай Николов.
Пред църквата „Свети Димитър“, през 1185 година болярите Петър и Асен обявяват въстанието против властта на византийския император върху българските земи – своеобразен политически акт, който поставя основите на Втората българска държава и възстановява Търновската архиепископия.
Днес 839 години по-късно си даваме сметка, че след обявяване на Второто българско царство, само за няколко десетилетия, България се превръща в империя, защото овладява целия Балкански полуостров и България има излаз на три морета при царуването на Иван Асен Втори, припомни директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов. Втората българска държава просъществува в продължение на 208 години, което оставя сериозни следи в европейската държавност, неслучайно, когато през 19 век се възстановява Третото българско царство, първите законодатели приемат Търново като форма на приемственост, каза той. Историкът посочи, че храмът Свети Димитър е реконструиран от архитект Теофил Теофилов след археологически проучвания през 70-те и 80-те години на миналия век. Църов изрази надежда един ден храмът да бъде изографисан и освен като исторически паметник да бъде и в действаща християнска църква.
По традиция, след тържествената литургия в двора на църквата се освещава курбан за здраве по инициатива на Камарата на строителите, които също празнуват на днешния ден. Венцислав Дончев – председател на Областното представителство на организацията, коментира, че на този ден старите дюлгери са си окачвали теслите на гвоздеите. Днешните строители не могат да си позволят да чакат пролетта, но хубавата равносметка е, че има съживяване в бранша. От началото на годината има 30 новорегистрирани строителни фирми, а във Великотърновска област те са 190, регистрирани в различни категории.
Празникът продължава с литературни композиции и концерт на ансамбъл „Искра“.

Инцидент с балона не е имало. Това каза на влизане в съдебната зала Веселин Христов, обвинен за случилото се край село Литаково.
Той изказа съболезнования на семейството на загиналия Михаил Стойчев.
Тежестта, която ще нося, ще е много повече от това, което ще кажете, обърна се Христов към медиите. Той обясни, че е направил всичко възможно да регистрира балона, но по думите му процедурите у нас са много тромави.
Христов каза, че в деня на инцидента не е имало мъгла и не е допуснал да се случи нищо. 
Момчетата допуснаха грешка, каза още Христов.
Софийският окръжен съд решава днес дали да остави в ареста Веселин Христов, във връзка с инцидента на 23 октомври, при който един човек загина след скок с парашут от балон с горещ въздух между ботевградските села Литаково и Новачене.
Христов е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост и за причиняване на телесна повреда по непредпазливост при управление на балон без документи, без регистрация и удостоверение за летателна годност, без издаден лиценз за правоспособност и в нарушение на Закона за гражданското въздухоплаване.

Пустеещият от две години манастир „Св. Спас“ на връх Бакаджик край Ямбол вече има стопанин. Храмът „Св. Александър Невски“ в светата обител отново е отворен за вярващите. Това съобщи за БТА архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенската света митрополия и архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.
Преди две години игуменът йеромонах Софроний, който живееше там и сам се грижеше за светата обител, излезе от манастира. „Той беше възрастен и болен, падна и си пукна прешлени. Синът му го взе, за да го гледа, така и не се върна повече“, припомни архиерейският наместник. След това манастирът опустя, а църквата остана затворена.
Бакаджишкият манастир сега ще се стопанисва от Васил от Плевен. Мъжът избрал пътя на монашеството след тежка лична загуба, в опит да преодолее смъртта на жена си, разказа архимандритът: „Поканих го, ако реши, да дойде в нашата епархия. Прие с радост, бивш военен е, дисциплиниран човек. Владиката ще реши колко време ще е послушник, след това ще го подстриже за монах.“
По думите на архимандрит Димитрий манастирът има нужда от ремонт, а поддръжката е трудна за сам човек. Отец Софроний направи доста неща, но още има много какво да се направи. Надяваме се да се възроди духовният живот в манастира, каза още Негово Високопреподобие.
В манастира предстои акция за почистване на 2 ноември, обяви в социалните мрежи кметът на близкото село Чарган Стоимен Петров. Набират се доброволци, които да помогнат за възраждане на облика на светата обител. В манастирския двор ще бъдат засадени и цветя, дарени от общински съветници в община Тунджа.
Храмът в манастира е първият у нас, посветен на св. Александър Невски. Съграден е по предложение и с финансовата помощ на генерал Михаил Скобелев и неговото семейство. През 1878 г. генералът и командваната от него 30-та пехотна дивизия се установяват край Ямбол. В началото на следващата година руски войници и местното население започват градежа на храма, близо до мястото на разрушения от турците по време на Априлското въстание мъжки манастир, разказва историкът Христина Женкова.
Строителството на църквата и прилежащите към нея сгради – спалня, гостна, канцелария и хамбар, се предхожда от прокарването на път по стръмния скат. Работело се е на ръка, а материалите за строежа са превозвали с волски коли. Храмът окончателно е завършен с доброволния труд на ямболци и населението от околните села. Тържественото му освещаване е през септември 1884 г., като до 1934 г. е под върховенството на Руската православна църква, след което преминава под егидата на Българската патриаршия.
Генерал-лейтенант Скобелев подарява на храма евангелие и гравиран православен кръст, а неговата майка изпраща стъклен полилей, който и днес осветява църквата. Цялата църковна утвар и хоругвите са руски, иконите са изписани в Киево-Печорската лавра, а иконостасът е изработен от руски монаси и е пренесен на части у нас.
В храма се съхранява и изключително ценна реликва – няколко страници с имената на 449 български опълченци и 462 руски воини от 30-та пехотна дивизия, загинали в боевете за освобождението на Тракия, посочва Дженкова. Техните имена се четат при заупокойна молитва в църквата и са изписани върху мраморните плочи на изградения през 1978 г. мемориален комплекс в близост до храма.
През 1879 г. е възстановен и мъжкият манастир „Св. Спас“. Първите двама игумени на обителта са били руски монаси. Те са организирали и малко животновъдно стопанство, с което са се прехранвали. През 1910 г. монасите издълбават в близост до манастира пещера, в която бликнал извор с лековита вода, наречен „Изворът на Самарянката“.