Сборникът „Език, общество, култура“, посветен на 60-годишния юбилей на проф. Елена Каневска – Николова, бе представен във Филиала в Смолян на ПУ „Паисий Хилендарски“. В изданието са включени изследвания и текстове на утвърдени учени от университети в България, Полша, Гърция. Всички научни публикации в сборника са посветени на проф. Николова, а мнозина от авторите пристигнаха в Смолян за представянето. Премиерата на книгата събра изследователи и преподаватели, общественици, които отбелязаха юбилея на проф. Николова.
Заглавието „Език, общество, култура“  обобщава широтата на изследователските зони, в които работи проф. Николова, посочи доц. Елена Гетова. Тя допълни, че в сборника са включени публикации на учени от различни области, литературоведски и езиковедски, изследвания на диалектни области в България, Гърция, Турция, теми, свързани с Възрожденската, Западноевропейската, съвременната българска литература.  Сред изследванията се открояват темите „Смесеният език на виенските българи между виталността и отмирането“ с автор проф. Ана Кочева, „Съществителни имена хапакси в средновековния превод на словата на Йоан Златоуст „Против юдеите“ на  Петя Карамфилова, „Българският език в емиграция или къде живеят диалектите“ на Катя Исса, „Библейските основи на новобългарската проповед през 18-и век: От книга Левитска“ на  Марияна  Цибранска – Костова, „За текста на проповедта „Неделя на Петдесетница“, включен в среднородопските дамаскини. Някои диалектни особености“ на Георги Митринов.
Във време, в което простащината е на пиедестал, да напишеш подобен труд, да кажеш гордо „Това е истината за нещата“, се изисква много смелост, заяви при представянето Адриан Петров, заместник областен управител на Смолян. Той поздрави проф. Николова с юбилея и й благодари, че е останала вярна на Смолян и Родопите, на университетския филиал в града, без да се изкуши от редица предложения на различни университети през годините. Хора като проф. Николова се били стълба на обществото ни и са крепили развитието на  това невероятно родопско общество, което продължава да носи и съхранява традициите, наследени в нашите земи, допълни Адриян Петров. Той оповести инициатива с предложение за удостояване на проф. Николова със званието „Почетен гражданин“ на Смолян.
Колеги на проф. Николова от различни университети я определиха като учен и  ерудиран специалист по родопските говори, всеотдаен преподавател със завладяваща интелектуална енергия, сърцатост и упоритост, общественик, отдаден на Родопите. Тя е автор на над 150 публикации, монографии, учебници, студии, статии в български и чуждестранни престижни научни издания. Нейни трудове са широко използвани и цитирани от наши и чужди учени, посочи проф. Ана Кочева.

Броят на списание ЛИК през месец октомври е посветен на 155-годишнината от основаването на Българската академия на науките (БАН). На 30 септември 1869 г. (12 октомври по нов стил) в румънския град Браила се учредява Българското книжовно дружество. През 1911 г. то се преименува на Българска академия на науките.
На 28 октомври (понеделник) броят на списание ЛИК на тема „155 години БАН“ ще бъде представен в Националния пресклуб на БТА в Букурещ. Събитието съвпада с отбелязването на две години от откриването на пресклуба на агенцията в Румъния, както и с деня на света преподобна Теофана (царица Теодора Българска).
„Дълг на БТА – така може да бъде определен този брой на списание ЛИК, посветен на 155-ата годишнина на най-старата институция на съвременна България – Българската академия на науките“, пише във въведението на броя Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА). По думите му този дълг не е само затова, че първи­ят дом на БТА е в главната сгра­да на БАН на бул. „Цар Освобо­дител“ до Народното събрание в София, където първият директор Оскар Искандер и помощникът му са започнали да разчитат те­леграфните ленти и да пишат на ръка първите бюлетини през 1898 г.  „Този брой на ЛИК обаче е пове­че дълг на БТА, защото именно тези, които имат трибуна, но­сят огромен дълг да представят тези, които наистина заслужа­ват да бъдат представени – как­то тези, които работят днес в областта на науката, така и тези, които в миналото са ос­тавили трайна следа в нея“, пише Кирил Вълчев.
„Продължаваме да бъдем стожер на българската наука“, казва в интервю за списание ЛИК председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Пред изданието той разказва за етапите от развитието на Българската академия на науките и посочва кои според него са били нейните най-предизвикателни моменти и как тя се справя с тях във времето. Той споделя и наблюдения защо науката е толкова важна за съвремието и бъдещето ни – както нейната фундаментална основна, така и приложението й в ежедневието ни. „Определям като ключова и все по-засилваща се ролята и на академиите, и на науката като цяло при решаването на всички предизвикателства, които ни чакат”, подчертава ученият.
Сред авторите на броя е гл. ас. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания към БАН, който разказва накратко историята на научната институция в периода от 1869 до 2024 г. „В този кратък очерк ще погледнем на изминалото време другояче. Защото същинската история на БАН представлява път през много трудности, изпитания и неуспехи. И фактът, че академията оцелява през всичките тези години, е постижението, което в най-голяма степен заслужава нашата похвала. Перипетиите на тази история не може да се разкажат изцяло в рамките на няколко страници, но едно измерение задължително трябва да се отбележи. Това е човешкото измерение – решимостта, жертвите и търпението на хората, чиято съдба е вплетена в съдбата на БАН“, пише Димитър Христов.
Изданието на БТА проследява развитието на БАН през годините. В тематична хронология в списанието са представени акценти от малка част от новините за академията, които БТА прави достояние на обществеността повече от век. Чрез тези публикации от архивните бюлетини и емисии­те на агенцията можем да проследим някои от най-вълнуващите моменти от историята на научната институция – нейни емблематични открития и върхови постижения, приемането на нови членове в редиците й, получените отли­чия или връчените награди на изявили се изсле­дователи, академици или общественици – както от страната, така и от света. 
В списание ЛИК са поместени и акценти от честванията през 2024 г. по повод 155-годишнината от основаването на БАН. Сред тях са церемония през юни в Браила, в която се включват и участниците в XIX световна среща на българските медии, ор­ганизирана от БТА в Украйна на път за Одеса, Болград и Измаил – градовете с големи български общности, където се състои форумът.
Специално място в изданието е отделено и за Марин Дринов (1838-1906) – един от основоположниците на българската историография и пръв председател на Българското книжовно дружество.
През юбилейната 155-а година на БАН списание ЛИК се обръща и към директорите на институтите в академията с молба да разкажат на читателите на изданието с няколко думи за най-големите успехи на поверените им институти и за текущите проекти, които разработват. Отговорите им са поместени на страниците на списанието.
Изданието вече е със свободен достъп и може да бъде изтеглено в електронен формат от интернет страницата на БТА – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine. 

Проект за рехабилитация и модернизация на уличното осветление ще бъде изпълнен в няколко населени места в община Силистра. Това съобщи на пресконференция кметът Александър Сабанов. Стойността на проекта е близо 1,26 милиона лева, като малко на 1 милион са осигурени от Европейския съюз, чрез инструмента NextGenerationEU, а останалите са от национално съфинансиране.
Предвижда се да бъде извършена рехабилитация и модернизация на улично осветление в селата Калипетрово, Айдемир, Ветрен и Сребърна. Всички луминисцентни лампи ще бъдат подменени със светодиодни осветители с по-висока ефективност. Ще бъде въведена, система за контрол, наблюдение и управление на уличното и парково осветление. За целта се налага монтирането на нови електрически табла, оборудвани с нужната комутационна апаратура. 
С изпълнението на заложените дейности се очаква да се намалят разходите за електрическа енергия и емисиите от парниковите газове. Ще се подобри и качеството на уличното осветление, а това ще доведе до намаляване на пътнотранспортните произшествия и подобряване безопасността на жителите на населените места.
Проектът предвижда периодичен мониторинг и оценка на резултатите, за да се гарантира, че всички дейности се изпълняват в съответствие с изискванията на Европейския съюз и целите на устойчивото развитие. Крайният срок за изпълнението му е краят на март 2025 година.

Апликации от Летнишкото съкровище са включени в изложбата в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис, САЩ, посветена на Древна Тракия.
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Джон Пол Гети“. Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.
Летнишкото съкровище се състои от апликации към конска амуниция, поставяни върху ремъците на оглавника, поводите, нагръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и желязна юзда. Освен тях в съкровището има и по-дребни предмети – сребърни с позлата осемлистни розети, жълъди, голям брой сребърни тръбички, мъниста, и др., съобщи за БТА главен уредник Радослав Гущераклиев в отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей в Ловеч.
По думите му апликациите от Летница са част от националното, европейското и световното културно наследство. Показвани са в най-големите музеи в различни градове и държави на няколко континента (Европа, Азия и Америка).
Регионалният исторически музей в Ловеч участва с три апликации от Летнишкото съкровище – изображение на „Богиня и триглав змей“, „Хиерогамия“ и „Лъв и грифон“.
Повече за това какво представляват експонатите, тяхното значение и стойност разказва в интервю за БТА Радослав Гущераклиев.
По думите му Летнишкото съкровище е едно от най-богатите на разказан текст чрез образен език върху тракийската торевтика. Още при появата на апликациите от Летница до ден днешен те продължават да будят умовете на историци, учени, епиграфи, археолози. 
Съкровището от Летница е открито случайно в околностите на селото (сега град) през 1963 г. По време на изкопни работи на дълбочина 50-60 см, работници попадат на бронзов съд, обърнат с устието надолу. За кратко време съдът е изваден, а съдържанието му изсипано на земята и пръснато. Благодарение на местните власти, археологът от Ловешкия музей Павел Павлов събира намерените предмети. 
С голяма научна стойност са 23 от апликациите изработени  от сребро с позлата от двама майстори в периода на разцвета на тракийската култура и изкуство между 385-335 г. пр. Хр. Върху апликациите са представени изображения на конници, облечени в пластинчати ризници и панталони, борба на животни, хиерогамия (свещен брак), посочи главният уредник.
По думите му ажурните апликации са били разположени по ремъците на оглавника на коня. Комплектът включва начелник, набузник, фалери във вид на трискели и четири щампирани апликации с орли и грифони. Изработени са в средата на ІV в. пр. Хр. от елински майстор.
Апликациите на фон – за презгръдния ремък на коня, са изработени от тракийски майстор, в характерния за Северна Тракия художествен стил на епохата, по време на управлението на тракийския одриски владетел Котис І (383-359 г. пр. Хр.).                 
Съществуват и други предположения/хипотези относно предназначението на апликациите на фон. Служили са за украса на параден тракийски шлем; за украса на щит; фалери към ризници; украса на облекло.    
Апликациите от съкровището, най-вероятно са заровени в земята през 335 г. пр. Хр. при похода на Александър ІІІ, в тракийските земи. Като своеобразен трезор е послужил бронзовият котел, в който са били поставени.
Положените апликации в земята са обреден дар на Великата богиня – майка (земята). Самото съкровище е символично жертвоприношение. Спада към т.нар. погребани съкровища в земята, като царски дар на Великата богиня майка. Актът на полагането им в земята е тъждествен на съединяване на царя с богинята в свещен брак/хиерогамия.
Посланията им са общочовешки, изтръгнати от заобикалящия ги тракийски и средиземноморски свят. Разказват различни митове, свързани с тракийската и елинска действителност. 
Изображенията потвърждават ранната поява на култа и иконографията на тракийския конник, на появата на женски божества, свързани с Великата богиня майка  в тракийската религия и изкуство.
В изложбата в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис ще бъдат представени три от най-значимите апликации от колекцията на Регионалния исторически музей в Ловеч, които  понастоящем се намират в Националния исторически музей в София. Това е така наречената хиерогамия или свещен брак. Това е момента, в който след като е постигнал определени знания и стигнал необходимото равнище, тракийският аристократ, освобождавайки водите или плодородието в обществото и природата, получава правото да се ожени за тракийската принцеса, заяви уредникът. 
„Другата от плочките е свързана с богиня и триглав змей. Това е именно змеят, който иска ежегоден откуп от девица, която му е предоставена, за да може той да освободи водите, които спира. След като тракийският герой побеждава този змей, той получава правото да се ожени за тази тракийска принцеса и по този начин да стане съвладетел на тракийския цар“, разказа Радослав Гущераклиев. 
Третата от плочките, която е направена в средата на 4-ти век, е борба между лъв и грифон. 
„Интересът към апликациите от Летница е такъв какъвто е бил и при тяхното откриване. Почти няма проучване свързано с епохата на разцвета на Тракия, в което да не се споменават шедьоврите на торевтиката от Летница. Те стоят на титулните страници на почти всички издания, свързани с Тракия и траките“, посочи главният уредник.
От 1974 г. апликациите от Летница, рядко са връщани в Ловеч. Участват в десетки изложби посветени на траките и древна Тракия. Това е поредното им участие, в изложба в САЩ, каза още Радослав Гущераклиев.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ЛОВЕЧ
Идеята за създаване на музей в Ловеч възниква непосредствено след освобождението от  османско владичество. Взема се решение по инициатива на проф. д-р Стефан Ватев за основаване на музей към Ловчанското читалище „Наука”. Годината е 1895 г.
Музеят е уреден  на втория етаж на читалищната сграда. 
Към 1899 г. музеят притежава 1254 експоната: монети, български носии, документи и каменни предмети, постъпили главно от дарения.
Съществен принос за изучаването на историческото минало на Ловеч има проф. д-р Параскев Стоянов. По негова инициатива  са анкетирани съратниците на Васил Левски през 1901 г. В резултат написва и издава книгата „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков”.
От 1902 г. музеят при Ловчанско читалище „Наука” носи името на унгарския учен Феликс Каниц.
В трудните години на войните за национално обединение работата е силно затруднена. Стига се до затварянето на музея по време на Балканската и Междусъюзническата войни (1912-1913).
След Първата световна война дейността е възродена с  активната дейност на учителите по история Гено Василев и Михаил Хаджинеделчев. Именно те  започват първите археологически разкопки на Ловешката крепост през 1921 г.
През 20-те години на ХХ в. музеят има експозиция в две стаи на читалището, а за фондохранилище служи едно малко и крайно недостатъчно помещение. Усилията на музейните работници са насочени основно към събирателската дейност.  През 1925 г. се обособяват отдели –  „Предисторически“, „Класически“, „Монетен“, „Средновековен“, „Въстанически“, „Военен“, „Етнографски“, „Иконографски“ и „Художествен“.
През 1925 г. е основано историко-археологическото дружество „Васил Левски” при Ловешкото смесено педагогическо училище.  Пет години по-късно то наброява около 500 членове. Правят се разкопки на Деветашката пещера и на манастира Ястреб. Находките обогатяват музейните фондове.  През 1934 г. е създадено и археологическо дружество „Феликс Каниц”.
От 1934 г. до 1944 г. Музеят получава големи дарения от Гено Иванов, проф. д-р Параскев Стоянов, Атанас Антипов и Михаил Хаджинеделчев. Отделите вече са „Исторически“, „Нумизматичен“, „Художествен“, „Ръкописи и старопечатни книги“ и „Етнографски“.
Новите политически условия, създадени след 9 септември 1944 г., водят със себе си промени в музейната работа. Започват да се събират материали за съпротивителното движение и партийни функционери.  След  Указ №1 на Министерския съвет част от събраните документи и вещи се изпращат в Музея на съпротивителното движение – София. С останалата част се поставя началото на новия отдел „Съпротивително движение”.  През 1946 г. към музея се създава библиотека от 512 тома.
Читалищният музей е обявен за държавен  през 1952 г. Предаден е на Околийския народен съвет. Нормативната база е определена с ПМС № 1608 от 30.12.1951 г. и № 165 от 05.08.1958 г. Създават се условия и предпоставка за изграждането на нова структура на музеите. Определя се редът по опазване, регистриране, консервация и реставрация на паметниците на културата.
В този период е създаден  първият музеен съвет. Поставена е основната  задача – изготвяне на план за експозиция на Музей „Васил Левски”. Той е открит на 19 февруари 1954 г. в къщата на Иван Крачула в махала „Дръстене”. С табла, снимки и документи се проследява делото на Апостола на българската свобода. Две години по-късно е отворен за посетители и филиал „Къкринското ханче”.
С решение № 37 от 7 март 1958 г. Околийският народен съвет обединява в една структурна единица Околийския народен музей и Музей „Васил Левски”. На следващата година получава статут на  Окръжен музей. Музей „Васил Левски” се премества в нова сграда през 1967 г. Открита е нова експозиция. Тя е преработвана и обновявана през 1982 и през 2008 г. Основните акценти на нейния разказ са Васил Левски, Вътрешната революционна организация, Априлското въстание и освобождението на Ловеч през руско-турската война (1877-1878).
Отдел „Етнография” разполага с тематична експозиция от 1973 г. Тогава в Драсовата къща е представена „Ловешката градска къща през втората половина на ХІХ в.“, а от 1983 г. в Рашевата къща е показан „Дом на среднозаможен интелигент от 30-те-40-те години на ХХ в.”. Двете къщи днес оформят ловешкия Етнографски комплекс.
Окръжният исторически музей открива природонаучната експозиция на новосформирания отдел „Природа”  в село  Черни Осъм на 30 април 1976 г.
В този период музеят има осем отдела: „Археология“, „Възраждане и национално-освободителни борби“, „Етнография“, „История на капитализма и работническото революционно движение“, „Социалистическо строителство“, „Природа“, „Художествен“ и „Културно-масов“.
От 1992 г. отдел „Природа“ в с. Черни Осъм е обособен в самостоятелен музей, а отдел „Художествен“ – в Художествена галерия (днес ХГ „Проф. Теофан Сокеров“) – Ловеч.
В Регионалния исторически музей днес има седем отдела: „Административно-финансов“, „Консервация и реставрация“, „Работа с публики“, „Археология“, „История на България ХV-ХІХ век“, „Етнография“ и „Нова и най-нова история“. В резултат от събирателската работа на няколко поколения музейни работници във фондохранилищата на музея се съхраняват над 70 000 движими културни ценности.
 

Служители на Община Разград отправиха жест на благодарност към пътните полицаи, които регулират движението в районите на училищата, съобщиха от общинската администрация. 
Служители от отдел „Образование, младежки дейности и спорт“ в Общината благодариха на полицаите за грижата, която полагат за децата на Разград, с чаша топъл чай и парче баница. От своя страна, пътните полицаи благодариха за жеста и продължиха да изпълняват работните си задължения, посочиха от Общината. 
От първия учебен ден се провежда акция на полицията, като пътните полицаи следят за спазването на правилата за безопасност на движението в районите на училищата. Полицейската операция е част от националната кампания „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“, но е местна инициатива на ръководството на Областната дирекция на МВР в Разград и е превантивна мярка за предотвратяване на инциденти в пиковите часове сутрин, в които хората возят децата си на училище, обясниха от администрацията. 
В началото на септември се проведе открита пресконференция на Областна дирекция на МВР в Разград във връзка с традиционната акция на полицията „Децата тръгват на училище. Да ги пазим на пътя!“. Тогава говорителят на институцията в града Илияна Георгиева обясни, че полицията в Разград е предприела активни действия и мерки за гарантиране на сигурността на децата и обезпечаване безопасността на участниците в движението по пътната и уличната мрежа.
 

Над 80% от лекарите искат по-добро обучение за лечение на остър мозъчен инсулт. Това показват данните от анкета сред 128 членове на Българското дружество по инсулт. Те са отговорили на въпрос какви са причините, поради които в страната не се извършва съвременно лечение на инсулт. Данните бяха представени пред журналисти от доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св. Анна“. Допитването е извършено в периода септември-октомври 2024 г.
Според 70% от участниците в анкетата причините са свързани с кадровата осигуреност, а според 57% проблемът е в ниското финансиране. Близо половината от медиците от спешна помощ също смятат, че им липсва достатъчно обучение. Доц. Калпачки посочи, че данните от анкетата са били изненадващи за дружеството и това е довело до решението да бъде организирано обучение на медици в страната, които лекуват инсулт.
През 2025 г. имаме амбицията да организираме обучение на лекарите на място – в основните бъдещи центрове за лечение на инсулт, които са областните болници, за които се очаква да започнат да провеждат повече тромболизи, каза още доц. Калпачки. Целта е всички българи, които имат нужда, да могат да получат навременно и съвременно лечение, допълни той. Болница „Св.Анна“ и Медицински университет- Варна са сключили договор за следдипломно обучение по високоспециализирани дейности за извършване на тромболиза и ендоваскуларно лечение, каза още лекарят.
Четири пъти повече са умиращите от инсулт в България в сравнение с показателя за другите държави в ЕС, посочи още доц. Калпачки.
Вторият Национален конгрес по инсулт ще започне днес в София, обяви д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Форумът ще продължи до 27 октомври и в него ще участват 350 лекари. Една от значимите теми, които ще обсъдим, е мястото на пациента и грижата за него, добави лекарят.    
На 29 октомври, когато се отбелязва Световният ден за борба с инсулта, пред болница „Св.Анна“ ще има Пътека на знанието, по която, преминавайки, пацинтите ще виждат какви са рисковете за инсулт и кои са първите симптоми на състоянието, каза още доц. Калпачки.                     

Сдружение „Жените на Казанлък“ организира информационна кампания под надслов „Училище без агресия“, съобщи председателят Стела Кехайова. Тя ще започне на 3 ноември, посочи тя и допълни, че това е месецът, посветен на превенция и борба с насилието над жени и деца.
Предвижда се в кампанията да се включат ученици от различни училища на територията на община Казанлък. Те ще участват в работилници за социално и емоционално общуване с фокус върху ценности, правила за социални и емоционални умения, за превенция на насилието и тормоза. Ще има интерактивни игри и упражнения, които засилват самоувереността на децата, дават представа за чувствата, за страховете и тревогите, за приятелството, за уменията и за справянето с гнева и агресията. Тези инициативи са част от специализираната програма на сдружението за превенция на насилието и агресията в училище, посочи Кехайова.
„Нашата цел е да повишим осведомеността на учениците, на техните семейства и на обществеността за всички форми на насилие и агресия над деца“, каза тя. 
Кампанията ще продължи до края на учебната година, като сдружението планира различни програми за превенцията в паралелки от първи до 12 клас. „Предстои и програмата „Връстници обучават връстници“, която ще се осъществява съвместно с Общинската комисия за детето. Приоритетът е защита на децата от всякакви форми на насилие и стимулиране на участието им в противодействието на насилието“, коментира още Стела Кехайова. 
БТА припомня, че в началото на месеца в Казанлък отвори защитеното пространство „Детство без насилие“. То се намира в Центъра за превенция на насилието над жени и деца към сдружение „Жените на Казанлък“. Пространството ще се използва за работа с деца, които са преживели насилие или са станали свидетели на различни форми на агресия в семействата си и в училище. Специализиран екип от психолог, социален работник и юрист ще оказват безплатна социална, психологическа и терапевтична подкрепа, насочени към преодоляване последствията от преживяното насилие, като екипът ще бъде на разположение за реакция по всички видове насилие. 

Фотографията е моят начин да пресъздам усещанията си. Това каза в интервю за БТА директорът на Музея на фотографията в Казанлък Стоянка Кънчева по повод изложбата си „На село“, която може да бъде разгледана до 10 ноември в залата на културния институт. Едни от любимите ми моменти са, когато успея да уловя как светлината си проправя път и рисува, посочи тя. 
Според авторката фотографията и селото имат обща черта – за нея те са опора. В забързаното екранно ежедневие, в което живеем, селото е своеобразно връщане към земното, мост към нормалността. А фотографията, както и селото, може да бъде дом, отбеляза Кънчева. 
Фотоизложбата „На село“ е разказ в снимки за едно обикновено или не съвсем обикновено ежедневие през четирите сезона на годината, разказа авторката и подчерта, че това ежедневие е съвсем истинско. От общо 33 кадъра само два са аранжирани допълнително. Според нея на село размахът е различен, грижата е различна, дори времето не е едно и също. „Целта на близките кадри е да придаде самото усещане да присъстваш там на момента, да се заредиш със спокойствие, а детайлите извън рамките да те отведат в кухнята или в двора на село“, каза Стоянка Кънчева. По думите и кадрите целят да върнат по-големите посетители в тяхното детство или да накарат по-младите да пожелаят да отидат на гости при някого от село. 
„На село“ е втората самостоятелна изложба на Стоянка Кънчева, а първата е през 2013 година в София. Когато е заявила експозицията в Музея на фотографията миналата година, не е очаквала нещата да се развият така, че при откриването й тя да е директор на културния институт. „В момента съм и двойно по-радостна. Няколко месеца преди да дойде редът й, се явих на конкурса за директор и така се оказа, че на откриването бях и домакин, и автор“, посочи Кънчева. 
Тя сподели, че интересът й към фотографското изкуство се е родил още като малка със снимките на Балкана. Фотографията се е превърнала в нейна професия през 2001 година във Варна. „Там имах възможност да попадна на страхотни фотографи, от които съм се учила. След няколко години обаче се сдобих с диплома на икономист и се установих в София, а фотографията някак остана на заден план. Но винаги до мен“, коментира Стоянка Кънчева. И допълни, че през годините е снимала студийни, продуктови и семейни фотосесии. 
Бъдещите и проекти са свързани изцяло с развитието на Музея на фотографията, като основната и цел е те да надградят досегашния облик на институцията. „Бих била много щастлива, ако с работата си успея да привлека нови публики и други вдъхновения“, каза още тя. 

Демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) след 2009 г., като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45 на сто от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 г.
Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените във възрастовата структура на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението. Това са основните изводи от анализа на Съвета за икономически анализи (СИА) на тема „Демографски предизвикателства пред българската икономика“.
Автори на изследването са членовете на СИА Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките (БАН). Анализът беше представен днес в Гранитната зала на Министерския съвет.
България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната. От началото на 90-те години на 20-и век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, посочи Пламен Ненов. 
Намаляването на населението се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване, така и на специфични за страната фактори. Тези промени имат дългосрочни икономически последствия за съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие. Демографските показатели показват негативни тенденции: раждаемостта остава под нивото на заместване на населението, въпреки бавното ѝ възстановяване от началото на новото хилядолетие. Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС.
Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г. От 2010 г. се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст, е посочено в анализа.
Демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи. Според авторите на анализа е необходим стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо прилагане на комбиниран подход, предполагащ както директни, така и компенсаторни политики. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси, отбелязват авторите.
Според тях компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.
От началото на 90-те години на 20-и век е налице драматичен спад в населението на България, който по последни данни до момента възлиза на около 2,5 милиона души. Демографските процеси в България не протичат изолирано, а на фона на глобална демографска трансформация. В световен мащаб се наблюдава спад в раждаемостта, увеличаване на продължителността на живота и застаряване на населението, каза Пламен Ненов. 
Освен че демографските тенденции са съпътствани от социални промени, те имат и важни икономически последствия. Тези последствия могат да бъдат дългосрочни и да засягат редица аспекти на икономиката, включително съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие, предупреждават изследователите.
В анализа е отбелязано също, че раждаемостта в България се характеризира с устойчив спад, който се ускорява през периода на прехода след 1990 г. Икономическата криза и нарастващата политическа нестабилност са едно от обясненията за рязкото спадане на раждаемостта до т.нар. „най-ниски ниски нива“ в този период. Изследователите отбелязват, че друг фактор са културните промени и либерализацията на отношението към семейството и възпроизводството, които са част от настъпващия втори демографски преход в Източна Европа. Според тях взаимодействието между тези два процеса определя траекторията на страните от Източна Европа към установяване на режим на фертилност под нивото на заместване на населението.
След началото на новото хилядолетие се наблюдава тенденция на бавно възстановяване както за България, така и за другите страни от Централна и Източна Европа, като в периоди на икономически рецесии има известни колебания в раждаемостта. В последните години нивата на плодовитост в България са по-високи в сравнение с тези в останалите страни от ЕС. Въпреки увеличението на средния брой деца на една жена, тоталният коефициент на плодовитост в България продължава да бъде под нивото на заместване на населението. 
В същото време смъртността в България расте устойчиво в продължение на десетилетия в резултат на процеса на застаряване на населението, което започва още от 60-те години. В резултат на това, брутният коефициент на смъртност в България е доста висок в сравнение с другите страни от ЕС, дори преди пиковата смъртност, наблюдавана по време на пандемията от КОВИД-19.
Средната продължителност на живота при раждане в България е най-ниска в сравнение с останалите европейски страни. Освен тези тенденции, в България към 2022 г. се наблюдава и голяма разлика (от порядъка на 7 години, при 6 години средно за ЕС) в средната продължителност на живота между мъже и жени. Подобно на високата смъртност, ниската средна продължителност на живота в България също представлява важен специфичен за страната демографски фактор.  
Въпреки относително високото ниво на плодовитост спрямо другите европейски страни, стойността му под нивото на заместване и високата смъртност обуславят силно отрицателния естествен прираст на населението за целия период от 1990 г. насам, пише в анализа.
Авторите отбелязват, че като цяло са налице съществени трудности, свързани с проследяването на динамиката на миграцията в Европа. Те са свързани с институционални разлики в административното отчитане на имиграцията и емиграцията за различните държави. В резултат на това, данните за миграцията се характеризират с известни неточности в годините между преброяванията, което налага актуализацията им след всяко ново преброяване. В периода между последните две преброявания, след 2011 г. се наблюдава ново ускорение в нетната емиграция, като тя достига относителни нива, сравними с тези от 1992 г. Този силен темп на изменение на отрицателната нетна миграция се дължи основно на периода 2012-2019 г.  
След 2020 г., за първи път от много години, се наблюдава положителен коефициент на нетна миграция (т.е. имиграцията е по-висока от емиграцията). Това се дължи както на завръщането на много българи по време на пандемията, така и на бежанския поток от Украйна след инвазията на Русия през 2022 г. Не е ясно дали тази тенденция ще се запази в бъдеще, или само отразява специфичните особености на този период, отбелязват авторите на анализа.
Освен броя на населението, важен индикатор за демографското състояние и особено за неговите икономически последствия е възрастовата структура на населението, посочват авторите на анализа. Основният индикатор, описващ възрастовата структура на населението, е т.нар. коефициент на възрастова зависимост. За периода от 1960 г. насам стойността на коефициента за България е около 50. От 2010 г. насам обаче демографският натиск върху населението в трудоспособна възраст се увеличава значително, като към 2023 г. стойността му е над 60. Това нарежда България сред европейските страни с най-неблагоприятна възрастова структура на населението.  
Общият коефициент на възрастова зависимост е съотношението, умножено по 100 на сумата от броя на младите и броя на възрастните хора на възраст, когато и двете групи обикновено са икономически неактивни (т.е. под 15 години и на 65 и повече години), спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (т.е. 15-64 години).  
Причините за нарастването на коефициента на зависимост след 2010 г. е бързото застаряване на населението. Последното се дължи на два основни фактора. Първият е високата емиграция в този период, основно на населението в трудоспособна възраст, а вторият е свързан с кохортни ефекти, породени от ниската раждаемост през 90-те години на 20-и век, която води до недостатъчно заместване на възрастно население в трудоспособна възраст. Допълнително влияние оказва и увеличението в средната продължителност на живота в този период. Към края на периода се наблюдава известна стабилизация в структурата на населението, но на по-високо ниво.
Стабилизация или по-плавно нарастване на коефициента на зависимост могат да се очакват и през следващите 10 години при допускане за липса на нови високи нива на емиграция като тези в периода 2012-2019 г. След 2035 г. обаче, при липса на промени в демографските тенденции, към 2050 г. се очаква ново ускорение и силно увеличение на коефициента на възрастова зависимост.  
Авторите на анализа посочват, че застаряването е сериозен средносрочен и дългосрочен риск пред икономиката. Ефектите от нетната миграция, поради трудността от точното отчитане на миграцията, крият основният краткосрочен и средносрочен риск пред демографската перспектива на страната. Ако тенденцията от 2012-2019 г. продължи и през третото десетилетие на 21-ви век, това ще има силно отрицателен ефект върху растежа на БВП, сравним с тези от второто десетилетие на 21-ви век Обратно, при евентуално трайно обръщане на посоката на нетна миграция, е възможен и положителен принос през този канал на въздействие.
В анализа е отчетено, че възможните политики за преодоляване на негативните ефекти могат да бъдат разделени най-общо в две групи. На първо място са тези, които пряко въздействат върху демографията. Такива са например политики, свързани с миграцията, раждаемостта, семейството и здравеопазването. Втората група са т.нар. компенсиращи политики, които въздействат на останалите (недемографски) фактори, влияещи върху икономическия растеж. Това са например политики, насочени към подобряване на заетостта и увеличаване на активността на пазара на труда. Други компенсиращи политики са насочени към повишаване на производителността – например образователни политики, повишаващи качеството на трудовите ресурси и политики, целящи увеличаване на инвестициите и растежа на общата факторна производителност.
Според изследователите политиките, насочени към насърчаване на раждаемостта, са със силно дългосрочен характер по отношение на икономически ефекти. Причината е, че тяхното основно влияние върху икономиката е по линия на промяната в структурата на населението и увеличаването на относителния дял на населението в трудоспособна възраст. Такива промени обаче биха настъпили с хоризонт от десетилетия, а не години.
В анализа е посочено, че могат да бъдат приложени и политики, насочени към миграцията, която е основен краткосрочен и средносрочен демографски риск за България. 
Отчетено е също, че са нужни и здравни политики, защото високата смъртност и ниската средна продължителност на живота се открояват като демографски индикатори с особено силно изразена специфичност за страната. Според авторите на изследването здравните политики са важни директни мерки за преодоляване на тези специфични за страната проблеми. Мерките в тази сфера могат да бъдат групирани в три категории: Подобряване на достъпа до здравни грижи, разширяване на обхвата на услугите на майчино и детско здравеопазване, както и подобряване на организацията на грижите за възрастни хора. Освен това е необходимо да се обмисли по-широка подкрепа за лечение на безплодие, като например въвеждане на безплатни тестове за плодовитост.