Питейната вода от три проби, взети днес при проведен лабораторен контрол от три пункта, разположени в различни райони на Шумен, е с високи стойности на показател „мътност”, които са над обичайните приемливи за потребителите. Не се констатират други отклонения от здравните норми по изследваните физикохимични показатели, информират от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Шумен.
В пунктовете, от които е взета водата, е установено наличие на остатъчен хлор, съответстващо на нормативните изисквания, уточняват от инспекцията. РЗИ препоръчва водата в Шумен, с. Панайот Волов, с. Белокопитово и с. Дибич, които се захранват с вода от яз. „Тича“, да не се ползва за пиене и приготвяне на храна.
От страна на РЗИ – Шумен е засилен контролът над дезинфекцията на водата, подавана от „ВиК – Шумен“ ООД в зона на водоснабдяване язовир „Тича“. В лабораторията на инспекцията продължава ежедневният анализ на проби вода от централното водоснабдяване на Шумен по показател мътност, остатъчен хлор и микробиологични показатели. Всяка промяна в качеството на питейната вода ще бъде публикувана своевременно, уверяват от РЗИ – Шумен.
Както БТА съобщи, вчера Регионалната здравна инспекция в Шумен препоръча водата от чешмите в Шумен и три села да не се ползва за пиене и приготвяне на храна. От ВиК – Шумен информираха какви действия са предприели за решаване на проблема с повишената мътност на водата в града. Кметът на Шумен проф. Христо Христов предприе стъпки за изясняване на причините за мътността на водата в града.
Както БТА съобщи, водоподаването в гр. Каспичан ще бъде спряно до 17:00 ч. днес, поради изграждане на част от нов водопровод, съобщиха от ВиК – Шумен. Очаква се днес да бъде възстановено водоподаването за кв. „Макак“ и селата Белокопитово и Панайот Волов. Заради подмяна на участък от водопровод по шуменската ул. „Северна“, до 17:00 ч. днес няма да има вода в кв. „Еверест“ в Шумен, информираха от ВиК – Шумен.

„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!“, пише в „Българи от старо време“ Любен Каравелов, от чието рождение днес се отбелязват 190 години.
Любен Каравелов е поет, писател, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).
Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив, се съобщава в справка, подготвена от отдела „Справочна“ на БТА.
В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия, събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите, нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г., с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва се свързва с известни славянофили – учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно съдействие получава материална подкрепа за следването си.
В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести
През 1859 г. Любен Каравелов става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“ и от 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.
От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни, публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали – „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода, показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.
Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г., както и страстното му желание да участва непосредствено в освободително движение на българския народ стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители установява връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“ замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Раковски. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти. Каравелов подлага на остра критика политиката на Сърбия, поради което е екстерниран през ноември 1867 г. в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си дейност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско движение.
През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ – обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“ (1871 г. на сръбски език; 1938 г. на български език, посмъртно).
През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет
През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и Каравелов отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник – „Свобода“, който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.
През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Той защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички. По това време издава „Програма на Българския революционен комитет“ (пролетта на 1870) и брошурата „Български глас“ (есента на 1870), където разработва основните принципи, задачи и цели на организацията. На Общото събрание на БРЦК (29 април – 4 май 1872) Любен Каравелов е избран за председател на комитета. Той ръководи външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.
След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования. През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ – орган на БРЦК. Под ръководството на Каравелов се организират три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 г. между Каравелов и Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. От януари 1875 г. Каравелов започва да издава списание „Знание“, чрез което популяризира напредничави идеи, материалистически възгледи, публикува художествени и фолклорни произведения.
Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, той е критикуван остро от младото поколение емигранти, заради преустановяването на революционния вестник и напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).
Той участва в преговорите на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското правителство за координиране на българското въстание и подготвяната от сръбското правителство война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески части в тази война, посреща възторжено обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и съдейства на руската армия.
През лятото на 1878 г. се завръща в България. Любен Каравелов участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава.
Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.
Каравелов е автор на много публицистични и художествени творби
Любен Каравелов създава значителни публицистични и художествени произведения. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато съдържание, тя отразява народния живот, засяга политически, социални и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „Знаеш ли ти кои сме?“ в сътрудничество с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот, фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното ѝ отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.
Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). През 1868 г. издава в Москва сборник повести и разкази „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (на руски език). В сборника помества и пътеписите си „Из записките на българина“ (1867, на руски език; 1930, на български език под заглавие „Записки за България и за българите“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда – „Неда“ (1861, на руски език; 1872, на български език), „Сирото семейство“ (1862, на руски език; 1869, на български език), „Турски паша“ (1866, на руски език; 1871, на български език). Каравелов критикува поддръжниците на поробителите в – „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), консерватизма в обществените и битовите отношения – „Българи от старо време“ (1867, на руски език; 1872, на български език), вярва в революционните сили на народа – „Дончо“ (1864, на руски език; 1870, на български език), „Богатият сиромах“ (1873).
По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот – „Крива ли е съдбата?“ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „Сока“ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „Горчива съдба“ (1869, на сръбски език).
Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Там той написва и публикува повестите: „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), „Богатият сиромах“ (1973), „Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден родолюбец. Прогресист“ (1874), „Ще ли им се върне?“ (1876, публикувано 1878), „Децата не приличат на бащите си“ (1876-1878), трилогията „Отмъщение“, „После отмъщение“ и „Тука му е краят“ (1873-1874), драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ (1872), стихотворения и критически статии.
Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените емоции на големия революционер и патриот, който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни – „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други. Съставя сборниците „Паметници на народния бит на българите“ (3000 пословици, поговорки, народни приказки, народни имена и други) и „Български народни песни“. Издава поредицата „Детска библиотека“ – пет книги под общо заглавие „Разкази за старовременните хора“ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, автор е на библиографски трудове.
/БС/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници:
Енциклопедия България, София, 1989, т. 3, с. 324
Голяма Енциклопедия България, София, 2012, т. 6, с. 2243
https://www.koprivshtitza.com/karavelov.php

Новосформирана в Смолян младежка организация – „Дружба Красногор“, започна работа за облагородяване на околната среда, каза пред БТА Костадин Горанов – член на организацията. Той посочи, че в България гражданското общество е недоразвито, както и в повечето балкански страни. „Това се отнася особено за Смолян, където гражданските организации имат повече формално действие. В града ни липсват граждански инициативи, които да действат на терен. И решихме, вместо да се оплакваме, че нищо не става, да се захванем с работа“, допълни Горанов.
Младежите избрали името „Красногор“ заради Смолян и основната идея през 30-те години на миналия век градът, който тогава се е наричал Пашмакли, да носи името Крансогор.
В организацията повечето са млади хора, които милеят за родния край и искат да живеят в един подреден, красив и приветлив район. Дейността на „Дружба Красногор“ е свързана с всичко, което би спомогнало за развитието на Смолян и областта. „Като се започне в историческия аспект – да запознаем хората с будителите на Родопите, с хората, които са оставили ярка следа в региона. Ще наблягаме и на културна дейност, развитие на туризма и ще правим много акции на терен“, каза още Костадин.
Първите акции, които „Дружба Красногор“ са започнали, са почистване на отпадъци в кварталите „Райково“ и „Устово“ и облагородяване на терените около параклиси, като към тях се присъединили и много жители на града. Горанов посочи, че проектът, по който работят, е възобновяване на детска площадка и оформяне на парково пространство до сградата на старата поликлиника в квартал „Устово“. Те вече са изчистили по-голямата част от терена от растителност, със съдействието на Община Смолян са поставени пейки около стария пясъчник, който също ще бъде обновен. А за 23 ноември планират поредната акция за доизчистване на храстите по периферията на терена.  
„Финансираме се само от лични средства и дарения, с които сме закупили техника – храсторез, косачка, резачка и всякакви инструменти“, допълни Костадин Горанов.

Зелената трансформация и устойчивото развитие не са мода, а отговорност и стратегическа необходимост на държавата, бизнеса и всички граждани. Именно чрез устойчивото развитие можем да осигурим дългосрочна стабилност и благоденствие за едно по-добро бъдеще, в което икономическият растеж и опазването на околната среда вървят ръка за ръка. Това каза заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева при откриването на 10-ия юбилеен „Ден на мениджъра по устойчиво развитие и околна среда“, който се състои в София. 
Удовлетворени сме от обстоятелството, че темите за намаляване на натиска върху климата и околната среда заемат все по-високо място в дневния ред на обществеността, посочи Колева. Тя добави, че това е особено важно, защото зеленият преход предполага целенасочени мерки от всички.
Европейската зелена сделка като нова пътна карта за развитие на съюза обхваща широк набор от инициативи, насърчаване на устойчиви практики и реализирането на тяхното прилагане, посочи зам-министърът. По думите ѝ правилното използване на тези инструменти несъмнено би превърнало тези предизвикателства във възможности, затова е важно да гледаме на зеления преход като логичен, разходно-ефективен и устойчив нов модел за развитие.
Колева обясни, че борбата за изменение на климата и намаляването на емисии от парникови газове може да стане с намаляване на потреблението, включително и енергийното потребление, чрез енергийна ефективност, разгръщане на възобновяеми източници, както и внедряване на нови технологии. Тези мерки ще осигурят по-чист въздух и околна среда за всички и, не на последно място, ще доведе до икономически ползи, добави Колева.
Зам.-министърът на околната среда и водите отбеляза, че внедряването на такива технологии изисква значителни инвестиции, надхвърлящи инвестиционния потенциал на компаниите. Налични са няколко европейски фонда, които могат да окажат нужната подкрепа, посочи тя и призова българските компании да участват с повече проекти. 
Колева отбеляза, че има значителни предизвикателства, свързани с разработване на нови технологии, въвеждане на екоиновации, инвестиции в научноизследователската инфраструктура, както и стимулиране на взаимодействието между науката и бизнеса. Зам.-министърът на околната среда и водите посочи, че към настоящия момент, по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ се финансират именно мерки за ресурсна ефективност и внедряване на иновации. 
Мероприятието е организирано от Сдружението за устойчиво развитие и опазване на околната среда (VNU) и е за експерти в областта на устойчивото развитие, към които се присъединяват и специалисти от чужбина. Темата за устойчиво развитие е основната, като ще бъде разгледана от четири перспективи. Първата част на събитието е посветена на стратегията за опазване на климата, след това ще бъдат обсъдени практическите изисквания, които възникват за фирмите. Въглеродният отпечатък на продукта и най-добрите техники при индустриалните почиствания на оборудване и инфраструктура са също сред перспективите, които ще бъдат обсъдени.

Количеството вода в язовир „Студена“ е достатъчно и няма опасност за преминаване към режим на водата, съобщиха за БТА от Областна администрация Перник.  
Към 6 ноември т.г. наличният обем на водоема е 16 318 000 кубични метра при капацитет от 25 200 000 кубични метра.
Другият питеен язовир на територията на област Перник е „Красава“ 2, който служи за питейно водоснабдяване основно на Брезник и няколко населени места от общината. Към момента обема му е 950 295 кубични метра при капацитет от 2 195 000 кубични метра.
Припомняме, че във връзка с намаления му обем директорът на общинско дружество „Водоснабдяване“ ЕООД Брезник инж. Даниела Костадинова предложи да се пристъпи към временно налагане на нощен воден режим за град Брезник и напълно спиране на водата за селата, имащи алтернативни водоизточници. До този момент такъв все още не е въведен.
От Областната администрация уточниха още, че към този момент в осем населените места от региона има въведено режимно водоподаване. Това са селата Расник, Радуй, Велковци, Режанци, Брезнишки извор, Бегуновци, Непразненци, Ярославци и Жабляно.

Успехът и щастието се развиват в коренно различни плоскости. Има много хора, които смятат, че успехът води до щастие, но аз категорично не споделям това схващане. Когато някой направи първия си милион и очаква да бъде щастлив, разбира, че съседът му има два милиона, започва да го догонва и вече не е щастлив. От друга страна кучето, което не разбира от маркетинг или ядрена физика и не е постигнало нищо в живота си, е най-щастливото същество, когато стопанинът му се върне у дома. Това следва да ни подскаже, че някъде се къса връзката между успеха и щастието. Тези мисли сподели ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров при представянето на новата си книга „Бизнес в бързата лента“ в града. 
Той подчерта, че от позицията на утре, днешният успех е вчерашен и ако ние не работим постоянно на практика ще лежим на стари лаври, а в този динамичен свят това няма да ни бъде простено. Рано или късно ще се намери ситуация или човек, който ще ни шамароса. Според Станимиров да бъдем в бързата лента изисква постоянство. Няма значение как се чувстваме днес, дали сме изморени, на гребена на вълната, оклюмали или нещо ни се е случило. Ако ние всеки ден бутаме тази каруца на ангажиментите, значи ще успеем. Ако се осъзнаем, ще спрем автоматично да хленчим, да се оплакваме, да обвиняваме, да отричаме. Богатството е някакво естествено следствие на тези неща, допълни той.
По думите му новата книга прави опит да отговори на важния въпрос „Защо съм там, където съм?“ и от всички думи в изречението на първо място е „съм“, защото ние правим всичко възможно да го изявим, но не като егоцентризъм. Професорът смята, че трябва да имаме его и то е много полезно, но до определено ниво. Когато усетим, че започва да излиза от здравословната рамка, е добре да го затиснем, защото то ще ни пречи. Ако няма его обаче няма развитие, амбиция, желание да вървим напред. На второ място по важност за него е въпросът „Защо?“. Всички останали въпроси като „Какво?“, „Къде? и „Как?“ имат роля, но „Защо?“ ни дава отговор в дълбочина, дава ни възможност да се гмурнем и да се опитаме да разберем кои са първопричините, каза Станимиров.  
Според него има бизнеси, които са в бързата лента непрекъснато, но това той счита за нездравословно, защото спринтът е на дълги разстояния и няма как компания или човек да издържи. „Очевидно или трябва свежа кръв, или да се прави иновация, или да се вкарва изкуствен интелект, който да разтовари определени процеси, или трябва интелигентно да управляваме като леко отнемем газта и отдъхнем преди отново да дадем газ в подходящи условия“, препоръча Станимиров. Той подчерта, че реновирането и иновирането са коренно различни действия и трябва да се има предвид, че повечето хора правят подобрения и адаптации, а иновации – единици в света. Най-успешни за него са тези хора, които могат да издържат по три до пет „спринта“ на ден с почивки между тях. Ако го правим достатъчно дълъг период от време, резултатите няма да закъснеят, но трябва да внимаваме да не изпаднем в самодоволство, което ще ни доведе на крачка от прецакването, предупреди авторът. Той самият призна за себе си, че работният му ден започва в пет часа и така си осигурява преднина от два-три часа пред другите. Посъветва тези, които по принцип стартират в осем, да опитат да го правят десет минути по-рано, защото един процент подобрение на представянето ни на ден носи близо 38 пъти подобрение в резултата на годишна база. 
Евгени Станимиров призна, че гледа на себе си не като на експерт, а като на експериментатор, който обича да тества своите идеи върху аудиторията и всичко в изданието е минало такава проверка. Книгата е за дизайна на начина на мислене. Когато ние го оформим, той безпощадно определя живота ни, добави той.
В представянето на книгата участва специалистът по маркетинг Иво Илиев. Двамата с автора предложиха предизвикателства към публиката в залата. Въпросите им бяха каква е цената да бъдем в бързата лента и какво продава магазинът за цветя и те породиха интересни дискусии. 
Книгата „Бизнес в бързата лента“ вече бе представена в София и Русе. Това е третото издание на проф. Евгени Станимиров в рамките на последните три години. Ректорът на Икономическия университет във Варна има 25-годишен опит като бизнес консултант и десетки успешно приключени проекти. Като маркетингов експерт е участвал в над 45 проекта, финансирани от ЕС и Световната банка. Той е един от тримата инициатори и създатели на първата в Европа Дълбоко технологична иновационна долина. Носител е на Награда „Варна“ (2023 г.) в областта на обществените науки. Зам.-председател е на УС на Съюза на икономистите в България, главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в България и член на УС на Асоциацията по социална устойчивост. Автор е на книгите „Многомерна стратегия за вашия бизнес“, „Белите петна в бизнеса“ и „Бизнес в бързата лента“ на издателство „Изток-Запад“.
 

Общините Видин, Ружинци и Белоградчик ще получат безвъзмездно финансиране по евро проекти за подмяна на уличното осветление, съобщава Областен информационен център–Видин.
Финансирането е по процедура „Подкрепа за енергийно ефективни системи за улично осветление – Покана 2“. Срокът за изпълнение на проектите им е до 15 месеца след подписване на договорите за финансиране – тоест от 1 ноември 2024 г.
Проектът на Община Видин „Внедряване на мерки по енергийна ефективност по системата за външно изкуствено осветление на  Видин“ е на стойност почти 2 млн. лева (1 951 410 лева).  Предвижда се обновяването на улично осветление  във видинските квартали „Панония“, „Бонония“, „Гео Милев“, „Възраждане“, „Бенковски“, „Калето“, „Стефан Стамболов“, „Баба Тонка“, „Нов път“, „Съединение“, „Химик“, „Заводско селище“. Там ще  се направи ново уличното осветление с LED осветители.
Община Ружинци ще реализира проект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, реконструкция и модернизация на система за улично осветление на населените места в община Ружинци с. Ружинци, с. Дреновец, с. Плешивец, с. Гюргич, с. Дражинци, с. Динково, с. Черно поле, с. Тополовец, с. Бяло поле, с. Роглец. общ. Ружинци“ с финансиране в размер на 1 039 621,56 лева. В  десетте селища ще се поставят нови LED лампи, ще се изгради нова система за управление на уличното осветление и  други. Проектът включва изграждане на център за управление, който ще се инсталира в сградата на община Ружинци.
Община Белоградчик ще получи 380 485,93 лева за проект „Реконструкция и модернизация на системи за външно изкуствено осветление на шест населени места в община Белоградчик“. Ще бъдат обхванати селата Рабиша, Раяновци, Салаш, Боровица, Чифлик и Извос. В тях ще се извърши цялостна подмяна на осветителите с нови LED осветители и ще се инсталира Система за автоматизация и управление на системата за изкуствено външно осветление. Предвидено е и въвеждане на производство на електроенергия от ВЕИ, с цел захранване на изкуственото външно осветление, като се предвижда 12  на сто от осветителите на всяка система в шестте населени места да се монтират с ВЕИ.
С изпълнението на проектите в трите общини от област Видин следва да се постигне минимум 30 на сто спестяване на електроенергия. Ще се подпомогне и процеса по намаляване на емисиите и подобряване на енергийното управление, както и разработването на различни концепции и внедряване на нови технологии в системите за улично осветление.
Екипът на Областен информационен център-Видин припомня, че по първата покана на процедура „Подкрепа за енергийно ефективни системи за улично осветление“, Видин, Белоградчик и Димово бяха конкретни крайни получатели на финансовата помощ за изпълнение на инвестициите си. По настоящата втора покана, одобрените за финансиране проекти на общините Видин, Белоградчик и Ружинци са класирани при конкурентен подбор с останалите кандидати. Допустими по процедурата бяха всички български общини. След извършена техническа и финансова оценка, Министерството на енергетиката одобри проектите на 83 общини в страната, сред тях и на трите видински общини.

В Ловеч режимът на водата се увеличава с още един час от тази вечер. Вече водоподаването ще се спира в 22:00 часа, а не както досега в 23:00 часа, и ще се пуска в 6:00 часа. Това съобщи за БТА изпълнителният директор на „ВиК“ АД-Ловеч инж. Данаил Събевски.
БТА припомня, че в интервю за Агенцията Събевски посочи, че ако засушаването продължи и няма дъждове до края на месеца, най-вероятно ще се наложи да се въведе и обеден режим – за три или четири часа, както е в Плевен.
Към момента Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит. Част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват  вода от водоноски.

Наличното количество вода в язовир „Среченска бара“ към момента е 10 650 000 кубика вода при максимален обем от 15 500 000 хиляди кубика, съобщи за БТА управителя на „Водоснабдяване и канализация“ – Монтана инж. Валери Иванов.
От язовира се захранват областните центрове Монтана и Враца, по-малките Берковица и Вършец и 23 населени места по дължината на водопроводите в двете посоки. В момента влизат средно около четири – пет хиляди кубични метра вода на денонощие, а разходът е между 55 и 60 хиляди кубика, поясни инж. Иванов.
Според него за момента не се налага въвеждането на воден режим, но е време за валежи от дъжд и сняг, което би променило ситуацията. Той коментира, че с тези темпове на засушаване язовирът губи около милион – милион и 200 хиляди кубични метра вода месечно и ако количеството вода падне до осем милиона кубични метра, тогава вече трябва да започне да се мисли с перспективи – какво ще бъде след шест месеца.
Селищата с частично ограничено водоподаване на територията на областта са в планинските райони. Те се захранват от речни водохващания. Това са селата Главановци в община Георги Дамяново и Железна в община Чипровци.
Три населени места в област Монтана са на постоянен воден режим заради завишено съдържание на арсен във водата. Това са селата Кобиляк, Громшин и Бели брод в община Бойчиновци, допълни инж. Валери Иванов.
При справка с бюлетина на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за състоянието на водите в комплексните и значими язовири става известно, че другият голям водоизточник в региона – язовир Огоста, който не се използва за питейно-битови нужди, е пълен на 24,83% полезен обем. Общият обем на водоема е 506 000 000 кубични метра, а към момента в него има 176 005 000 кубични метра вода.

По отношение на сигурността догонващи няма, има печеливши или губещи, каза днес пред журналисти във Варна съветникът на президента по военната сигурност вицеадмирал Митко Петев преди откриването на третата годишна конференция Black Sea Security 2024. Домакин на форума е Висшето военноморско училище в града.
Всички елементи на националната сигурност – по въздух, суша и вода, са важни и ако някой бъде пренебрегнат, ще се стигне до тежки последици, подчерта Петев. Той припомни, че морският суверенитет на страната ни включва и изключителната икономическа зона, която е приблизително колкото една трета от сухоземната територия на България. Това са пространства, в които държавата ни има изключителни права, които трябва да бъдат използвани, посочи Петев.
Той допълни, че Стратегията за сигурност и отбрана на страната ни трябва да отговаря на променената обстановка – геополитическа и икономическа, и на всички тези динамични процеси, които се случват. В противен случай ще се окажем в ситуацията на догонващи, посочи вицеадмиралът и уточни, че ние имаме необходимия капацитет, който продължава да се създава и поддържа.
Петев припомни, че за да се гарантира сигурността на корабоплаването в Черно море, бе създадена противоминна група като отговор на нарасналата опасност от плаващи мини. По думите му групата е както израз на съюзната воля на евроатлантическите институции, така и на желанието черноморските държави България, Румъния и Турция да се погрижат акваторията да остане място, в което могат да се развиват търговия и приятелски отношения.