По хумористичен и достъпен начин екипът на Художествената галерия в Казанлък и издателство „Точица“ представят темата за голотата в историята на изкуството в книжката „Сложете гащи на тези картини“. Това каза в интервю за БТА изкуствоведът и директор на културния институт д-р Пламен Петров. Автор на текстовете е Зорница Христова, илюстрациите са на Сияна Захариева, а книжката възниква като реакция към мнението на някои посетители, че в представителната експозиция „Избори“ има много произведения с голи тела. 
С екипа на галерията имаме идея да разработваме подобни образователни продукти, които да могат да се ползват от родители и от деца и да бъдат еднакво увлекателни за двете страни, посочи д-р Петров. Той обясни, че идеята на книжката е да е достъпна и непретенциозна, за да обясни по забавен начин проблема за голотата в историята на изкуството.
„Разказът се води през големите световни образци като например Микеланджело, който също е имал доста проблеми с голотата не само в Сикстинската капела, а дори и със своя Давид. Освен да дадем гледната точка на пуританите и на хората, които не възприемат голотата в историята на изкуството, искахме да дадем и тази на самите художници, които обясняват защо всъщност е използвана тази голота“, коментира изкуствоведът. Той отбеляза, че става дума за един античен идеал, който историята на изкуството познава и допълни, че произведения на голи човешки фигури има в почти всеки град по света. 
„Голотата не е нещо ново в историята на изкуството. Тя е един образец, дори ако се върнем към християнската парадигма – да не забравяме, че Адам и Ева в началото са били голи и в това не е имало нищо смущаващо, а голата женска гръд може да бъде видяна почти в цялото християнско изкуство, има и редица византийски примери на голи човешки фигури“, коментира д-р Пламен Петров. 
Той определи като „странен“ факта, че в 21-ви век човешката голота може да смущава публиката, при все, че цялото ни общество консумира порнографско съдържание в невиждани размери и понякога то напълно легитимно се разпространява в общите публични пространства. Според него именно изкуството дава възможност по много по-лесен начин да говорим с децата си и да им обясним, че няма нищо срамно в човешката физика. „Смущава ме фактът, че трябва да цензурираме изкуството в името на това да удовлетворим желанието на някои родители, а всъщност е много по-хубаво да да обясним на децата си защо в изкуството това съществува. Така самите деца ще се научат да възприемат собственото си тяло като част от тях, защото обратното в по-късна възраст може да доведе до по-сериозни проблеми“, коментира д-р Петров. 
Според него дебатът за голотата в изкуството не се случва само в България. В Западна Европа например той се води на друго ниво и действително повдига важни за съвремието ни въпроси, допълни д-р Петров. 
Екипът на Художествената галерия в Казанлък планира да продължи с поредица от подобни книжки, засягащи и други проблеми на изкуството и на съвременното общество, за които е важно да се говори. 

Дружеството на писателите в Плевен представя тази вечер алманаха за литература, изкуство и публицистика „Мизия“ за 2024 г.
Тази година той обединява два броя. Алманахът е създаден преди 45 години. Той е един от малкото издания на писателските дружества в България, който оцеля и е излизал през всичките тези години, каза за БТА секретарят на дружеството Татяна Любенова.
В изданието са включени рубрики, свързани с литературата – поезия и проза, литературна критика, произведения за деца, публицистика.
Годишнини на творци, събития и културни институти в града също намират място в тазгодишния алманах. В него са отбелязани 155-ата годишнина на читалище „Съгласие 1869“, 140 години от създаването на Четвърти пехотен плевенски полк, 40 години от откриване на художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“. Почетени са  писатели като Александър Муратов, Константин Георгиев, Цветан Спасов.
В изданието винаги има „Художник на броя“. Тази година с кръгли годишнини са 14 настоящи и вече починали представители на плевенската група на художниците. В броя са включени картини на Сидония Атанасова, Ангел Спасов, Карло Вендо, Греди Асса,  Иван Велчев – Йово и др. Списанието е многопрофилно. То създава представа за културния живот в нашия град, добави Любенова.
В алманах „Мизия“ 2024 не са пропуснати младите автори, преводните текстове, текстовете за деца.
Той е отпечатан с помощта на Община Плевен.
Ще го представи Ангел Христов, който ще му направи и литературнокритически анализ. Водещ на вечерта ще бъде поетесата Наташа Басарова.
 

Язовирите в област Разград са пълни наполовина, а захранването с вода за питейно-битови нужди в региона е чрез кладенци и сондажи, съобщи за БТА главният експерт в областната администрация Николай Атанасов. Той посочи още, че водните обекти на територията на областта са в добро техническо и експлоатационно състояние, няма такива в аварийно или предаварийно състояние. „В Разградска област няма язовири, които осигуряват вода за питейно-битови нужди. Всички водни обекти са за рибовъдство и напояване“, каза експертът. 
Атанасов отбеляза, че всички населени места в област Разград са обезпечени с питейна вода и няма опасност от въвеждането на воден режим или някакви други проблеми с водоснабдяването. Той припомни, че през летните месеци в част от населените места в областта имаше режим на водоснабдяването, но той вече е разрешен. Като основен проблем за липсата на вода в региона експертът изтъкна амортизираната водопроводна мрежа и пропуските в работата на ВиК операторите. 

Общо 131 пожара са потушени в България през изминалото денонощие. Пострадали са трима души, съобщиха от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на сайта си. Екипите на пожарната са реагирали на 159 сигнала за произшествия.
На 6 ноември в 1:36 ч. е получен сигнал за пожар в апартамент в град Димитровград, област Хасково. Пострадали са мъж на 64 години, с изгаряния от втора и трета степен по ръцете, лицето и краката, и жена на 64 години, с обгазяване от вдишания въздух и леки изгаряния. Причината за пожара е късо съединение в електрически бойлер.
В 14:09 ч. е съобщено за пожар в къща в с. Звъничево, област Пазарджик. Пострадал е мъж на 56 г. Причината за пожара е в процес на установяване.
С преки материални щети са възникнали 26 пожара, от които 14 – в жилищни сгради, един – в промишлени сгради, два – в спомагателни, временни или паянтови постройки, два – в транспортни средства, два – в съоръжения на открито и пет други. Без нанесени материални щети са възникнали 105 пожара. Извършени са 21 спасителни дейности и помощни операции, от които четири са при катастрофи в транспортни средства.
Регистрирани са седем лъжливи повиквания.

Трафикът е интензивен на някои от граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) по границите с Румъния и Турция. Това съобщиха на сайта си от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. Данните са актуални към 6:00 ч. 
На границата с Румъния движението на ГКПП „Дуранкулак“ е интензивно на изход за товарни автомобили. На ГКПП „Дунав Мост Русе“ до 15 ноември т.г. е въведена временна организация на движението на трасето за тежкотоварни автомобили поради ремонт на дезинфекционно съоръжение „Мобилна система, тръбен тип за външна дезинфекция на преминаващи МПС“. Поради извършване на основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение и трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба. Освен към ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към пунктовете „Силистра“, „Кардам“, „Дуранкулак“, „Кайнарджа“ и „Крушари“. Последните два са с работно време от 8:00 до 20:00 ч. всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили.
На границата с Република Турция трафикът на ГКПП „Капитан Андреево“ е интензивен на изход за товарни автомобили.
Трафикът е нормален на всички ГКПП на границата с Гърция. През пунктовете „Маказа“, „Златоград“ и „Ивайловград“ е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси.
На границата с Република Сърбия движението е нормално на всички ГКПП. Поради технически проблем има забавяне в обработването на товарни автомобили.
Трафикът е нормален на всички ГКПП с Република Северна Македония.

Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.
Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“  е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.
Ако необходимото искане не бъде внесено в срок, кметът на община Кочериново Станислав Горов ще бъде принуден да обяви частично бедствено положение в общината, с цел осигуряване на необходимото водоснабдяване за населението, пише в съобщение на общината, публикувано във фейсбук.
В съобщението е допълнено, че в момента, в който водата е била спряна за община Кочериново, кметът Горов е започнал комуникация с всички ресорни институции, ангажирани с проблема. В началото на седмицата е изпратено официално писмо до отговорните институции с искане за информация относно причините, довели до поредната водна криза, но все още не е получен отговор.

Научноизследователският (НИК 421) кораб „Св.св. Кирил и Методий“ отплава днес на третата си експедиция за Антарктида. Тържественият ритуал по изпращането му ще се проведе от 12 часа на Морската гара във Варна, уточниха от Висшето военноморско училище (ВВМУ) в града. Така ще бъде поставено началото на 33-тата българска експедиция до Ледения континент.
Преди отплаването на борда на НИК 421 ще бъде открита лаборатория „ЕндуроСат“. Станцията е за приемане, обработка и анализ на данни от космически базирани системи за наблюдение на земната и морската повърхност. Освен това тя позволява наблюдение на корабния трафик, ледоход, замърсявания и на хидрометеорологичната обстановка.
Екипажът на „Св.св. Кирил и Методий“ ще бъде от 34 души, от които три дами, според командира на кораба кап. II ранг Радко Муевски. Очаква се плавателният съд да застане на котва край българската база на остров Ливингстън след около 50-53 дни. По думите на капитана престоят на Ледения континент ще бъде около 45 дни.
И по време на тази експедиция на борда на НИК 421 ще има курсанти – практиканти, каза пред БТА началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. Калин Калинов. 20 младежи, от които двама румънци, ще плават до Картахена, Испания, след което ще се завърнат във Варна. Други четирима младежи ще бъдат на борда на НИК 421 по време на цялото пътуване.
 

С поредица от събития от днес започва отбелязването на 130 години Неврокопска епархия. Честванията са организирани от Неврокопска света митрополия, Община Гоце Делчев и Югозападен университет „Неофит Рилски“. 
Празничните събития започват в 10:00 часа с пристигане и посрещане на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил на входа на Гоце Делчев и ще продължи с шествие до централния площад на града. От 11:00 часа в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде отслужен благодарствен молебен. 
На годишнината е посветена научна конференция, която ще бъде открита от 13:00 часа в сградата на Неврокопска света митрополия. От прессекретариата на президентството съобщиха, че в откриването на научната конференция ще участва вицепрезидентът Илияна Йотова. Конференцията ще бъде открита с приветствия, отправени и от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ проф. Николай Марин и Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. Конференцията ще продължи с доклади, посветени на Неврокопска епархия и нейната история, представени от богослови и историци.
В програмата е предвидено и откриване на фотодокументална изложба „130 години от създаването на Неврокопската света митрополия“. В 17:30 часа ще бъде отслужена празнична вечерня в храм „Св. Архангел Михаил“ в Гоце Делчев. 
Програмата, посветена на годишнината на Неврокопска епархия, продължава и на 8 ноември от 6:00 часа с празнично утринно богослужение в храм „Св. Архангел Михаил“, а от 8:00 часа е началото на Божествена света литургия, оглавена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. През деня е предвидена и първа копка за изграждане на нова многофункционална зала в двора на Неврокопска света митрополия, а вечерта ще бъде финалният концерт от Международния есенен фестивал „С музика и вяра в сърцето“. 
Неврокопската епархия е една от 14-те епархии на Българската православна църква, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. Седалището на епархията се намира в град Гоце Делчев (Неврокоп до 1950 г.).
През периода 1865-1866 г. българите-християни от Неврокопско изпращат в Истанбул свои представители, които искат османската власт да съдейства за назначаване на българин за митрополит на Неврокоп и Неврокопско. Исканията им не са чути. В началото на декември 1869 г. в село Гайтаниново се провежда народен събор, в който участват представители от Неврокопско, Мелнишко, Сярско и Драмско. Взема се решение за отказване от Константинополската патриаршия и искане за създаване на обединена българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска епархия с българин за владика. Решението е провъзгласено след тържествената служба на 6 декември 1869 г. в местната църква „Св. Николай“.
На 11 май 1870 г. в Неврокоп се провежда казалийски събор. Делегатите съобщават на местната управа, че не признават Драмския митроплит. По време на първия църковно-народен събор в Истанбул (1871 г.), в работата по изработване на екзархийския устав, като представител на българите от Неврокопско и Драмско, участва Коста Сарафов (1840-1911 г.). На едно от заседанията той прочита послание на Неврокопската община с искане за учредяване на българска епархия в района и за изпращането на български митрополит в Неврокоп. В резултат на последвалите разисквания се взема решение за създаването на обединена българска епархия на Неврокопска (която тогава включва и Разлог) и Мелнишка казѝ (административно-териториална единица в Османската империя).
На 5 април 1894 г. дипломатическият агент на правителството в София – Петър Димитров (1848-1919 г.), връчва на Великия везир нота. Сред исканията в нея са и тези на Екзархията за издаване на берати (акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота) за български владици в Неврокоп и Велес, а също и за построяване на български училища.
На 12 април 1894 г. излиза султански указ, с което се приемат всички български предложения, сред тях и издаване на берат за учредяване на Неврокопска българска епархия. Център на епархията е Неврокоп (днешен Гоце Делчев), откъдето се осъществява ръководството и контролът на дейността на архиерейските наместничества и църковни настоятелства. На 24 април екзарх Йосиф (1840-1915 г.) ръкополага за пръв неин митрополит архимандрит Иларион Пенчев (1850-1925 г.), който дотогава оглавява българската църковна община в град Сяр. В Неврокоп той пристига на 10 май 1894 г. На следващия ден поема управлението на епархията и отслужва първата си литургия. Неврокопската епархия има в състава си три духовни околии – Неврокопска, Разложка и Горнождумайска. Митрополит Иларион управлява Неврокопска епархия 18 години, като успява да я превърне в безспорен духовен център в Източна Македония.
Понастоящем географски (териториално) Неврокопска епархия има в границите си пет духовни околии: Гоцеделчевска (Неврокопска), която включва общините Гоце Делчев, Гърмен, Доспат, Сатовча, Сърница и Хаджидимово; Разложка с общините Банско, Белица, Разлог и Якоруда; Благоевградска (Горноджумайска), която включва село Бараково и общините Благоевград и Симитли; Санданска духовна околия с общините Кресна, Сандански и Струмяни и Петричка с община Петрич. 
Във времето, от учредяването си до днес, начело на Неврокопска епархията стоят Неврокопски митрополит Иларион, Неврокопски митрополит Макарий, Неврокопски митрополит Борис, Неврокопски митрополит Пимен и Неврокопски митрополит Натанаил. От 24 януари 2014 г. начело на Неврокопската епархия е Неврокопски митрополит Серафим.
 

Златната църква в Преслав впечатлява със своя купол, архитектура и украса, заяви проф. Казимир Попконстантинов. Археологът със световна слава разказа на терен за проучванията на втората столица на Първото българско царство – Преслав, пред участниците в откриващата конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, организиранa от Българската телеграфна агенция (БТА), която се проведе този месец във Велики Преслав.
БТА припомня, че Преслав е втората столица на Първото българско царство. През 9-10 век градът се превръща в център на първата българска книжовна школа – Преславската. Преслав се свързва с възхода на българското просветителство и култура, наричан още Златен век, и с царуването на Симеон I – един от ранните български будители. В Преславската книжовна школа в края на 9-ти и началото на 10-ти век е създадена кирилицата.
Златната църква
Т.нар. златна църква е личната църква на цар Симеон, тя е с интимен характер. Владетелят решава тук да бъде построен храм, посветен на Свети Йоан Кръстител, каза проф. Попконстантинов. Теренът, на който е изградена, е бил с голяма денивелация, имаме конструкция с много насипи, укрепена със стени от камък. Църквата е изградена така, че да бъде като доминанта навсякъде. Храмът е бил с мраморен под, посочи археологът. Той допълни, че теренът в подножието на църквата е бил гъсто населен.
По думите му при разкопките там е открита белоглинена преславска керамика, която е специфична и се откроява от византийската. Имаме докуменатлен материал, че тя е местно производство от местни работилници за белоглинена преславска керамика, разположени в района, където има и работилници за обработване на мрамор, отбеляза проф. Попконстантинов. Касае се за т.нар. императорски работилници, каквито има и във Византия, но тук с много по-малки размери, обясни ученият. 
Златната църква е интересна със своя архитектурен план, тя е една единствена със своята планова схема у нас до този момент. Според някои изследователи църквата е изградена по подражание на храма в Аахен (най-старата църква в Северна Европа, която се намира в днешна Германия, бел.ред.) от времето на Карл Велики.
Атриумът е изграден по подобие на ранновизантийските храмове. В притвора и в атриума стоят непокръстените, като след като приемат християнството, те се допускат да влязат в същинския храм, обясни ученият. Той каза, че стенописи в църквата не е имало, като тя е била украсена с преславска рисувана керамика.
Той показа надпис в Златната църква, който подсказва, че тя е посветена на Свети Йоан Кръстител. „300 на сто съм убеден, че цар Симеон е бил силно впечатлен“, коментира ученият и посочи, че топографията на района напомня на Симеон за Константинопол и той решава тук да бъде построен храм, посветен на Свети Йоан Кръстител.
С приемането на християнството свети цар Борис успява да обедини онази сложна амалгама от Първото българско царство и е прозрял, че само чрез ограмотяване неговите поданици ще могат да проумеят защо са на тази земя, защо са и негови поданици, каза още видният и дългогодишен изследовател на Преслав проф. Попконстантинов.
Дворцовият център на Велики Преслав
Намираме се в т.нар. вътрешен град на Преслав, наречен Велики Преслав в писмените извори. Опити за разкопки са правени от проф. Васил Златарски през 1899 г. в тази част, където е т.нар. Източен дворец, посочи ученият. Той каза, че по-детайлни разкопки след него прави Карел Шкорпил и вече започват усилените проучвания от този ранен период след близо 40 години. Длъжни сме да упоменем проучвателите, защото благодарение на тях дължим това, което виждаме. Това са Вера Мавродинова, Никола Мавродинов и моят учител в областта на археологията проф. Станчо Ваклинов, който дълги години беше ректор на Великотърновския университет и един от най-отявлените проучватели на Велики Преслав, каза професорът. Той си припомни, че като студент през 1964 г., тук, на разкопките, е провеждал практиката си по археология. Тази година се навършват 60 години, откакто съм започнал да работя тук, отбеляза ученият. 
Основите на аула (укрепеният дворец)
От източната страна виждаме основите на аул, който е построен по време на кан Омуртаг, така както е в първобългарските надписи, посочи Попконстантинов. В този първоначален аул имаме разкрити основи от сгради, които се намират в северозападната част на т.нар. вътрешен град. Тук именно се намират дворците и един от храмовете, който е проучен – дворцовата базилика, каза археологът, който и до днес консултира своите колеги при откритията им във Велики Преслав. Храмът респектира със своята монументалност. Най-вероятно от тук Йоан Цимисхи е взел като най-ценен трофей не толкова короната на наследника на цар Петър, а чудотворната икона на Света Богородица, предположи Попконстантинов. Той е на мнение, че за цар Симеон е бил по-важен именно този акт и е отбелязан в миниатюрите как е бил посрещнат в Константинопол с колесница, защото за него е било по-важно да десакрализира града, отколкото короната и пленения цар. 
През 893 г. се предполага, че е била преместена столицата от Плиска в Преслав. Провел се е т.нар. Преславски събор, на който цар Борис решава да детронира Владимир Расате, изтегля Симеон от Константинопол, където е бил замонашен заради идеята на Борис Симеон да бъде монах и израствайки в йерархията да оглави и Българската православна църква. Но повратът на събитията налага снемане на монашеското расо и навяване на царските одежди, припомня историята на България от този период проф. Попконстантинов. Именно тук започва голямото преустройство на аула – от една малка крепост, той прераства в столица. Да не се учудваме защо той решава да бъде именно тук столицата – тя му напомня за Константинопол, посочи проф. Попконстантинов. 
Тронната палата
Ученият разказа, че първата му дисертация за кандидат за историческите науки, днес доктор, е била за монументалната архитектура през Първото българско царство. Тронът в двореца на Преслав, за който няма план, се намира в северната част на двореца по подобие на Плиска. Сградата на двореца е на височина не по-малко от 15 метра, с много плътни основи, които да поддържат втория етаж, посочи проф. Попконстантинов. 
Що се отнася до жилищния дворец, археологът посочи, че монументалният характер на изграждане на този дворец рязко се откроява, което дава основание да изкаже предположението, че този т.нар. жилищен дворец, е от един по-късен период. Най-логичното е да е от времето на Второто българско царство, когато братята Асеневци го възстановяват, предположи ученият. Той припомни събитията, при които братът на Асеневци Петър отстъпва престола и за да има приемственост идва в Преслав. Дворецът има шест помещения, коридор, 12 кв. м всяко помещение само за себе си. Жилищният дворец е върху пласт от насипи, в който има керамика от 12-14 век, отбеляза ученият. 
Археолог на световно ниво – проф. Казимир Попконстантинов
Проф. Попконстантинов е роден през 1942 г. в село Гарван, завършва Софийската духовна семинария, а след това специалност „История“ във Великотърновския университет. През годините е бил декан на историческия и православния факултети на университета, създател е на специалностите „Археология“ и „Балканистика“, преподавал е в университети в Залцбург, Кьолн и Фрайбург, според историка проф. Андрей Андреев. По думите му за своята впечатляваща 50-годишна професионална дейност като археолог проф. Попконстантинов е направил открития, чиято значимост надхвърля границите на България.
Сред тях са проучванията на скалния манастир в Крепча, на Преображенския манастир и Момина крепост край Велико Търново, дворцовия комплекс в Преслав, откритието на първия надпис на кирилица, датиран от 921 година. През 2010 г. изтъкнатият учен откри част от мощите на Св. Йоан Предтеча, което беше доказано от независими лаборатории в Портсмут и Копенхаген.
Проф. Попконстантинов е един от най-изтъкнатите специалисти по епиграфика в световен мащаб. Носител е на Хердеровата награда, отличието „Златен век“ и ордена „Св. апостол Андрей Първозвани“ връчен му от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, почетен златен медал на Великотърновския университет за приносите му в областта на старобългарската епиграфика, в развитието на славистиката и старобългаристиката и в изследването на средновековната българска култура и за утвърждаване на престижа на висшето училище.
Казимир Попконстантинов е световен изследовател, учен, откривател и феноменален човек, казва за него режисьорът Станимир Трифонов, автор на пълнометражния филм „Казимир“ на премиерата на филма през януари тази година във Велико Търново. Преподавателите на Попконстантинов – историкът проф. Станчо Ваклинов и професорът по история на българския език Иван Гълъбов, „запалват“ в него искрата към миналото и той прави проучвания на археологическия комплекс в Преслав, надписите в село Крепча, открива мощите на Св. Йоан Предтеча край Созопол.
Както БТА писа, нов зид, водопровод и пещ бяха открити при археологически проучвания в района на владетелската резиденция във Велики Преслав.
 
 
 

Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа в населените места са причините за режима на водата в Ловешко. Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването. Това съобщи в интервю за БТА изпълнителният директор на „ВиК“ АД-Ловеч инж. Данаил Събевски.
Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит. Част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват  вода от водоноски, каза Събевски. 
Ловеч, 12 села и част от Плевен се снабдяват с питейна вода от водоснабдителната група „Черни Осъм“, чийто дебит поради трайното засушаване е значително намален  – 330 литра в секунда. За да няма режим, трябва да е над 400 литра в секунда, обясни Данаил Събевски.
В момента Ловеч е на режим от 23:00 часа до 6:00 часа. „До средата на месеца ще падне още дебитът и може да се наложи да се удължи с час  – от 22:00 часа до 6:00 часа. Ако засушаването продължи и няма дъждове до края на месеца, най-вероятно ще се наложи да се въведе и обеден режим – за три или четири часа, както е в Плевен“, добави директорът на ВиК – Ловеч.
Заради пресъхване на местните водоизточници много населени места са без водоподаване с дни. В община Ловеч на воден режим са Брестово, Горно Павликене, Дренов, Дъбрава, Къкрина, Прелом, Пресяка и Радювене. 
„Например в Дъбрава, където последните три-четири месеца е много тежък режимът, влизат 0,015 литра в секунда в събирателната шахта, което е 1,3 кубика в денонощие. При тeзи количества водата изобщо не достига до високите части и до резервоара. Част от селото изобщо няма вода от няколко месеца. Закарали сме водоноски, които се пълнят два пъти в седмицата“, обясни Събевски. 
Тежко е и положението в село Прелом, където веднъж на четири дни се пуска вода за по три часа, както и в село Брестово, където режимът е още по-строг – по три часа на пет дни. 
На воден режим са и жителите на град Тетевен, като водоподаването се спира от 22:30 до 6:00 часа и от 12:30 до 16:30 часа. Другите засегнати от сушата населени места са Глогово, община Тетевен, Горско Сливово, община Летница, Каленик, община Угърчин, както и Ябланица, където през ден има вода. 
„В Ловеч и в Плевен винаги е имало проблем с водата. Преди 30-40 години не е имало чак такива засушавания, но тогава консумацията беше по-голяма и на това се дължеше недостигът на вода. Към момента единственото трайно решение за двете области е изграждането на язовир „Черни Осъм“, посочи Събевски и добави, че е крайно време този язовир да бъде изграден, тъй като се касае за водоснабдяването на около 200 000 жители.
По думите му по самия водопровод „Черни Осъм“ загубите са 5 процента, което е около 15 литра в секунда, а те са достатъчни за три села. Необходима е подмяна изцяло на вътрешната водопроводна мрежа в населените места, където загубите са големи, каза още директорът на ВиК – Ловеч.
Областният управител на Ловеч Дора Стоянова каза за БТА, че за справяне с недостига на вода в Ловеч е необходимо да бъдат взети няколко мерки, които тя е посочила и в писмо, изпратено в края на август тази година до премиера на България Димитър Главчев и до министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите.
Според нея в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.
Стоянова посочи, че в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.
По думите ѝ в дългосрочен план най-ефективният начин за решаване на съществуващите проблеми би бил изграждането на язовир на река Черни Осъм и водоподаване посредстом главния гравитачен водопровод.
Тя каза още, че проблемите при експлоатацията на водоснабдителната система и магистралния водопровод „Черни Осъм“ са с години нерешени. Водени са множество административни преписки между инстанциите, отговаряно е на непрекъснати жалби от потърпевши лица от различни населени места, описвани са най-засегнати участъци с постоянни аварии.
Има индикативната стойност за изграждане и подмяна на водопровода, определена от експертите на ВиК-дружествата в Ловеч и в Плевен през 2020 година. Финансиране обаче досега няма, а обяснението е, че при наличието на втори общински ВиК-оператор в Троян липсва консолидация на територията на област Ловеч, поради което достъп до европейско финансиране е недопустим, а ползването на заемни средства би довело до драстично нарастване на цените на ВиК-услугите и надхвърляне на прага на социалната им поносимост.
БТА припомня, че в края на август служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова обяви, че се размразява проектът за изграждане на язовир „Черни Осъм“.