Общинският съвет в Каолиново ще обсъжда на днешното си заседание дали да даде съгласие за поемане на краткосрочен общински дълг под формата на безлихвен заем от централния бюджет за извършване на окончателно плащане на разходите по изпълнението на проект „Реконструкция на улици в населени места на територията на община Каолиново“, става известно от публикация на сайта на местната общинска администрация. 
Докладната записка е внесена за разглеждане от кмета на общината Нида Ахмедов. Това е първата от общо десет точки, включени за разглеждане от Общинския съвет в града днес. 
В дневния ред на заседанието е включена още една точка за разглеждане, съобщи за БТА председателят на Общинския съвет в Каолиново Зия Назиф. 
 

Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ ще бъде домакин днес, 7 ноември, на международна научна конференция на тема „Интердисциплинарният подход в приложното поле на икономическите и социалните науки“. Събитието е посветено на 30-годишнината на факултета и ще събере водещи учени, изследователи и практици от различни области, съобщиха от висшето училище.
Регистрирани са над 90 заявки за участие, а докладите са разпределени в 10 различни тематични направления. Конференцията цели да насърчи обмена на идеи и опит в областта на икономическите и социалните науки, акцентирайки върху важността на интердисциплинарния подход за решаване на съвременни предизвикателства. Сред тематичните направления във форума са приложна икономика – реалности и перспективи, глобализацията и/или протекционизъм – възможности и бариери в международните икономически отношения, зеленият преход и националният план за възстановяване и устойчивост, дигитализация на управлението, иновативни стратегии в туризма.
Друг значим научен форум в рамките на 30-годишнината на ФИСН събра наскоро 20 учени от девет университета и изследователски институти в България. Те участват в изследователски проекти, посветени на икономическите аспекти на зеления преход и устойчивото развитие.
Голяма част от събитията, които се проведоха в рамките на кръглата годишнина на факултета, бяха съсредоточени върху сътрудничеството между бизнеса, ФИСН и студентите. Компании и институции предложиха работа и стажове на десетки млади хора, срещайки се с тях очи в очи. По време на международно изложение на тренировъчни фирми от няколко държави студенти от факултета бяха ангажирани с отговорността да оценяват тренировъчните предприятия по зададени критерии в различни конкурси. ФИСН продължава и пълноценно сътрудничество с образователното министерство, както и с Министерството на труда и социалната политика, включително със студентски стажове. 
Факултетът по икономически и социални науки е създаден през 1994 година, като започва да работи едва с две специалности и около 200 студенти. Към момента там се обучават близо 3000 млади хора, което е 15 пъти повече, а специалностите са 25 бакалавърски и магистърски програми. По различни европейски програми през годините е осигурен обмен на студенти с университети от Австрия, Испания, Италия, Португалия, Франция, Румъния, Словакия, Чехия, Турция и Гърция.

Силно намален е дебитът на питейните водоизточници в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Обемите на язовирите за напояване са с нормални нива към момента. Това съобщиха за БТА от дружествата „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) – Ямбол и от „Напоителни системи“ – клон Средна Тунджа.
Както информира БТА, заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.
„Почти няма село без аварии. Има и села с по пет-шест аварии на ден, с които ВиК дружеството трудно съумява да се справи. Има села, които са без вода по 10- 12 дни, не знам как ще продължава това по този начин“, коментира заместник-кметът на общината Гроздан Иванов.
Според него е крайно време държавата да предприеме сериозни мерки за проблемите с водоподаването в цялата страна, а „да не са само едни предизборни обещания и говорене“. Иванов подчерта, че трябва да се ускорят тромавите бюрократични процедури за узаконяване на нови водоизточници.
Всички кметове на общини в областта са запознати с проблема с недостиг на питейна вода, те са тези, които издават заповедите за преминаване на воден режим. Към момента такъв е въведен само в село Камен връх, община Болярово, но там ситуацията с водоподаването се нормализира. В някои села са осигурени водоноски, посочиха от ВиК – Ямбол.
Напояването в област Ямбол се осъществява основно от язовир „Жребчево“, намиращ се в съседната област Сливен, както и от язовирите „Малко Шарково“ и „Двата чучура“ („Кринчовица“) в Ямболско, каза за БТА управителят на „Напоителни системи“ – клон Средна Тунджа инж. Пламен Иванов. По думите му нивата в язовирите са нормални към момента.
В язовир „Жребчево“ са налични 102 млн. куб. м вода, или 25% от общия му обем 400 млн. куб. метра. За информация, през 2020 г. приключихме напоителния сезон с обем 82 млн. куб. м и следващата година отново се напълни язовирът. В язовир „Малко Шарково“ има 20 млн. от общия му обем 45 млн. куб. метра, така че и там няма никакви основания за притеснение, посочи още Иванов. 
„Очакваме влажна година – декември, януари и февруари да се покачат нивата на язовирите. В момента не се изпускат количества, напояването е приключило. Нямаме притеснения за нивата на този етап, очакваме да имаме един нормален поливен сезон следващата година, както на територията на област Ямбол, така и на област Сливен“, отбеляза управителят на „Напоителни системи“ – клон Средна Тунджа.
 
 

Общинският съвет в Завет ще разгледа осем докладни на ноемврийското си заседание, съобщиха от общинската администрация. Съветниците ще обсъдят приемането на проектобюджета за 2025 г. и тригодишната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., конкретно етап втори на постъпленията от местни приходи и на разходите за местни дейности на Община Завет.
Предстои да се разгледа отчетът за направените разходи за командировки от кмета на община Завет и председателя на Общинския съвет.
В дневния ред е включена докладна записка относно отмяна на Наредба № 29 за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Завет. По време на сесията съветниците ще разгледат документ за определяне броя на таксиметровите автомобили на територията на община Завет, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите.
Сред докладните, които ще бъдат обсъдени на заседанието, е допълнение на Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост при Община Завет за 2024 г.
Две от докладните записки, които ще бъдат разгледани днес, са относно отдаване под наем на терен – публична общинска собственост. 
Последната точка от сесията е за предоставяне на еднократни парични помощи.
 
 
 

С военен ритуал днес ще бъде почетена паметта на княз Александър I Батенберг – главнокомандващ на Българската армия по време на Сръбско-българската война през 1885 г., защитила Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Това съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната.
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участват във военен ритуал по полагане на венци и цветя на мавзолея-гробница на княз Александър I Батенберг в София в 11:00 часа. 
Военната церемония се организира от Министерството на отбраната по повод 139-ата годишнина от сраженията на Сливница по време на Сръбско-българската война (5 – 7 ноември 1885 г.) и 131-ата годишнина от кончината на първия български княз (17 ноември 1893 г.). В ритуала ще участват почетен караул от Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. 
Битката продължава три дни и е определяна като бойно кръщение на младата българска армия, според информация на отдел „Справочна“ на БТА. Фронтовата линия при Сливница е разделена на три части, а съотношението на силите е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Към 9:00 часа сутринта на 5 ноември сърбите напредват, но батареята на кап. Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Съгласно нареждане на княз Александър I Батенберг българите започват контраатака при село Мало Малово. Сръбските части са принудени да отстъпят. Решителният ден на сражението е 7 ноември. Съотношението на силите вече е 32 000 българи срещу 40 000 сърби. 
 

Общинският съвет в Пловдив ще обсъжда проектобюджета на община Пловдив за 2025 година. Това е заложено в дневния ред на заседанието, съобщиха от институцията. 
В проектобюджета за 2025 година е записано, че се очакват местни приходи от близо 227.2 млн. лева, разходи от 208.2 млн. лева и трансфери от 8.6 млн. лева. Към 1 януари 2024 година общинският дълг на общината е бил 108 млн. лева. Очаква се към края на годината той да е в размер на 105.2 млн. лева. В бюджетната прогнозата за 2026-2028 година е записано, че дългът ще спадне до 69 млн. лева. 
Предложение за прекратяване на договора на Мария Горева, управител на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Св. Мина-Пловдив“ ЕООД и определяне на нов, временно изпълняващ длъжността управител на лечебното заведение е входирано от зам.-кмета Иван Стоянов. Горева заема длъжността от януари миналата година. В предложението е записано, че през април тази година по време на балансова комисия за финансовите отчети на всички общински дружества е констатирано, че за 2023 година най-голяма е загубата при МБАЛ „Св. Мина“ – 66 хил. лева. Отделно от администрацията са установили, че има погрешно изчисляване на месечното възнаграждение на управителя на болницата. Така дружеството е с печалба от 3000 лв. към 30 юни миналата година, а към 30 юни тази година е на загуба от 52 хил. лева. 
Разполагане на нов учебен корпус с 12 класни стаи на мястото на съществуващия физкултурен салон на Основно училище „Яне Сандански“ в Пловдив и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на спортна зала „Кичево“ е сред другите предложения, входирани от зам.-кмета Владимир Темелков. Обектът се реализира в рамките на финансиране по програма на Министерството на образованието и науката. 
Други точки от дневния ред на днешното заседание касаят продажба и отдаване под наем на общински имоти. 
 

Служебният министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова и председателят на борда на директорите и главен оперативен директор на „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“ Петър Новотни ще подпишат днес споразумение за доставка на пет електрически мотрисни влака, съобщиха от пресцентъра на министерството. 
Допълнителното споразумение е част от сключения в началото на септември договор за доставка на 20 електрически мотрисни влака, в който е предвидена възможност за поръчка на допълнителни пет влака. На събитието ще присъства и посланикът на Чешката република в София Мирослав Томан.
Подписването ще се състои от 9:30 ч. в сградата на Министерството на транспорта и съобщенията. 
„За първи път по Програма „Транспортна свързаност“ ще финансираме закупуването на нов железопътен подвижен състав. Предстои в четвъртък да подпишем допълнително споразумение със „Шкода“ за още пет електрически мотрисни влака, към вече сключения договор за 20 влака“, съобщи служебният министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова по време на Комитет за наблюдение на Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., който се проведе на 4 ноември в София. 
 

С думите „Внимание, излъчваме в ефир” се поставя началото на професионалната телевизия в България. На 7 ноември 1959 г. по случай годишнина от Великата октомврийска революция е осъществено първото телевизионно предаване на Българската телевизия. Неин първи ръководител е Борислав Петров. Тогава е и дебютът на информационната рубрика „Новини“, която от 20 юли 1960 г. прераства в централната информационна емисия „По света и у нас“.
Още 1954 г. е осъществено първото телевизионно предаване на Балканския полуостров от екип на Държавната политехника с ръководители проф. Кирил Кирков и проф. Саздо Иванов. Емисиите са два пъти седмично, като предавателят работи на втори канал. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за построяване и експлоатация на телевизионни съоръжения в България.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за първото професионално излъчване:
Софийската телевизионна станция започна свои културни предавания
София, 7 ноември 1959 г. /БТА/ Днес започнаха първите предавания на Софийската телевизионна станция. През деня много столичани гледаха на екраните на телевизионните си приемници манифестацията на софийските трудещи се по случай 42-рата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция, а вечерта – първата пробна студийна телевизионна програма. Вълните с образите и звука идват откъм Парка на свободата, където високо в синевата извисява снага една от най-внушителните постройки в столицата – радиорелейната и телевизионна кула. Разположена на естествена височина, тринадесететажната сграда и антенната мачта над нея с обща височина повече от 100 метра е нов успех на българските проектанти и строители. Посредством сложните апаратури и съоръжения, монтирани тук, ежедневно ще се водят и стотици безжични разговори между София и другите административни и промишлени центрове на страната. Телевизионната станция е разположена на четири етажа, снабдена е с предаватели за образ и звук, телекиноапаратура, апаратура за извънстудийни предавания с помощта на репортажна телевизионна кола, телевизионни камери в студиото и редица други съоръжения. (…)
Тържественото откриване е на 26 декември 1959 г., в архива на БТА откриваме информация за събитието:
Тържествено откриване на Софийската радиорелейна и телевизионна станция
София, 26 декември 1959 г. /БТА/ Днес бе разтворен един нов светъл прозорец към света, към културата и знанията – открита бе тържествено първата у нас телевизионна станция. Започнала пробните си предавания в деня на Великата октомврийска социалистическа революция, тя ще излъчва първоначално своите програми за ограничен район – София и околностите, но след построяването на телевизионните предаватели на Ботев връх, край Варна и на много други места и създаването на радиорелейни линии хиляди трудещи се от цялата страна ще могат да гледат от домовете си оперни представления и футболни мачове в София, величествени манифестации и премиери на нови пиеси в Москва, Варшава и Букурещ, да се учат нагледно от опита на най-добрите… Тържеството по случай откриването на Софийската телевизионна станция стана сред боровата гора в Парка на свободата, където се издига 105-метровата радиорелейна и телевизионна кула, построена само за една година по проекти на наши специалисти от строителния колектив на Христо Златков. Тук бяха дошли много от строителите, които при трудни зимни условия изграждаха на всеки 14 дни по един етаж от кулата, монтажници, проектанти и конструктори, представители на културните институти в столицата, работници от транспорта и съобщенията, служители от столичните предприятия и учреждения, младежи.
В бюлетин „Вътрешна информация„ на БТА от 12 май 1979 г. четем още:
25 години Българска телевизия
София, 12 май 1979 г. /БТА/ Навършиха се двадесет и пет години от излъчването на първо телевизионно предаване у нас, осъществено от експериментален център при МЕИ „В. И. Ленин“. През 1954 година специалистите от центъра завършват напълно всички блокове на студийната апаратура и предавателите за звук и образ. На 1 май 19 54 г. започват редовни предавания, предимно филми. Така се създава първият телевизионен предавател на Балканите, а България е една от малко страни по това, които имат телевизия.
През последните години Българската телевизия се превърна в мощен фактор за идеологическото, културното и естетическото възпитание на нашия народ.
Днес тя .излъчва две програми с около 5 000 часа годишно. Едната от тях е адресирана към широк кръг зрители, а другата има подчертано културно-образователен характер. По данни на социолозите предаванията на телевизията се гледат от повече от 5 000 000 души. Непрестанно нараства и броят на телевизионните приемници у нас.
Към Българската телевизия са изградени четири телевизионни центъра в Пловдив, Русе, Варна и Благоевград със самостоятелна творческа и производствена база.
Кореспонденското бюро на телевизията в Москва подготвя и представя на българския екран най-добрите програми на Централната съветска телевизия. Активни са нейните контакти и с всички европейски телевизии, както и с много телевизии на развиващите се страни от Африка, Азия и Латинска Америка. Като член на интервизията, Българската телевизия приема и предава интервизионни програми, организира вечери на чужди телевизии у нас.
През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. В периода 1972 – 1982 г. в Българската телевизия се въвеждат ритмично нови мощности – апаратни, видеомагнетофони, телекино-апаратни. Извършва се преход към цялостно излъчване на цветна ТВ-програма. На 1 май 1973 г. е излъчена първата програма от първото цветно телевизионно студио – Студио 6 в телевизионния център на улица „Антон Страшимиров“. Пуснати са в експлоатация районните телевизионни центрове в Русе, Пловдив, Варна, Благоевград. През 1983 – 1985 г. са въведени нови съвременни форми на телевизионното производство, което включва техника на субтитиране с микропроцесорно управление, буквено-знакови генератори с разширени възможности. Въведени са в експлоатация нови системи за програмно управление за озвучаване на видеофилмови програми.
На 6 март1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно който двете обществени медии се обособяват като самостоятелни институции. Преди тази дата Българското национално радио и Българската национална телевизия претърпяват различни реорганизации, като няколко пъти са обединявани в Комитет за телевизия и радио.
В архива на БТА откриваме и любопитна информация,че българин разработва технология за телевизионни предавания и магнитофонен запис още през 1902 г.:
Българин е разработвал телевизия през 1902 година
Русе, 14 октомври 1998 г./БТА/ Учителят по аритметика в русенската мъжка гимназия Атанас Тодоранов през 1902 година е разработил технология за телевизионни предавания и магнитофонен запис. Това предшества с 5 години регистрацията във Великобритания на апарата за далечно предаване на образи. Съобщението оповести днес директорът на училището Минко Цочев след пълно историческо проучване.
Реферати за два апарата за „Предаване на светлив образ в естествени цветове на голямо разстояние чрез електрически ток“ и за „Фотографско записване на телефонни разговори и възпроизвеждането им“ Атанас Тодоранов представил през 1902 година пред комисия на тогавашния главен директор на българските „Пощи и телеграфи“ в София. В края на намерения протокол от комисията е записана препоръка към Министерския съвет да окаже парична помощ за продължаване на изследванията и при успех да възложи изработването на апаратите, каза Минко Цочев.
Нищо друго не е открито за съдбата на учителя Атанас Тодоранов и за неговите разработки.  Проучването за него е свързано с честванията през ноември на 160-годишнината от създаването в Русе на първото градско светско училище – Мъжката гимназия „Княз Борис Първи“.

Служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов ще участва в церемонията по първа копка на Дунавския индустриален технологичен парк в Свищови днес от 10:00 часа, съобщиха от Министерството на иновациите и растежа (МИР). 
Изграждането на парка се финансира от МИР с близо 27 млн. лв. по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По нея от министерството подкрепи с 206 млн. лева 11 индустриални зони в 10 града. 
След церемонията служебният министър Карадимов ще проведе работна среща с представители на местната власт и на Дунавския индустриален технологичен парк Свищов. 
БТА припомня, че развитието на мрежата от индустриални паркове и зони на територията на страната е важен елемент от усилията за реиндустриализация на българската икономика. Според разчетите на МИР това може да се постигне чрез поне 35 индустриални парка. На индустриалните паркове се гледа и като на инструмент за преодоляване на регионалните различия в България. 
 

НАСА изстрелва към Марс космическата сонда „Марс Глобъл Сървейър“ (Mars Global Surveyor) на 7 ноември 1996 г. Това е първата успешна мисия до Червената планета от две десетилетия. След година и половина, прекарани в коригиране на орбитата на апарата около Марс, космическият кораб започва основната си мисия за картографиране през март 1999 г. „Марс Глобъл Сървейър“ наблюдава Марс от ниска височина, почти полярна орбита.
„Марс Глобъл Сървейър“ е орбитален космически кораб, който обикаля Червената планета в продължение на десетилетие. Мисията преразглежда разбирането на учените за Марс чрез изучаване на цялата марсианска повърхност, атмосфера и вътрешност. Основните констатации включват доказателство, че водата все още тече на Марс на кратки изблици по склоновете на хълмовете, и идентифицирането на свързани с водата минерални находища, което води до избор на място за кацане на марсоход за последваща мисия. Мисията продължава да изпраща изображения и други данни до ноември 2006 г., когато замлъква поради поредица от събития, свързани с компютърна грешка, вероятно причинена от повреда на батерията.
За изстрелването на „Марс Глобъл Сървейър“ и последващото развитие на мисията четем в бюлетин „Международна информация“ на БТА:
Кейп Канаверал, 7 ноември 1996 г. /БТА/ Американската агенция за космически изследвания НАСА отложи лансирането на сондата „Марс Глобъл Сървайър“ заради лошото време, съобщи говорител на НАСА. Лансирането на сондата бе отложено с около денонощие поради плътните дъждоносни облаци над Кейп Канаверал и силния вятър на големи височини над космическия център. Изстрелването бе отложено минута и шест секунди преди насроченото време и нов опит е предвиден за днес в 17:00 часа по Гринуич.
Сондата трябва да картографира Червената планета, да изследва магнитното й поле, да анализира атмосферата и повърхността й. „Марс Глобъл Сървайър“ е първата от трите сонди, които ще бъдат изпратени към Марс в продължение на един месец. Втората, Марс-96, е руска и ще бъде изстреляна на 16 ноември, а третата, отново американска – на 2 декември.
***
Кейп Канаверал, 7 ноември 1996 г. /БТА/ Днес от космическия център в Кейп Канаверал, щата Флорида, бе изстреляна сондата „Марс Глобъл Сървейър“ с помощта на ракетата „Делта II“, съобщи Американската агенция за космически изследвания НАСА.
Сондата ще пътува повече от 300 дни и на 11 септември 1997 г. ще стигне близо до Марс. Мисията й на наблюдател на Червената планета ще започне през март 1998 г. В продължение на две години сондата ще остане в орбита на 378 км от Марс и ще картографира планетата, ще изследва атмосферата й, състава и разпределението на минералите, скалите и леда по повърхността й. Сондата е снабдена с четири малки ракети, с които ще се осъществят корекции в траекторията й.
За да картографира Марс, сондата ще прави една обиколка на два часа, като постепенно се премества, така че до 31 януари през 2000 година да е покрита цялата й повърхност, т. е. за една марсова година /687 земни дни/.
***
Ню Йорк, 12 септември 1997 г. /БТА/ Американската междупланетна автоматична станция „Марс глоубъл сървейър“ успешно бе изведена в орбита около Марс, предадоха осведомителните агенции. Полетът на сондата се ръководи от лабораторията по реактивно движение в Пасадена, щат Калифорния. Извеждането на „Марс глоубъл сървейър“ бе осъществено чрез включване на главния двигател в продължение на 22 минути, за да бъде намалена скоростта от 5,09 на 4,4 км/сек.
Сондата прави една обиколка около Марс за 45 часа с перигей 250 км и апогей 54 000 км. През следващите четири месеца автоматичната станция постепенно ще се доближи до атмосферата на планетата и плавно ще премине към необходимата за изпълнение на набелязаната програма кръгова орбита. Сондата трябва да картографира Червената планета, да изследва нейното магнитно поле, да направи анализ на атмосферата и да определи състава и разпределението на минералите, скалните образувания и ледниците по повърхността й.
„Марс Глоубъл Сървейър“ пътува до Марс 10 месеца и прелетя 700 милиона км.  Станцията вече излъчи осем снимки на планетата, направени от милиони километри разстояние.
***
НАСА прави всевъзможни опити да възстанови изгубения контакт със сондата „Марс глоубъл сървейър“Кейп Канаверал, 14 ноември 2006 г. /БТА/ НАСА прави опити да възстанови прекъснатия контакт със сондата „Марс глоубъл сървейър“, която от 10 години изпраща детайлни снимки на Червената планета, съобщават Ройтерс и Би Би Си.
Апаратът е най-старият от роботизираните сонди на НАСА, изследващи Марс за наличието на вода, която според учените е ключът към подходящи условия за съществуването на живот но планетата.Връзката на НАСА с „Марс глоубъл сървейър“ – сондата, открила доказателства за древни речни корита и дерета на Червената планета, прекъсна на 2 ноември. След двудневно мълчание апаратът изпрати сигнал, че е преминал в режим на аварийна готовност. Оттогава екипът от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, отговарящ за мисията, е изпробвал почти всички резервни планове за възстановяването на комуникацията с „Марс глоубъл сървейър“.Тази седмица инженерите се подготвят за нов опит за спасяването на апарата, който може и да се окаже последният. НАСА планира да използва наскоро пристигналия „Марс рикънисънс орбитър“. Направените от него снимки на „Марс глоубъл сървейър“ ще покажат дали повредената сонда е обърната към Слънцето за захранване и към Земята за осъществяване на връзка. Снимките ще бъдат направени в петък. Тогава двата апарата ще бъдат на разстояние 93 мили един от друг.Специалистите освен това ще се опитат да установят връзка с „Марс глоубъл сървейър“ чрез марсоходите „Спирит“ и „Опортюнити“, разположени от двете страни на марсианския екватор. Роувърите няма да могат да предадат към Земята научните данни, събрани от сондата, но чрез тях инженерите ще могат поне да се ориентират как е разположена тя. Ако „Марс глоубъл сървейър“ не е в състояние да захранва батериите си заради проблем с позиционирането си или заради повреда в някой от компонентите, едва ли има някаква надежда за спасението му. Ако сондата обаче все още разполага с енергия, тя може се управлява и самостоятелно, без връзка със Земята.„Марс глоубъл сървейър“ бе изпратен в орбита около Червената планета през ноември 1996 г. Първоначалната цел на НАСА бе мисията да продължи една марсианска година (или две земни години), припомня Би Би Си. Макар сондата многократно да е надвишила програмирания си живот, учените все още могат да разчитат на камерата и на изследователските й инструменти.
*** 
Сондата „Марс глоубъл сървейър“ на НАСА вероятно се е изгубила в Космоса
Лос Анджелис, 22 ноември 2006 г. /БТА/ След двуседмични безуспешни опити да се свържат с „Марс глоубъл сървейър“, учени от НАСА признаха, че сондата, която от 10 години изпраща детайлни снимки на Червената планета, най-вероятно се е изгубила в Космоса, предаде Ройтерс.
Космическият апарат „Марс глоубъл сървейър“ е най-старият от роботизираните сонди на НАСА, изследващи Марс за наличието на вода, която според учените е ключът към подходящи условия за съществуването на живот но планетата.
Връзката на НАСА с „Марс глоубъл сървейър“ – сондата, открила доказателства за древни речни корита и дерета на Червената планета, прекъсна на 2 ноември. След двудневно мълчание апаратът изпрати сигнал, че е преминал в режим на аварийна готовност. Оттогава екипът от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, отговарящ за мисията, изпробва почти всички резервни планове за възстановяването на комуникацията с „Марс глоубъл сървейър“, припомня агенцията.
„Това бе една фантастична мисия, революционизирала начина, по който изучаваме Марс. Все още таим някаква надежда да установим контакт със сондата чрез марсохода „Опортюнити“, но освен това сме подготвени да отбележим края на един дълъг живот и да отпразнуваме една добре свършена работа“, заяви Фук Ли, мениджър на програмата за изследване на Червената планета. Ако „Опортюнити“ не регистрира никакъв сигнал от „Марс глоубъл сървейър“, учените ще са изчерпали най-обещаващата възможност да възстановят контакта със сондата.
Космическият апарат „Марс глоубъл сървейър“ бе изпратен в орбита около Червената планета през ноември 1996 г. Първоначалната цел на НАСА бе мисията да продължи една марсианска година (или две земни години), но след четирикратното й удължаване сондата предаваше данни от Марс цели 10 години.
***
НАСА не може да възстанови връзката със своята сонда на Марс
Пасадена, САЩ, 25 ноември 2006 г. /БТА/ НАСА направи тази седмица още два неуспешни опита да възстанови контакта със сондата „Марс глоубъл сървейър“, която от 10 години изпращаше детайлни снимки от Червената планета, предаде Асошиейтед прес и ИТАР-ТАСС.
Радиовръзката със сондата бе загубена на 2 ноември. Американската космическа агенция заяви по-рано тази седмица, че мисията на апарата за картографиране на повърхността на Марс вероятно е приключила.
Опитите за установяване на връзка с „Марс глоубъл сървейър“ обаче продължават. В тях е бил включен и марсоходът „Опортюнити“, който обаче не е успял да засече сигнали от сондата при два опита във вторник и сряда, съобщи НАСА.
Първоначално планирана за две години, „Марс глоубъл сървейър“ e най-продължителната и продуктивна мисия на Марс до момента, отбелязва Асошиейтед прес. Изстреляна на 7 ноември 1996 г., сондата изпрати на Земята над 240 хиляди снимки от Червената планета.
ИТАР-ТАСС посочва, че „Марс глоубъл сървейър“ е един от четирите изкуствени спътника в орбитата на Марс, три от които американски и един европейски. Отделно на повърхността на Червената планета работят два американски марсохода.