Интензивен е трафикът на някои от граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) по границите с Румъния и Турция. Това съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на своя уебсайт.
На ГКПП „Кардам“ на българо-румънската граница движението е интензивно за товарни автомобили на изход от България. От „Гранична полиция“ припомниха, че до 15 ноември на ГКПП „Дунав мост Русе“ е въведена временна организация на движението на трасето за тежкотоварни автомобили заради ремонт на дезинфекционно съоръжение „Мобилна система, тръбен тип за външна дезинфекция на преминаващи МПС“.
Поради извършване на основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение, като трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба, посочиха още от дирекцията. Освен ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към ГКПП „Силистра“, ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“, ГКПП „Кайнарджа“ и ГКПП „Крушари“. Последните два са с работно време от 8:00 до 20:00 часа всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили, информираха още от „Гранична полиция“.
На българо-турската граница трафикът е интензивен за товарни автомобили на ГКПП „Капитан Андреево“.
Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове на българо-гръцката граница. През  пунктовете „Маказа“, „Златоград“ и „Ивайловград“ е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси.
На границата със Сърбия трафикът е нормален на всички пунктове. Поради технически проблем има забавяне в обработването на товарни автомобили, информираха от „Гранична полиция“.
Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове на границата с Република Северна Македония.

Одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за компенсиране на извършените от родителите разходи от 1 юли до 14 септември за децата, неприети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, предстои да разгледа служебният кабинет на заседание днес от 11:00 часа. Това съобщиха от правителствената пресслужба.
Служебният кабинет ще обсъди одобряването на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г. за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната 2023 – 2024 г. на директорите на общинските детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и центрове за специална образователна подкрепа.
В дневния ред на заседанието е още проект на решение за одобряване на предоставянето на хуманитарна помощ под формата на доброволни вноски към международни организации на обща стойност 475 000 евро.
Министрите ще обсъдят предложение за освобождаването на Джеймс Ригсби от функциите му на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на България в САЩ със седалище в гр. Огъста и с консулски окръг, обхващащ територията на щата Джорджия, по негова молба, и за закриване на консулството на България в САЩ, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в Огъста и с консулски окръг, обхващащ територията на Джорджия.
Служебният кабинет предстои да разгледа увеличаването на акционерното участие на държавата в капитала на „София тех парк“ АД за покриване на оперативните разходи на „Суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс“ и за разходи по дейностите за надграждането му.

След края на Първата световна война (1914-1918) страните-победителки от Антантата налагат на Централните сили система от договори известна като „Версайска система от договори“. Изработени и сключени са 5 мирни договора. Този, който се отнася до България, е сключен в Ньой на 27 ноември 1919 г. Според Ньойският мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с площ 1 555 кв. км. и население от 64 509 души, от които 54 750 са българи, 8 637 – власи, 549 – други и едва 127 – сърби. Претенциите на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия) са за градовете Видин, Кула, Белоградчик, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил, Петрич, Цариброд (дн. Димитровград) и Босилеград с прилежащите им землища. Сръбската държава претендира и за територията около град Струмица. Създадена е Междусъюзническа комисия, която точно да определи следвоенната граница. Недочаквайки края на заседанията на комисията, на 6 ноември 1920 г. сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград. Закрити са една българска гимназия, шест прогимназии и 45 църкви. Една трета българско население в окупираните териториии се принуждава да намери убежище в свободните предели на България. Същият ден Народното събрание на България прекратява заседанията си в знак на протест и обявява тридневен национален траур. Символ на тази окупация става черната забрадка. Българките в окупираните земи слагат черни забрадки в знак на национален траур, а прокараната по този начин граница е наречена от местните българи „Черната граница“.
В бюлетин „Преглед на чуждия печат“ на БТА четем за окупирането на Западните покрайнини:
Белград, 31 октомври 1920 г. /„Епоха“/ Междусъюзническата комисия под контрола, на която се извършва окупирането на областите, които ни се падат по договора за мир, се събра вчера. Комисията реши, че окупирането на тия области трябва да почне от 1 ноември. Българите се мъчат много да попречат на изпълнението на взетите решения. Въпреки това, обаче, смята се, че окупацията ще бъде извършена през ноември.
***
Белград, 6 ноември 1920 г. /Сръбско съобщение/ Решението на сърбо-хървато-словенското правителство да пристъпи на 6 ноември към окупацията на областите, които се предават на нашето кралство от договора за мир в Ньой, е дало повод на официалният печат в София да изтълкува неточно това действие. Ние сме упълномощени да заявим, че решението на кралското правителство да завземе тия области е било изцяло в съгласие с договора в Ньой. За тази окупация няма никакво решение нито от Международната комисия, нито пък от Конференцията на посланиците, тъй като такова решение не е било необходимо. Кралското правителство имаше намерение да предприеме окупацията едновременно с определянето на границата от Международната комисия и това намерение то е съобщило на българското правителство. Имайки предвид, че българското правителство се опитвало да измени решението на нашето правителство и да оспори пред Международната комисия всяка точка от границата, която се определя от договора, очевидно е, че мъчнотиите преднамерено се създават от самата България. Нашето решение е, следователно, да се приложи договорът и е била дадена заповед да се предприеме на 6 ноември окупацията, като е съобщено своевременно това решение на заинтересованите.
*** 
Сръбските войски навлезли в български земи 
Париж, 9 ноември 1920 г. /„Le Rappel“/ Не е ли това едно знамение? В минутата, когато се започнаха преговорите в Санта Маргарита (преговори между Югославия и Италия по Адриатическия въпрос – бел. ред), сръбските войски пристъпиха към завземане на Цариброд. Когато се водиха преговорите за мир, в Париж не разбраха защо сърбите настояваха да им се отстъпи напълно българска област. Намериха се още тогава някои, които смятаха това отстъпване за грешка, но се застъпиха за Сърбия поради военни съображения и от друга страна – поради това, че тя понесе твърде тежки загуби и вреди. За вярване е, че ако бяха запитали сръбския народ, той би се противопоставил на едно подобно изпълнение на тази точка от Ньойския договор. Това решение на белградското правителство показва, че сръбската политика, която напоследък сочеше повече към Адриатика и западна Европа изобщо, днес се обръща пак на изток, към Балкана.
*** 
Подхлъзването на България
Рим, 11 ноември 1920 г. /„Idea Nazionale“/ Българското правителство е протестирало пред Съглашението против окупацията на Цариброд и долината на Тимок, където са влезнали сърбите, изпълнявайки по свое разбиране Ньойския договор. Дълг бе на сърбите да дочакат решението на Международната комисия, която заседава в София за определяне на границата. Но подтикнати от печалните политически последствия и неуспеха им по Адриатическия въпрос, искайки, от друга страна, да поддържат духа на общественото мнение в момента на преговорите с Италия, югославяните, или по-добре сърбите, са настъпили напред и българите са се оттеглили. Влезнали в Цариброд, сърбите са намерили българския град цял в траур.
Национален траур от три дни е обявен в цяла България. Това е за българите една заслужена криза, защото занемарявайки съветите, които идваха от Италия, където не беше изгубена ясната представа за действителността, софийското правителство правеше опит за съюз с Италия и същевременно една политика на интимно съгласие със Сърбия, политика, която българският пратеник в Рим трябваше да крие, а оня в Прага да изповяда. Подчертахме тогава абсурдността на една такава политика и поканихме правителството на Стамболийски да си даде сметка за нея. Обаче в София следваха френските съвети, насъскванията на Таке Йонеску и в Белград се изпрати Коста Тодоров, един бивш предател на своето отечество, през време на войната офицер в чуждестранния легион, човек продаден на Франция. Неговата цел беше да способства да влезе България в орбитата на френско-сръбската политика на Балканите, като купи на каквато и да било цена приятелството на Сърбия.
Днес България жъне плодовете на своята политика, направлявана мимо италианските съвети. Първо дойде Малкото съглашение, с явна цел да се осигури на Сърбия изпълнението на Ньойския договор. След това се почувства разрушителността на френско-сръбската политика на Балканите за съседите. И най-после дойде насилието на Сърбия срещу България.
В действителност старите опити не са научили много България. След авантюрите през 1913-1915 г., нейните чести траури трябваше да я научат не на двуличие, но на една акция права, ясна, проста, съгласувана с политиката на една само велика сила, която има постоянен интерес да я поддържа и която сила е Италия. Ние не си правим илюзия, че България ще извлече поука от новата горчива измама. Познавайки по-добре от нас сърбите, тя можеше лесно да я предотврати. Искаме да се надяваме, че българите ще успеят да разберат, че без преценката, съдействието и помощта на Италия, те не ще могат никога да разрешат въпроса за Цариброд, Струмица, нито големия и жизнен въпрос – Македонския.
*** 
Нашият Цариброд 
Белград, 11 ноември 1920 г. /в. „Балкан“/ Заемането на Цариброд се извърши на 6 т. м. по най-тържествен начин. Отряд войници, начело с музика и окичен с нашите трицветни знамена и цветя, влезе, марширувайки в града. Народът най-добре го приветства, а специална комисия от граждани поднесе уверения, че ще останат добри сърби и верни поданици на крал Петър. Народът поздрави краля, престонаследника, дома на Караджорджевичите и сръбската войска. Властите заеха учрежденията и през целия ден имаше народна веселба.
***
Окупацията на Цариброд 
Цариград, 15 ноември 1920 г. /в. „Икдам“/ Отбелязват се обстоятелствата, при които сърбите са пристъпили към окупацията на Царибродско, без да чакат решенията на Международната комисия. Вестникът изтъква, че това посегателство върху чисто български земи ще забави сръбско-българското сближаване. Но въпреки всичко „Икдам“ смята, че рано или късно България и Югославия ще се споразумеят. Възможно е – казва вестникът – Македония да послужи в случая като съединително звено. Югославия се задължи официално с договор да зачита правата и свободите на малцинствата. Ако тя изпълнява тези задължения и се отнася свободолюбиво, това ще съставлява добра почва за политиката на сближение между двете страни.
***
България и Югославия
Москва, 17 ноември 1920 г. /в. Воля Росии/ Сърбите завзеха тази област с чисто българско население, основавайки се на Ньойския договор на „стратегически“, а не на исторически и етнографски доводи. България, обезоръжена по силата на същия договор, е неспособна да застрашава превърналата се изведнъж почти във велика сила своя съседка и, при все това, Югославия има неблагоразумието, две години след прекратяването на войната, да завземе открай време български земи.
С тази лекомислена и непремислена сметка Югославия нанася тежък удар на самата себе си. Без съмнение, България, провинена през войната, днес върви по пътя на демократическо и мирно развитие и ръката, която тя протегна за споразумение, не трябваше да се отблъсне по такъв груб начин.
България се лиши от земята си в Македония и Тракия; сега тя трябва да понесе нови изпитания. Но трябва да се надяваме, че хладнокръвието и силата на волята на българите ще надвият и не ще попречат на ръководителите на България да продължат своята политика на помирение, а не на разединение. И ние вярваме, че в превземането на Цариброд се е проявила волята не на югославянския народ, а само на националистичното югославянско правителство и че Югославия скоро ще се откаже от създадената от нея българска Елзас-Лотарингия.
***
Окупацията на Цариброд
Лозана, 24 ноември 1920 г. /„La Tribune de Lauzanne“/ Сръбските войски влезли в Цариброд така, че би помислил човек, че влизат в гробища – улици пусти, врати затворени. „Никой от тоя „сръбски“ град не излезе да посрещне сърбите. Тази мълчалива манифестация на българското чувство от царибродското население е най-красноречив протест срещу Ньойския договор. Трагедията на царибродското и босилеградско население дълбоко развълнува столицата“.(…)
След 1920 г. повече от 30 000 българи от Западните покрайнини емигрират в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка. Между двете световни войни Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС) приема Закон за защита на държавата (1920 г.), който не признава националните малцинства в държавата и принуждава българите да приемат сръбски имена и презимена. Закриват се всички български училища и църкви. Отварят се сръбски основни училища, в които се преподава и учи на сръбски език, сръбска история и култура. Часовете по вероизповедание се провеждат на сръбски език. През 1923 г. се създава Вътрешната западнопокрайненска революционна организация „Въртоп“. Тя залага идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на Западните покрайнини към България.
През периода 1941-1944 г. Западните покрайнини са присъединени към България за административно управление до края на войната, съгласно договорките между България и Германия. По-голямата част от избягалите българи от окупираните територии се завръщат по родните места.
Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 г., който слага край на Втората световна война, Западните покрайнини остават отново в границите на Югославия и сръбската политика от междувоенния период се завръща.
След промените от 1989 г. правителствата на Филип Димитров и Любен Беров поставят въпроса за положението на българите в Западните покрайнини и нарушаването на техните граждански и човешки права пред ООН. През 1997 г. правителството на Иван Костов съдейства за откриване и оборудване на Културно-информационни центрове (КИЦ) в Цариброд и Босилеград. След 1998 г. благодарение на активната дейност на Министерството на образованието и науката, все повече младежи от Западните покрайнини се насочват към български университети за висшето си образование. 

Районната избирателна комисия (РИК) в Бургас е извършила проверка за липсата на видеонаблюдение при броенето на бюлетините в изборна секция в с. Проход, община Средец. Това съобщиха от РИК – Бургас на интернет страницата на комисията.
В РИК е постъпило писмо от Централната избирателна комисия, в което се информира, че от „Информационо обслужване“ е установено, че няма данни за видеоизлъчване в реално време на процеса по преброяване на гласовете и съставянето на протокола на Секционната избирателна комисия. За същата секция е установено, че от устройството за видеонаблюдение липсва и видеозапис, което представлява нарушение на правилата, определени за видеонаблюдението и видеозаснемането в изборния процес.
РИК-Бургас извърши проверка относно причините, поради които не е налице видеозаснемане и видеозапис в тази секция. По данни на председателя и членовете на комисията, в селото няма обхват на мобилните телефони, няма и интернет. Имало е технически проблем с устройството, за който в детайли членовете не могат да обяснят. Те са правили опит да се свържат с колцентъра, но поради липса на обхват не са успели, съобщават още от РИК-Бургас. Оттам информират, че е изготвен проект на решение да бъде съставен акт за нарушение на председателя на секционната избирателна комисия за неизпълнение на задължението му за включване на устройството за видеонаблюдение, след обявяване на изборния ден за приключил. 
При гласуване на предложението за решение РИК не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове. От присъстващите в залата 13 членове на комисията, „за“ това предложение гласуваха 0 членове, „против“ – 13 членове. Предвид това РИК отхвърли решението, което може да се оспорва в тридневен срок от обявяването му пред Централната избирателна комисия, информират от комисията.

На утрешното редовно заседание на правителството предстои да бъде разгледан проект на Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи от 1 юли до 14 септември за децата, неприети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места. Това съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Заседанието започва в 11:00 часа.
Служебният кабинет ще обсъди одобряването на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2024 г. за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната 2023 – 2024 г. на директорите на общинските детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и центрове за специална образователна подкрепа.
В дневния ред на утрешното заседание е още Проект на Решение за одобряване на предоставянето на хуманитарна помощ под формата на доброволни вноски към международни организации на обща стойност 475 000 евро.
Министрите ще обсъдят предложение за освобождаването на Джеймс Ригсби от функциите му на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на България в САЩ със седалище в гр. Огъста и с консулски окръг, обхващащ територията на щата Джорджия, по негова молба, и за закриване на консулството на България в САЩ, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в Огъста и с консулски окръг, обхващащ територията на Джорджия.
Служебният кабинет предстои да разгледа увеличаването акционерното участие на държавата в капитала на „София тех парк“ АД за покриване на оперативните разходи на „Суперкомпютър с производителност от порядъка на петафлопс“ и за разходи по дейностите за надграждането му.

Фотоизложба „Спомен за Кирил Аспарухов“ се откри във фоайето на Фестивалния комплекс във Варна. Тя е организирана от семейството на журналиста, съпругата му Анета и дъщеря му Делена, със съдействието на Община Варна. Експонирани са фотоси от личния архив на Аспарухов, моменти от жизнения му и творчески път, както и снимки на неговите книги.
Той бе строителен инженер по професия, дори имаше стаж, но бе журналист по призвание, каза за БТА съпругата му Анета. Тя припомни, че Аспарухов започва като главен специалист по културата в Девня, след което работи във Варна, най-дълго във вестник „Черно море“ и телевизия „М Сат“. Има издадени 23 книги с поезия и интервюта със значими личности. Варненци го помнят с фестивалите „Любовта е лудост“ и „Листопад на спомените“, като състезател по спортни танци и коментатор на такива форуми, водещ на различни събития. 
Един слънчев, лъчезарен, неуморен, многопластов човек, личност, каквато е все по-голяма рядкост в днешно време, каза на откриването на изложбата дъщеря му Делена. Тя призова присъстващите да си го спомнят с усмивка, защото той сигурно помни на небето всеки от тях. 
Галеристката Ваня Маркова сподели, че на днешната дата, на своя рожден ден, Кирил Аспарухов е събирал приятели, за да ги запознае с поредните си щури идеи. Ще ни липсва неговият щедър оптимизъм. Той никога не се предаваше и винаги се бореше до край, добави тя. 
„Свързваха ни много неща. Бяхме единомишленици за развитието на процесите в културата на Варна. Градът осиротя без него. Няма такава ренесансова личност. Той се интересуваше от всичко и беше всеотдаен“, сподели приятелката му Пенка Живкова, с която са работили дълги години. Тя добави, че в изложбата се виждат много фотоси от срещите на журналиста с артисти и големи дейци на културата в България, каквито сега за съжаление няма. 
„Той беше явление, уважаваше много варненската културна интелигенция, следеше и анализираше всичко, което става. Мисля, че нашият град малко го пропусна като личност, а той се раздаваше щедро и алтруистично. Варненци приемаха много от него, радваха му се, но той заслужаваше повече внимание“, сподели театроведът и режисьор Сия Папазова.. 
В събитието се включи и Алекс Алексиев от Детско-юношески театър „Златното ключе“, който рецитира „Песен за човека“ на Вапцаров и прочете стихотворение на Аспарухов, посветено на жена му Анета.
Кирил Аспарухов е роден на 5 ноември 1948 г. в Петрич. Сред издадените от него книги са „Любовни следи“, „101 интервюта“, „Кладенецът на душата“, „Олтар за Невена“, „Скорпионски бяс“, „Живот на бис“. Носител е на почетния знак на Варна и множество национални награди.
 

Спортът има огромна роля за личностното развитие на всяко дете и ученик. Спортните дейности и инициативи следва да вървят ръка за ръка с образованието. Това каза заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева на благотворително събитие в Първа английска езикова гимназия, на което бяха предоставени 12 000 спорни топки. Новите придобивки – волейболни, баскетболни и футболни топки, ще бъдат изпратени в над 2000 училища в цялата страна, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
Инициативата е на търговската верига „Технополис“ и цели да насърчи активността и социализацията на учениците чрез повече спортни дейности. Това ще помогне за изграждането и затвърждаването на повече здравословни навици сред подрастващите, което ще подобри и тяхното емоционално и физическо развитие.
Заместник-министър Наталия Митева отбеляза, че МОН изпълнява редица програми, мерки и инициативи за развитието на спорта в българските образователни институции. „За създаването на по-благоприятна и здравословна среда в училищата министерството инициира тригодишна програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища“, каза тя. По програмата са предвидени общо 240 млн. лева, като близо 50 млн. лева от тях ще се инвестират в изграждане и ремонтиране на спортни пространства на открито.
Заместник-министър Митева отбеляза, че продължават дейностите и по Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“. Само през тази година чрез нея ще бъдат включени над 60 000 ученици в групи за занимания с различни изкуства и колективни спортове. Над 12 млн. лева от средствата ще бъдат разпределени за развитието на спортните навици на учениците.
Успоредно с това се работи и за подкрепа на различните интереси на учениците. „Институцията продължава да финансира занимания по интереси от различни направления, като „Математика“ и „Природни науки“, но подкрепя и реализацията на спортните инициативи“, каза заместник-министър Митева.
Официални гости на събитието бяха служебният министър на младежта и спорта Георги Глушков, председателят на Синдиката на българските учители д-р Янка Такева, председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова и президентът на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев.
На събитието присъстваха също директори, учители и ученици.

Качеството на питейната вода в Петрич ще се подобри значително, каза за БТА Ивайло Христов, управител на дружеството „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК).
В момента се извършва голям ремонт на водопроводната мрежа в града. „Нека да отбележим, че през последните 60 години не е правен такъв мащабен ремонт. За една година ще се сменят близо 20 километра водопровод. Такава подмяна на главни и второстепенни помпи не е правена“, каза управителят на дружеството. 
Той добави, че се поставят полиетилиенови тръби, чиято проводимост е по-голяма, като същевременно по тях не се натрупват шлаки. „Преди около 60 години всички хора са се включвали в направата на водопроводите и се е изисквала голяма човешка сила. В днешни времена се строи много по-бързо, но хората са все по-нетърпеливи. Те трябва да знаят, че всичко това се прави за едно много по-добро бъдеще както за нас, така и за децата ни“, коментира Ивайло Христов. 
Водопроводът, който се използва в момента, е с натрупани шлаки. При всяко спиране и пускане на водата, от чешмите потича черна вода. Това е честа причина за проблеми с редица домакински уреди, обясни той. Въпреки че в града няма пречиствателна станция, след подмяната на сегашните тръби с полиетиленови, водата ще бъде по-чиста. Водопроводът в квартал „Дълбошница“ е с дължина осем километра и вече е сменен. Предстои подмяната на още пет километра от водопроводната мрежа на 16 улици в града. 
„Нека обществото да има търпение да се завърши подмяната на водопровода и асфалтирането на улиците. За много улици има предвидено цялостно асфалтиране и подмяна на тротоари и бордюри“, съобщи още управителят на ВиК и добави, че дейностите се извършват в изпълнение на защитени от общината проекти.
Ивайло Христов каза още, че ако общинската фирма ВиК не извършва подмяна на водопроводи и не печели поръчки, ще изпадне в неплатежоспособност, тъй като цената на водата не отговаря на разходите, които дружеството има. „Без обществени поръчки и без направа на водопроводи няма да можем да си покриваме и заплатите. Тъжно ми е, че се превръщаме в строителна фирма, но за да може да задържим цената на водата такава, каквато е в момента, сме принудени да извършваме и тази дейност. Разбира се, всичко това рефлектира върху работници и служители, защото техните заплати не са кой знае какви“, каза Христов. Ремонтните дейности на улиците, по които ВиК е изпълнител, ще приключат в срок до 20 декември.

„Изиграй ми приказка“ ангажира с иновативен подход вниманието на глухите деца към художествената литература и изкуството, като разработва театрални версии на класически романи и приказки, и заснема готовите  продукции във видео формат, разказват от екипа на проекта. Видеоприказките са разработени в сътрудничество с режисьор и специалист по жестов език и могат да бъдат ползвани свободно в интернет.
На 15 ноември е премиерата на последните две видеа от проекта – „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери и „Млада Бога“. Събитието ще се проведе в пространството „Щрак” на ул. „Христо Белчев“ 3.
Ще бъдат представени резултатите от изследването на културолога Василка Шишкова – за ролята на жестовия език в театралните постановки за глухи деца. Изследването включва анализи, базирани на интервюта и наблюдения на творческия екип, преподавателите и учениците от СУУУС „Проф. Дечо Денев“. Шишкова e експерт по оценка на културни проекти. Tя ще постави акцент върху взаимодействието между текст и жест и неговото въздействие върху младата публика.
„Културният и образователен принос на проекта „Изиграй ми приказка“ е значителен, с това че дава глас и видимост на глухата общност в културното пространство и насърчава не само интеграцията им в културния живот, но и подхранва въображението и артистично изразяване на децата. Това е важна стъпка към изграждането на среда, в която глухите деца да се чувстват включени и вдъхновени да развиват любов към литературата и изкуството.”, казва  ръководителката на проекта Албена Тагарева от фондация „Арт бюро“.
В творческия екип са Анна Данкова – режисура и адаптация, Росица Караджова – глуха актриса и специалист по художествен жестов език,  Силвана Павлова – консултант по жестов език, Женя Ставрева – сценограф, и студентите от театралния департамент на НБУ – Вероника Тапарова, Вероника Шомаклийска, Тони Николов и Тома Иванов. 
/ДД