Интердисциплинарният спектакъл Sound Body (САЩ, България) ще има премиера в София на 23 ноември в „Червената къща“, съобщават от екипа.
Артистите Зорница Стоянова (България, САЩ) и Питър Шишоли (САЩ) търсят отговор на въпроса какво е демокрация и възможна ли е тя посредством артистичен пърформанс, който показва комбинация от танц и работа с глас. 
Sound Body следва методиките на така наречения възникващ театър и моментната гласова и танцова композиция, заимствана от пионерите в пърформанса и учители на Стоянова и Шишоли – Дебора Хей и Меридит Монк. Артистите работят като съавтори, повдигайки и изследвайки въпроси за сложните процеси на демокрацията.
Зорница Стоянова (САЩ/България) е хореограф/изпълнител, куратор, писател, видео и светлинен дизайнер. През 2006 г. завършва Bennington College със специалност хореография и звуков дизайн. След това се мести във Филаделфия, САЩ, където продуцира и представя спектакли, и видео, под името BodyMeld. От 2020 г. живее изцяло в София и продължава да ръководи проектите в САЩ, както и развива дейността на компанията на родна земя. Като танцьор е работила за Жана Пенчева, Вили Прагер и Ива Свещарова, Sasha Waltz & Guests, Eiko & Koma, Boris Charmatz, Cie. Willy Dorner.
Представлението й AndroMeda е поръчано и представено от Philadelphia Museum of Art (2020), а солоспектакълът Explicit Female е награден с Филаделфийската награда за съвременен танц Rocky. В България създава фестивала за съвременен танц и парформанс „Алтернативна сцена”, творческата академия BodyMeld Performance Research Academy и представя авторски представления като част от фестивали. 
Питър Шишоли (САЩ) е мултидисциплинарен изпълнител, творец, преподавател и продуцент базиран в Бруклин, Ню Йорк. Неговата работа обхваща танц, музика, театър и филм. От 1997 г. създава сценични произведения с хореографска перспектива, с широк спектър от сътрудници за концерти, нестандартни места и театрални сцени по целия свят. През 2008 г. създава Peter Sciscioli Performance Projects, а през 2012 г. основава International Interdisciplinary Artists
Работи интензивно с композиторката, певица и хореограф Мередит Монк от 2003 г. като изпълнител, асистент по репетиции, координатор на уъркшопи и продуцент. Съосновател е на The M6: Meredith Monk Music Third Generation, което помага за запазването на изключителното музикално наследство на Монк. Участва в работи на известни творци в САЩ и Европа.
/ДД

Искрено се надявам, че колекцията ми от открития в старите пощенски картички и снимки, поместена в тези три албума, ще зарадва ценителите. Ще ги накара да погледнат към себе си и ще се превърне в една своеобразна археология на София. Това каза художникът колекционер Христо Алексиев на представянето на тритомния си албум „Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки“ в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) тази вечер.
Сред присъстващите бяха Симеон Сакскобургготски и кметът на София Васил Терзиев.
През 2017 година представихме първия том в СГХГ. Днес представяме втория том, който е в две части, каза Аделина Филева, директор на галерията домакин.
Изданието бе представено от доц. д-р Тодор Чобанов. Иска ми се да мислим за това като за три книги, разделени в два тома. Това е и една история на България и личностите, които ги изграждат. На големите личности на една епоха, каза той.
Чобанов припомни, че първият том обхваща периода от Освобождението до 1920 година и е с обем около 600 стр. Вторият том е за периода 1920 – 1943 година. Той отбеляза, че във втория том прави впечатление присъствието на хора на изкуството като Александър Божинов, Владимир Димитров – Майстора, Райко Алексиев, Николай Райнов и още много други.
По думите му самата фотография като основно изкуство се развива. Остават акцентите с основните сгради и институции в София. Може да видим наистина редки и куриозни кадри, посочи той.
По думите му навлизат с много по-голяма сила културните събития – не само изложби, но и скаутска забава, както и цар Борис на Венецианското биенале. 
„Можем да видим всички най-добри аерофотографски изображения на София. Във всички кадри виждаме големи тълпи – близки и далечни перспективи със софиянци“, каза още той. 
„В третия том нахлуват с голяма мощ българските дейци на културата във всички жанрове“, обясни още доц. Чобанов. По думите му изданието е резултат от много десетилетия неуморно събиране парче по парче на онова време. Това е една книга, която и нашите внуци с радост ще могат да прочетат след време, каза още той.
Отначало моята идея беше да направя два тома. В процеса на подготовката разбрах, че събраният материал за втория няма да може да се събере в един том и реших, че ще е престъпление да не им представя, колкото може по-пълна картина на забравена София, затова реших да ги направя в три тома, обясни Христо Алексиев. 
Както БТА писа, изданието обхваща периода от 1879 до 1943 година и проследява развитието, изграждането и промяната на столичния град и извисяването му до европейска столица. Трите тома са двуезични (български и английски език), отпечатани на луксозна хартия с твърди корици и супер обложка. Всеки том има около 350 страници. Художествено оформените албуми съдържат общо около 1800 изображения на стари пощенски картички, снимки, реклами, плакати, обложки и илюстрации на библиофилски издания, книги и документи, прецизно обработени и подредени.

Металургията, тежката и добивната промишленост са неотменима част от пълноценното икономическо развитие на Европа. Това каза президентът Румен Радев на тържественото отбелязване на Деня на металурга, което е под негов патронаж в София.
Тук е огромният шанс на България да се позиционира много силно в тези процеси и да допринесем за бъдещето на Европа, добави държавният глава. Въпреки политическите и икономически превратности и сътресения през последните десетилетия, вие не само успяхте да съхраните гръбнака на българската индустрия – металургията, но и да го развиете, каза президентът. Убеден съм, че без здрав гръбнак, като металургия и тежка индустрия, никоя държава не може да претендира, че ще има устойчива, силна и независима икономика, каза още Радев.
Европа живееше с наивното убеждение, че ще продължи да закрива мини и своята добивна промишленост, че ще продължи да внася евтини и достъпни критични суровини и енергийни суровини отвън, че ще продължи да изнася навън своята тежка индустрия и металургия, а в Европа ще се развиват само високи, зелени, цифрови технологии и ноу-хау. Само че кризите, които разтърсиха Европа – COVID-19, войната в Украйна, енергийната криза, извадиха Европа от тази сладка дрямка, коментира Радев.
По думите му, в момента в Европа текат динамични процеси на мащабно преосмисляне на икономическото бъдеще на Европа Според него тежката индустрия се поставя в центъра на бъдещето икономическото развитие и на стратегията за стратегическа автономия на Европейския съюз. Ясно се осъзна, че за да бъде Европа автономна, независима и силна, да бъде важен играч на глобалната сцена, тя трябва да развива високотехнологична, но и пълноценна икономика, добави Румен Радев.
Трябва заедно, въпреки политическата нестабилност, да поставяме все по-настойчиво въпросите за бъдещето на нашата металургия, нашата тежка индустрия, добави държавният глава. Трябва специално отношение на държавата по отношение на енергийната политика спрямо този стратегически важен сектор, каза още президентът.
Важно е не само да изнасяме полуфабрикати, а и да започнем да произвеждаме на базата на суровините, с които разполагаме, продукти с висока добавена стойност, да изнасяме краен продукт, каза президентът Румен Радев.

Даниел Орен се завръща в Софийската опера, за да дирижира на 15 ноември „Реквием“ от Джузепе Верди. Един от най-големите диригенти на нашето време идва в София след успешни представления в Южна Корея и симфонични концерти във Виена, а след това отива в Болоня за поредица спектакли на „Палячи“ от Леонкавало, разказват от Софийската опера и балет. 
„Реквиемът на Верди е произведение, което нарушава конвенциите на сакралната музика, правейки я по-земна и драматична. Големият гений на Верди, както обичам да го наричам, е сътворил нещо толкова дълбоко, че дори надхвърля религиозните бариери: не е съвпадение, че 1874 г. е време, когато самият той е най-отдалечен от религиозната вяра. Няма значение дали сте християнин, евреин, мюсюлманин: винаги ще има място за молитва. Помага да се чувстваме по-малко самотни“, казва Даниел Орен.
Заедно с него, на сцената ще бъдат оркестърът и хорът на Софийската опера (диригент на хора Виолета Димитрова) и четирима солисти с изключителна международна кариера.
ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ
Призната от вестник „Le Monde“ като „чудо на вокалната техника“ и „сопранов глас, който блести като утринното слънце на Прованс“ (вестник Der Tagesspiegel), Марианджела Сичилия (сопрано) постига огромен успех, както сред публиката, така и сред музикалните критици. Тя се представя в редица престижни оперни театри и международни фестивали, сред които Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Миланската скала, Дойче опер в Берлин, Залцбугския фестивал, Арена ди Верона, Театър „Сан Карло“ в Неапол.
Международната кариера отвежда Екатерина Семенчук (мецосопрано) в най-големите театри в света – „Ковънт гардън“ в Лондон, Парижката опера, Метрополитен опера в Ню Йорк, фестивалите в Залцбург, Единбург и Вербие. Екатерина започва кариерата си в родния си град Санкт Петербург и бързо става известна с ролите си в оперите на Верди, както и такива в творби от руски композитори.
На 23 години, през 2010 г., Щефан Поп (тенор) печели два от най-престижните международните певчески конкурса в рамките само на една седмица и на територията на два различни континента – „Опералия“ в Милано и Шестия международен музикален конкурс в Сеул, Южна Корея. Дебютира на оперната сцена две години по-рано – като Неморино в „Любовен елексир“ от Доницети в Тимишоара, Румъния. Международният му дебют е в Римската опера като Алфред в „Травиата“ с режисурата на Франко Дзефирели. Оттогава Щефан Поп е сред водещите тенори в света и чест гост по най-големите оперни сцени.
Публиката във Виена, Рим, Мюнхен, Милано, Женева и София ще има удоволствието през този сезон да слуша и гледа Дмитрий Улянов (бас) – един от най-търсените руски оперни певци в последните години. Едновременно с международната си кариера, Дмитрий Улянов е солист и в Московския академичен музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. Работи с всепризнати диригенти като Теодор Куренцис, Владимир и Дмитрий Юровски, Кирил Петренко, Ренато Палумбо, Филип Жордан, Марк Минковски и много други.
/ДД

Смесеният хор на Българското национално радио открива новия си сезон с авторски концерт на проф. Нева Кръстева, на 7 ноември в концертната зала на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Концертът е под диригентството на Любомира Александрова, съобщават от БНР.
Програмата включва Victimae paschali laudes – за орган, Отче наш от литургия на св. Йоан Златоуст – за глас и орган, In memorias exire – за пиано, орган и ударни, и Реквием за Обретенов – за солисти, смесен хор и орган.
Солисти ще бъдат още Криста Петкова (мецосопрано), Божидар Василев (баритон), Дона Стоянова (сопрано), проф. Маргарита Кръстева (пиано), както и студентите Радост Ценова и Марин Тотев от класа по ударни инструменти на доц Мирослав Димов.
„Хорът на БНР под ръководството на Любомира Александрова си постави за цел да изпълни всички български реквиеми. След внушителните хорово-оркестрови творби от Емил Табаков и Велислав Заимов следва Реквиемът за Обретенов за хор и орган от Нева Кръстева. Реквиемът се изпълнява за първи път на органа в зала „България“ под палката на Георги Робев, Българската хорова капела „Св. Обретенов“ и Нева Кръстева през 1999 г. Сега ще прозвучи в нова редакция. В концерта ще чуем органа и като ансамблов инструмент: Victimae paschali laudes за соло орган е хорална фантазия, написана по средновековната секвенция „Да хвалим пасхалната жертва“. Отче наш по напев от Златоустовата литургия за глас и орган е прекрасен пример за православна монодия, която мелодически осмисля всяка дума от молитвата, която самият Христос дава на своите ученици. In memorias exire за пиано, орган и ударни е написано през 1997г. в памет на проф. Люба Обретенова“, разказва проф. Нева Кръстева.
Тя е концертиращ органист, композитор и музиколог, професор по контрапункт, фуга и орган в Националната музикална академия. Създава първия клас по орган в България. Автор е на творби за соло и ансамбли с орган върху духовни текстове, изпълнява интеграл от творбите на Бах и концертира в Европа, Азия и Америка. Автор е на три тома „Музикално-теоретични изследвания“ и множество студии в областта на музикалната херменевтика, литературата и философията. Носител е на орден „Кирил и Методий“ с огърлие, Кристална лира и награда за композиция на СБК.
/ДД

„През октомври без теб” е криминален разказ за мистериозното изчезване на много ценен златен кръст от един манастир, но и за силната, но невъзможна любов между бивша студентка и млад криминалист. Това разказват от НАТФИЗ по повод премиерния спектакъл по непоказвана досега на софийска сцена пиеса на Константин Илиев. 
По думите пиесата е безпощадно сатирично огледало на българското общество от края на 60-те, когато е писана, и това предопределя трудната ѝ сценична съдба – така и няма своя софийска премиера, а там, където е играна, се оказва политически неподходяща. 
Постановката е на проф. Пламен Марков. Участват негови студенти от IV курс по актьорство за драматичен театър – Александра Златева, Борис Диков, Виктор Димитров, Георги Алексиев, Гергана Спиридонова, Денислав Михалев, Зорница Кюркчиева, Катрин Тодорова, Лидия Василева, Любослава Маринова, Марин Апостолов, Матей Мичев, Николай Станоев, Самуил Горанов, Самуил Сребрев, Симона Джурова, Соня Пилатова, както и Иван Митев – гост-актьор от музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, В. Търново.
В лоби бара на малък родопски хотел само за чужденци от Западна Европа се сблъскват съдбите и ценностните системи на група млади хора. Трагичният финал на тази занимателна и забавна история изправя зрителя пред възможността сам да си отговори на големия морален въпрос на пиесата – каква е цената на отстояване на истинското и цената на изтъргуваното верую.
Сценографията е на проф. Мира Каланова, звук и музикално оформление – доц. д-р. Петя Диманова, костюми – Мария Денева, Косара Цветкова, Ния Бозова, Зейна Мансури, словесно действие – доц. д-р Лора Мутишева, д-р. Ралица Ковачева-Бежан.

Страната ни ще продължи да укрепва капацитета си за работа с бежанците и ускоряване на процедурите по определяне на техния статут, каза президентът Румен Радев по време на среща със Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 
Като държава, която формира и външни граници на Европейския съюз (ЕС), България е отговорна за гарантирането на сигурността на Европа, допълни Радев. Голямото предизвикателство пред международната общност е да се фокусира върху разрешаването на въоръжените конфликти, водещи до масово потъпкване на човешките права и генериращи бежански вълни, посочи президентът.
Подкрепата, предоставена от България за хората, търсещи спасение от военния конфликт в Украйна, също беше сред обсъдените теми. Държавният глава открои оказаната от страната ни хуманитарна помощ за бежанците от военните действия в Украйна, както и осигурените възможности за тяхната пълноценна интеграция, задължителни предпоставки за което са пълноценен достъп до образование и пазара на труда. Данните показват, че към момента в България са регистрирани близо 70 хиляди украински бежанци, като значителна част от тях са изразили желанието си да останат в страната ни.
Румен Радев посочи също така, че е важно да бъдат разграничени въпросите за нелегалната миграция към ЕС, от хората, търсещи спасение от военните конфликти, което се превръща все по-често в тема на изострен дебат в съюза. 
Президентът подчерта, че страната ни цени високо подкрепата на Върховния комисариат на ООН за бежанците за повишаване на ефективността на работата на държавните и местните институции. Седа Кузуджу изтъкна доброто взаимодействие в работата на ВКБООН с администрацията на президента, както и с останалите институции в страната в тази сфера. В рамките на срещата беше откроена и необходимостта от увеличаване на броя на преводачите, които да улеснят комуникацията с бежанците, търсещи убежище от военни конфликти и да ускорят административните процедури.
По-рано днес Седа Кузуджу участва във форум на тема „С какво допринасят принудително разселените лица към приемащата ги страна“, в царския дворец „Врана“.

Над 20 събития, над сто участници и много чуждестранни гости ще има на първия Фестивал за европейска солидарност, посветен на падането на Берлинската стена, съобщават организаторите. Това са културният център на Софийския университет (СУ) и сдружение „Център за четене и култура“, заедно с над 20 международни организации и партньори. 
Сред гостите са професорът от Оксфордския университет – Пол Бетс, политолозите Джей Роуел и Иван Кръстев, полският разследващ журналист и писател Игор Янке, френският журналист и кореспондент на „Радио Франс интернасионал“ в Берлин – Паскал Тибо, посланиците на Германия, Румъния и Украйна в България, писателите Михаил Зигар, Георги Господинов, Джаки Томе, Катя Петровская, виолончелистът Анатоли Кръстев, художниците Красимир Терзиев, Мисирков и Богданов, още музиканти, писатели и поети, художници и фотографи, учени и изследователи.
Обединяващата тема за всички събития на фестивала е „Стени“ – културните мостове, които ни свързват, и старите и нови бариери, които ни разделят.
Официалното откриване е на 10 ноември в аулата на СУ, където ще се проведе концертът „Европейски музикални пейзажи от времето на барока“ на фондация „Бахово общество в България“. Произведенията, включени в него, са сред най-значителните музикални творби, част от културното наследство не само на Европа, но и на света.
На 11 ноември е музикалният пърформанс „Ростропович срещу Стената“ – пред мемориала на Берлинската стена в парка на НДК. Същия ден руският виолончелист и политемигрант Мстислав Ростропович изнася пред рушащата се Берлинска стена импровизиран концерт – сред отломките около Чекпойнт Чарли той изпълнява вдъхновено, по собствено желание, няколко сюити на Йохан Себастиан Бах. Оттогава това изпълнение на великото музикално наследство на Европа е символ на победата на свободния творчески дух над Стените и комунистическите диктатури. Този жест ще повтори 35 години по-късно българският виртуозен виолончелист проф. Анатоли Кръстев.
На 11 ноември започва и тридневната международна конференция „Стени“, която според организаторите е концептуално ядро и програмно събитие на фестивала. Ще се съберат водещи историци и политолози от Оксфорд, Рътгърс, Sciences Po, IWM Vienna, института „Лайбниц“ за историята и културата на Източна Европа, изследователски център „Марк Блок“ в Берлин, СУ, Нов български университет.
На 13 ноември във Френския институт журналистите Александър Андреев („Дойче веле“), Игор Янке (автор и журналист на свободна практика), Руслан Трад (Atlantic Council), Паскал Тибо (Радио Франс интернасионал) ще разговорят на тема  „Медиите, които рушат и издигат стени. Новите бариери пред журналистиката“. Модератор на дискусията ще бъде Ралица Ковачева (ФЖМК, СУ). Същия ден, в Дома на Европа програмата продължава с дискусионния панел „Стени и мостове: Перспективата на дипломатите“ с участието на Ирене Планк – посланик на Германия, Бръндуша Йоана Предеску – посланик на Румъния, Олеся Илашчук – посланик на Украйна. Модератор ще бъде Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика.
На 7 ноември във Военния клуб започва форумът Sofia Information Integrity Forum, посветен на пропагандата и дезинформацията. Организиран от консорциум от неправителствени организации и технологични фирми, в него се включват български и чуждестранни изследователи, експерти в областта на борбата с дезинформацията и информационните технологии. 
Между 14 и 16 ноември е времето за литературния поглед към темата. В Националната галерия и One Gallery ще се проведат есенните „Литературни срещи“ на фондация „Прочети София“ под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов – „Стената“. За събитието пристигат руският журналист и писател Михаил Зигар, родената в Киев и живееща от 25 години в Берлин писателка Катя Петровская, германската писателка и журналистка Джаки Томе. Сред основните гости на събитието ще бъдат българските писатели и поети Георги Господинов и Надежда Радулова. В него ще участват още Йоанна Елми, Стефан Иванов, Еми Барух, Здравка Евтимова, Илко Димитров, Мирела Иванова, Оля Стоянова, Петър Чухов, Пламен Дойнов. Модератори ще бъдат Димитър Кенаров, Ани Бурова, Тони Николов, Виолета Вичева.
На 14 ноември в аулата на СУ ще бъде и последното музикално събитие от програмата. Концертът „Обединени“ е част от фестивала „Изкуството на барока“, организиран от Luxuria Europae. В него ще бъдат включени творби от композиторите Жан Батист Люли, Сен-Коломб-баща, Сен-Коломб-син, Марен Маре, Георг Филип Телеман, Йохан Фридрих Фаш, Георг Фридрих Хендел. 
Част от фестивала са и няколко изложби. Едната е „Предстоящо откриване“ на Мисирков/Богданов, за която БТА писа. Предстоят също „Като замина, мислеше ли си дали ще се върнеш?“ на артистите Мартин Атанасов, Красимира Буцева и социоложката Марина Лякова, която ще бъде показана в галерията на „Гьоте институт“ от 12 ноември до 19 декември, „Завръщането на Михайло Парашчук“ – на Стефан Н. Щерев в централното фоайе на СУ от 18 до 25 ноември. От 05 декември до 31 януари 2025 г. в галерия „Синтезис“ е изложбата на известния български фотограф Гаро Кешишян – „Строителни войски“. 
Най-голямото събитие от кинопрограмата е премиерата на една от най-големите европейски исторически продукции за годината – „Берлингуер. Голямата амбиция“, част от „Киномания“, за която БТА също писа.
На 20 ноември в кино „Влайкова“ е безплатната прожекция на документалния филм на Торстен Кьорнер – „Непримиримите“. Филмът разглежда един по-слабо известен сюжет от историята на ФРГ – борбата на германските жени за място в политиката, започнала през 50-те години на XX век.
/ДД

Граждани се събраха пред Съдебната палата в София на протест с искане да бъде прекратена процедурата за избор на нов главен прокурор. Това е второто подобно мероприятие под наслов „#Кой прегрупира главните прокурори“, организирано от Инициатива „Правосъдие за всеки“. В района има засилено полицейско присъствие.
Събираме се отново, след парламентарните избори, за да насочим вниманието към порочния избор на нов главен прокурор. Той е такъв, защото се прави от нелегитимен орган с изтекъл мандат. Порочен е и заради фигурата на кандидата, каза адвокат Емил Георгиев, част от организаторите. Той допълни, че исканията им са прекратяване на процедурата за избор на нов главен прокурор, като това може да стане по два начина – единият със законодателно изменение, а другият е чрез сезиране на Конституционния съд. Протестиращите настояват също и за прекратяване на процедурата и по избор на председател на Върховния административен съд.
Организаторите бяха призовали присъстващите да си носят лампи, фенери или свещи, за да „осветят тъмните коридори и прозорци на паралелната власт“.
На 10 октомври т.г. на последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което могат да се направят номинации за нов главен прокурор, бе издигната кандидатурата единствено на Борислав Сарафов.  В момента той е изпълняващ функциите главен прокурор, след като мандатът на предшественика му Иван Гешев бе прекратен предсрочно. 
Според графика 24 октомври е крайният срок на номинираните да представят концепция, а ВСС има задължение до 19 ноември да ги публикува. До 26 ноември две от комисиите към Прокурорската колегия следва да приемат доклади за професионалните и нравствени качества на кандидатите, които ден по-късно да бъдат обсъдени на заседание на колегията. 
Гласуването е определено за 16 януари. 

Граждани се събраха тази вечер пред Съдебната палата в София на протест с искане да бъде прекратена процедурата за избор на нов главен прокурор. Това беше второто подобно събитие под наслов „#Кой прегрупира главните прокурори“, организирано от Инициатива „Правосъдие за всеки“.
Временно движението на трамваи по бул. „Витоша“ беше блокирано. В района имаше засилено полицейско присъствие.
Събираме се отново, след парламентарните избори, за да насочим вниманието към порочния избор на нов главен прокурор. Той е такъв, защото се прави от нелегитимен орган с изтекъл мандат. Порочен е и заради фигурата на кандидата, каза адвокат Емил Георгиев от организаторите на протеста. Той допълни, че исканията им са прекратяване на процедурата за избор на нов главен прокурор, като това може да стане по два начина – със законодателно изменение, а другият – чрез сезиране на Конституционния съд. Протестиращите настояват също и за прекратяване на процедурата по избор на председател на Върховния административен съд.
Цялата ни парламентарна група ще подкрепи жалбата на ГД БОЕЦ за касиране на изборите, като ще вкараме и допълнителна жалба с искане за отваряне на абсолютно всички избирателни секции, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков на протеста. Той коментира, че с отварянето на секциите ще се види фалшифицирането на бюлетините, а, по думите му, със „санитарния кордон“ около Делян Пеевски ще премахнат възможността купеният вот да има влияние в парламента. 
В този парламент нашият основен приоритет е да бъде спряно назначаването на Борислав Сарафов за главен прокурор. В предния парламент внесохме Закон за съдебната власт, ще го направим и в този, поставили сме го като условие в нашата декларация за санитарен кордон. Ще търсим мнозинство, за да спрем избора на Сарафов, каза Божидар Божанов от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Според него трябва да има Висш съдебен съвет, който е избран честно, по ясни и открити правила, и в който няма „квота на Пеевски“. 
Организаторите бяха призовали присъстващите да си носят лампи, фенери или свещи, за да „осветят тъмните коридори и прозорци на паралелната власт“.
На 10 октомври т.г. на последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, в което могат да се направят номинации за нов главен прокурор, беше издигната кандидатурата единствено на Борислав Сарафов. В момента той е изпълняващ функциите главен прокурор, след като мандатът на предшественика му Иван Гешев беше прекратен предсрочно.