От днес, 5 ноември, се отваря за движение северното платно на бул. „Сливница“ при кръстовището с ул.“Опълченска“, мостовото съоръжение – пътните платна и източния тротоар, както и част от южното пътно платно на бул. „Сливница“, което ще позволи ляв завой в посока бул. “Константин Величков” и бул. ”Христо Ботев”. Това съобщиха от пресцентъра на Столична община. 
Оттам посочват, че продължава работа по реконструкцията на ул. “Опълченска“ в участъка между бул. “Сливница“ и бул. “Тодор Александров“ съгласно временна организация на движение. До 2-ри декември 2024 г. остава забраната за влизането на пътни превозни средства по ул. „Опълченска“ между бул. „Сливница“ и ул. „Цар Симеон“, както и по източното пътно платно на ул. „Опълченска“ между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Цар Симеон“, като движението се извършва двупосочно в западното пътно платно на ул. „Опълченска“ в посочения участък. Променят се и маршрутите на част от линиите на градския транспорт. Тролейбусни линии № 1, № 5 , № 7 и № 11 ще бъдат с променен маршрут.  Възстановява се маршрутът на автобусна линия № У2. Автобусите ще спират на всички съществуващи автобусни и трамвайни спирки по маршрута, както и на нови спирки, съгласно приетата организация на движение.
Цялата организация на движение, както и промените в градския транспорт може да намерите тук. 

От 11:00 до 14:00 часа заради ремонт на осветлението ще бъде ограничено движението в посока Варна на тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“. 
Трафикът ще бъде пренасочен по обходен маршрут – от пътна връзка „Витинска река“, при 30-и км, по път I-1 и път II-17 през град Ботевград и връщане на магистралата при пътен възел „Ботевград“, при 47-и км.
Агенция „Пътна инфраструктура“ призова шофьорите да карат внимателно и със съобразена скорост, да спазват правилата за движение и да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи. От Агенцията напомнят да не се използват аварийните ленти по автомагистралите за по-бързо придвижване при натоварен трафик, тъй като по този начин се възпрепятства преминаването на превозните средства със специален режим на движение в случай на инцидент.
Поставените светещи пътни знаци пред тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ заслепяват водачите, не отговарят на нормите и са опасни, каза преди година председателят на Сдружение „Европейски център за транспортни политики“ Диана Русинова.
 
 

Металургията на България се „задъхва“ от нерегламентиран внос от трети страни на дълги стоманени продукти, от които годишно се внасят повече от 200 000 тона на стойност около 240 млн. евро. Това каза в интервю за БТА Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), потърсен от БТА във връзка с днешния Ден на металурга. Честването на професионалния празник ще е от 18:00 ч. в хотел „София Балкан Палас“. Патрон и почетен гост на празника ще бъде президентът Румен Радев, съобщиха от Асоциацията. 
Най-често този внос се осъществява чрез заобикаляне на митнически разпоредби и става въпрос за продукция с произход от Турция, Алжир, Египет или Тунис. Председателят на Асоциацията даде пример с внос на стомана, обявена за инструментална, за която има по-изгодни митническите разпоредби, която след това се продава като бетонно желязо за строителството. В този смисъл той изтъкна необходимостта от засилване на контрола на държавата по отношение на нерегламентирания внос.
Браншът изпитва затруднения и заради енергийните цени и настоява подкрепата за цените на тока да остане и през следващата година. Металургичните фирми се нуждаят и от компенсации на така наречените индиректни разходи, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. На този етап фирмите са затруднени да използват само зелена електроенергия поради ограничено предлагане и все още нерешени процедури по електроенергийния пазар. Предприятията купуват произвежданата в страната кафява енергия от въглищните централи и това се отразява на техния въглероден отпечатък, затруднява възможностите за декарбонизация на сектора.
Българската металургия няма сериозни проблеми от наложените на Русия санкции. Но след започналата война възникнаха по-значителни затруднения, посочи председателят на БАМИ. От Украйна се доставят метални суровини за предприятие от черната металургия и имаше периоди на спиране на производството поради липса на материал. Трудностите възникват предимно в логистиката. Затова се търсят обиколни маршрути, забавят се доставките, транспортът се оскъпява. От Русия се внасяха и значителни количества алуминий на блок за най-голямото предприятие за преработка на този метал в страната. Сега вносът се промени и се изградиха нови вериги за доставки от европейски страни, както и от далечни държави, каза Никола Рангелов.
Българската металургия е експортно ориентирана основно към ЕС. Основен търговски партньор на България, включително на металургичния сектор, е Германия. Икономическите затруднения в тази страна не се отразиха съществено на българската металургия, за което красноречив пример е „Аурубис България“ АД – един от най-големите производители на мед в Европа. Произвеждат основно за Германия и производството дори се увеличава, допълни председателят на БАМИ.
Никола Рангелов отбеляза, че за миналата година в някои производства се отчита спад в количествата на произведената продукция. В цветната металургия намалява производството на основните метали – мед и олово, което се дължи на извършените планови и извънпланови ремонти на оборудването. Такива времеви интервали за ремонтни дейности са периодични и задължителни в металургията, където се работи при високи температури и налягане, посочи председателят на БАМИ и изтъкна, че въпреки това България остава фактор в металната индустрия на ЕС с относителен дял 12,5 на сто в медта и 7,1 на сто в оловото.
Има спад с 8 на сто и в производството на алуминиеви продукти и изделия в резултат от завишен внос от трети страни, предимно от Китай на ниски цени. През 2024 г. се забелязва известно „събуждане“ на индустрията като търсене и предлагане, коментира председателят на Асоциацията.
Черната металургия
Експертът отбеляза, че в цяла Европа през последните 8-10 години се отчита спад на производството на черни метали, като тази тенденция се прехвърля и в България. По последни данни на Еврофер спадът за Европа за този период е близо 30 на сто и тенденцията продължава. От началото на годината произведената в ЕС стомана е с около 1,8 на сто по-малко, като и в България, по предварителни данни, е в същия порядък. Същевременно обаче се отчита повишено търсене, което според председателя на Асоциацията означава, че то се покрива от увеличено предлагане на продукция на черната металургия от внос и то основно от трети страни, от което страда европейският производител. По думите му това се дължи главно на нерешителността и бавната реакция на европейски институции. „В Китай едно решение по отношение на вноса отнема една седмица, в САЩ президентът Доналд Тръмп незабавно въведе протекционистични мерки към европейската индустрия, а в ЕС отговор няма“, коментира председателят на Асоциацията. По думите му всички мерки, които от ЕС се набелязват като законодателство, помощ на индустрията, са с хоризонт 2030 г., 2050 г., а бизнесът има нужда от решения веднага.
Цветната металургия
Много по-оптимистична изглежда картината в цветната металургия на Европа, отбеляза председателят на БАМИ Никола Рангелов. Причината е, че тя се подчинява на по-различни закони, защото в този сегмент предлагането е на борсови цени на Лондонската метална борса (LME) и те обикновено са на по-високи нива, което в известен смисъл помага на българския производител, коментира експертът. В този бранш в България се отчита подем, като по традиция страната ни влиза в класацията на 10-те държави в ЕС (27) – най-големи производители на блокови цветни метали и металургични продукти от тях. Стигали сме до шесто място по стойност на произведена обща промишлена продукция в тази икономическа дейност, посочи председателят на БАМИ. За 2023 г. по произведено количество метално олово България заема пето място от страните членки и производители при шеста позиция една година преди това. Това е и в резултат на закриване на мощности за производство на метали от първични рудни концентрати в ЕС поради намалена ефективност, високи екологични изисквания, недостиг на суровини, действието на схемата за търговия с емисии и ръст на техните цени. Това са фактори, които оказват влияние на цялата икономика на Европа и водят до намаляване на промишленото производство, посочи експертът.  
Компаниите в България
По данни на НСИ в икономическа дейност „Производство на основни метали“ се отчитат 100-120 фирми, от които около 10 са големите металургични предприятия, определящи облика на българската металургична индустрия, коментира председателят на БАМИ. От началото на демократичните промени сред големите инвеститори, напуснали страната ни, беше индийската „Митал“, напомни експертът и допълни, че не винаги напусналите страната ни инвеститори са били коректни към изпълнението на ангажиментите си по приватизационните договори. Като цяло за този период в България са изцяло закрити две големи предприятия от бранш „Металургия“: „Елисейна“ – производител на нерафинирана мед, и „Кремиковци“ със затворен технологичен цикъл за преработка на руда до разнообразни крайни металургични дълги и плоски продукти. Оловно-цинков комплекс (ОЦК), гр. Кърджали, също беше изцяло закрит, но сега там оперира българската фирма „Хармони 2012“ – член на БАМИ. От наличните на площадката депонирани отпадъци (шлаки) от минали периоди се извличат съдържащите се в тях цветни метали (предимно цинк). Това е един добър пример за кръгова икономика, която води до ефективно и екологично оползотворяване на съхранявани и замърсяващи природата индустриални отпадъци. Депа за промишлени отпадъци има много в страната и чакат своите инвеститори, коментира председателят на БАМИ.
В бранша работят национални и чуждестранни фирми, но от големите производители и преработватели на метали преобладават тези, които са собственост на външни компании. Но има мощности и производства на български инвеститори, които постигнаха устойчиво и конкурентно развитие, посочи експертът. Такива са производителите на олово и цинк в България, като пример за това е КЦМ АД, която е една от най-големите компании, собственост на български инвеститори, с висок принос в секторните и национални показатели.  
Сериозен подем сега се наблюдава в екструзията на алуминиеви профили, които намират широко приложение в строителството, в автомобилната индустрия, при изграждането на соларни системи, в машиностроенето, каза Никола Рангелов. Сред тях са завод „Етем“ в София и „Алкомет“ в Шумен.
Пазари
За тази година се очаква металургията на България да отчете традиционните 12-15 процента дял на своята продукция в общия стоков износ на страната. Основният пазар за българската металургична продукция е Европа, като около 60-70 процента от целия износ е предназначен за страните от ЕС. Наша продукция се изнася и в някои регионални пазари – съседни на България държави, както и в Северна Африка, като за тези държави по отношение на цветната металургия се наблюдава ръст на износа. Нови пазари за металургичното ни производство са бившите републики в състава на СССР, където нашата индустрия активно работи за създаването на стабилни и дългосрочни контакти, отбеляза председателят на БАМИ.
Сред компаниите от бранша има и такива, които изнасят около 98 процента от продукцията си – например „София мед“ – най-големият индустриален работодател в столицата. Голяма част от монетите, които са в обращение на европейския пазар, се правят от сплав, произведена от това предприятие, каза Никола Рангелов.
Цените на металите и строителството
По отношение на повишението на цените на металите експертът посочи, че техният ефект върху цените на строителството е преувеличен. Цените на черните метали са стабилни, без промяна, но дори и при евентуално поскъпване на вложения метал отражението върху цената на строежа е минимално, коментира Рангелов и допълни, че основно тегло имат довършителните работи. Освен това, когато се ползват метали от трети страни, които са по-евтини от европейските, това би трябвало дори да доведе до спад в строителните цени, нещо, което не се наблюдава, но рефлектира главно върху българските металургични производители, посочи експертът. Българският производител е изключително екологичен, спазва всички норми на европейското законодателство и не е редно при внос от държави, в които или няма подобно законодателство, или то не се спазва, да няма реакция, смята председателят на Асоциацията.
Инвестициите
Българската металургия е сред браншовете с най-голям размер на годишните инвестиции в страната. Средно между 300 и 500 милиона лева са вложенията на предприятията и голяма част са в екология, каза председателят на БАМИ. По отношение на технологиите фирмите вече са достигнали обновление на световно ниво. Такъв пример е КЦМ АД с внедрената най-нова за света високотехнологична схема за производство на олово. За да бъде конкурентоспособна, инвестиционният процес в металургията продължава. „Алкомет“ АД в гр. Шумен започна нова инвестиция от 150 милиона лева, насочена към увеличаване на производствения капацитет, усвояване на нови продукти с високо качество, като допълнение към екологичните им инвестиции. „Аурубис България“ представи своята 4-годишна инвестиция за 800 милиона лева, която е с висок екологичен ефект, напомни Рангелов. Предприятието ще разшири производството си на катодна мед и соларните си мощности и вероятно ще се превърне в един от най-големите производители на слънчева електроенергия в България, допълни той.
Инвестициите в автоматизация на металургията в България са високи, има отделни цехове и производства без присъствие на работници в тях. Управлението на процесите е изнесено в командните зали. Вече има примери за използване на изкуствен интелект. Но все пак не може да се очаква процесите да бъдат изцяло роботизирани, защото в някои водеща е оценката на квалифицирания персонал. Такива процеси има при производството на сплави и специфична продукция, посочи председателят на Асоциацията.
От над 35 000 души в началото на прехода, в момента заетите в металургията в България са около 12 000
В металургичния бранш в България пряко са заети между 10 000 и 12 000 души при 35 000 човека преди закриването на „Кремиковци“, приватизацията на „Стомана“ – Перник и някои други големи предприятия от сектора. В момента непряко с бранша са ангажирани между 60 000 и 75 000 души, докато преди те са били най-малко стотина хиляди, каза председателят на БАМИ.
В цветната металургия средната заплата достига вече 3000 лева, а в черната е около 2700-2800 лева.  
Секторът изпитва дефицит на кадри, особено при разкриването на нови производствени площадки, като най-търсени са монтажниците. Квалифицирани кадри в бранша все още има, но проблем възниква при напускане, защото се изисква определено време, за да се създадат нови – подготвени. Трудности има и при вноса на работна ръка от трети страни, особено от държави, за които сякаш по подразбиране се предполага, че хората оттам са потенциални емигранти за държави от Западна Европа. Сред тях са Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал, разказа председателят на БАМИ. Хора от тези държави, заети в някои браншове в България, напускат страната ни, но когато работодателят предлага добри заплати, отношение и условия на работа, тези работници не биха напуснали страната, посочи Рангелов.
Успешно се интегрират на нашия пазар работниците от Узбекистан, Казахстан, Туркменистан. Украйна има добре развита металургична индустрия и нашият бранш разчиташе много на квалифицирани украински бежанци, търсещи реализацията си в Европа. За съжаление нито един украински гражданин не се включи в пазара на труда в нашия сектор дори и в „Промет“, който е украинска собственост, посочи председателят на Асоциацията. Сред причините са неефективните действия на институциите и изключително дългите срокове за обработка на документи у нас, както и по-атрактивните заплати в сектора в други европейски държави. По неофициални данни браншът може да осигури от 500 до 1000 работни места, посочи председателят на БАМИ.

На 5 ноември 1963 г. официално е открит Стопанският металургичен комбинат „Кремиковци“. По данни на отдел „Справочна“ системни проучвания на Кремиковското желязно находище започват да се провеждат още от март 1953 г. Те продължават до юни 1957 г. и се извършват от Главно управление за геоложки и минни проучвания. На 19 юли 1958 г. е подписано споразумение със СССР за оказване на техническа помощ на България в изграждането на металургичен завод и други промишлени предприятия и обекти. Главен проектант на комбината е Държавният институт за проектиране на металургични заводи на СССР в Москва. Проектантската работа започва през 1958 г. С Постановление 73 на Министерски съвет от 1960 г. е утвърден технико-икономическият анализ и плановото задание за проектиране на металургичен комбинат „Кремиковци“.
За официалното му откриване преди 61 години четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:
Славна победа на социалистическата индустриализация на родината 
Тържествено откриване на пет крупни обекта на Кремиковския металургичен комбинат
Металургичен комбинат Кремиковци, 5 ноември 1963 г. /спец. кор. на БТA Ем. Стоев, Л. Христов и Г. Ведроденски/ Кремиковци! По повеля на своята комунистическа партия и с братската съветска помощ преди три лета тук трудовата ръка на народа положи сред пусто поле основния камък на комбинат, какъвто още не бе строен на българска земя. Неговото име стана символ на всестранния социалистически възход на родината.[…]
5 ноември 1963 година! Днес влизат в строя пет крупни завода от системата на Кремиковския комбинат-първенец на нашата черна металургия, здрава основа за по-нататъшния разцвет на социалистическата ни промишленост и селско стопанство. […]
Този ден е паметен!
Близо 30 000 души са се стекли на площада пред сградата на централното управление на комбината. Многобройни лозунги и плакати приветстват кремиковските строители с техния радостен празник.(…)
В 10:00 ч., посрещнати с бурни продължителни ръкопляскания и възгласи, на официалната трибуна застана Първият секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Тодор Живков и другите ръководители на партията и правителството – другарите Боян Българанов, Митко Григоров, Живко Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров, Тано Цолов, Пенчо Кубадински, Георги Трайков, Начо Папазов, Лъчезар Аврамов, Иван Пръмов, председателят на бюрото на Народното събрание Фердинанд Козовски, подпредседателите на Президиума на Народното събрание Николай Георгиев и Георги Кулишев, членове на ЦК на БКП на Президиума на Народното събрание, завеждащият отдел „Строителство“ на ЦК на БКП Раденко Видински, председателят на Комитета по химия и металургия Георги Павлов, министърът на строежите Марин Грашнов, министри, секретари и членове на ПП на БЗНС и на Националния съвет на Отечествения фронт, председателката на Общонародния комитет за българо-съветска дружба Цола Драгойчева, видни общественици, ръководители на масови и политически организации и творчески съюзи. Тук са и командирите на кремиковското строителство – инж. Емил Червеняков, пълномощник на Министерския съвет и началник на строежа, Иван Тодоров, партиен организатор на ЦК на БКП на строежа, инж. Ангел Запрянов, директор на комбината, Александър Падуров, отговорник на групата съветски специалисти и главен инженер на комбината, Коста Лазаров, пълномощник на ЦСПС, Рашко Рашков, организатор на ЦК на Комсомола.[…]
***
Реч на другаря Тодор Живков
Металургичен комбинат Кремиковци, 5 ноември 1963 г. /спец. кор. на БТA Ем. Стоев, Л. Христов и Г. Ведроденски/ Драги строители на Металургичния комбинат – Кремиковци!
Драги работници, инженери и техници! Драги гости! Другарки и другари!
По поръчение на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Правителството на народна република България откривам Металургичния комбинат – Кремиковци и присъединявам своята радост към вашата радост, към радостта на Партията, на целия народ от това знаменателно събитие[…] Само четири години изминаха от деня, в който тук, на Кремиковското поле, беше направена първата копка. И ето, пред очите ни вече се извисяват корпусите на построените досега заводи и цехове. Самоотверженият и героичен труд на строително-монтажния и експлоатационния колектив на комбината се увенча с победа – потече родният кремиковски чугун, влиза в строя гигантът на нашата черна металургия.[…] В този тържествен ден от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна република България най-сърдечно поздравявам всички вас многохилядната армия от строители и монтажници, геолози и проектанти, работници, инженери и техници за вашите огромни усилия и умение, за героизма, мъжеството и твърдостта на духа, за вашия прекрасен пример на всеотдайно служене на Родината и народа! Най-сърдечно поздравявам ръководителите на строежа и комбината и лично пълномощника на Министерския съвет, заместник-министъра на строежите др. инж. Емил Червеняков и директора на комбината, заместник-председателя на Комитета по химия и металургия др. инж. Ангел Запрянов. Най-сърдечно поздравявам районната партийна организация, районния комитет, лично неговия първи секретар и др. Иван Тодоров; профсъюзната организация, нейното ръководство и лично пълномощника на Централния съвет на професионалните съюзи др. Коста Лазаров; комсомолската организация и нейното ръководство и лично организатора на Централния комитет на Комсомола др. Рашко Рашков. В изграждането и пускането в действие на Кремиковския комбинат огромна помощ ни оказваха и продължават да ни оказват съветските специалисти. За мен е особено радостно от името на Централния комитет и Министерския съвет най-сърдечно да поздравя нашите съветски братя и лично ръководителя на групата съветски специалисти и главен инженер на комбината др. инж. Александър Илич Падуров, да им благодаря от душа за помощта, която те с такава вещина ни оказваха в строителството на комбината, за техния ценен принос в социалистическото изграждане на нашата страна. За проявен трудов героизъм при изграждането на комбината народната власт удостоява сега с високи правителствени награди над 1700 строители и работници, инженерно-технически кадри и служители. Позволете от тази трибуна да приветствам от сърце и душа героите не социалистическия труд Здравко Борисов, Генади Милованов, Йордан Мицов, Васил Александров, Емил Червеняков и всички наградени другари и да им пожелая нови творчески успехи за благото на народа, за по-нататъшния възход на нашата социалистическа Родина!
Другарки и другари,
Въвеждането в действие на Кремиковския металургичен комбинат е голяма победа на всенародната борба за социалистическа индустриализация на страната. То е тържество на политиката на Българската комунистическа партия за изграждане на материално-техническата база на социализма у нас, за осъществяване на бърз технически прогрес и осигуряване на високи темпове на развитие на обществената производителност на труда и върху тази основа за постоянно повишаване на националния доход и жизненото равнище на народа. Сега ние с вълнение откриваме пет обекта на Металургичния комбинат в Кремиковци: Ремонтно-механичния завод, Завода за строителни конструкции, Топлоелектрическата централа с мощност 56 хиляди киловата, Коксохимическия завод с първа коксова батерия с мощност 350 хиляди тона металургичен кокс и Доменния цех с първа доменна пещ с мощност 560 хиляди тона чугун годишно. Нашата страна произвежда вече собствен кокс и увеличава значително производството на чугун. Сложена е здрава основа за мощно развитие на родната металургия и машиностроене.
Битката за Кремиковци ние ще продължим с неотслабващи темпове. С всеки изминат ден все по-уверено и по-силно ще тупти металургичното сърце на нашата Родина. Когато първият етап на строителството на комбината завърши окончателно, той ще произвежда 1 милион и 120 хиляди тона чугун, 1 милион и 256 хиляди тона стомана, 1 милион тона прокат. Освен това ще се произвеждат значителни количества олово, манган и барит. В химическите цехове на комбината ще се произвеждат над 20 вида химически продукти, които сега внасяме от други страни.
След първия етап ще пристъпим към по-нататъшното разширяване на комбината, за да можем да осигурим предвидените по директивите на Осмия конгрес на партията черни метали. И когато завърши вторият етап, и в действие влязат всички мощности, комбинатът ще произвежда около 3 милиона тона чугун, 3 милиона и 600 хиляди тона стомана и около 3 милиона тона прокат. По такъв начин общото производство на стомана на човек от населението у нас ще нарасне от 32 кг през 1960 година на около 150 кг в 1965 година и на около 440 кг през 1980 година, или ще се увеличи 11 пъти. Такъв е красноречивият език на цифрите.
Комбинатът в Кремиковци, който се строи на собствена руда, ще стане главна наша металургична база, мощен лост за по-нататъшното ускорено икономическо развитие на страната.[…]
Другарки и другари,
Кремиковският комбинат е в истинския смисъл на думата всенародно дело. Неговото успешно изграждане с такива бързи темпове е резултат на мобилизацията на материалните и морални сили на народа, на неговата решимост, въпреки трудностите и в неотстъпна борба за тяхното преодоляване, да умножава богатствата на Родината, да създава все по-добър и по-честит живот.
Във величествените корпуси на доменната пещ, на другите цехове и строежи са въплътени неговите надежди и непоколебима вяра в пълното тържество на социализма и комунизма в нашата страна. Ние не можем да си представим настоящето и бъдещото на България без развита цветна и черна металургия, без „Марица изток“, без Металургичния комбинат – Кремиковци. […]
Историята не ни дава никакво право да вървим бавно, да пропускаме ценно време. Напредналите в икономическо отношение държави отдавна са създали своя развита металургия. Ние сме принудени едва сега, във века на електричеството и атома, да правим това, да започнем да произвеждаме родна стомана и други метали. Трябва да се движим напред бързо и уверено, ако искаме да осигурим преуспяването на страната, да повишаваме народното благосъстояние. Развитието на черната металургия в нашата страна, изграждането на Металургичния комбинат в Кремиковци е обективна необходимост, която се диктува от жизнените интереси на народа, от нуждите на стопанското развитие на Народна република България при конкретните условия на страната. Затова именно Партията и правителството отделят толкова средства и сили за създаване на собствена металургична база.
Завоюваното досега в изграждането на комбината, перспективите на неговото развитие като високорентабилно и съградено на световно техническо равнище предприятие, вселяват във всички нас чувства на патриотична гордост, увереност в силите, увереност в пълната победа в борбата за повече метал.
За Металургичния комбинат – Кремиковци, за неговото огромно значение за развитието на цялата ни икономика, за героичните дела на строителите и работниците на комбината трябва да говорим с пълен глас. За него нека да пишем и говорим с възторга на стиховете на Елисавета Багряна, на Дамян Дамянов и други наши писатели и поети, посветени на Кремиковци; с възторга на стиховете на Георги Евдокиев, Елена Димитрова, Илия Балджиев, Найден Лазаров, Вяра Танчева и други, които работят и творят в Кремиковци. С какво пламенно чувство те възпяват дръзновените дела на кремиковските строители, възпяват Кремиковци, където са дошли смелчаци от цялата страна, за да разкрият заритото тук желязо и да го поставят в служба на народа.[…]
Инженери и славни кремиковски строители, монтажници и металурзи, техници и работници!
Твърдо сме уверени, че вие, които изпълнихте с чест възложените досега задачи, ще оправдаете и занапред доверието на Партията и Правителството, доверието на народа.
От тази трибуна призовавам вас, строители и монтажници, срочно да завършвате и предавате за експлоатация останалите цехове, заводи и други обекти на комбината, да ускорите изграждането на рудника, на Обогатителната и Агломерационната фабрика и особено на стоманодобивните и прокатните мощности, за да се пристъпи в най-близко време към производство на стомана и прокат, от които страната ни чувства остра нужда.[…] Изключително важен въпрос, който трябва с дружни усилия да решим, е все повече да се повишава икономическата ефективност на Металургичния комбинат. Задачата е в комбината да се осигури производството на висококачествени стомани, необходими за нуждите на страната и за износа по линията на специализирането и кооперирането с другите страни; комплексно да се използва кремиковската руда, като най-добре се оползотворяват ценните компоненти, които тя съдържа.
Ние очакваме от нашите геолози и научно-изследователски институти да продължат с още по-голямо усърдие проучвателните и изследователските работи за разкриване на нови запаси от железни руди, за тяхното обогатяване, за усъвършенстване на технологията на производството.[…]
[…] Слава на кремиковските строители, монтажници, металурзи, инженери, техници, майстори и работници в производството! Да ни е честит Металургичния комбинат – Кремиковци!

Потушени са 150 пожара в страната през изминалото денонощие. Това съобщиха на сайта си от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБНЗ). Екипите на пожарната са реагирали на 173 сигнала за произшествия.
Един човек е загинал, а други двама са пострадали при пожарите през последните 24 часа.
С преки материални щети са възникнали 24 пожара.
Без нанесени материални щети са възникнали 126 пожара.
Извършени са 17 спасителни дейности и помощни операции.
Лъжливите повиквания са шест. 
 

Интензивен е трафикът  на изход за товарни автомобили на някои гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) с Румъния и с Турция, съобщиха от Главната дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на сайта на ведомството. Информацията за трафика по границите е към 06:00 ч. тази сутрин.
На границата с Румъния трафикът на ГКПП „Кардам“ е интензивен на изход за товарни автомобили.
На ГКПП „Дунав Мост Русе“ от 01.11.2024 год. до 15.11.2024 год. е въведена временна организация на движението на трасето за тежкотоварни автомобили, поради ремонт на дезинфекционно съоръжение „Мобилна система, тръбен тип за външна дезинфекция на преминаващи МПС“.
Поради извършване на основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение, като трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба. Освен ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към ГКПП „Силистра“, ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“, ГКПП „Кайнарджа“ и ГКПП „Крушари“. Последните два са с работно време от 8 до 20 часа всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили.
На границата с Гърция трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. През граничните пунктове  „Маказа“, „Златоград“ и „Ивайловград“ е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси.
На границата с Република Сърбия трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. Поради технически проблем има забавяне в обработването на товарни автомобили.
На границата с Република Северна Македония трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове.
На границата с Република Турция трафикът на ГКПП “Капитан Андреево“ е интензивен на изход за товарни автомобили.
 
 

Българският кандидат за еврокомисар с ресор “Стартъпи, изследвания и иновации” Екатерина Захариева (партия ГЕРБ, от политическото семейство на Европейската народна партия в ЕП) ще бъде изслушана в Европейския парламент в Брюксел днес.
Ако бъде одобрена, тя би трябвало да е една от общо 11 жени в състава на новата ЕК, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен. 
Изпитът, или т. нар. интервю за професионална пригодност, на четиридесет и девет годишната Захариева ще бъде в един ден с това на кандидатите на Австрия и Дания – Магнус Брунер (Европейска народна партия) и Дан Йоргенсен (Социалисти и демократи), на които са поверени “Вътрешни работи и миграция” и “Енергетика и жилища” – два ресора от съществен интерес за България, както и на ирландеца Майкъл Макгра (Обнови Европа) – „Демокрация, правосъдие и върховенство на закона“.  
Изслушването на нашата представителка ще се състои в сградата “Йожеф Антал” на ЕП в белгийската столица. То ще започне в 9:00 ч. местно време (10:00 ч. бълг. вр.) време и ще продължи три часа.
След кратко встъпително изказване от 15 минути Захариева ще отговоря на въпроси на евродепутатите, за да получи одобрението им. Тя ще трябва да обясни начина, по който възприема ресора си, и какви законодателни и други инициативи ще предложи на новата Европейска комисия. От нея ще се очаква да коментира и как би защитила бюджета на ЕС, предназначен за политики за научни изследвания и иновации.
Експерти в Брюксел определят научноизследователската и иновационна дейност като ключова област на политиката за справяне с глобални предизвикателства като здравеопазване, изменение на климата и загуба на биоразнообразие и като особено важна за оптимизиране на готовността и реакцията на ЕС при кризи.
Още преди изслушването нашият представител, подобно на останалите кандидати за еврокомисари, изпрати до ЕК мотивационно писмо – писмени отговори на поставени въпроси, свързани с нейната мотивация, ако бъде избрана за поста. 
(Изслушването на Екатерина Захариева можете да проследите на живо тук и тук).
Изпитните комисии
Две комисии ще изпитват българския кандидат – Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), която отговаря за изслушването и която е една от двете най-големи парламентарни комисии (със състав от 90 евродепутати) и Комисията по култура и образование (CULT), която участва по покана. Българските членове на комисията по промишленост, изследвания и енергетика са: Цветелина Пенкова (СиД), заместник-председател, Ева Майдел (ЕНП) пълноправен член, Радан Кънев (ЕНП), заместник член, Петър Волгин (ЕСН), заместник член. Българските членове на комисията CULT са: Христо Петров (Обнови Европа), заместник-председател, Ивайло Вълчев (ЕКР), пълноправен член, Андрей Новаков (ЕНП), заместник-член, Никола Минчев (Обнови Европа), заместник-член.
Процедурата
Всяка политическа група ще разпредели времето между своите членове, участващи в изслушването. Кандидатът за член на Комисията ще разполага с два пъти повече време за отговор, отколкото е времето за въпроса. Веднага след изслушването председателят и координаторите на политическите групи от комисиите ще се съберат, за да преценят дали кандидатът отговаря на изискванията. В срок от 24 часа след приключване на оценката те трябва да изпратят поверително писмо с мнението си до Съвета на председателите на комисии, което впоследствие ще бъде предадено на Председателския съвет на ЕП (председателят на ЕП и председателите на политическите групи).
Кандидат-комисарят може да бъде одобрен или отхвърлен с консенсус или мнозинство от поне две трети от членовете на парламентарната комисия. Ако няма такова мнозинство, може да се изпратят допълнителни въпроси или изслушването да се възобнови. Ако и след този втори шанс няма мнозинство от минимум две трети, се провежда тайно гласуване за пригодността на кандидата. Тогава вече е достатъчно само обикновено мнозинство, за да бъде одобрен. Председателският съвет на ЕП изготвя окончателна оценка и обявява изслушванията за приключили.
Ако няма спънки, на 21 ноември, на заседание на Председателския съвет на ЕП (председателят на Европейския парламент Роберта Мецола и председателите на политическите групи), ще бъде обявено приключването на процедурата по изслушванията. Назначаването на пълния състав на новата Европейска комисия изисква одобрението на европарламента. Към сегашния момент се предвижда гласуването да се проведе по време на пленарната сесията от 25 до 28 ноември в Страсбург, Франция, най-вероятно на 27 ноември.
По график новата Европейска комисия трябва да започне мандата си на 1 декември.

Ако политическата криза продължава, пропуснатите ползи ще достигнат праг, от който нататък българският бизнес ще започне да губи необратима конкурентоспособност заради редица назряващи дефицити в образование, здравеопазване, инфраструктура, регионално развитие и демография. Това заяви президентът Румен Радев на 17-ата церемония по удостояване на победителите в конкурса „Мениджър на годината“. БТА е медиен партньор на конкурса.
Държавният глава връчи наградата „Мениджър на годината“ 2024 на Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на „СОФ Кънект“ АД (операторът на летище София – бел. ред.).
Искам да ви поздравя за огромните усилия, които полагате, за да компенсирате липсата на политическа стабилност, каза Румен Радев и отбеляза проблемите във върховенството на правото и защитата на частната собственост, пропуснатите ползи по Плана за възстановяване и устойчивост и поредното отлагане на приемането ни в Шенген и еврозоната.
Всяка година, откакто съм президент, аз връчвам тази наградата и всяка година слушам внимателно мислите, споделени от номинираните, и всяка година се чувствам все по-горд и уверен за бъдещето на България, заяви Радев. Виждам, че имаме лидери с все по-широка обща култура и задълбочени професионални познания, усвоили изкуството на лидерството и науката на мениджмънта. Виждам, че имаме лидери с ясна визия не само за бъдещето на своята компания, но и на нашето общество и България, посочи Румен Радев.
Когато при разговори с чужди правителствени и държавни ръководители ми задават въпроса: „Как може при такава продължителна политическа нестабилност българската икономика да расте, да става по-иновативна и производителна“, обяснявам този български парадокс с вас – представителите на почтения и прогресивен български бизнес, коментира държавният глава. Той посочи, че интересът към България расте, благодарение на усилията на бизнеса.
Вярвам, че ще продължим да извличаме в още по-голяма степен всички възможни степени от тектоничното разместване на геополитическите пластове и възможностите, които произтичат от това, посочи Радев.
Най-важното е да направим така, че нашите институции да отчитат стремежите и стандарта, който задава българското обществото, както и стандарта, който залага прогресивният български бизнес, каза още президентът.
Летище София е лицето на България и българите много държим да се гордеем с нашето лице. Искрено вярвам, че това високо отличие е едно морално задължение към Вас, че ще изпълните всички ангажименти, поети при спечелването на концесията, каза Румен Радев на Хесус Кабайеро, след като той получи наградата.
Тук съм, за да подкрепя почтения и прогресивен български бизнес, който произвежда реален продукт, а не плячкосва обществени поръчки, компании и банки, каза президентът пред журналисти преди церемонията. Да приветствам бизнеса, който работи в продуктивно взаимодействие с държавните институции, а не ги компрометира и корумпира. Бизнесът, който плаща данъците си в България, реинвестира печалбите си тук, а не тъпче заграбеното в офшорки и не се крие зад поставени лица, коментира още държавният глава.

Боян Ангелов и Борис Христов са новите носители на Националната литературна награда за поезия „Иван Динков“, която Община Пазарджик присъжда на всеки три години.
На церемония в художествена галерия „Станислав Доспевски“ бяха връчени наградите и на победителите в съпътстващия конкурс за местни автори в раздели поезия, проза и критика.
Пред публиката Боян Ангелов разказа за преживяванията си с Иван Динков и постави акцент върху това, че Община Пазарджик е учредила със статут на национални и присъжда литературните награди на името на Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев, Райко Алексиев, Стоян Бакърджиев и Иван Динков.
Носителите на отличието в съпътстващия конкурс са Катерина Георгиева – поезия, Костадин Пампов – проза и Никола Иванов – литературна критика.
Националната литературна награда „Иван Динков“ е учредена през 2006 г. от Община Пазарджик като признание към личността и таланта на твореца, който е и почетен гражданин на Пазарджик. Тя се присъжда на три години за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му.
Нейни носители са проф. Светлозар Игов, Белла Цонева, Никола Иванов, Петко Братинов, Иван Енев, Пламен Дойнов, Иван Цанев, Борислав Петров и Борислав Геронтиев.