Волейболистките на пловдивския Марица до 15 години спечелиха купа „Стефка Великова“. Това стана на едноименния двудневен международен турнир на приятелството, който се състоя в зала „Спартак“ в Плевен. 
На второ място се класира отборът на Крайова (Румъния). Трети и четвърти останаха плевенчанките от Олимпиец и Спартак 1996.
В отделните мачове Марица победи отбора на Спартак 1996 с 3:0 гейма и след това завоюва първото място и купата във финален сблъсък с момичетата от Крайова, който спечели със същия резултат.
В срещата за третото място Олимпиец надделя с 3:1 гейма над Спартак 1996. Преди това и двата отбора загубиха, съответно от Крайова и от Марица.
Купата „Стефка Великова“ на победителките връчи вицепрезидентът на Българската федерация по волейбол (БФВ) Борислав Кьосев. Той награди и волейболистките от Крайова.
Турнирът в Плевен е приятелски, затова всички отбори получиха златни медали. На класиралите се на трето и четвърто място отличията бяха връчени от председателя на Общинския съвет в Плевен доц. д-р Иван Малкодански. 
Организаторите бяха предвидили и награда за феър плей. Тя е в чест на загиналия Симеон Симеонов. Отличието получи Йорданка Иванова от Олимпиец.
Наградата за най-полезен играч заслужи Дарина Иванова от Марица. Този приз е посветен на Калоян Минков.
И двете награди връчи майката на Симеон – Мариела Кунева.
Тази година беше първото издание на международния турнир на приятелството „Стефка Великова“. Тя беше президент и треньор на плевенския волейболен клуб Олимпиец. Великова и играчите на отбора Симеон Симеонов и Калоян Минков загубиха живота си при тежка автомобилна катастрофа на 11 ноември миналата година на път за Ловеч, където трябваше да играят мач с местния Осъм. 
Съпругът на Стефка Великова и настоящ президент на Олимпиец Дарин Великов връчи още две специални награди на първите два отбора.
Турнирът се проведе със съдействието на Община Плевен. Официални гости бяха вицепрезидентът на БФВ Борислав Кьосев и членът на Управителния съвет на федерацията Николай Иванов.
 

Участниците, които стартираха в благотворителния крос в подкрепа борбата с рака в Троян, са 262-ма. Организаторите на кроса от сдружение „Троян в бъдещото“ събират пари за закупуване на медицинска техника за Многопрофилната болница за активно лечение „Г. С. Шварц“ в Троян.
Събитието събра участници от Шумен, София, Ловеч, Луковит, Велико Търново, Монтана, Бургас и повече от десет други града. Те имаха възможност да се включат в две дистанции за смесено бягане – 3 км или 8 км, съчетаващи бягане в градски условия и пресечена местност.
Превенцията, спортът за здраве, повишаването на физическата активност и преодоляването на страха от преглед да станат обща кауза, призова организаторът на кроса Николай Тодоров от сдружение „Троян в бъдещето“. 
Събраната сума от такси за участие е 4960 лв., посочиха за БТА организаторите. В следващите дни ще стане известно каква е сумата, събрана в дарителската кутия, поставена по време на събитието, както и размерът на даренията, получени по сметките на сдружението или на общинската болница. 
Инициативата е за втори път в партньорство с община Троян и с подкрепата на фармацевтичната компания „Софарма“ АД, която има филиал в троянското село Врабево.
Участниците бяха разделени в четири възрастови категории: мъже под 45 г., жени под 45 г., мъже над 45 г. и жени над 45 години.
Победител при мъжете над 45 г. в дистанция 8 км е Светослав Блажев, на второ и трето място останаха Карл Хитченс и Тодор Машов. На първо, второ и трето място в същата дистанция, но в групата под 45 г., се наредиха съответно Христо Кръстевски, Калоян Цанков и Денислав Стефанов.
При жените под 45 г. в дистанцията 8 км първо място завоюва Маринела Цекова, на второ и трето място са Никита Атанасова и Габриела Георгиева. Големият победител в дистанцията 8 км, при жени над 45 г., е Мария Цочева, на второ и трето място са Цвета Тодорова и Тереза Хитченс.
В кратката дистанция – 3 км, победител при мъжете под 45 г. е Илиян Чакалов, с подгласници Денислав Терзиев и Виктор Хитров. При мъжете над 45 г. на първо място е Йотко Тошев, на второ – Румен Георгиев, а на трето – Ивайло Калчев.
При жените под 45 г. кратката дистанция спечели Ивайла Семова, на второ и трето място останаха Ивайла Георгиева и Гергана Тодорова. Победителката при жените над 45 г. е Марияна Станева, втора се нареди Людмила Николова, а трета – Йорданка Чаушева.

Новопостроеният параклис „Събор на св. Архангели“ във вилната зона в Казанлък отвори врати за всички вярващи, след като беше официално осветен от Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан.
Храмът е изграден по инициатива на журналиста Мартин Карбовски, оператора от Българската национална телевизия Иван Янев и мъглижкия майстор Георги Лолов. Построяването му отнема две години, а в делото се включват много дарители. 
„Духовна благодат и радост е да бъдем всички заедно днес, защото нов дом отвори врати в нашата благодарувана Старозагорска епархия и в прекрасния Казанлък. На това високо място, където всички ще могат да виждат този прекрасен храм, построен с много любов, духовност, радост, милосърдие, добротворство, добросърдечност и най-вече със сърце, което винаги ще преоткрива Бога“, каза митрополит Киприан. Той напомни, че именно вярата, надеждата и любовта винаги ще ни укрепяват и ще ни дават сили в трудните дни, в които живеем днес.
„Радостта, която съпътства днешния ден за всички нас е огромна, защото човек както не може без вода, така не може без вяра, както не може без храна, така не може и без любов. Човек както не може без животворния въздух, така не може и без своята вяра. Пазейки, съхранявайки я, ние ще бъдем истинни православни християни, които търсят душевното спасение не само за нашите близки, а за целий български род. Нека всемилостивия Бог бъде милостив към всички, които помогнаха да се устрои този храм, за да може в него да пребъде благодатта“, каза още митрополитът. От името на Старозагорския епархийски съвет той връчи на Мартин Карбовски почетен знак на Старозагорската света митрополия за заслуги към епархията и по повод изграждането и освещаването на параклиса „Събор на св. Архангели“. Той пожела на него и на всички дарители и спомоществователи здраве, благоденствие и най-вече опора и сили за всичко, което вършат.
Това беше обединение, една заедност, едни трима души, приятели, каза пред журналисти Мартин Карбовски, който е и основният дарител за изграждането на храма. Той подчерта, че без усилията на Иван Янев и на майстора Георги Лолов, съградил храма, всичко нямало как да се случи.
„Изненадан съм приятно, велико изненадан, че има нещо, което може да ни обедини. В един момент виждам, че някой се опитва да ни затрие, да ни заличи и ние започваме да се забравяме и си казвам, че трябва малко усилие в тази посока. Има нещо, може би свише, което те кара, не ти дава да спиш и накрая стана това“, коментира Карбовски. По думите му онова, което наистина обединява, е нашата велика идеология и вяра – християнството, а „ако го изтрием, сме паплач“.
Според Мартин Карбовски параклисът в Казанлък показва интимността между човека в малкия храм и голямото нещо – Съзидателя, всевиждащия. Това не е първият храм, който е изграден по негова инцииатива. Той посочи, че всяко начало изглежда безнадеждно, трудно е да убедиш хората, че нещо такова има бъдеще. „Но успяхме. И искам да подчертая заслугите на Иван и Георги – това е мястото, на което те принадлежат и те дадоха сърце. А защо тук – защото тук е центърът на света“, допълни Карбовски. 

Един човек е загинал, а други 33-ма са пострадали при станалите 30 тежки пътни инцидента в страната за изминалото денонощие, съобщиха от МВР на сайта на ведомството.
В София са станали 28 леки и три тежки пътнотранспортни произшествия, при които са ранени четирима души. 
От МВР отчитат със 77 души по-малко загинали за т.г. в сравнение със същия период на предходната 2023 година. 

Изкуството е велико, но не е по-голямо от живота, каза пред БТА художникът Александър Василев – Василевса, който е роден във Враца. На 3 ноември се отбелязва Денят на българския художник.
Според Василев неговите стил и техника са уникални – мозаечна живопис с маслени бои и кварцов пясък. „В мои платна има над 10 000 фрагмента“, казва той. Творбите му са вдъхновени от абстрактния експресионизъм. Той е самоук, но негови произведения са част от частни колекции във Великобритания, Италия, Канада, Белгия, Нидерландия и САЩ. 
Българската публика тепърва ще преоткрива абстрактния експресионизъм и абстрактното изкуство. Мисля, че вкусът към стиловете и техниката в изкуството се възпитава, казва Василев. 
„Започнах да рисувам на тридесет и седем години. Преди това не съм проявявал никакъв интерес към изкуството. Учил съм право. Моят единствен учител в изкуството е вече покойния голям врачански художник Тодор Ваков. Той ме е научил на най-важното нещо – да оценявам и изживявам свободата“, казва Александър Василев.  
Години наред Василевса е живял, работил и творил в Лондон, Ню Йорк. Във Враца живее вече от една година и преди дни откри своя галерия, където са изложени над петдесет творби. В галерията има обособено ателие, където ще рисува.
Според него вече не е нужно да имаш галерия в голям град. С новите технологии няма значение от коя точка на света твориш и излагаш произведенията си, казва Василев. По думите му се чувства много добре във Враца.
Винаги съм знаел къде ми е коренът, казва художникът. Според него Враца е много красив и динамичен град. „Тук има комбинация от урбанизация и прекрасна природа. Няма много места в света, в които излизаш от центъра и за две минути си в Балкана“, допълва Василевса.
Да имаш муза е много важно, вдъхновението е още по-значимо, смята той. За него изкуството в определени моменти е било спасение. „Чрез картините си всеки художник демонстрира интелект, обща култура, знания. Това е нашата изява, нашата демонстрация“, добавя Василев. „Имам голям обем картини. Съмнявам се, че има художник в България или в Европа, който да има налични над 1000 платна. Не съм зависим от продажби и това е моята сила и огромна свобода“, допълва той. 
Всеки художник трябва да знае с какво е различен, казва също той. Воден от тази максима Василевса създава симбиоза между изкуство и спорт – спортисти, шампиони се включват в проекта му. Картините, докоснати от тези необикновени хора, са изключителни, казва Василев. Целият цикъл е над 1000 платна. Предстоят му изложби в София и Пловдив. 
Творецът започва проекта си през 2013 г. Първите му платна са с Кубрат Пулев. Следват проекти с Армен Назарян, Наим Сюлейманоглу, Благой Иванов – Багата, Александър Томов, Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, Мария Гроздева, Николай Бухалов, Серафим Тодоров, Янко Русев, Веселин Топалов, Нешка Робева, Димитър Пенев, Йордан Йовчев и легендата на футболния отбор „Милан“ Франко Барези.
„Това е моята почит към успехите на тези хора и търсенето ми като творец. Те са хората, на които се възхищавам. Хората, които считам за национално богатство. Ние превъзхождаме много от големите държави в определен тип спортове като шампиони и това е моята цел – да покажем това, което тези хора са постигнали, представяйки България и себе си“, обясни Александър Василев. 
Към всяка картина има  QR код, който води до професионално видео със съответния спортист, с информация за него и с кадри как е участвал в създаването на творбата, разказа Василева. Димитър Бербатов, Григор Димитров и Христо Стоичков са спортистите, които оттук нататък Василев иска да включи и с това ще завърши проекта си. 
Изложбата „Споделени движения“ (Mouvements Partagés), обединяваща изкуството и спорта, бе разположена от юни до август 2024 г. в Българския културен институт в Париж. Тя е българското участие в т.нар. културна олимпиада, която се проведе във френската столица успоредно с най-голямото световно спортно събитие това лято – олимпийските игри.

Няма много писмени сведения за това какво и къде точно е работил свети Пимен Зографски, но нашите изкуствоведи и историци го свързват с обновяването на десетки храмове в района на Софийско, откъдето е и самият той, каза пред БТА проф. д-р Миглена Прашкова от Катедра „Църковни изкуства“ в Православния богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Днес се чества паметта на светеца, обявен за покровител на българските художници, иконописци и реставратори.
Проф. Прашкова каза, че никъде не е написано и кои са изписаните от него храмове, но неслучайно той се изобразява с четка и икона в ръка. Легендите говорят, че действително се е занимавал с иконопис. Напоследък много изследователи, които анализират средновековни храмове от края на XVI в. и първите десетилетия на XVII век, свързват някои стенописи с него, но това не е доказано. „Той не ги е подписал, защото в тези времена един монах няма да остави името си, освен ако не е по изрично желание на някой от ктиторите“, коментира проф. Прашкова.
Смята се, че свети Пимен Зографски е бил в Черепишкия манастир. Твърди се също, че е работил и в Драгалевския, Куриловския и в Сеславския манастир, но това са хипотези, които не са подкрепени с писмени сведения, уточни преподавателят във Великотърновския университет.
Проф. Прашкова подчерта, че за да се състави житието и да се почита паметта на свети Пимен Зографски, със сигурност е била жива легендата за него и името му се е свързвало с изграждането, но и с възобновяването на много храмове. Те са предимно в Софийския регион и към Искърското дефиле. Това място е наричано Софийска Света гора, защото около София, в периода на Късното средновековие, преди Възраждането, са обновени много храмове. Такива има и в Трънско, и в Пернишко, но кои точно са те никой не може да каже, обясни проф. Прашкова.
Стенописите, за които се смята, че са дело на свети Пимен Зографски, следват регламентираната и утвърдена църковна традиция. В някои от тези храмове има много светци, които могат да се определят като български, но доста от тях не са с прозвищата си. „Има такива, които са български и носят това име, но има и общохристиянски, носещи същото име и когато това не е изрично упоменато, не можем да твърдим със сигурност кой точно от тях е изобразен“, обясни проф. Прашкова.
Свети Пимен Зографски е провъзгласен за светец точно заради това, че името му се свързва с обновяването на много храмове, обясни проф. Прашкова. Даже в житието му се казва, че са десетки, но много често монасите и делата им остават анонимни, защото са били чужди на земното тщеславие, допълни тя.
Според проф. Прашкова свети Пимен Зографски със сигурност е имал и ученици, защото не е по силите на един човек да се справи с толкова работа. Така или иначе, на тези територии по онова време е имало функциониращи ателиета, подкрепя тезата си тя.

Материалните блага не са от небесна полза за човека и те не допринасят за спасението на човешката душа, каза в проповедта си днес Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит Даниил и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. Епископ Исаак отслужи Света литургия и освещение на храм „Свети дух“ в село Горна Брестница, община Кюстендил.
Колкото и да притежава човек земни блага, власт, пари, имоти, къщи, вили, колкото и да притежава, ако ще и целият свят да притежава, тези материални блага не допринасят за спасението на човешката душа. Тя се нуждае от други блага, които не са от този свят, но натрупването им започва тук на земята. С тези думи епископ Исаак се обърна към миряните в началото на проповедта си. Той поясни, че всички се нуждаем от онези блага, които са нетленни и са вечни, които нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда.
„За да получим тези блага в живота си, земния, ние трябва да се стремим към тях. За това и Господ Иисус Христос казва: „Първо търсете царството Божие, а след това всичко друго ще ви се придаде“. Господ Иисус Христос ни говори, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в царството Божие“, каза епископ Исаак и поясни, че Бог не укорява богатството и не казва, че то е зло и греховно. В Библията има много примери за водачи с големи богатства, но ако човек е привързан към това богатство и не обръща внимание на онези, които имат нужда, тогава вече идва греховното състояние.
По думите на епископ Исаак човек с тази привързаност към материалните блага изобщо забравя за своята душа и за вечните и нетленни блага. Бог дава на всеки колкото му е нужно, че и отгоре, но всеки човек трябва споделя с ближните и по този начин да покаже любовта си към Него и ближните си.  
В проповедта си епископ Исаак призова да бъдем с добри сърца и изпълнени с любов към ближните и да следваме Божия път.
„В днешния ден сме събрани с благословението на Негово светейшество Софийския митрополит и Патриарх български Даниил в този храм посветен на третото лице на Светата троица – Светия дух. Един храм в това прекрасно село Горна Брестница, в който години на ред не е служена Света литургия, тъй като допреди известно време бе в окаяно положение. С Божията помощ, по Божията промисъл, с назначаването на отец Виктор като предстоятел на храма и с добрите сърца на всички вас, този храм се обнови и благоукраси и в него вече има възможност да отслужваме най-важното Богослужение от Богослужебният цикъл – Светата литургия, по време на която всички имаме възможност да се причестим с тялото и кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Колко хубаво е и колко благолепен е Божият дом сега, а беше в един окаян вид“, каза в проповедта си Велбъждският епископ Исаак.
От името на Негово светейшество и цялото ръководство на Софийската света митрополия и от свое име епископ Исаак изказа благодарност към отец Виктор за труда, който полага заедно с църковното настоятелство и на всички спомогнали този храм да обновен и действащ.
„Бог няма нужда от нашите храмове, Бог няма нужда и от нашите Богослужения, Бог няма нужда и от нашите молитви. Ние имаме нужда и от храмовете, и от молитвите, защото чрез всички молитви, които отправяме към Бога ние търсим неговата помощ. На Бог му служат всекидневно и ежечасно Светите ангели“, каза в края на своята проповед Велбъждският епископ Исаак.
Той отправи призив към миряните за по-често посещение на храмовете и от името на Негово светейшество поздрави всички с днешния празник, благопожела здраве, мир, благоденствие и благопреуспяване във всяко добро и полезно дело, най-вече за спасението на душата.

В Перник предстои да провеждането на Ноемврийските музикални дни, съобщиха организаторите на традиционната проявата от Общински комплекс „Дворец на културата“.
Събитието води началото си от 80-те години на миналия век и е сред най-значимите в културния живот на миньорския град.
Програмата ще започне на 10 ноември с концерт „На учителя с любов“ в памет на именития оперен певец, режисьор и педагог проф. Павел Герджиков. Той ще се състои в Художествена галерия (ХГ) „Любен Гайдаров“, а участие в него ще вземат студенти от Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
На 17 ноември любителите на класическата музиката ще чуят концерт-матине на Камерен оркестър „Орфей“ под диригентството на маестро Райчо Христов и солисти Николай Маринов (пиано), Галина Койчева – Мирчева (цигулка) и Даниела Дикова (пиано). Музикалната проява, която ще се състои в ХГ „Любен Гайдаров“, е посветена на 210-годишнината от възстановяването на Църногорския манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“ край брезнишкото село Гигинци. 
Акцент в тазгодишните Ноемврийски музикални дни е честването на 70-годишнината на Обединената школа по изкуства в Перник, което ще се състои на 26 ноември в малкия салон на Двореца на културата. По ръководството на висококвалифицирани преподаватели пернишките деца изучават пиано, цигулка, виола, китара, поп и джаз пеене, има и занимания по изобразително изкуство.
В рамките на програмата концерти ще изнесат още Камерен смесен хор „Иван Топалов“, а също Духовият и Народният оркестри. Форумът ще завърши на 28 ноември. 
Ноемврийските музикални дни в Перник са създадени по подобие на Мартенските музикални дни и Софийските музикални седмици.

„Нека, който е богат, знае, че богатството му е дадено, за да помага с него на другите, за да спаси своята душа. Който е беден да не роптае, да благодари на Бога, и да се моли и това ще му бъде признато като голям подвиг, като мъченичество“, каза Ловчанският митрополит Гавриил.
Той говори в края на проповедта, изнесена от отец Вениамин в ловешката църква „Света Тройца“. В нея отецът припомни евангелския разказ за богаташа и бедния Лазар. 
В притчата Иисус Христос говори за двама души: за един богаташ и за бедния Лазар. Разказва, че богаташът в този живот прекарвал в разкош и наслади, без ни най-малко да се интересува от участта на бедния Лазар, който бездомен страдал от глад и болести. Но след смъртта всичко напълно се променило. Лазар заживял във вечна радост в лоното на Авраам, в Рая, а богаташът се измъчвал в ада от непрестанна и страшна жажда.
Владиката каза, че ще носим отговорност за нашите земни дела и припомни историята на праотеца Авраам, който също бил много богат човек, но е бил изключително милостив и гостоприемен. При това, той сам е обслужвал своите гости, не е пращал роби и слуги, с радост и любов е посрещал странници и бедни, разказа той. Говори се днес за богатия, който е бил също богат, но много немилосърден. Своето богатство използвал за себе си и своите удоволствия и затова е получил наказание в ада, отбеляза владиката.
Пред неговите врати лежал този беден Лазар – представете си колко по-тежко е било неговото страдание, виждайки как в дома всеки ден се пирува, било е трудно да не роптае. Малко са хората, които могат да устоят, а той не е роптаел, злословели или желаел зло, каза той. Лазар е бил е човек страдащ, изкупил е греховете си на Земята и за своето зло е получил награда на Небето, завърши владиката.

Заключителният етап от подготовката на законопроектите за държавния бюджет на България, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 година ще бъде съобразен с избора на 51-вото Народно събрание. Това стана известно през тази седмица, в която изтече заложеният в закона срок правителството да внесе за разглеждане проектобюджетите за догодина – 31 октомври 2024 г. 
Срокът не може да бъде спазен, защото няма заседания на парламентарни комисии и пленарни заседания. Проектобюджетите ще бъдат внесени в новия парламент. 
Проектобюджетът за 2025 година ще бъде с 3 процента дефицит, не се предлагат промени в ставките на основните данъчни закони 
Проектобюджетът на България за 2025 година ще бъде с 3 процента дефицит, каза на 28 октомври служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
От служебното правителство не предлагат промени в ставките на основните данъчни закони – Закона за ДДС, Закона за данъците на фирмите и на данъка върху доходите на физическите лица, посочи Петкова.
От КНСБ заявиха, че искат да се започне дискусия за промяна на данъчната система, тъй като сегашната, според синдикалната организация, повишава неравенствата. 20-те процента най-богати българи получават 6,6 пъти повече доходи от двадесетте процента най-бедни българи, заявиха от КНСБ. В Европейския съюз (ЕС) 20-те процента най-богати получават 4,7 пъти повече от 20-те процента най-бедни. 
КНСБ предлага въвеждане на допълнителни фискални мерки, които да доведат до още 4,7 млрд. лв. нетни приходи в бюджет 2025. Тази визия на конфедерацията за бюджета за 2025 г., с предложения, които да доведат до запазване на дефицит от 3%, който покрива критериите за влизане в езрозоната, бе представена на 25 октомври. 
От синдиката искат въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица, равен на размера на минималната работна заплата за съответната година. Повишение на ставката на данък дивидент на минимум 10% е друго искане на КНСБ. Да се въведе данък върху финансовите транзакции и дигитален данък е също сред предложенията на конфедерацията. Синдикатът предлага и данък „вредни храни“, като в това се включват чипсове, вейпове, енергийни напитки, уточни президентът на КНСБ Пламен Димитров, който посочи, че тази идея е отдавна. Облагането на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство е предложение, зад което стои КНСБ, каза също Димитров. 
Повишаване на размерите на данъчни облекчения за работещи семейства с деца, искат също от КНСБ. Според синдиката те могат да се вдигнат на 1200 лв. за едно дете и 1500 лв. за две деца. КНСБ са за използване на единна данъчна ставка по ДДС и възстановяването на временно намалените такива за хляб и ресторантьорски услуги. 
КТ „Подкрепа“ настоява да се премине към прогресивно облагане на доходите, за да се намалят подоходните неравенства и да облекчат най-нископлатените работници и служители, както и да се запази настоящата данъчно-осигурителната тежест за средните доходи, като необлагаемият минимум да е обвързан с жизнения минимум, средните доходи да се облагат с ефективна ставка от 10%, а доходите над прага на богатство ефективна данъчна ставка от 15%.
От синдиката искат необлагане с данъци и осигуровки на социалните разходи като – ваучери за храна, транспорт, облекло, храна, здравни и образователни услуги, лекарства и други подобни, когато разходите са за сметка на работодателя. Освобождаване от данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигуровки на социалните разходи на работещите – за транспорт, доплащане за здравни и образователни услуги, технически средства и лекарства, независимо дали са за сметка на работещия, или работодателя.
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката е 400 млн. лева, каза финансовият министър Людмила Петкова.  
ДДС ставката от 9 процента за спортните съоръжения в планинските курорти, за ресторантите и за входящия туризъм трябва да остане, каза за БТА Румен Драганов. По думите му министерството поддържа оставането на ставката на ДДС от 9 процента за спортните съоръжения в планинските курорти и за трансферите на туристите до курортите, включени в туристическите пакети, защото услугата е договорена като цени при тази ставка година по-рано, и вече е разпродадена във Великобритания, Германия, други европейски страни, както и в съседните държави, коментира Драганов. По тази причина според него всякакво повишение на цената с връщането на ставката на 20 процента ще се отрази негативно за туроператорите и на туристическите курорти, които трябва да работят на загуба.
По отношение на ставката на ДДС от 9 процента за ресторантьорите, която действа до края на тази година, Драганов посочи, че това е благоприятна мярка, която е дала резултат. Работата беше значително осветлена от една страна, от друга – стабилизирана, а това, което обещаха ресторантьорите – да увеличат значително приходите, ние сега виждаме и то е в рамките на около 25 процента повече в периода между 2019 и 2025 година, коментира Драганов.
Поне 10 процента ръст на заплатите искат от КНСБ, от АИКБ се обявиха за замразяване на възнагражденията и 20 процента съкращения в публичния сектор 
В частта на политиката по доходите за 2025 г. исканията на КНСБ са за поне десетпроцентно увеличение на заплатите и хоризонтална политика по доходите, за която трябват около 1 милиард и 800 милиона лева, коментира президентът на синдикалната организация Пламен Димитров. 
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък призовават бъдещите народни представители в 51-вото Народно събрание и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20 на сто заетите в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“ на и без това свръхвисокото им според АИКБ равнище и като дял от БВП, и като възможности на страната. 
От Асоциацията изразиха загриженост за състоянието на публичните финанси в страната, особено по отношение на неконтролираното увеличение на бюджетните разходи и дефицит.
Според представената информация на пресконференцията, проведена от заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова на 4 октомври във връзка с подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за 2025 г., се очаква значително увеличение на бюджетните разходи, особено в сферите на възнагражденията на заетите лица в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, посочват от АИКБ.
От Асоциацията изтъкват, че се наблюдава експоненциален ръст на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 г. се планира да достигнат 18 млрд. лева през 2024 г. – увеличение, надхвърлящо 23 на сто. Паралелно с това от АИКБ отчитат още по-драстично нарастване в сферата на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии, като скокът е от 25,7 млрд. лева за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лева за 2024 г., което представлява ръст от близо 36 на сто.
Особено тревожен за тях е фактът, че тези непропорционални увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство. „За периода януари 2023 г. – август 2024 г. кумулативната инфлация е едва 4,5 на сто. Следователно – налице е значителен реален ръст както на разходите за персонал, така и за пенсии и социални трансфери, който многократно надхвърля инфлационните нива, при задълбочаваща се криза в реалния сектор в ЕС и България“, посочват от АИКБ.
Темпът на нарастване на бюджетните разходи значително изпреварва този на приходите, изтъкват от Асоциацията и допълват, че прогнозите сочат към нов дефицит от 11,9 млрд. лева за 2025 г., който, прибавен към планирания дефицит за 2024 г. от 6,2 млрд. лева, формира потенциален бюджетен дефицит от 18,1 млрд. лева за следващата година, приближаващ 9 процента от БВП. Според АИКБ тази прогноза е изключително тревожна и очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе и жалба до Върховния административен съд, с която иска отмяна на Постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2025 година като незаконосъобразно. То беше прието, въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите им, като от 1 януари 2025 г. определя минималната работна заплата (МРЗ) в страната ни на 1077 лв, смятат от АИКБ. 
Правителството предлага максималният осигурителен доход да стане 4130 лева
От коментари на синдикатите стана известно, че от правителството предлагат максималният осигурителен доход да стане 4130 лева. Според КНСБ максималният осигурителен доход трябва да е 4275 лева, защото така ще се отчете ръстът на средния осигурителен доход за тази година, който КНСБ очаква да нарасне с около 14%.