В самоковското село Доспей жителите и децата, посещаващи местното читалище „Отец Паисий -1910“, отбелязаха Деня на народните будители – 1 ноември с шествие, съобщиха от читалището за БТА. 
Местните жители смятат, че това е селото, в което е роден първобудителят на Българското възраждане Паисий Хилендарски. Всяка година на този ден в селото се организира празник, в който се отдава почит не само на отец Паисий, а и на всички будители.
Днес жителите на селото организираха шествие, което тръгна от читалището до паметника на Паисий Хилендарски. Децата представиха стихове и припомниха за написването на История славянобългарска, добавят още от културната институция. 
На този ден традиционно присъстват и ученици от училищата в Самоков. 
Според архивния фонд на читалището Паисий Хилендарски е роден в Самоковска епархия, но по-точно в Доспей, а не в Банско. Светецът отива да живее по-късно в Банско заедно с майка си, посочиха за БТА от културната институция. 

Писателката Ивелина Радионова се срещна с жителите на Велики Преслав. В Археологическия музей в старата българска столица тя представи в Деня на народните будители книгата си с художествена проза „До Боянския майстор“. В литературната среща бяха ползвани видео и мултимедия. Радионова каза за БТА, че е избрала едно нестандартно представяне и царствена визия на българска царица за срещата с жителите на Велики Преслав. 
Радионова съобщи, че е родена в Провадия през 1977 г., където живее и работи като счетоводител в частна фирма. Тя добави, че е завършила във Варна, в Икономическия университет. В литературата е започнала с поезия, но е продължила с проза, посочи още Радионова. „Сега се чувствам малко по-уверена в прозата, въпреки че поезията е първата ми любов и не смятам да ѝ обръщам гръб, но за момента наблягам главно на прозата“, добави тя. И припомни, че първата ѝ поетична книга е „Златни нишки“. Книгата се роди спонтанно, приятели ме подтикнаха, допълни тя.
Последната книга с проза на Радионова е излязла в навечерието на 6 септември – Деня на Съединението и е озаглавена „Наричат ме България“. Тя съдържа разкази, в които има една сърцевина и това е България, поясни авторката за БТА. „За съжаление не мога да рисувам с палитра, с боички и в тази книга аз рисувам България с думи. Виждам я и като нестинарка, и като красива роза, и като жена, която милва и приспива дете, и като икона потъмняла, и като песен и семена за посев, които да гарантират хляба за утрешния ден“, каза още Радионова.
Тя обобщи, че има едно завръщане към корените и макар че не е характерно за съвремието ни, патриотичните ѝ творби се възприемат добре. „Аз съм убедена, че българинът има нужда от онова топло чувство, наречено родолюбие, което се крие, таи се дълбоко в сърцето му, и на моменти бих казала, че е леко заспало, нужно му е само леко да се помилва, за да се събуди“, допълни тя. 
Радионова коментира, че нито датата, нито мястото на срещата с публиката са избрани случайно. Тя припомни, че на 11 май съвместно с музея са организирали представяне на нейни книги в стара къща във Велики Преслав. Радионова добави, че тя иска да достигне до сърцата на всички, които са на срещите с нея и книгите ѝ. Тя допълни, че един автор трябва да може да жегне и да предизвика размисли, за да спечели публиката.
„В книгата „До Боянския майстор“ има разкази по действителен случай, които са ми предадени от наследници на главните герои, има и моята версия на историята за владетелката на стара София – Десислава и зограф, който я е рисувал, с типичните порядки, характерни за времето. Има разказ, съчетаващ легенда, мистика и реалност, в който действието се води на остров Св. Анастасия, има за всеки по нещо“, заяви Радионова.
Тя анонсира, че на 2 ноември има три литературни срещи в читалища в близост до гр. Септември. „Предстоят ми срещи в Бургас, в Сливен, в София, полет до българите в Мадрид“, съобщи Радионова.
Както БТА съобщи, Ивелина Радионова посвещава на България новия си сборник с разкази „Наричат ме България“. 

С водосвет и концерт на хор „Железни струни“ бе отбелязано завършването на строителните дейности на Музикалния дом „Екатерина и Димитър Бъчварови“ в Разград. В Деня на народните будители във фоайето на културната институция архиерейският наместник на Разград отец Георги отслужи водосвет за здраве, благоденствие и просперитет. 
След отслужения водосвет, във фоайето на Народно читалище „Развитие 1869“ певците от хор „Железни струни“ подариха кратък концерт на публиката под диригентството на маестро Красен Иванов. Начало на концертната изява поставиха с Химна на народните будители.
Укрепването на Музикалния дом „Екатерина и Димитър Бъчварови“ в Разград започна през юли месец тази година. Ремонтните дейности на културната институция бяха дълъг етап от работата и грижата за обществената сграда, строена през 1938 – 1940 година със средства от дарения и доброволен труд. В края на миналата година Министерството на културата предостави финансова подкрепа в размер на 170 000 лв. за укрепването и ремонта на сградата на културния дом. Той е със статут паметник на културата и е един от символите на Разград. 
Музикалната институция ще продължава да бъде дом на хор „Железни струни“. Сградата ще бъде отворена и за граждани, като идеята е тя се превърне в артистично пространство за срещи, събития и други инициативи на културната общност на Разград, посочи секретарят на Народно читалище „Развитие 1869“ Виолета Антонова.  

Разградската филхармония отбеляза Деня на народните будители с празничен концерт, посветен на Волфганг Амадеус Моцарт. Под диригентството на Борис Тодоров в залата на културната институция почитателите на класическата музика чуха едни от най-известните творби на композитора. В програмата по повод празника на българските просветители, книжовници и будители бяха включени увертюри и арии от „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. 
В тържествената музикална вечер ариите изпълниха сопраните Аида Пипоян и Росица Метаниева и Мартин Димитриевски – бас с концертмайстор Божанка Николова. 
По повод празника, днес разградчани отдадоха почит към народните будители с тържества в родните къщи на просветители и книжовници. Общоградското тържество се проведе пред къщата музей „Станка и Никола Икономови“. Почит пред личностите с кауза и идеи, оставили следа в историята на лудогорския град беше отдадена и в къща музей „Анание Явашов“, където бе открита документалната фотоизложба под надслов „Разградският периодичен печат в образи и неразказани истории“.  

Това е награда, която задължава човека да води определени битки за културата и за справедливостта в България. Но преди всичко е голяма отговорност и голямо признание. Това каза в интервю за БТА Веселин Диманов, обявен за „Будител на годината“. Режисьорът на документалния филм „Моралът е доброто“ за Кристиан Таков , получи най-много гласове в 11-ото издание на кампанията на Българското национално радио (БНР). 
„За мен беше изненада и самото номиниране, а още по-шокиран бях, когато разбрах, че печеля наградата.  Будителството е точно това – да даваш пример на хората, и той да бъде пряко свързан с морала“, допълни Диманов.
„Работата по филма предизвика огромен интерес в кинозалите, защото до този момент никой не беше правил нещо подобно. И това се дължи повече на Димитър Стафидов, който изгради един много динамичен и интересен филм – като режисьор на монтажа. Всичко е екипна работа. А дали битката е трудна – няма лесно в България. Просто човек не трябва да се отказва, а да се бори за това, което иска да постигне, и за това, в което вярва“, каза още Веселин Диманов.
Той припомни, че вече има площад на името на Таков в центъра на София. „Филмът предизвика огромен интерес, с което доказа, че има зрители за документалното кино в България. Неговите студенти до ден днешен продължават да го четат, да го изследват, да изповядват неговите идеи и да ги продължават, което е по-важното. Мисията му ще бъде продължена от хората и най-вече от юристите в България, защото справедливостта може да възтържествува чрез промяна на съдебната ни система“.
По думите на режисьора Кристиан Таков има още много какво да покаже чрез личността си: „Ние планираме интересни неща в следващите месеци. Все още има неиздадена негова биография, която не успя да влезе във филма. Това е нещо много интересно и любопитно, тъй като той говори лично за себе си, в епоха“.
На церемонията „Будител на годината“ Веселин Диманов получи статуетката „Аз, буки, веди, знание“ на скулптора Александър Пройнов. Тя му беше връчена от „Будител на десетилетието“ Никола Рахнев, който каза, че светлината, която будителите създават, прави света по-добър и го изпълва със смисъл.
Специалната награда на БНР получи Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Генералният директор на радиото Милен Митев връчи отличието с думите: „Днес празнуваме образованието и бъдещето. Празнуваме хората, които творят добро, и ни правят по-добри. Онези, които създават нашите добри новини. Децата, които ни карат да вярваме, че бъдещето ще е по-добро“.
Шампионът с две трансплантации Георги Пеев получи специалната награда на Би Ти Ви. „Днешните будители са светлина в мрака и последните оптимисти. Отличието е за човек, който е символ на живота и спасението“, каза журналистката Кристина Газиева, която връчи приза. „Най-ценното е човешкият живот, а най-ценното в него е времето. Пожелавам на всички да имат време да постигнат целите си“, каза Пеев.
Както писа БТА, за „Будител на годината“ бяха получени стотици номинации. От тях жури в състав Ива Дойчинова, проф. Огнян Герджиков, д-р Румен Манов, Даниел Ненчев, Елеонора Гаджева, Светослав Иванов и Добрина Чешмеджиева избра десетимата финалисти. Освен отличените, това са Виктор Топалов от „Бохемска София“, Ефтим, Светла и Мария от „Един процент промяна“, пожарникарите-доброволци от Fire Brigade 1, пианистката Донка Ангъчева от Виена, Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, културният мениджър Светла Дионисиева от Лондон, тийнейджърката Теодора Милева от Виена и ерудитът Тони Николов.
/ДД

Днес, на 2 ноември, по повод Архангелова задушница Столичната община организира допълнителен градски транспорт, съобщиха от пресцентъра на Общината.
Разкрива се временна трамвайна линия № 3А с маршрут Гара „Захарна фабрика“ – кв. „Орландовци“.
Разкрива се временна трамвайна линия № 7А с маршрут кв. „Манастирски ливади-запад“ – кв. „Орландовци“. 
Разкриват се временни автобусни линии №18-А, 79-А, 86-А и 90-А. Всички промени можете да видите тук:
Дежурните служители от „Пътна полиция” при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) ще насочват автомобилите на гражданите за паркиране около гробищните комплекси, допълват от Столичната община.

Регионална награда за магистрати и граждани, допринесли за правовия ред, правовата държава и развитието на гражданското общество в памет на административния ръководител на Районен съд – Хасково съдия Мария Ангелова (от 2012 г. да 2017 г.), която ни напусна на 31 януари 2023, беше учредена днес в Хасково. Идеята за отличието беше обсъдена и приета по време на изнесеното заседание на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, водено от съпредседателя му Светла Дерменджиева, което се състоя в Съдебната палата в Хасково.
Пред магистратите, присъстващи на срещата, настоящият административен ръководител на Районен съд – Хасково Пламен Георгиев припомни професионализма на съдия Ангелова и подчерта личностните ѝ добродетели.
Предложението за учредяване на наградата е на Българската асоциация на вещи лица и експерти. Целта на инициативата е носителите на наградата да служат за пример с цялостната си професионална и творческа дейност, подчерта председателят на организацията за Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград и Ивайловград Албена Желязкова.

Плевен се побратими с аржентинския град Роке Саенс Пеня. Договорът за установяване на партньорски отношения между Община Плевен и Община Роке Саенс Пеня, Аржентина беше подписан днес от кметовете д-р Валентин Христов и Бруно Чиполини.
Той е осъществен със съдействието на посланика на Аржентина в България Алехандро Зотнер Майер, който присъства на подписването.
Радвам се, че контактите между двата града са вече факт. Сигурен съм, че въпреки далечните разстояния, ние ще намерим общи теми и проекти и ще изпълним партньорството ни с реално съдържание. Уверявам нашите нови аржентински приятели, че вратите на Плевен винаги ще бъдат отворени за тях и тук ще намерят съмишленици и приятели, каза преди подписването кметът на града.
По повод церемонията, в Плевен е официална делегация от Провинция Чако, където се намира Роке Саенс Пеня. 
Делегацията е на държавно посещение у нас и е водена от Леандро Здеро, губернатор на провинция Чако. В нея е включен и кметът на Община Роке Саенс Пеня Бруно Чиполини. Тук е и председателят на българската общност Педро Маркоф. 
След подписването губернаторът Леандро Здеро и кметът Бруно Чиполини също изразиха задоволството си от подписването на договора и изказаха пожелание за бъдещи успешни взаимоотношения. Гости и домакини си размениха подаръци. На д-р Христов беше връчено знамето на град Роке Саенс Пеня.
От българска страна на церемонията присъстваха областният управител Николай Абрашев, председателят на Общинския съвет доц. д-р Иван Малкодански, заместник-кметове.
Контактите между Плевен и Роке Саенс Пеня датират от 2012 г. след посещение в града на тогавашния посланик на Аржентина у нас Гийермо Салвадор Асрак и предложение за установяване на партньорски отношения между Плевен и аржентински град. Неговият избор на Роке Саенс Пеня е заради наличието на голяма българска общност в града, корените на част от която са от Плевенска област. Българската общност има свое дружество, което носи името на Христо Ботев. Има и своя църква.
Днес населението на града е близо 100 000 души.
Церемонията по побратимяването на Плевен и аржентинския град Роке Саенс Пеня се състоя в Актовата зала на Общината. 
 
 

Областният управител на Монтана Калин Хайтов върна за ново разглеждане решение на Общинския съвет във Вълчедръм, с което съветниците отказват искане на Инициативен комитет на хора от общината за провеждане на референдум по важен за местната общност въпрос, съобщиха от Областната управа в Монтана.
С решението е отказано провеждането на референдум „за“ и „против“ изграждането на ветрогенераторен парк върху обширна площ в плодородната местност Златията в община Вълчедръм. В подписката с искане за провеждане на референдум са се подписали 900 души от общината, като част от тях са земеделски производители. Те настояват нивите в Златията да се използват само за отглеждане на земеделска продукция, а не за други цели.
За БТА Калин Хайтов заяви, че според законовите разпоредби Общинският свет във Вълчедръм няма основания да не проведе референдум по искането на Инициативния комитет, подкрепено от 900 души. Той посочи процедурни нарушения при взетото решение за отказ от референдум. Предстои ново разглеждане на искането за референдум в Общинския съвет във Вълчедръм, уточни той.

Писателят Деян Енев е тазгодишният носител на Националната литературна награда „Йордан Радичков“, стана ясно на церемония в Берковица, проведена тази вечер.
Отличието на Деян Енев е присъдено за сборника „Шейсет разказа“. Енев, който е носител на литературната награда „Йордан Радичков“ и през 2019 година, ще получи статуетка на скулптора Емил Попов и финансова премия от Община Берковица от 1500 лева. Той не присъства на церемонията в Берковица тази вечер.
Втора награда е присъдена на Здравка Евтимова за сборника  „Луничеви разкази“. Трета награда печели Веселина Седларска за сборника „Животът е тълковен речник“. Наградата „Дебют“ е за Михаил Стоянов за сборника „Машина за пуканки“. С дипломи от Община Берковица са отличени още писателите Тодор Костадинов за сборника „Разкази против забрава/анти некролози/“ и Петя Кокудева с „Патагонци, тролове и още мои роднини“, чиито книги са били номинирани и са достигнали финалния кръг.
Участвалите в тазгодишното издание на конкурса сборници са оценявани от авторитетно жури с председател  проф. Боян Биолчев.
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ се връчва ежегодно от пет години насам, като организатор на конкурса е Община Берковица. Всички писатели, участвали в конкурса, оставят екземпляр от своите книги на местната библиотека, когато също носи името на големия писател и земляк Йордан Радичков. 
Йордан Радичков е роден в близкото до Берковица село Калиманица, което днес не съществува, тъй като е останало на дъното на язовир „Огоста“ при построяването му преди повече от 40 години. Радичков е учил гимназия в Берковица, а приживе неведнъж заявява, че черпи сюжети за творчеството си от „прекрасния български северозапад“.