Над 500 военнослужещи участваха в командно-щабно учение „Щит-2024“, а други 20 – в учението на НАТО „Steadfast Duel – 2024“, съобщиха от Министерството на отбраната (МО).
Учението „Щит – 24“ се проведе в периода от 22 до 31 октомври в нашата страна с цел повишаване на подготовката на Въоръжените сили за отбрана на страната в национален и съюзен формат.
„Щит – 24“ се проведе по единен замисъл и едновременно с учението на НАТО „Steadfast Duel 2024“, допълват от пресцентъра на МО. Българските представители бяха в Съвместния център за бойна подготовка на НАТО в Ставангер, Норвегия и в Съвместното командване на силите на НАТО в Неапол, Италия.
В рамките на учението „Steadfast Duel – 2024“ на територията на Република България, в Националния военен учебен комплекс „Чаралица“, беше разположен щабът на Съвместната група за логистична поддръжка към командването на силите на НАТО в Неапол.
 

Проф. Георги Фотев е носител на голямата награда на „Портал Култура“ за „огромния му принос към българската социология и безкомпромисното отстояване на истината в трудни времена“. Годишните награди за литература и хуманитаристика бяха връчени тази вечер за 11-и път, в Деня на народните будители. 
В категорията „Проза“ първа награда получи Емануил А. Видински за романа „Дом за начинаещи“ („Жанет 45“, 2023 г.) – заради „неподражаемото му майсторство да превърне болките от съвременността в художествено преживяване“.  Втората награда в категорията бе присъдена на Алберт Бенбасат за „Когато големите станат малки“ (Колибри 2023 г.) – заради „разказваческото му умение да пресъздаде перипетиите на цяло едно поколение“.
В категория „Хуманитаристика“ първа награда получи Пламен Дойнов за монографията „Освен терора. Моделиране на новия писател на НРБ (1944–1956)“ (НБУ, 2023 г.) – заради „проницателното описание на битието на българския писател във време на творческа несвобода“. Втората награда спечели книгата на Бойко Пенчев „Прогресисти и консерватори“ (УИ „Св. Климент Охридски“) – заради „прецизния прочит на отношенията между нашето и чуждото, както и на сложните процеси в българското литературно поле“. 
Специална награда получи писателят Ани Илков – заради „постмодерното начало в поезията му и начина, по който мисли света и бъдещето“. Специалната награда на фондация „Комунитас“ за принос към гражданското общество бе присъдена на певицата Ина Кънчева – заради „нейната неуморна дейност в подкрепа на младите таланти и добрите примери в българското общество“.
/ ГН

Ново издание на първата обща българска граматика, съставена от Неофит Рилски, излиза 189 години след написването ѝ. Това съобщават издателите от сдружение „Българска история“.
По думите им книгата е отпечатана през 1835 г. в столицата на тогавашното Княжество Сърбия Крагуевац. „Никола Поппетров Бенин, както е рожденото име на автора ѝ, е един от най-значимите дейци на българската просвета. Той отпечатва изданието за нуждите на учениците от Габровското взаимно училище, заедно с взаимоучителни таблици и буквар, извлечен от тяхното съдържание“, разказват от сдружението.
Оригиналното название на произведението е „Българска граматика, сега първосъчинена“ и е първият опит за систематизиране на формиращия се единен книжовен български национален език, допълват те. Засегнати си всички основни аспекти на езикознанието – етимология, части на речта, спрежения, склонения и т.н., като в същото време е даден речник на гръцките и турски думи, които са често използвани по това време.
„Приносният характер на това издание е „Допълнението към граматика“, което до този момент бе известно само като ръкопис. Друго предимство е фактът, че осъвремененият текст следва ред по ред оригиналния, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в темата, четейки и сравнявайки написаното от българския възрождец“, отбелязват още от „Българска история“.
Изданието се осъществява в сътрудничество с Кирило-Методиевския научен институт при БАН, където е подготвено с подкрепата на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
Преводът на съвременен български и научния коментар е на доц. д-р Ива Трифонова, а научни консултанти са гл. ас. д-р Камелия Христова-Йорданова и доц. д-р Татяна Илиева.
/ ГН

Изложба, озаглавена „Заедно да съхраним историческата памет“, показва част от даренията в Регионалния исторически музей във Велико Търново за 2024 година. Тя е подредена в музей „Възраждане и Учредително събрание“ и ще може да бъде посетена през целия месец ноември, съобщиха от пресцентъра на културната институция.
На официалното откриване на традиционната за музея ежегодна изложба всички дарители получиха свидетелства за дарение от директора на Регионален исторически музей – Велико Търново д-р Иван Църов, както и карта за безплатно посещение на музейните обекти. Подарък за тях бяха и книгите „Христо Ботев – да драснем кибрита на въстанието“ и „Гробовете на Трикери“, предоставени от писателя и редовен дарител Димитър Томов.
В експозицията са показани част от близо 500-те материали и книги, попълнили фондовете на музея и неговата библиотека тази година. Най-много са постъпленията в отдел „Нова и най-нова история”. Сред тях е колекцията от 120 медала, грамоти, флагчета, значки и снимки от майстора на спорта по стрелба с лък Петьо Кишев, които отразяват неговата спортна кариера. Колекция снимки на бележити търновски фамилии е дарил Петър Друмев. Снимки са постъпили също от Нелина Църова и Марио Филипов. Бригадирски униформи на Кирил Иванов и материали, свързани с бригадирското движение, е дарила дъщеря му Татяна Иванова.
Предмети от бита и тъкани от ХХ в., предоставени от Ангел Велчев, Павлина Рачева, Светла Кефирова, Кръстю Узунов, Иво Иванов и Георги Станчев ще попълнят колекцията на музея от етнографски материали.
За обогатяване на историята през периода ХV – ХIХ в. допринасят родословно дърво на рода на Васил Левски, предоставено от Иван Чолаков, копие на карта на Търново от ХIХ в., предоставена от проф. д.и.н. Иван Русев, както и карти за дейността на Васил Левски и промени в диоцеза на българската екзархия от 1870 до 1953 г., дарени от фондация „Активна историческа карта”.
Археологически материали са постъпили от Борис Недялков, д-р Калин Чакъров и Даниел Миновски.
По традиция директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов също направи лично дарение – фотография на неизвестен български войник, участник на фронта. Посетителите на изложбата могат да видят и най-новото дарение, постъпило в музея преди броени дни – сребърен медал „Свети Димитър Солунски“ от Българския частен монетен двор „Булминт“.
Сред дарителите са и хора, предоставили финансови средства за разкопките, проведени край великотърновското село Самоводене под ръководството на проф. д-р Хитко Вачев. БТА припомня, че там беше открита църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски. Според проф. Вачев по своите архитектурни характеристики тя се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство. По думите му това е исихастка монашеска обител, строена през 14-век, вероятно под ктиторството на цар Иван Александър.
Сред дарителите има и много работещи в Регионалния исторически музей, както и в сродни културни институти, посочиха от пресцентъра.

За седма поредна година Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик отдаде почит и признателност към делото на будителите с поднасяне на цветя пред паметника на един от най-големите патриоти, родолюбци и духовни будители Захари Стоянов. Това съобщиха от Сдружението.
И тази година сред дошлите да се поклонят пред мемориала беше Храбър Стоянов – член на Сдружението, потомък на Захари Стоянов и един от радетелите за издигане на негов паметник в Пазарджик.
Паметникът на Захари Стоянов в Пазарджик беше открит на този ден през 2018 г. с финансовата подкрепа на местния бизнес. Монументът, наречен „Листите“, символизира „Записки по българските въстания“ и е дело на пловдивския скулптор Георги Иванов – Жорж Трак.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и български патриарх Даниил днес в двора на Софийската света митрополия се отслужи панихида за настъпващата Архангелова задушница. Това съобщиха от Софийската митрополия.
Последованието бе отслужено в митрополитския храм „Св. великомъченица Марина“ от Негово Високопреподобие архимандрит Йоан, протосингел на Софийската света митрополия.
На панихидата присъстваха служители на Софийската митрополия, които се помолиха заедно с протосингела за спасение на душите на упокоилите се български патриарси, архиереи, йереи, дякони и монаси, бивши служители на митрополията и близки на присъстващите.
В края на последованието архимандрит Йоан изпроси Бог да прости душите на всички починали.
Архангеловата задушница е денят, в който си спомняме за починалите наши близки. Денят предхожда винаги големия празник на свети Архангел Михаил, който се чества на 8 ноември. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва обща панихида за починалите наши близки, съобщават от пресслужбата на Българската православна църква – Българска патриаршия.  

Община Свищов обявява начало на проект за изграждане на съвременна система за видеонаблюдение на ключови места в града с оглед подобряване на обществената сигурност и опазване на реда. Това съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.
Системата ще бъде насочена към повишаване на безопасността на гражданите и ефективното наблюдение на обществените пространства. Предвижда се системата да заработи до края на годината. 
Проектът е на стойност 20 хиляди лева. Той се финансира от фонд „Сигурност“ и се реализира съвместно с Районното управление на МВР – Свищов. Проектът включва инсталиране на камери за видеонаблюдение на входно-изходните артерии на града и в районите с важна градска инфраструктура, посочиха от Общината. 
С помощта на модерната технология, която предлага висока резолюция и дистанционно наблюдение ще могат да бъдат записвани лица, регистрационни номера на превозни средства и скорост на движение, а общинската администрация ще има възможност за по-добра координация и реакция при извънредни ситуации, допълниха от общинската администрация. 
Заради зачестили набези над общинско имущество през 2019 година в Свищов бяха инсталирани 17 нови камери за видеонаблюдение. Те бяха поставени на ключови места в Градската градина, на детската площадка в центъра на града, на площад „Алеко“ и площад „Свобода“, в района на площад „Велешана“ и паметника на „33-ти Свищовски полк“, градинката с паметника на Дарителите, надлеза към брега на Дунав и в местността „Паметниците“.Крайната цел е поставяне на видеокамери във всички квартали в Свищов, за да се гарантира сигурността и имуществото на хората, заяви тогава кметът на града Генчо Генчев.

Това е ден, в който почитаме онези, които съградиха българския дух в най-големия исторически мрак и създадоха мечтата за различна държава, написа изпълняващият функциите председател на БСП Атанас Зафиров по повод Деня на будителите. В профила си във Фейсбук той допълни: „Това са хората, които видяха светлината в края на тунела и поведоха сънародниците си натам, защото не презираха своя народ, а го обичаха така искрено, че не можеха да приемат нищо друго освен да го видят свободен и с исторически хоризонт пред себе си.“
Според Зафиров будителите са положили духа си в основите на България. „Събуденият народ е най-прекрасният символ на страната ни. Това е истинската България и на нея ние дължим не порой от интриги, самодоволни сблъсъци и вечна политическа криза, а смирение, здрав разум и усилия за по-добър живот. Длъжни сме днес да направим така, че българският народ да получи бъдещето, което заслужава“, добави Атанас Зафиров.
България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Сред народните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

С цитат от Химна на народните будители от ГЕРБ поздравиха всички, които отбелязват днешния празник. „О, будители народни, цял низ светли имена,чисти, сяйни благородни, вий сте наш`те знамен“, написаха от ГЕРБ в профила си във Фейсбук.
Цитатът е от Химна на народните будители, чиито текст и музика е дело на Добри Христов. 
Поздравлението беше споделено и от лидера на партията Бойко Борисов. 
България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Сред народните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Дълбок поклон към всички български учители, отдали се на мисията да будят умовете и душите на нашите деца, написа кметът на София Васил Терзиев по повод Деня на будителите в профила си във Фейсбук.
„Вярвам, че всеки един от нас с действията си може да бъде будител и да променя за добро“, допълва Терзиев. Той определи днешния празник като „един от най-светлите“ и честити и на „всички съвременни български будители“
Днес е ден, в който да погледнем в себе си и да намерим онова, което ни прави будители, пише още Васил Терзиев.
България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Сред народните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.