Олимпийските игри в Париж бяха основната тема, на която беше посветено 20-ото издание на Международния конкурс за екслибрис, организиран от Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе. Общо 213 творци от 24 държави се включиха с 278 свои интерпретации и виждане за олимпийския принцип „По-бързо, по-високо, по-силно“ и идеята на най-известното международно състезание. Творците са представители на България, Канада, Русия, Турция, Китай, Хонгконг, Черна гора, Румъния, Полша, Италия, Мексико, Франция, Аржентина, Хърватия, Германия, Словакия, Гърция, Унгария, Украйна, Испания, Литва, Белгия, Молдова, Норвегия, съобщиха от културния институт. Най-малкият участник е роденият през 2017 година канадец Роман Дарву, а най-възрастните – сънародничката му Джоселин Беноа и Мартин Байисс от Белгия, родени през 1943 г.
В категория до 14 години за най-добра журито е определило творбата на Виктория Коковина от Русия. В категория до 26 г. е отличен Али Осман Текин от Турция, а в категория над 26 г. голямата награда за 2024 година получи Андрей Бахнев от България за творбата си Ex Libris Paris 2024.
Специална грамота на Нов български университет за наш автор в изгряваща категория се връчва на Таня Костова (България) за Paris. Наградата на Русенската библиотека е за Павел Делекта от Полша за Ex Libris – Ex Olimpiis Iga Swiatek.
Обявени бяха и спонсорски награди за Оксана Будна от Полша, за Чяк Хей Цанг от Хонгконг, за Ефросина Василева от България, за Асилбек Ардак от Турция, за Джузепе Калдерон от България, за Каролина Винямата от Мексико и за Елица Петрова от България. Всички включили се в конкурса художници ще получат сертификат за участие, а отличените – и грамота, уточниха организаторите.
Директорът на библиотеката Теодора Евтимова обобщи накратко двете десетилетия от началото на конкурса, определяйки ги като креативност в модерен прочит. Тя благодари на участниците и журито, допринесли в годините за утвърждаването и вписването на конкурса в културната история на Русе и света, на Министерството на културата, на Община Русе и на всички спонсори за отношението и финансовата подкрепа.
Бяха поднесени поздравителни адреси от името на кмета на Русе Пенчо Милков и от ректора на Русенския университет проф. д-р инж. Генчо Попов.
Главният библиотекар д-р Теодора Дянкова направи кратка равносметка на изминалите години. В първите двадесет издания на конкурса са участвали 2249 автори от цял свят, от които 273 български творци. Участвали са художници от 63 държави.
Следващото, 21-во издание на конкурса, е с тема Ex Libris – Ex Aviation 2025.

Етнографското богатство на Лиляк е събрано в колекция в местното читалище „Михаил Донев – 1903“ в търговищкото село. Днес Етнографската колекция, създадена по проект, финансиран по общинската програма „Култура плюс“, бе официално представена пред хора от селото и гости.
Предмети от бита, земеделието и обичаите на Лиляк, както и ценни документи, са подредени в специална стая на втория етаж на културната институция. Първи възможността да я разгледат имаха кметът на Търговище Дарин Димитров и секретарят на Общината Христалина Халачева, директорът на Регионалния исторически музей Магдалена Жечева и етнографът на музея Диана Жекова, представители на читалища от общината, а след това и жители, и дарители от селото.
Откриването на етнографската колекция бе своеобразен дар на лилякчани по повод Деня на народните будители. С кратка ретроспекция на работата по проекта присъстващите запозна читалищният секретар Ирина Василева. Децата от Основно училище „Христо Ботев“ – Лиляк, с ръководител Дафинка Ненкова, отправиха поздрав с изпълнение на „Песен за будителите“. Последва изпълнение и на самодейките от Женска фолклорна група, с художествен ръководител Калинка Кръстева и под акомпанимент на акордеон от Данко Асенов.
Присъстващите имаха възможността да разгледат и картинната изложба „Някога и сега“ на Станка Миланова, радетел за читалищното дело в Лиляк и основен инициатор за подреждане на етнографска сбирка в селото.

Екипът на професор доктор Добрин Василев в Сърдечно-съдовия център на русенската университетска болница „Медика“ вече прилага ренална денервация за лечение на резистентна хипертония, съобщиха от лечебното заведение.
От там поясниха, че това помага на хора, чието кръвно налягане е по-високо от 140/90 mm Hg, въпреки адекватния начин на живот и лечение с повече от три антихипертензивни препарата в пълна доза, от които поне единият е диуретик. Практиката у нас и в чужбина показва значителна редукция на артериалното налягане на първия, третия и шестия месец след процедурата. Ползата за пациента освен по-доброто качество на живот е и финансова, защото след шестия месец броят на медикаментите за контрол на артериалното налягане обикновено се редуцират до един, съобщиха още от „Медика“.
Реналната денервация е нов и обещаващ минимално инвазивен метод, основан на връзката между бъбреците и кръвното налягане. При процедурата чрез специален катетър се достига до бъбречната артерия, където се провежда радиофреквентна аблация на нервните окончания, което намалява тяхната активност и съответно артериалното налягане. Едноваскуларната процедура се осъществява в ангиозала с локална упойка.
Припомняме, че този метод на лечение вече се осъществява и в УМБАЛ-Бургас.
Първите двама пациенти, на които е приложен методът в „Медика“, са 66-годишна жена и мъж на 70 години с коронарна болест и трети стадий хипертония. Още на следващия ден кръвното им спада съществено и те се чувстват по-добре.
„При нормализиране на артериалното налягане, положително се повлияват сърцето и кръвоносните съдове, което силно намалява риска от сърдечно-съдови инциденти, сърдечна недостатъчност и дори от фатален край“, обясни д-р Октай Максудов, един от лекарите, участвали в прилагане на новия метод.
За положителния резултат от процедурата говорят показателите на пациентите. Преди нея жената, въпреки лекарствената терапия, е поддържала кръвно налягане от порядъка на 240 – 260/140 mm Hg, а след процедурата то вече е 110/80. Мъжът при постъпване в болницата е бил с горна граница е 180, а след реналната денервация кръвното му е нормализирано.
Като се позовават на редица проучвания, инвазивните кардиолози от Сърдечно-съдовия център на русенската болница уточниха, че добрият ефект на реналната денервация се дължи преди всичко на изключителната връзка между структурните и функционални промени на бъбрека и развитието на хипертонията и обратно. Дългосрочното високо кръвно може на свой ред да причини хронично бъбречно заболяване и бъбречна недостатъчност. Всички тези проблеми, от друга страна, влияят негативно върху работата на сърцето и го увреждат.
Специалистите са убедени в ефективността на процедурата и я препоръчват на всички хипертоници, чието кръвно не се повлиява съществено от шепата хапчета, които пият. За нея здравноосигурените пациенти не трябва да доплащат, уточниха от лечебното заведение.
Припомняме, че по-рано този месец в Сърдечно-съдовия център на „Медика“ започнаха да прилагат и друг иновативен метод – смяна на аортни клапи през бедрената артерия. От лечебното заведение отчетоха, че според алгоритмите на Европейското дружество по кардиология тази процедура се прилага при пациенти с висок оперативен риск и стеснение на клапата, при ясно разписани критерии. Това са обикновено хора на 75 и повече години, с множество придружаващи заболявания, които биха направили оперативния риск неприемлив.
През септември в организираното от лечебни заведения „Медика“ пето поредно издание на „Русенски интервенционални дни“ в крайдунавския град специалисти от България, Сърбия, Германия, Италия и Испания обсъдиха усложненията в лечението на съдови заболявания, диагностицирането им и справянето с тях.

Младежки празници на изкуствата организира Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ съвместно с Градския ученически парламент в Шумен. Инициативата е в няколко поредни съботни дни в периода от 2 ноември до 7 декември. В залите на шуменската библиотека ще се проведат творчески срещи, арт работилници, открити уроци, концерти, съобщиха от Община Шумен.
Програмата е тематична в разделите „Изобразително изкуство“, „Фотография“ „Театър“, „Музика“ и „Литература“. Организаторите канят младите хора на Шумен да се включат в празниците на изкуствата, да обменят идеи, да развият таланта си, да открият вдъхновение и да обогатят ежедневието си с полезни занимания, допълват от местната администрация.
На 2 ноември е предвидено да се състоят открит урок с художника от „От нота до цвят“ Емил Павлов, графити работилница с Цветан Бизев от „София графити“, изложба на рисунки от шуменски младежи.
На 9 ноември в програмата са включени работа по фотография и фотографска работилница с фотографа Надя Кънева. На 23 ноемви ще има открит урок по пеене с Ива Георгиева, открит урок по китара с Данаил Петков, представяне на музикални групи от Шумен и среща с музиканти от Zavera и Poetsky. На 7 декември ще има среща с поетесата Мария Донева, размяна на книги и творческа среща на млади автори.
Както БТА съобщи, изложба на Мариана и Пламен Петкови, среща с писателката Галина Танева ще има в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ на 5 ноември.

На Деня на народните будители – 1 ноември, във Велики Преслав БТА започна осмия съвместен проект с институции на Европейския съюз (ЕС) от 2021 г. досега. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на конференцията във Велики Преслав, с която Агенцията даде началото на новия си проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“. Откриващото събитие по проекта се състоя в Археологическия музей „Велики Преслав“.
За тези три години националната информационна агенция на България осъществи четири европейски проекта и участва в други три, които са в процес на реализация, посочи Вълчев.
От присъединяването на България към Европейския съюз до момента страната е получила 16,7 млрд. лв. по кохезионните фондове, съобщи Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на Европейската комисия (ЕК) в България. Между 2021 и 2027 г., тоест за настоящия програмен период, са налични над 35 млрд. лв., информира Чобанова. Тя подчерта, че благодарение на тези инвестиции в публичния сектор Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства от 35% на 60% от средното ниво за ЕС, но все още има много какво да се желае и да се прави.
Нека да започнем будителството от далновидния свети цар Борис, каза във Велики Преслав археологът проф. Казимир Попконстантинов на откриването на форума. С приемането на християнството свети цар Борис успява да обедини онази сложна амалгама от Първото българско царство. Той е прозрял, че само чрез ограмотяване, неговите поданици ще могат да проумеят защо са на тази земя, защо са и негови поданици, подчерта археологът. Той припомни, че владетелят изпълва почти цялата Североизточна България тогава и Югозападните български земи, днешна Северна Македония, с училища и книжовници. Това негово дело – изграждането на манастири, училища и скрипториуми-местата, където се пишат и превеждат книги и се разпространява книжовното дело от книжовници, има огромна заслуга да бъдем ние днес, това което сме, заяви проф. Попконстантинов и добави, че трябва да се възкреси тяхната слава.
Свободата да знаеш, подхранва силата на духа, а духът на човек може да съгради светове, може да съгради обединена Европа, каза кметът на Велики Преслав Янко Йорданов при откриването на конференцията. Велики Преслав е град, оставил трайна и ярка следа в националната ни история с постиженията в областта на културата, писмеността, архитектурата и строителството, отбеляза кметът. По думите му Златният век е период, очертал столетия наред културното развитие на България, период на утвърждаване на българската цивилизация, векът на Симеон, надскочил пределите на българската държава и развитието на Европа още тогава. 
По време на първия панел на форума – „Политиката на сближаване на Балканите“ заместник-ръководителят на посолството на Румъния в България Кътълин Радой заяви, че сътрудничеството между Румъния и България в периода преди присъединяването не само е ускорило техния съвместен път към членство в ЕС, но и е насърчило по-силните връзки. Работихме заедно, а не се конкурирахме помежду си и това трябва да бъде добър пример за страните от Западните Балкани, посочи той и допълни, че кохезионната политика на Балканите има трансформиращ ефект за региона, с ползи като подобрена инфраструктура, по-добро управление и по-тясна интеграция с ЕС за съответните държави.
Галина Иванова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството каза в панела „Политиката на сближаване – инвестиции в хората“, каза, че инвестициите в образователната и спортната инфраструктура, културата и туризма са сред мерките, финансирани по Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021- 2027 г. По думите на Иванова допустимите дейности за образователна инфраструктура включват модернизация и оборудване в предучилищно, училищно и висше образование, ученически общежития, детски ясли и градини, закупуване на автобуси. В спортната инфраструктура може да се изграждат спортни площадки, такива за игри или за безопасност на движението, за масов спорт, дидактически материали, допълни тя. 
Цветан Спасов, ръководител на Управляващия орган на Програма „Човешки ресурси“ и главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика (МТСП)заяви, че умението за учене ще бъде най-търсено в дигиталния и зелен преход. Над 1 млрд. лева предстои да бъдат инвестирани в развитие на умения, уточни той. Умението да учим е основното, което трябва да спазваме и да се стремим, за да успеем да останем в заетост и да намерим заетост. Това особено важи за младите хора, които са основен приоритет в Програмата „Развитие на човешките ресурси“. Над 735 млн. лева са предвидени за включване и задържане на младите хора в пазара на труда, посочи Спасов и поясни, че средствата са за включване в платени стажове, в субсидирана заетост, за придобиване на умения, за квалификация и преквалификация.
Иван Иванов, старши експерт в Главна дирекция „Верификация“ от Изпълнителната агенция „Програма за образование“ съобщи, че по Оперативна програма (ОП) „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г. са изпълнени четири проекта за „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“ на обща стойност 158 035 841 лева, както и десет проекта за „Изграждане и развитие на центрове за компетентност на обща стойност 211 174 069 лв. Общо 87 578 студенти са участвали в практически обучения в реална среда по проекти за студентски практики. 41 501 студенти са получили стипендии, като част от тях са за успех, а друга – за специални постижения, каза още той. 
В панела „България в ЕС- Предизвикателства и възможности“, заместник-кметът на Шумен с направление „Бюджет и финанси“ Десислава Петрова, заяви, че за петгодишен период назад Община Шумен се е възползвала от европейско финансиране чрез кандидатстване и осъществяване на редица проекти. През тези години са санирани и рехабилитирани четири общински училища, както и са газифицирани всички детски градини. Средствата са спомогнали и за направата на градска среда за 7 млн. лв., каза Петрова. В момента бюджетът на община Шумен е в размер на 84 млн. лв., а проектите, по които вече сме одобрени, са за 77 млн. лева, от които 4 млн. лв. общинско финансиране. Те са главно свързани с образователна, техническа и социална инфраструктура, както и по Плана за възстановяване и устойчивост, поясни Десислава Петрова. 
Европейският културен маршрут „Кирил и Методий“ е възможност за малки и отдалечени общини да поддържат своите паметници на културата, да популяризират своите традиции, каза директорът на Археологическия музей „Велики Преслав“ д-р Александър Горчев. Музеят е домакин на конференцията. Горчев поздрави всички, които работят за българското будителство и генералния директор на БТА Кирил Вълчев за случващото се, както и за избраната дата за откриващата конференция – 1 ноември. Александър Горчев каза, че европейските програми, освен чрез знания, носят по-добър живот за всички.
Обученията са основна част в реализираните европроекти на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, посочи проф. д-р Милена Стоянова, преподавател в Катедра „География, регионално развитие и туризъм“. Шуменският университет има достатъчно опит с европейските програми, каза тя и открои проект по Програма „Черноморски басейн“, по приоритетна ос, насочена към подобряване благосъстоянието на хората от Черноморския регион. „Успешно приключихме такъв проект през предния програмен период 2014 – 2020 г. – да направим обиколка на Черно море, където водещ партньор бе община Сакария в Турция. Партньори бяхме ние от Шуменския университет, университета в Галац в Румъния, университета по приложни науки в Сакария и Бизнес център за развитие на проекти от Батуми в Грузия“, обясни проф. д-р Стоянова. 
Икономическият университет във Варна работи по над 20 проекта, които се финансират с европейски средства, каза ректорът на Икономическия университет във Варна Евгени Станимиров. По думите му по-важна е работата с хората, изграждането на екипи и споделянето на знания и умения, което е най-бързата писта за трансфер на ноу-хау, отколкото материалната част, и че без системно и аналитично мислене, не може да се направят ефективни STEM-центровете.
Основната цел на проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително Фонда за справедлив преход или съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент ще бъде поставен върху уменията като двигател за развитието на регионите. 
В периода от ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА ще организира дискусии в пресклубовете си в градовете: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун.
 

Председателят на ДПС Джевдет Чакъров честити 26 годишнината от създаването на Младежко „Движение за права и свободи“ (ДПС). В обръщението си към младежите от ДПС, публикувано на фейсбук страницата на „ДПС-Пресцентър“,  Джевдет Чакъров изразява признателност за техния труд и вярност към ДПС и ги поздравява за постигнатото досега. 
„Вашият труд и усилия, вложени в името на демокрацията и свободата, са живият пример за силата и потенциала на младите хора в нашето Движение. Вие сте пулсът и вдъхновението на ДПС, а също и гарантът за неговото бъдеще. Вашата активност и иновативност утвърждават нашите принципи, отстояват ценностите ни и насочват погледа на ДПС към бъдещето“, заявява Чакъров.
„Останете верни на каузата и принципите на ДПС и на пътя, начертан от почетния председател д-р Ахмед Доган и продължавайте да създавате бъдещето с достойнство и отговорност“, апелира той. 

Народно читалище „Кирил Маджаров 1866” в смолянския квартал „Устово“ обяви началото на второто издание на краеведски конкурс „Христо Гиневски”, съобщиха от културната институция.
Инициативата е в памет на големия смолянски общественик и дългогодишен председател на НЧ „Кирил Маджаров“ доц. д-р Христо Гиневски (1943 – 2017) – историк и родолюбец, който отдаде целия си живот за съхранение на българския дух в Средните Родопи, за развитие на образованието и културата в община Смолян.
В конкурса са определени две категории – до 18 години и над 18 години. В първата категория ще се приемат разкази – истории на интересен човек от миналото, свързан с Родопите, като може да се добавят снимки или рисунки. А във втората категория ще се приемат монографиии, албум или книга, посветена на миналото на Родопите и публикувана в периода след 1 януари 2024 г.
Срокът за подаване на материалите за конкурса е до 1 октомври 2025 г.

В Деня на народните будители Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков” откри изложбата „Наковалня за сладкодумство – с отдаденост на България”. Тя показва вестници и списания, издавани на български език в чужбина, от личната колекция на археолога Александър Минчев и фонда на институцията. 
Тези вестници и списания отразяват живота и историята на българския народ, както и неговата трагедия в миналото и в по-ново време, каза Александър Минчев на откриването. Според него, когато искаме да разберем защо днес се намираме в такова положение, трябва да погледнем отново в стария периодичен печат и да видим причината.
„Там ще намерим много неща, които са били премълчавани и нарочно не афиширани, както и причините за развитието на България в продължение на много години“, добави той и призова да пазим това, което имаме. Историкът събира изданията в продължение на десетки години, защото иначе те биха били унищожени, а той смята, че това е паметта на България.  
Александър Минчев направи и дарение на библиотеката – специален брой от двуезичния български вестник Bulgarian times, издаван в Лондон, който е отпечатан по повод приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. 
Главният библиотекар Кристиана Димчева припомни, че това е втората част на изложбата със стари периодични издания от колекцията на Минчев, която идва една година след първата „Наковалня за сладкодумство”. Периодът, който обхваща, е между 1920 и 1989 г. българската преса зад граница не е така позната, както печата у нас и затова ние смятаме, че тази изложба е един малък принос за развитието на тези проучвания, каза тя. 
За БТА Димчева уточни, че има различни акценти в експозицията. Ценен е броят, посветен на св. св. Кирил и Методий от 1938 г., издаден в Чехословакия от българските студенти по повод празника на просветата. Има вестник „Българска мисъл“, излизал в Буенос Айрес, от който е показан тематичен брой, посветен на Независимостта на България с информация за царското семейство. Интересен експонат от колекцията на Минчев е вестник „Европейска кореспонденция“, какъвто липсва в националната ни библиография. Показано е списание „Народна воля“ за политика и култура, излизало в Париж. Във всеки негов брой е печатано по едно стихотворение на журналиста Иван Волний, посветено на европейска столица, каза Димчева. Има издание на „Драмски вести“; брой на вестник „Младо славянско село“, излизал в Прага, от 1928 г.; вестник на работещите в Германия по време на войната. 
Една от витрините е оформена с преса, печатана в Добруджа по времето, когато регионът е под румънска власт в първата половина на ХХ век, отбеляза още библиотекарката. Тя обърна внимание, че след Възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. изданието „Добруджанска поща“ вече излиза с нова цветна глава, изписана на кирилица. 
На събитието присъства евродепутатът Емил Радев, който по традиция празнува Деня на народните будители във Варненската библиотека. Той определи изложбата като уникална и благодари на Александър Минчев и екипа на институцията за това, което правят. „Денят на будителите е един празник, който няма аналог никъде в Европа, и показва отношението на българите към хората, които носят светлина в нашия живот. Модерните технологии промениха много от бита и начина на разпространение на науката и културата. В течение на вековете образът на будителя е бил различен, но в днешни времена библиотекарите са истинските будители, които реално работят с хората на терен. Важно е професията да бъде оценена по достойнство“, каза Радев. Той сподели, че е бил ангажиран да провери каква българска преса излиза в Белгия и е открил, че в периода 2013-2014 г. е имало вестник, който е разпространяван и в Нидерландия и Люксембург. Обеща да намери броеве от него и да потърси издания и от други държави в Европейския съюз. 
Емил Радев направи дарение на Варненската библиотека, включващо исторически и художествени книги, новото издание на „Рибния буквар“, както и последния брой на списание „Дъга“, за което се е вдъхновил от изложбата на комикси в рамките на проекта на библиотеката „Литературен прожектор“. 
 

Снежана Симеонова бе удостоена с Националната награда за скулптура на името на академик Иван Лазаров. За четвърта поредна година Кюстендил бе домакин на тържествената церемония по връчване на Националната награда за скулптура „Акад. Иван Лазаров“. По традиция събитието е съпътствано с откриване на изложба на миналогодишния носител на наградата Крум Дамянов. За носители на наградата през 2024 год. бяха номинирани Георги Минчев, Емил Попов, Зиятин Нуриев, Снежана Симеонова и Стефан Лютаков, които бяха представени с основните им постижения.
По думите на организаторите за втори път в историята на Националната награда за скулптура на името на академик Иван Лазаров наградата се печели от жена. Статуетката бе връчена на Снежана Симеонова от кмета на община Кюстендил Огнян Атанасов.
Симеонова отбеляза, че за нея е изключителна чест да спечели наградата при такава силна конкуренция.  
„Приемам тази награда и като жест към жените скулптурки, защото тя, скулптурата, не е нито мъжка нито женска, тя си е скулптура, но на нас, жените, особено след една възраст, ни е по-трудно да се задържим на пътя, по-трудно е да оцелеем по ред причини.“
По време на церемонията директорът на Художествената галерия в Кюстендил  Валентин Господинов съобщи за предстоящото издаване на книга за Владимир Димитров – Майстора.
Кметът Огнян Атанасов посочи, че това ще е последното голямо събитие преди да започне мащабния ремонт на галерията, който се чака от десетилетия. Той поясни, че по време на ремонтните дейности Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ ще продължи да работи.
Наградата „Акад. Иван Лазаров“ се състои от статуетка и диплом, парична премия от девет хиляди лева, осигурени съответно от Община Кюстендил – 5000 лв., от Министерство на културата на Република България – 3000 лв. и от Съюза на българските художници – 1000 лв.
Статуетката, която се  връчва на лауреата, е копие на умален модел на изваяна преди повече от осемдесет години от класика на българската скулптура Иван Лазаров фигура на духовника Пимен Зографски, за когото пръв споменава Паисий в своята „История славянобългарска“. Скулптура на зографския монах, с четка и икона в ръце, която била поставена в двора на Националната художествена академия, била унищожена по време на бомбардировките над София през януари 1944 г. 
Националната награда за скулптура е знак за подкрепа на българските творци скулптори, уважение към труда, оценка на постиженията и обществено признание за приноса, мястото и ролята им в българската култура. Наградата се връчва за значимо авторско представяне и творчески постижения в сферата на скулптурата. Тя има стимулираща функция за развитието на съвременната българска пластична култура.

Бургаската фотографска общност (БФО) ще открие своята 16-а поред традиционна годишна изложба на 4 ноември в Културен център „Морско казино“, съобщават от сдружението, обединяващо фотографи от морския град и областта. Сред селектираните общо 55 кадъра от 18 фотографи за втора година попадат снимки и на фоторепортера на Българската телеграфна агенция в Бургас Христо Стефанов. Другите автори в изложбата са Александър Стоянов, Бети Пирева, Венелин Тодоров, Георги Иванов, Димитрина Андреева, Драгомир Георгиев, Данаил Димов,  Етелка Пирева, Жечо Планински, Константин Костадинов, Красимир Колев, Милен Добрев, Николай Раданов, Стефка Делчева, Станил Лазаров, Тенчо Петков и Тодор Динев.
В уловените от тях кадри е събрано голямо жанрово разнообразие от портрети, пейзажи, улична фотография, минимализъм, женско тяло, както и абстрактни образи. 
Членовете на Бургаската фотографска общност представят селекция от най-добрите си произведения за 16-и пореден път. През годините сдружението има реализирани над 85 изложби и фотографски проекти не само в морския град, но и в страната и чужбина.БТА припомня, че в Бургаска фотографска общност членуват общо 33 автори. Сдружението е основано официално през 2008 г. Негов настоящ председател е Димитрина Андреева. 
Изложбата ще остане на разположение на посетителите при вход свободен до 30 ноември.