Новият роман на Стаменов – „ХУНТА“ – буквално взриви дебата. Авторът не скри, че книгата е неговата „боята борба“… с подсказката „Mein Kampf“, отправяйки предизвикателство към читателите и критиците. „ХУНТА“ не е просто роман, а безкомпромисен разрез на съвременния живот, в който войната в Украйна, корупцията, моралният разпад и борбата за оцеляване са показани без капка романтика. Суров реализъм, вулгарни детайли и шокиращи истории за човешко падение превръщат тази книга в истинско явление – според някои наблюдатели „ХУНТА“ е първият български военен вулгарен роман, който не просто скандализира, а разтърсва из основи. Веселин Стаменов отдавна е провокатор на литературната сцена, прославил се с вулгарните си романи, в които разбива табута, разголва социални язви и винаги съчетава черен хумор с дълбока социална критика.
В „LIVE Полиграф“ той за пръв път публично лансира смели, дори скандални версии за бъдещето на света, войната в Украйна и съдбата на България – неща, които шокираха част от зрителите, а други заплениха завинаги. Срещу него застана Симон Милков – добре познат от алтернативните медии и YouTube, водещ на „Шибанистан“, бунтар и журналист, предпочитащ директния сблъсък със системата. Милков е известен с острия си стил, разследванията си и способността си да казва неприятни истини, дори когато това му носи скандали и врагове.
Той не пропусна да предизвика Стаменов с неудобни въпроси, да настоява за конкретни позиции и да провокира откровен диалог на ръба на скандала. Двамата не просто спориха – те превърнаха „LIVE Полиграф“ в арена на страсти и идеи. Публиката реагира бурно: над 200 коментара още в първите часове, десетки споделяния и множество респектирани фенове. Темата за новия роман „ХУНТА“ буквално изби всички емоции, а диалогът между Стаменов и Милков беше определен като едно от най-качествените и истински преживявания в българския онлайн ефир. Емоционалната еуфория беше реална, а респектът към таланта и смелостта на двамата участници – безспорен.
Това не беше просто разговор, а култово събитие, което ще остане в историята на българския обществен дебат – един титаничен сблъсък, рожба на провокацията, вдъхновението и новата смела литература.
След публикацията на Топ Преса за репресиите срещу разследващия журналист Симеон Милков – шок, подкрепа и тревожни въпроси за бъдещето на свободата на словото у нас
Българската журналистика преживява своите най-мрачни времена. Преследването на неудобни журналисти вече не е задкулисна тактика – то е официална държавна политика. Доказателство за това е случаят със Симон Милков – разследващ журналист, който не само говори за смъртта на моторист в Попово, смъртта на 3-ма младежи в Шумен, смъртта на родителка в АГ отделението в Горна Оряховица, ПТП нпри с. Български извор с 3-ма загинали и 2 ма ранени, както и за зависимости, влияние и престъпления на местни феодали в цяла България. Без цвят и ориентация. Политическа. Милков, дръзва да зададе въпроси към прокуратурата и полицията, почти 6 години. Симон се отличава от всички други свободни гравитиращи в пространството – съдатели на съдържание, както е модерно да се определя дейността на инфлуесъри, влогъри, блогъри и журналисти. Разликата е, че той не гони популярност, въпреки сериозен обществен интерес към личността му и дейността му, а сам казва, че е „мегафона в ръцете на хората“. Отдавна Симон Милков бяга от познатият образ на журналист. Разбиране и представа. Рамката за журналситика, възприятията за тази специфична и не лесна дейност, в България отдавна е минала своята граница на хигиенен минимум. Колко зависими са някои депутати, например, толкова и журналисти, репортери и медии.
Цената обаче, която плаща Симон Милков, е изключително висока за мисиите и целите, които сам си поставя. Основно, свързани с добруване на хората. Опитва да създава някаква правна и гражданска култура в апатичните люде. А, всяка история, която разказва през каналите и страниците си в социалните мрежи, вълнува аудиотрията. Симон Милков събра над 6 хиляди души в центъра на Търговище, обедини ги срещу убийците на млад моторист. Над 3 хиляди души, протестираха и в Шумен, заради трагедията при „Томбул Джамия“, където трима младежи намират смъртта си. Изобщо, палтира от истории, каузи и гражданска журналистика. Цената е изключително висока, дори когато трябва да бъде оставен в ареста за назидание, защото е дръзнал да заяви на местната прокуратура и полиция, „Повече така не може!“. Тези „бухалки“ на местните феодали и зависмости, не харесват такива като Симон, защото обикновено бъркат сметките, месят където не трябва, защото някой не иска. Въпреки смърт и трагедия в обикновенният човек. След нападение от „герой“ на собственото му разследване и след безброй подадени сигнали за посегателства, най-накрая „героите“ успяват да нападнат Симон Милков. Вместо правосъдие обаче, „георите“ са поощрени като жертви от местното МВР, наред с това и директора на полицията във Велико Търново сам организира преписка, с която да върне жеста на Милков със скалъпено обвинение. По негов сигнал, сам заявява , че е пострадал, поканен от полицейски служители, накрая от пострадал се превръща в обвиняем. Така действа „бухалката“ МВР и липсата на какаватао и да било отговорност за действия и бездействия в МВР. Психоологически тормоз и лепене на етикети, с цел да обезсърчат аудиторията и да въздействат на хората, с назидателното „Той е престъпник, не му вярвайте!“. Казват го онези, които при арест убиват и после организират протести в своя подкрепа.
Без фондации, договори за реклама или медийно обслужване, както и „гръб“ на някой олигарх или политик. Трудно контролируем, дързък, понякога и когато трябва – циничен, се „хвърля“ със сърце във всеки казус, а те се безброй, защото хората припознават хъса и желанието за истината. Какво последва? Три обвинения, физическо насилие, психологически тормоз и пълна репресия. Въпреки всички европейски харти, закони или спогодби от гледна точка на правосъдие, свобода на словото и т.нар. SLAP дела. Симон Милков не е обвинен за продажба на наркотици или склоняване към проституция, ОПГ или пране на пари, незаконо придобито имущество или злоупотреба с държавната субсидия, нито пък за убийство, употреба на наркотици, притежание, държавна измяна или някакво сериозно укоримо криминално деяние. Напротив, Милков е виновен затова, че „много приказва“. Виновен е, че е от малкото държатели на аудитория, който изпозлва популярността си, да връща надеждата в обикновеният човек в правото и вярата, въпреки личните им житейски трагедии. С най-често използваният мотив за „шамари“, хулиганство, биват „ошамрвани“ всички непослушни журналисти и активисти. Както казват юристи,
„Когато няма какво да измислят, МВР образуват преписки за хулиганство, намират „удобният“ прокурор и задължително трябва да бъдеш осъден! Не защото има за какво, а за назидание. В случая на Милков, изключително показен арест. като „червена лампа“, за всеки дръзнал да хвърли памерси срещу онези, които крият иситината за нечия смърт.“.
Материалът на Топ Преса, който осветли скандалната съдебна и полицейска саморазправа със Симон Милков, предизвика лавина от реакции в публичното пространство. Описан като „журналист без диплома, но със съвест“, Милков се превърна в символ на една професия, която в България се оказва по-опасна от престъпността. За журналистиката, ценз не се иска, а сърце и топки. Милков се радва на не малка популярност, а стотици от неговите хиляди видео-репортажи се превръщат в едно от най-гледаното съдържание в мрежата. Често стига хиляди гледания на предаването LIVE ПолиграFF. Например, по темата с убитият според поповчани моторист, всяко предаване в продължемие на месеци, беше гледано от постоянни 5 хиляди души. Мнозина колеги на Милков, не могат и да си помислят да постигнат подобни резултати в социалните мрежи, където намира свобода – екипа на БезпартиенБГ. Сдружението „Съюз на радио слушателите“ /СРС/, е именно „майката“ на дейността на Милков и екип, както създател на ИА „БезпартиенБГ“.
„Щом микрофонът се е превърнал в бухалка – няма свобода на словото“, казва Милков пред Топ Преса. Тези думи обиколиха социалните мрежи и станаха знаме на всички, които вярват, че журналистиката е последният бастион срещу мафиотската държава. Според анализаторите на Топ Преса, случаят не е изолиран. Медията признава, че самата тя е била подложена на тормоз от страна на влиятелни бизнескръгове и органи на реда, които изпълняват съмнителни поръчки.
„Репресиите срещу нашия екип не са случайност. Те са част от модела – модела на натиск, сплашване и унищожение на всеки, който говори неудобната истина“, се казва още в редакционната позиция на Топ Преса.
Случаят със Симон Милков трябва да бъде червен флаг – не само за журналистическата гилдия, макар и да не си плащал членския внос, но и за всички граждани. Защото когато журналистите мълчат от страх, цялото общество остава сляпо. А микрофонът – онзи символ на истината – се превръща в инструмент на страха.
Материалът е подготвен от DailyPress.bg по информация на Топ Преса.
С пълно мнозинство общинските съветници в Гоце Делчев подкрепиха предложенията за предоставяне на статут на защитено училище на Основно училище „Иван Вазов“ и на защитена детска градина на Детска градина „Звездичка“ в село Буково, както и включването на Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ в село Баничан в списъка на средищните училища на Република България за учебната 2025/2026 година. Решенията бяха взети по време на редовното заседание на Общинския съвет днес.
Гоце Делчев ще бъде сред първите общини в страната, които въвеждат нова система за управление на битовите отпадъци по принципа „плащаш, колкото изхвърляш“, беше съобщено от участниците в пресконференция в залата на Общинския съвет. Там беше
На днешното си заседание Общинският съвет в Разлог прие доклад детска градина „Надежда“ в село Елешница да бъде вписан в списъка със защитени детски градини в Република България.
Общинските съветници в Банско гласуваха положително предложение за кандидатстване с проектно предложение по покана за проектни предложения в рамките на Програма INTERREG VI-A GREECE- BULGARIA 2021-2027/STAGE B. Преди гласуването заместник-кметът Сашка Въчкова даде повече подробности за проекта, като посочи, че партньор на Община Банско по него е община Драма от гръцка страна, а насочеността е опазване на околната среда, кръгова икономика, намаляване на въглеродните емисии.
Вече ви разкрих как „медийната среда“ в Шумен е овладяна от депутата от ГЕРБ и бивш кмет на Шумен, Лщбомир Христиов.
Например, видно и от файловете, които съм приложил / Официална информация от Община Шумен/, става ясно, какво е отношението на местните микрофонодържачки към скандалните факти свързани с дейността на Христов, както като директор на местнтият комисарият така и като кмет на града в платото. Абсолютно слепи и глухии са местните „мисирки“, които се възприемат за стожери на „свободата на словото“, когато става въпрос за трагедията с трима загинали преди повече от 3 гоидни в центътра на Шумен.
Кой скри запсите от камерите на охранителната видео – мрежа на Община Шумен от вечерта на 23.12.2022 година, когато в 21:19 мин. и няколко секудни, БМВ Z4 се забива с над 116 км./ч. в стълба на уличното осветление. „Виновен до доказване на противното“ е Присиян Гидионов, който заедно с Рая Асенова загива на място, а малко по-късно в МБАЛ „Шумен“ АД, умира и Йоана Богомилова. Водач според АТЕ, както и първоначланото разследване на Окръжна прокуратура Шумен, е именно 24г. Присиян. Не и според констатациите на Апелативен съд – Варна, като възивна инстанция, след поредният обжалван акт във връзка с прекратяване на ДП / досъдебно производство/ за ПТП на ШОП от близките на загиналите. Съда констатира, липсата на желание за всестранно и бективно разследване докрай на всички възможно версии. Както и че ШОП не отговаря докрай на съмненията на близките, участие на четвърти човек в трагедията от „Бъдни вечер“.
Единственото важно и неоспоримо веществено доказателство е унищожено, стана ясно след среща на семействата на загиналите с настоящият кмет на Община Шумен, проф. Христо Христов. Самият градоначалник остана изумен след разговора си със Симон Милков и бащата на Йоана Б., Богомил Петров. Най-вече от факта, че именно директора на ОДМВР – Шумен и бившият кмет – Любомир Христов, трябва да отговорят на въпросаа за „1 минута запис“ от въпросната вечер. Не стана ясно, как е поискан, кой и на кого е предал въпросното важно веществено доказателство, което днес можеше да отговори на всички въпроси, които поставят майките на убитите Йоана, Присиян и Рая.
Всичко това, оставa далеч от разбиранията за „плурализъм“, „обективност“ и „независимост“ на местните мисирки от БНР Шумен и Shumen Online, които до една са труженички за ПР – а на депутата от ГЕРБ- Христов. Самият факт, че нямат граници в подписването на договори за медийно обслужване с всякакви партии, както и общини на ДПС, е поакзателен за желанието на местните микрофонодържачки, да зададат един единствен въпрос на местният феодал и наследника му в ОДМВР – Шумен, а именно:
„Кой скри записите от камерите на „Томбул Джамия“ от 23.12.2022 г.?“
Междудругото, съпруга на една от мисирките в БНР Шумен на държавна заплата, е „вещото лице“ изготвил АТЕ / авто-техническа експертиза/ за ПТП с участието на синковеца на друг убиец на пътя – Илиян Илиев. Местнтие мисирки, забравят да попитат и престъпника на пътя с над 50 нарушения, Илиян Илиев, той ли уби Йоана, Присиян и Рая?
Или пък да запитат на какво се дължи над 3% леталитет в МБАЛ „Шумен“АД, където в 21 век, правовата и „бяла“ България, няма ехограф, нито пък лекар, който да установи кръвоизлив в корема на 16 г. дете току що, претърпяло ТПТП? Или пък, как директора на МБАЛ Шумен ще оправдае пред данъкоплатеца 1500 трупа за три години и над 14 хиляди лева на месец възнграждение? А, милионите левове задължения на МБАЛ ? А над 700 души със заплата над 3 хиляди лева?
И още, и още …
Ако им позволят. може и да напишат някоя декларация срещу „езика на омразата“…
Бившият директор на ОДМВР, кмет и настоящ народен представител от ШМИР – Любомир Христов от ПП „ГЕРБ“. снимка: google
Бившият кмет на Шумен Любомир Христов, понижен в областен координатор на ГЕРБ след слабия резултат на местните избори, пак се набута на държавна службица, осигурявайки си старините.
Забравили ли сме кой е той? Поредният депутат на ГЕРБ от квотата на Делян Пеевски в партията. Христов е бил и сътрудник на Държавна сигурност, а после и част от добре познатата ни прогнила система на МВР – като директор на шуменската полиция.
През 2015 г. медийни разследвания разкриват, че прокурорката Ася Петрова, известна покрай случая “Килърите”, го е измъкнала от разследване за корупция и трафик на дрога. Сигналът срещу Христов към Комисията по корупция и конфликт на интереси е подал жител на Нови пазар още по времето на 42-ото Народно събрание. В него се описват – с прякорите и номерата на мобилните им телефони четирима души от Нови пазар, които под закрилата на Любомир Христов са се занимавали с пласмент на наркотици – кокаин, хероин, ганджа и синтетична дрога.
В сигнала е разказано, че Христов не просто покровителства, но и участва лично в организирана престъпна група заедно с Емил-Байчото, Огнян-Огито, сина му Митко и Бибо. Като основни сътрудници в престъпната дейност на кандидат-кмета Любомир Христов сигналът посочва шефовете на Районните управления в Нови пазар и Каспичан – Благо Михайлов и Диян Маринов.
Подробното описание на порочните връзки между тогавашния полицейски шеф Любомир Христов с престъпния свят в региона са подадени официално в парламентарната комисия по корупция и конфликт на интереси. Тя обаче така и не е стигнала до гледането на този доклад.
„Медийното обслужване“ в Шумен стига страхотни висоти / СН: bezpartienbg
През 2016 г. с името на Христов се свързват и със скандали за корупция около обществените поръчки, възлагани от него като кмет. Според местни общински съветници е правел нарушение след нарушение в тази област. Капката, която е преляла търпението, е свързана с проблемите с боклука. Запознати разказват, че фирмата, която до онзи момент е обслужвала града, е предлагала за 2,5 млн. лв. да чисти не само Шумен, но и цели 25 околни села, Въпреки това е отстранена от конкурса в полза други хора, свързани с него. Странен бил и отказът на Христов да се откаже от безплатно сметоизвозване, зимно поддържане, ръчно и машинно метене с машини от над 150 работници и моторизирано миене на Шумен и на околните села, което било в офертата на старата фирма. Подозират се връзки с близкия до ДПС – Доган, Президента и Румен Гайтански-Вълка.
Преди местните избори 2023 г., които Христов губи е сред малцината местни управници, които отказват да се срещнат с екипа на Антикорупционния фонд /АКФ/ и да се запознае с разработените от тях стандарти за отчетност и прозрачност на местните власти. На срещата в града, в която са се включили много граждани, не е имало нито един представител на кметския екип или общинската администрация. В същото време повече от 20 хил. лв. е платила община Шумен на различни медии по договори за информационно обслужване през 2020 г. Въпреки, че разходът на тези средства би трябвало да е публичен, детайлите се пазят в тайна. Договорите за т.нар. медийно обслужване в Шумен се сключват по решение на кмета Любомир Христов, не се иска мнението на съветници и не се обявяват процедури за представяне на оферти. Така въпросът на какви критерии отговарят одобрените за финансиране медии остава без отговор.
За некадърното управление в края на последния му кметски мандат свидетелстват редица провали за справяне с елементарни задачи на местната власт. Водата в Шумен е сприрана няколко пъти заради неплатени сметки за ток от страна на местното ВиК. Това се разбра от съобщения на „Енерго-Про“ до медиите. Друг местен проблем, който се свързва с некадърното му управление е незаконната канализация в село Мадара, за която той така и не успя да намери решение.
Не случайно днес, след недоволството на над 2000 шуменци, както и ясно изразената позиция на Симон Милков по посока на видео-записа от тежкото ПТП с трима загинали младежи от Шумен, както и показаните от него договори за “медийно обслужване”, е такава реакцията на местните гаранти за свобода на словото. Изобщо, третата власт в Шумен, е на колене пред “Супер ЛюбчУ”…
Очаквайте още ценна информация за местните феодали.
Местни наемници на бившия кмет Любомир Христов, опитват да внушават неистини
Уж гаранти за свобода на словото, а в същото време едни договори за “медийни услуги” възпалиха местните микрофонодържачки от Шумен Он Лайн и БНР Радио Шумен. Уж, било нормално да има подобни взаимоотношения, а в същото време не спират да пишат декларации срещу гражданите на Шумен, отклонявайки вниманието от един единствен въпрос:
КОЙ СКРИ ЗАПИСИТЕ НА КАМЕРИТЕ ОТ “ТОМБУЛ ДЖАМИЯ”?
Именно, това е в основата на злостния цирк, който разиграва една набедена журналистка, която както си позволява да държи сметка на кмета, така и пише декларации заради договорите, които показахме, показващи политическите ѝ зависимости и обвързаности с местните феодали, а уж били “свободата на словото” в Шумен?
Ентусиазъма ѝ подкрепят, държаните на каишка – служители от националното радио – Шумен, които написаха повече маТриали за гражданите и Симон Милков, през последните дни, отколкото за случая със смъртта на трима младежи – изобщо. Смърт, ПТП и провалено разследване, заради които хиляди хора протестират и целият град е настръхнал.
И понеже няма какво друго да използват в инструментариума си на “свободни, обективни и независими” мисирки, да спрат истината, няма го и Супер Любо, ситуацията не му е “под контрол” и какво остава? Да измисляме лъжи и да внушаваме на шуменската общественост – страхове.
Уважаеми, мисирки под наем на Супер Любо, Засрамете се! И още един път потвърждавам, че ако се появите сред множеството, което обидихте, ще ви посрещнем с тоалетна хартия. Много тоалетна хартия!
Истината иде, колкото и каквито опити да правите да я отклоните!
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. Виж още
Последни коментари