Видинската епархия е райско кътче. Вярвам, че държавата ще погледне благосклонно към това кътче и в бъдеще хората ще се завърнат и ще се ползват от неговите блага, каза в интервю за БТА Видинският митрополит Пахомий. Той допълни, че се строи нов и хубав път, дано стане по-бързо и се намери работа за хората.

Според митрополит Пахомий не бива да се вглеждаме в материалното, а да правим добри дела, за да постигнем крайната цел на нашия живот – спасение на душата.

Следва пълният текст на интервюто:

Дядо Пахомий, измина половин година, откакто сте Видински митрополит. Какви са впечатленията Ви от Видинската епархия и от хората в нея? Имахте ли достатъчно за опознаване?

– Половин година не е кой знае колко време. Напротив, малко време е. Това е преход в моя живот за преместването ми от едно място на друго. За тази половин година успях да посетя много от населените места в епархията и да отслужа литургия. А както знаем тайнството литургия е най-важното в живота на духовника.

Запознавам се с хората, с местната власт, най-вече с хората, които живеят духовен живот и идват в храмовете. Запознавам се с нуждите и потребностите на храмовете. За съжаление, виждам, че много от хората от епархията са я напуснали и живеят на други места, където са намерили препитание. Сега се строи нов хубав път от София към Видин и дано стане по-бързо. Това ще даде възможност за работни места и завръщане на хората.

Виждам, че сега във Видинска епархия няма достатъчно деца за училище, няма деца, които да изпратим в семинарията, да се изучат и след това да се върнат и да станат свещеници в епархията.

Какви са отношенията ви с местната и държавната власт, приемат ли ви добре като нов митрополит на епархията?

– Радвам се на добро отношение от страна на местната и държавната власт. Винаги откликват, навсякъде съм добре посрещнат от местната власт и от вярващите. Виждаме, че много кметове от района на епархията са направили доста неща за църквата.

Ето, днес служих с другите духовници в новия храм „Свети Дух“ в Монтана. Малко градове и епархии могат да се похвалят с такъв хубав новопостроен, прекрасен катедрален храм. Когато кметът, общинската власт и обществеността имат желание, то нещата се случват.

Има и места, където е обезлюдено, където хората са малко и са бедни, живеят на една пенсия. Там църквите са стари, но хубави, с ценни иконостаси. На тези места няма как храмовете да се поддържат в добро състояние, защото местната община няма средства, хората също нямат, а митрополията не успява да покрие всички разходи за всички храмове.

Благодарен съм на министър-председателя и на парламента, че ни са отпуснаха средства за ремонт на катедралния храм „Свети Димитър Солунски“ във Видин. Надяваме се, че след обновлението неговото благолепие ще се възвърне.

Вярваме, че в бъдеще държавата ще погледне благосклонно към Видинска епархия, за да може това райско кътче да получи подобаващото място, което заслужава, да може хората да се завърнат, да живеят тук и да се ползват от благата на нашата епархия.

Често говорите за това, а и в днешната проповед в храма „Свети Дух“ казахте, че в сегашни дни голяма част от хората вървят след дявола, а не след Бога. Само Видинската епархия ми имате предвид?

– Не, имам предвид цялото общество. Със съвременните технология сме се вгледали в мобилните телефони. И то не, за да ползваме от полезното за нашата душа. Малко хора четат Свещеното писание от мобилните телефони, повечето хора се вглеждат в материални неща – къщи, дрехи, коли. А те не са най-важно за човешкия живот. Той е изключително кратък – около 70-80 години. Повечето от тях преминават в труд и болести, както казва псалмопевецът Давид. Скръстваме ръцете си и си отиваме в черната земя без да занесем нищо материално, носим единствено само делата си. А те могат да бъдат добри и угодни на Бог, или лоши.

Виждаме, че хората се заблуждават за свръхестествени неща. Мислят, че те са божествени, че могат да им дадат здраве, благоденствие, имущество, привилегии. Вярно е, че материалното е полезно и хубаво, че имаме нужда от него. Както е казал апостол Павел никой не е намразил тялото си, всеки го храни и съгрява. Но трябва да има някаква мярка, трябва да знаем, че да получим Божията благодат и да унаследим Царството небесно, то трябва да имаме подвизи в доброто, да обичаме Бог и ближния си.

Често пъти дяволът ползва материалните неща, за да подхлъзва човека, за да го отстрани от пътя към Бога и спасението и някои хора се поддават. Но всички трябва да знаят, че само с подвизи в доброто ще достигнем спасение за нашата душа, което е крайната цел на човешкия живот.

Епископ Пахомий (Петър Лозанов Лозанов) е роден на 25 април 1978 г. в София. Завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през 2000 г. През Петровия пост на 2002 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир „Св. Троица“ от викария на Софийския митрополит Знеполския епископ Николай (сега Пловдивски митрополит). През същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах от епископ Николай. През 2004 г. е официално назначен за игумен на Дивотинския манастир, в който събира монашеско братство. В периода на неговото игуменство в манастира се възражда духовният живот, освещават се два параклиса – „Св. Анна“ и обновеният „Св. Седемдесет апостоли“, извършени са укрепителни и реставрационни дейности в централния храм „Св. Троица“, както и ремонти на манастирските здания. През 2010 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На 9 март 2015 г. е възведен в архимандритско достойнство от тогавашния викарий на Софийския митрополит Браницкия епископ Григорий (сега Врачански митрополит). С решение на Светия синод от 12 юни 2017 г. е назначен за ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. На 20 септември 2021 г. е избран и наречен, а на 19 октомври 2021 г. е хиротонисан в Рилската ставропигиална света обител за Браницки епископ. На 9 февруари т.г. беше избран за Видински митрополит.