Русе съхранява паметта на единствения роден в България нобелов лауреат Елиас Канети (25 юли 1905 г. – 14 август 1994 г.) и семейството му. Това каза в интервю за БТА историкът д-р Веселина Антонова по повод навършващите се днес 120 години от рождението на световноизвестния писател. 

Антонова, която заедно с д-р Иво Жейнов (1958 – 2024 г.), е автор на книгата „В Русе с Елиас Канети“, припомни, че и днес в крайдунавския град се издигат трите къщи – макар и вече в недобро състояние, „построени от дядо Канети, където се раждат талантливите му внуци – Елиас (носител на Нобелова награда за литература), Жак (откривател на таланти и ключова фигура във френския шансон) и Жорж (лекар в института „Пастьор“)“. Запазен е и търговският дом на фамилията – Дом Канети. 

„Тук се съхранява паметта и за персонажите от ранното детство на Елиас Канети – герои в неговите автобиографични книги, сред които са семейният лекар д-р Менахемов, прадядото на писателя – Соломон Розанес, автор на шесттомната история на Османската империя и изследване за еврейската общност в Русе през XIX век. В емблематичното за града ни Доходно здание Жак и Матилда Канети изнасят концерти. В Русенския държавен архив се съхраняват и оригинални документи за историята на рода – съдебни регистрации на търговските фирми, програми за участие в концерти и други“, каза още Антонова. 

По думите й колоритният разказ на световноизвестния автор за специфичната атмосфера в родния му град днес привлича интереса на почитатели на творчеството му. 

„Провокирани от завладяващия му разказ, туристите идват, за да усетят въздуха, средата, духа на града чрез багрите, нюансите, оттенъците, улиците, както и къщите на търговците от края на XIX век, обагрени в охрено жълто и натежали от кариатиди и орнаменти, както и да се докоснат до интимното детско преживяване на твореца“, каза още д-р Антонова. 

Според нея в градовете, в които живее по-късно – Виена, Берлин, Цюрих и Лондон, Елиас Канети отнася нещо от въздуха на Русчук, където е добил първите си представи за живота, оформил е своето светоусещане и основните черти на характера и мисленето си. 

„Преживяното в детството и отношенията в семейството писателят преосмисля в автобиографичните книги, в които пресъздава неповторимия колорит на родния град. Бъдещият писател живее в Русе, където има истинско вавилонско смешение на езици, народности, човешки типове и съдби. В родния му дом се говори на шпаньолски, родителите му помежду си общуват на германски, дойката му е румънка, слугинчетата му разказват страховити приказки за вампири и върколаци на български, черкезин работи в двора, арменец цепи дърва и пее тъжни песни, в съседната къща живеят турци, най-близката приятелка на майка му е рускиня, по улиците звучи и гръцка, албанска, а и ромска реч“, каза още Антонова.

С церемония и прожекция на филм Русе отбелязва 120-годишнината на Елиас Канети

С церемония и прожекция на филм в Русе ще бъдат отбелязани 120-годишнината на родения в крайдунавския град световноизвестен писател нобелист Елиас Канети, съобщи Детелина Каменова от международното дружество „Елиас Канети“ в града. 

Събитието ще се състои на 29 юли тази година. Началото ще бъде поставено с поднасяне на цветя пред паметника на писателя. Слово ще произнесе проф. дфн Пенка Ангелова – председател на международно дружество „Елиас Канети“. По-късно същата вечер ще бъде прожектиран и филмът „Елиас Канети. Виенските години“ в Дом Канети. Документалната лента е на режисьора Роберт Ноймюлер, който е и сценарист. Филмът е заснет през 2005 г. по повод 100-годишнината от рождението на писателя, като се фокусира върху периода 1924 – 1938 г., изключително важни години за твореца, в които той се конфронтира с теми като маса, власт и индивидуална идентичност. 

„Тръгвайки от виенските години, когато Канети пише единствения си роман „Заслепението“ и най-важните си театрални пиеси, филмът проследява биографичните следи и житейските удари от детството и младостта му, които оставят дълбоки следи върху неговата личност. В центъра са неговите художествени и политически преживявания от този период, които силно влияят върху основния му труд „Маси и власт“, както и върху автобиографиите му „Спасеният език“, „Факел в ухото“ и „Игра с очи“. Чрез множество интервюта и спомени се изгражда една лична история. Франсоаз Канети – негова племенница, братовчед му Жорж Ардити – 90-годишен художник в Париж, както и Майкъл Ардити от Манчестър – също роднина по майчина линия, разказват за първи път от съвсем лична гледна точка за „Елиас – гения“, обяснява Каменова. Чрез откъси от множество произведения на Канети Роберт Ноймюлер изгражда историята на писателя и се опитва да възстанови образа на личността му. 

Документална изложба в Русенската библиотека разказва за живота и творчеството на Канети

По повод 120-годишнината на писателя, в Русенската библиотека е подредена и документална изложба. Експозицията е посветена на неговия живот, творчество и културно наследство, съобщи Татяна Савова от културната институция в крайдунавския град.

Първата част на изложбата представя оригинални издания на произведенията на Елиас Канети, както и литературна критика и изследвания, свързани с неговото творчество. Акцентът е върху автобиографичната книга „Спасеният език“ – произведение, в което с дълбока чувствителност Канети разказва за своите детски години в родния Русчук – космополитен град с богато етническо и културно разнообразие, оставил траен отпечатък върху неговия светоглед. Образите, езиците и звуците на Русе заемат централно място в спомените му и се превръщат в основа на неговото литературно израстване.

Втората част на изложбата отбелязва 25 години от създаването на международно дружество „Елиас Канети“ – културна организация с важно значение за съхраняването и популяризирането на наследството на писателя. Представени са книги, издадени от дружеството – художествена и научна литература, сборници и преводи, които насърчават културния диалог в духа на неговия хуманизъм.

„С тази изложба Регионална библиотека „Любен Каравелов“ отдава почит към един от най-значимите европейски писатели с български корени, насърчава интереса към неговото творчество сред младите поколения и подчертава непреходната стойност на културната памет и литературното наследство, свързано с град Русе“, обяснява Савова.

Литературна награда „Елиас Канети“ е учредена в Русе за 100-годишнината на писателя

В Русе преди 20 години – по повод на 100-годишнината от рождението на твореца, е учредена и националната литературна награда „Елиас Канети“. Отличието се дава на всеки две години от Община Русе и международното дружество „Елиас Канети“. Отличените получават статуетка, диплом и парична награда – 5000 лева в раздел „Белетристика“, и 2000 лева – за „Драматургия“. 

БТА припомня, че първият носител на наградата е Константин Илиев за романа „Поражението“. През 2007 г. призът печели Алек Попов с „Черната кутия“. Две години по-късно победител е Ивайла Александрова с романа „Горещо червено“, а през 2011 г. – Галин Никифоров с „Къщата на клоуните“. Милен Русков е носител на наградата „Елиас Канети“ през 2013 г. за романа „Възвишение“. Големият победител през 2015 г. е Христо Карастоянов с романа „Една и съща нощ“. Милен Русков получи приза през 2017 г. за втори път – за романа „Чамкория“, а през 2019 г. победител бе Рене Карабаш за „Остайница“. Носител на голямата награда през 2021 г. бе проф. Иван Станков за книгата „Вечерна сватба“, а през 2023 г. – Костадин Костадинов за „Ловецът на пеперуди“. 

Общо 65 предложения от 14 български издателства са постъпили за участие в тазгодишното 11-о издание на Националната литературна награда „Елиас Канети“ в Русе. От тях 62 са в раздел „Белетристика“ и три в раздел „Драматургия“. Освен романи сред конкурсните творби има разкази, новели и пиеси. Сред 65-те автори, които участват в конкурса тази година, са Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Димитър Шумналиев, Владимир Зарев, Алексансър Секулов, Иван Станков, Алберт Бенбасат, Юрий Рахнев, Николай Терзийски, Радослав Бимбалов и други.

По традиция имената на победителите ще бъдат оповестени на тържествена церемония, организирана в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември. 

Семейството на Елиас Канети живее в Русе до 1911 година, показват архивите на отдел „Справочна“ на БТА.
Сред основните теми в неговото творчество са проблемите на властта, масовите движения, смъртта. Автор е на пиесите „Сватба“ (1932), „Комедия на суетата“ (1934), романа „Заслепението“ (1935), философския труд „Маси и власт“ (1960), записките „Провинцията на човека“ (1973), есеистичния сборник „Съвестта на думите (1975), автобиографичните книги „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото (1980), „Игра с очи“ (1985), записките „Тайното сърце на часовника“ (1987) и други.
Канети е носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила. 

Божидар Борисов – кмет на община Две могили, област Русе, в периода от 25 октомври 2015 г. до 23 декември 2024 г., когато почина внезапно, да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Две могили и общината“- това предлага с докладна записка до Общинския съвет председателят на постоянната комисия по образование, култура, вероизповедания, символика, младежта, спорта и туризма, здравеопазване и социална политика към него Галя Додева, съобщиха от местната управа в Две могили. 

Предложението ще бъде разгледано на днешното заседание на общинските съветници.

Божидар Борисов е роден на 18 май 1965 година в Русе, живял и учил в Две могили. Той завършва висшето си образование във Висше народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ – гр. Шумен, специалност „Артилерийско разузнаване“.

През 1988 година започва професионалния си път във Военния картографски институт, където изготвя материали за нуждите на Българската армия и цивилни организации. През 2000 година завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ в София, специалност „Командно – щабен, оперативно – тактическа, топогеодезично осигуряване“. Бил е командир на поделение в столицата, а две години по-късно се присъединява към състава на Главния щаб на Сухопътните войски. Участвал е в международни военни мисии в Ирак и Афганистан.

През 2012 година напуска Българската армия по собствено желание. 

„От 25 октомври 2015 година до 23 декември 2024 г. заема длъжността кмет на Община Две могили. По време на трите си мандата реализира значими инфраструктурни проекти и икономически инициативи“, обяснява Додева в докладната записка. 

Тя предлага той да бъде удостоен със званието заради неговата дългогодишна и изключително отговорна служба в Българската армия, включително участието му в мироопазващи мисии в Ирак и Афганистан, професионалния му принос като експерт в областта на геодезията и картографията, както в страната, така и в международен контекст, всеотдайното му и резултатно управление на Две могили като кмет в три последователни мандата (2015-2024 г.), по време на които общината отбелязва устойчив напредък в областта на инфраструктурата, културата, образованието и социалната политика, личната му ангажираност с проблемите на гражданите, както и високия морал, човечност и обществено признание, с които се ползваше както в качеството си на военен и общественик, така и в качеството си на кмет на Две могили.

Дневният ред на заседанието на Общинския съвет на Две могили включва общо 23 точки. Сред тях са представяне на резултатите от дейността на три учебни заведения на територията на община Две могили през учебната 2024 – 2025 г., приемане на информация за дейността на общинските предприятия „Обществено хранене“ и „Чистота“ за първото шестмесечие на тази година, приемане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 за определяне размера на местните данъци на територията на община Две могили, както и отпускане на еднократна финансова помощ за раждане на дете.