Столичният общински съвет (СОС) ще разгледа предложение за предприемане на неотложни действия за подобряване на състоянието на сградния фонд на 34-та детска градина (ДГ) „Брезичка“ в район „Изгрев“ и осигуряване на живота и здравето на служителите и посещаващите я деца, във връзка с извършено конструктивно обследване и установени сериозни конструктивни дефекти и наличие на азбест в стените на сградите на детското заведение. Дневният ред на предстоящото на 24 юли редовно заседание на СОС е публикуван на сайта на Столичната община. 

Докладът е внесен от председателя на СОС Цветомир Петров и общинския съветник от местната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ Цветелина Симеонова-Заркин. 

Състоянието на сградния фонд на 34-та ДГ „Брезичка“ в район „Изгрев“ буди тревога. Сградата е пусната в експлоатация през 1977 г., като капацитетът на детското заведение е предвиден по проект за 240 деца, се посочва в доклада. Както в администрацията на Столична община, така и в администрацията на район „Изгрев“, са получени сигнали от родители на деца, посещаващи градината, касаещи наличие на азбест (хризотил, т. нар. бял азбест) в стените на детската градина, пишат вносителите. 

Констатирани са и сериозни конструктивни дефекти като слягания на бетоновата настилка във всички корпуси, пукнатини във вътрешните преградни стени, пропадания на вътрешни преградни стени, отлепването им от долните повърхности на подови панели, деформация на връзките между вътрешните преградни стени в значителни периметри във вътрешното пространство, усуквания на вътрешни преградни стени и др. Сред констатираните дефекти са още течове от покрива, пропаднали плочници в дворно пространство, вливане на дъждовни и други води към околовръстните плочници и проникването им в основите на сградите поради неравномерен наклон на терена на двора, се посочва в доклада. 

Очевидно е, че сградният фонд на 34-та ДГ „Брезичка“ не само не отговаря на изискванията за модерно, европейско детско заведение, но е и пряка заплаха за живота и здравето както на служителите, така и на посещаващите я деца, пишат Петров и Заркин в доклада. 

Предвид установените сериозни конструктивни дефекти и преди всичко слягането на всички корпуси на детското заведение, се извежда необходимостта от изграждането на нова детска градина, потенциално за около 20 яслени групи, което е възможно и поради големината на урегулирания поземлен имот, на който понастоящем е разположена 34-та ДГ „Брезичка“, посочват още вносителите на доклада. 

Децата и персоналът на детската градина да се преместят от септември 2025 г. или възможно най-рано в свободни или неизползвани помещения в детски градини или детски ясли в района, предлагат вносителите на доклада. Също така се предлага кметът на район „Изгрев“ да изготви доклад с приложена проектна документация за изграждане на нов сграден фонд на 34-та ДГ „Брезичка“ и оценка на необходимите средства за неговата реализация, както и оценка за необходимите средства за премахване на съществуващата сграда на детското заведение. Предвижда се докладът да бъде адресиран до кмета на Столичната община и председателя на Столичния общински съвет.

В доклад до Столичния общински съвет (СОС) се предлага създаване на работна група за изготвяне на рамка за публично-частно партньорство за изграждане и експлоатация на подземни и надземни паркинги, спортни зали и термални комплекси на територията на Столична община. Докладът е публикуван на сайта на Съвета, вносители са столичният кмет Васил Терзиев и общинските съветници Бойко Димитров и Вили Лилков.

От началото на мандата Столичната Община е заявила като свои приоритети разрешаването на проблема с недостига на паркоместа чрез изграждане на многоетажни надземни и подземни паркинги, стимулиране на използването на електрически превозни средства чрез създаване на мрежа от зарядни станции в града, осигуряване на достатъчно възможности за спорт на граждани от всички възрасти, чрез изграждането на нови спортни зали и игрища, и развиване на потенциала на минералните извори, чрез изграждане на термални комплекси, пише в доклада.

Реализацията на тези приоритети изисква сериозен финансов, административен и организационен ресурс, ако се изпълнява без участието на частни инвестиции. Собствените приходи на общината, дори и при прилагане на различни мерки за повишаването им и при максимално разумно и ефективно инвестиране, няма да бъдат достатъчни за изпълнение на амбициозни цели по тези приоритети в средносрочен план. Затова е задължително частните инвеститори да бъдат включени, там където чрез публично-частно партньорство могат да бъдат постигнати резултати в полза на всички страни, посочват вносителите.

Предвижда се работната група да подготви основата за реализиране на тези приоритети. Тя ще изготви рамка за публично-частни партньорства в четирите направления и ще идентифицира общински имоти, които са подходящи за изграждането на многоетажни подземни и надземни паркинги, спортни зали и игрища, както и термални комплекси. По този начин частни инвеститори ще могат да изграждат обектите със собствен капитал и на свой риск, посочват вносителите. Те информират, че изградените на този принцип обекти ще са публична общинска собственост, която ще се експлоатира от частни инвеститори, съобразно изискванията и критериите, определени от общината. Така ще може да се осигурят модерни съоръжения, без общината да плаща за тях, а след изтичане на договорите те ще бъдат изцяло общински.

Работната група до 31 декември трябва да предложи рамката за публично-частното партньорство, както и да  идентифицира държавни имоти, които да бъдат поискани за тази цел, е записано в доклада на вносителите.