„Театърът се вълнува“ е слоганът на първия Международен черноморски театрален фестивал във Варна. Това съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център в града. Както БТА писа, Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ учредява нов форум за сценично изкуство в крайморския град, чието първо издание ще бъде в края на месец септември със селекция от осем заглавия.

Фестивалната визия е дело на графичния дизайнер Славяна Иванова. Тя подсказва с усмивка локацията на събитието със стилизирани изображения на риби, а мотото „Театърът се вълнува“ търси паралел между изкуството и морето. В концепцията на Международния черноморски театрален фестивал е заложена идеята за творчески обмен на силни съвременни послания, пресъздадени с модерни изразни средства, адекватни на критериите за високо качество в изкуството на XXI век, обясниха от екипа на институцията.

Откриването ще бъде с премиерната постановка на Варненския драматичен театър – „Алма Малер“, която се подготвя в колаборация с творци от Република Северна Македония. Драматург е Сашо Димовски, който създаде специално за варненските актьори танцово-театралния спектакъл „Свръхчовек“ по музиката на „Пролетно тайнство“ от Стравински и философията на Ницше. Режисьорският прочит е на Деян Пройковски, който след Народния театър „Иван Вазов“ и Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив прави третата си българска постановка на сцената във Варна. Пиесата е вдъхновена от съпругата на композитора Густав Малер, написала много музикални произведения и една от най-известните музи на ХХ век. 

Националният унгарски театър в Клуж-Напока ще гостува с постановката „Аз съм вятъра“ от Джон Фос. Тя е режисирана от Габор Томпа, който през миналия сезон постави във Варна „Както ви харесва“ от Шекспир, участвала на фестивалите Interferences в Румъния и „Варненско лято“. 

Във Варна идва и италианската асоциация Aria Teatrо с авторския спектакъл на Аида Талиенте и Киара Бенедети „След дъжда“. Пиесата е за близостта между две сестри и екзистенциалната празнота, с която трябва да живее едната след смъртта на другата. 

Същата тема, но вече в обществено-политически контекст, занимава и „Празен град“ на Деян Дуковски от РС Македония, постановка на Ахмет Исмаил в Yalta Art Room София. С болезнена самоирония в постановката са разгледани последните няколко часа от живота на двама братя. Озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни, те осъзнават, че са станали жертва на политическо безумие в свят, който все повече губи изначалния си смисъл.

Младежки театър „Николай Бинев“ от София ще се включи в новия варненски форум със спектакъла на Яна Титова „Лисабон“ по Захари Карабашлиев. Ще гостува и трупата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ от Благоевград – с „Женитба“ от Гогол, постановка на Ростислав Георгиев.

Фестивалната програма ще завърши с пиесата „Арт“ на Ясмина Реза в постановка на Живко Гущеров на сцената на Драматичен театър „Николай Масалитинов“. Тя е отличена с награди „Златен Кукерикон“ за режисура и за най-добър спектакъл.

В съпътстващата програма зрителите ще могат да видят изложбите „100 години Георги Парцалев“ и авторска фотография на актьора Симеон Лютаков. Режисьорът и театрален педагог проф. Пламен Марков ще проведе по време на фестивала ателие по актьорско майсторство с млади таланти. 

С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.

Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Вълчев изрази съжаление, че информационната среда у нас и особено социалните мрежи позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят много спекулации. Необходимо е да се разсеят митовете, които битуват, посочи министърът. Той подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото. По думите му това е спекулация, тъй като причината за увеличението е продиктувана от текстове в законодателството. Коригирахме нещата и университетите ни остават конкурентоспособни, посочи Вълчев. 

Той коментира още, че към институциите често се подхожда с по-голямо недоверие, отколкото към академичните среди. От една страна, те се отличават с висока степен на плурализъм, освен това представят научни доказателства, аргументира се Вълчев. И допълни, че точно академичните среди и науката са тези, които трябва да представят истински аргументи и да разбиват митовете и спекулациите.

Нормално е хората да имат притеснения, каза още Вълчев. Той припомни, че инфлация винаги е имало и без да сме в еврозоната. „Това е нормален процес, ние сме в период на конвергенция, увеличават се доходите, но се вдигат и цените“, коментира министърът. Според него през последното десетилетие средната работна заплата у нас расте средногодишно с 11-12 процента, увеличава се и покупателната способност спрямо средноевропейската. Растежът но доходите обаче води и до такъв при цените, каза министърът.

Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава, посочи Вълчев. По думите му обаче процесите не свършват с влизането на България в еврозоната, а реформите трябва да продължат.

Министърът на образованието и науката заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. Домакин на конференцията е Икономическият университет във Варна.

Световната оперна прима Диана Дамрау ще изнесе за първи път концерт във Варна на 24 юли. Изявата е под наслов Sole e amore (Слънце и любов) и е една от кулминациите в 16-ото издание на фестивала „Опера в Летния театър“, съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център. Певицата вече пристигна във Варна, посрещаната от директорката на институцията Даниела Димова. 

В концерта си Дамрау ще поднесе селекция от оперни и оперетни арии, както и песенен репертоар заедно с оркестъра на Варненската опера под палката на маестро Павел Балев. Очаква се, следвайки традицията на техните общи концертни изяви, певицата да изпълни и една българска творба.

Тя ще направи и премиера с оркестър на песента „Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“ (How sad no one waltzes anymore) от композитора Брад Рос. Той е написал специално за нея интерлюдия в произведението. Диана Дамрау е пяла песента преди това в рецитали, но само с акомпанимент на пиано. Нейно е решението да я изпълни премиерно със симфоничен оркестър във Варна.

В гала концерта ще прозвучат още увертюра „Донна Диана“ от Емил Николаус фон Резничек; увертюра от операта „Крадливата сврака“ на Джоакино Росини и каватина на Нинета Di piacer mi balza il cor (Сърцето ми подскача от радост); Cuatro madrigales amatorios (Четири любовни мадригала) от Хоакин Родригес в преработка за глас и оркестър; Испанска песен от Les filles de Cadix (Момичетата от Кадис) на Лео Делиб; J’ai deux amants (Имам двама любовници) от „Маскирана любов“ на Андре Месаже; увертюра и каватина на Норина Quel guardo il cavaliere (Този поглед на рицар) от „Дон Паскуале“ на Доницети; валс „Злато и сребро“ и Meine Lippen, sie küssen so heiß (Моите устни, те целуват толкова горещо) от оперетата „Джудита“ на Франц Лехар.

Събитието е под патронажа на посланика на Федерална Република Германия в България Ирене Мария Планк. 

Сопраното Диана Дамрау триумфира над две десетилетия на престижните световни оперни и концертни сцени с партии за лиричен и колоратурен сопран. Богатият й песенен репертоар обхваща главните сопранови роли в „Ан Болейн“ (Опера Цюрих, Виенска Щатсопера), „Ромео и Жулиета“ (Ла Скала, Метрополитън опера), „Лучия ди Ламермур“ (Ла Скала, Баварска държавна опера, Метрополитън опера, Ковънт гардън), „Манон“ (Виенска Щатсопера, Метрополитън опера), „Травиата“ (Ла Скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Национална опера на Париж, Баварска държавна опера), „Вълшебната флейта“ (Метрополитън опера, Залцбургски фестивал, Виенска Щатсопера, Ковънт гардън, Баварска държавна опера). В Метрополитън опера Диана Дамрау е изпълнявала най-характерните си роли, сред тях 8 дебютни, излъчвани в кина по цял свят чрез програмата Met Live in HD. Тя е и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пресъздава образите на Памина и Кралицата на нощта в различни представления на „Вълшебната флейта“ (Моцарт) в една и съща поредица от спектакли. 

Дамрау вдъхновява композиторите да създават специални произведения за нея. С богатия си песенен репертоар тя често излиза на концертния подиум в партньорство с други първокласни изпълнители. Преди варненската си гала, заедно с тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч заслужи овациите на публиката в най-реномираните зали на Европа с изискан концерт от творби на Густав Малер и Рихард Щраус.

Диана Дамрау е удостоена със званието „Камерзенгерин“ на Баварската държавна опера (2007), баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство (2010), Ордена за заслуги към ФРГ (2021). Отличена е с Международна оперна награда на Лондон, наградите на Opera News и Gramophone. От 2020 г. астероид носи нейното име.