С приемането на еврото България приключва процеса на евроинтеграцията си, а ползите за държавата ни ще бъдат дългосрочни, каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Според него преходът всъщност ще бъде минимален, тъй като страната ни от 28 години е във валутен борд и на практика се е отказала от самостоятелна парична политика.

Министърът посочи, че не очаква приемането на еврото да доведе до някакви сътресения в системата на образованието, която догодина ще има първия си бюджет в новата валута. Вълчев изрази съжаление, че информационната среда у нас и особено социалните мрежи позволяват да се експонират фалшиви новини и да се правят много спекулации. Необходимо е да се разсеят митовете, които битуват, посочи министърът. Той подчерта, че е направен опит да се свърже и увеличението на таксите за платено обучение в университетите с приемането на еврото. По думите му това е спекулация, тъй като причината за увеличението е продиктувана от текстове в законодателството. Коригирахме нещата и университетите ни остават конкурентоспособни, посочи Вълчев. 

Той коментира още, че към институциите често се подхожда с по-голямо недоверие, отколкото към академичните среди. От една страна, те се отличават с висока степен на плурализъм, освен това представят научни доказателства, аргументира се Вълчев. И допълни, че точно академичните среди и науката са тези, които трябва да представят истински аргументи и да разбиват митовете и спекулациите.

Нормално е хората да имат притеснения, каза още Вълчев. Той припомни, че инфлация винаги е имало и без да сме в еврозоната. „Това е нормален процес, ние сме в период на конвергенция, увеличават се доходите, но се вдигат и цените“, коментира министърът. Според него през последното десетилетие средната работна заплата у нас расте средногодишно с 11-12 процента, увеличава се и покупателната способност спрямо средноевропейската. Растежът но доходите обаче води и до такъв при цените, каза министърът.

Няма съмнение, че ползите от приемането на еврото ще са дългосрочни и осезаеми, в дългосрочен план ще сме по-свързани, по-проспериращи, доверието в страната ни и в банковата ни система ще се повишава, посочи Вълчев. По думите му обаче процесите не свършват с влизането на България в еврозоната, а реформите трябва да продължат.

Министърът на образованието и науката заедно с ректорите на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров и на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров откри днес в крайморския град конференция за перспективите пред страната ни след приемането на еврото. Форумът събра учени, експерти и представители на двете висши училища. Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ. Домакин на конференцията е Икономическият университет във Варна.

Общо 212 флакончета с райски газ и множество балони откри полицията във Варна при специализирана операция през почивните дни в питейни и увеселителни заведения, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в крайморския град.

Целта на акцията е била ограничаване на противообществените прояви, установяване на малолетни и непълнолетни посетители на нощни заведения без придружител, продажбата на райски газ и алкохол, и спазване на правила за частната охранителна дейност.

Флаконите с диазотен оксид са намерени в заведение на крайбрежната алея. На същото заведение са съставени предупредителни протоколи и протоколи по частната охранителна дейност. В хода на операцията е извършена проверка на магазин за продажба на алкохол и тютюневи изделия, който се намира в близост до заведението.

В дните на операцията са били проверени 333 души, от които са установени 48 непълнолетни без придружител след 22:00 часа. От тях девет деца са настанени в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, а останалите са предадени на своите настойници. Съставени са 24 акта на родители на непълнолетни деца и предстои санкциониране на останалите през седмицата.

В края на предходната седмица при подобна операция полицията установи един малолетен и 104 непълнолетни младежи без придружител след 22:00 часа.

Световната оперна прима Диана Дамрау ще изнесе за първи път концерт във Варна на 24 юли. Изявата е под наслов Sole e amore (Слънце и любов) и е една от кулминациите в 16-ото издание на фестивала „Опера в Летния театър“, съобщават организаторите от Театрално-музикалния продуцентски център. Певицата вече пристигна във Варна, посрещаната от директорката на институцията Даниела Димова. 

В концерта си Дамрау ще поднесе селекция от оперни и оперетни арии, както и песенен репертоар заедно с оркестъра на Варненската опера под палката на маестро Павел Балев. Очаква се, следвайки традицията на техните общи концертни изяви, певицата да изпълни и една българска творба.

Тя ще направи и премиера с оркестър на песента „Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“ (How sad no one waltzes anymore) от композитора Брад Рос. Той е написал специално за нея интерлюдия в произведението. Диана Дамрау е пяла песента преди това в рецитали, но само с акомпанимент на пиано. Нейно е решението да я изпълни премиерно със симфоничен оркестър във Варна.

В гала концерта ще прозвучат още увертюра „Донна Диана“ от Емил Николаус фон Резничек; увертюра от операта „Крадливата сврака“ на Джоакино Росини и каватина на Нинета Di piacer mi balza il cor (Сърцето ми подскача от радост); Cuatro madrigales amatorios (Четири любовни мадригала) от Хоакин Родригес в преработка за глас и оркестър; Испанска песен от Les filles de Cadix (Момичетата от Кадис) на Лео Делиб; J’ai deux amants (Имам двама любовници) от „Маскирана любов“ на Андре Месаже; увертюра и каватина на Норина Quel guardo il cavaliere (Този поглед на рицар) от „Дон Паскуале“ на Доницети; валс „Злато и сребро“ и Meine Lippen, sie küssen so heiß (Моите устни, те целуват толкова горещо) от оперетата „Джудита“ на Франц Лехар.

Събитието е под патронажа на посланика на Федерална Република Германия в България Ирене Мария Планк. 

Сопраното Диана Дамрау триумфира над две десетилетия на престижните световни оперни и концертни сцени с партии за лиричен и колоратурен сопран. Богатият й песенен репертоар обхваща главните сопранови роли в „Ан Болейн“ (Опера Цюрих, Виенска Щатсопера), „Ромео и Жулиета“ (Ла Скала, Метрополитън опера), „Лучия ди Ламермур“ (Ла Скала, Баварска държавна опера, Метрополитън опера, Ковънт гардън), „Манон“ (Виенска Щатсопера, Метрополитън опера), „Травиата“ (Ла Скала, Метрополитън опера, Ковънт гардън, Национална опера на Париж, Баварска държавна опера), „Вълшебната флейта“ (Метрополитън опера, Залцбургски фестивал, Виенска Щатсопера, Ковънт гардън, Баварска държавна опера). В Метрополитън опера Диана Дамрау е изпълнявала най-характерните си роли, сред тях 8 дебютни, излъчвани в кина по цял свят чрез програмата Met Live in HD. Тя е и първата певица в историята на Метрополитън опера, която пресъздава образите на Памина и Кралицата на нощта в различни представления на „Вълшебната флейта“ (Моцарт) в една и съща поредица от спектакли. 

Дамрау вдъхновява композиторите да създават специални произведения за нея. С богатия си песенен репертоар тя често излиза на концертния подиум в партньорство с други първокласни изпълнители. Преди варненската си гала, заедно с тенора Йонас Кауфман и пианиста Хелмут Дойч заслужи овациите на публиката в най-реномираните зали на Европа с изискан концерт от творби на Густав Малер и Рихард Щраус.

Диана Дамрау е удостоена със званието „Камерзенгерин“ на Баварската държавна опера (2007), баварския орден „Максимилиан“ за наука и изкуство (2010), Ордена за заслуги към ФРГ (2021). Отличена е с Международна оперна награда на Лондон, наградите на Opera News и Gramophone. От 2020 г. астероид носи нейното име.