Бог само ни зове към себе си и никого не заставя насилствено да вярва в Него, посочи отец Димитър в проповедта си в митрополитския храм „Св. Николай“ във Враца.

Свещеникът разказа за живота и делото на един от старозаветните пророци – св. Илия, когото почитаме днес. По думите му, св. Илия е живял 900 години преди Рождество Христово и сред пророците на Ветхия Завет се явява най-пламенният проповедник на вярата и изобличител на идолопоклонството.

„Чрез Божия промисъл на древните пророци било възложено да будят човешката съвест, да спасят загиващото човечество, изпаднало в идолопоклонство, да преведат хората чрез покаяние към праведност. По време на пророк Илия голяма част от богоизбрания юдейски народ оставила вярата на своите отци и, преминавайки в идолопоклонство, образувала Израилското царство. Пророка не можел да търпи как неговите сънародници се покланят на дървени и каменни идоли, той имал горещо сърце и безстрашно ги изобличавал, но с това си навлякъл гнева на цар Ахав и на нечествита му съпруга царица Йезавел, които решили да го убият. Наложило се пророкът да се скрие в пустинята, в пещера, да търпи глад и жажда и големи душевни страдания от това, че неговите горещи призиви не принасят желаните резултати“, разказа отец Димитър.

Той обясни, че страданията на св. Илия били толкова големи, че дори молел Бог за смърт. „Но Бог обичал неговия верен служител и не му дал смърт. Бог незримо го подкрепял, птиците му донасяли храна, необходима за поддържане на живота му, а Илия преживял още много години в трудове и проповеди за истинската вяра“, каза отецът. Той допълни, че по Божие повеление пророк Илия се върнал от своето изгнание и посрамил езическите жреци, показвайки лъжовността на тяхната вяра и суетността в упованието на идолите.

„Народът се вразумил, когато по кратката молитва на пророк Илия върху неговия жертвеник слязъл огън от небето, а жреците дълго призовавали своите идоли, но върху техния жертвеник така и не слязъл огън. За съжаление цар Ахав не се вразумил и от това явно чудо, доказващо, че Бог, в когото вярва Илия, в действителност е истинския Бог, и се наложило отново пророк Илия да се скрие в пустинята“, продължи разказа си отец Димитър.

Той посочи, че мнозина от праведниците на Ветхия Завет, включително и пророк Илия, не могли да проумеят Божието дълготърпение и в душите им възниквало напълно естествено недоумение: „Защо Бог не наказва нечестивите хора, дълго ли смрадта от техния нечестив живот ще осквернява Божията земя?“

„Но, скъпи братя и сестри, Бог ги търпи, поради своята неизразима любов към хората. Нали във всяка човешка душа е отпечатан Божият образ и докато не изчезне и най-малката надежда за покаяние на човека, Господ не го поразява със смърт, а с надежда чака неговото разкаяние. Чака, защото в душата и на най-отчаяния грешник има макар и частичка извършено от него добро. И ето за това малко добро, заради тази капчица светлина в душите на богоотстъпниците Бог търпеливо очаква, че те може би ще дойдат в съзнание и ще оставят своето нечестие“, посочи отецът.

Още във Ветхия Завет Господ е казал на хората: „Обърнете се към мене и аз ще се обърна към вас“, обясни отецът, цитирайки пророк Малахия, трета глава, седми стих. По думите му: „Бог само ни зове към себе си и никого не заставя насилствено да вярва в Него.“

„На никого от нас не отменя този дар, с който Той е наградил нашата безсмъртна душа – нейната свободна воля. Той чака да обърнем сърцата си към Него. „Синко, дай си мен сърцето“, казва на човека Господ в Притча, 23 глава, 26 стих. Господ търпеливо очаква връщането на хората, загубили вярата. Повярвай в Бога – твой Творец, открий пред Него своето сърце, може би изстрадало, преболяло в годините на богоотстъпничество, и ти ще почувстваш как обилно ще потече в него потокът на Божията благодат, ще почувстваш как Господ радва, утешава и подкрепя вярващото в Него сърце. Амин“, завърши проповедта си отец Димитър.