Смятам, че керамиката тепърва ще се развива, тепърва ще се докосваме до нови и нови прояви на керамичното изкуство и то наистина е една необятна вселена. Това каза в интервю за БТА д -р Елена Виденова, художник, керамик и секретар на секция „Керамика“ към Съюза на българските художници (СБХ). Виденова е и основната движеща сила зад „Фестивал на съвременната българска керамика“, който от миналата година вече е пътуващ. 

„Всеки един човек е изключително важен и значим за керамичното изкуство и за създаването на общата сцена, в която сме и ние. Всеки един творец, който е на добро професионално ниво, има своя публика и свои почитатели и по някакъв начин влияе върху общата сцена. За съжаление, българските керамици, поради липсата на меценати, са ограбени откъм възможността да покажат какво могат навън“, посочи тя.

„Пътят на керамиката никак не е лек, труден е, а в България хората, които като цяло имат афинитет и възможност да купуват изкуство, са малко. Освен липсата на достатъчно на брой меценати на керамичното изкуство, няма и специалности като арт мениджмънт, които са насочени към продажба на изкуство. Художниците – керамици са изправени пред ужасно трудния път да работят, а никой да не оценява труда им, което е трагично“, каза д-р Виденова.

Според Виденова публиката в България няма достатъчно интерес и разбиране към керамиката като форма на изкуство. „Много търсим всякакъв вид спонсори, големи фирми, които искат да подкрепят българското изкуство, българската керамика, които искат да запазят родната сцена за това изкуство“, разказа тя. Често казвам, че ако Гауди не е имал спонсор, нямаше да съществува Саграда Фамилия, така че художникът не би могъл да твори без меценатите, добави художничката.

„Държавата не може да абдикира от изкуствата и утре да очаква, че ще има N на брой хора, които се занимават с изкуство. Не, няма как да има и ще внасяме всичко от Китай“, заяви тя. В цял свят, в цяла Европа се поддържат занаятите и изкуствата, за да ги има, трябва държавна подкрепа“, каза тя. 

„От Художествената академия излизат хиляди млади хора, които са толкова смазани от липсата на средства, че те не остават художници и това е жалкото на днешната реалност“, каза Виденова. Много трудно е един млад човек да наеме ателие, да го оборудва, да си купи пещ, която е между пет двадесет хиляди лева и да започне да работи, като шансовете му да изкарва пари са минимални, разказа тя. Необходимо е да бъдат подкрепяни младите, прохождащи творци, да се създадат условия за тяхното развитие. В противен случай, образованието им става безсмислено. Това според нея е и причината да има все по-малко желаещи да учат академично керамика.

България е може би единствената европейска държава, в която няма музей на съвременното приложно изкуство, каза д-р Виденова. Музеят на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян е друга наболяла тема, която трябва да бъде разрешена от държавата – да бъде предоставена сграда, в която сбирката от приложни изкуства, събрана през годините да бъде показана на хората, смята д-р Виденова. 

„Поддържам всички видове занаяти, в т.ч. и керамичния, защото без занаят няма изкуство“, заяви тя. За мен е немислимо да се отделят занаят от изкуство, няма как един творец да разгърне потенциала си без познаването и разбирането на занаята. Занаятът е нещото, което дава най-широк спектър на твореца да усети материала и възможностите му, и в следствие на това да разгърне собствения си мисловен потенциал към създаване на висше изкуство, каза още тя.

„В България донякъде неправилно изкуствата се разглеждат като приложни и изящни, защото едно приложно изкуство може да бъде също толкова изящно, колкото една картина“, посочи д-р Виденова. Като пример даде изложените в много музеи гръцки вази и италианска майолика, които определи като върхове съответно на графиката и живописта в керамиката. 

„Ние в България имаме друга традиция и трябва да я пазим, да съхраним бусинската и троянската керамика“, подчерта тя. Неслучайно в конкурса изложба „Троянски майстор“ имаше както занаятчийска продукция на майстори, овладели до съвършенство троянската капка, така и заводска експозиция с колекция от 80-те години на миналия век, добави д-р Виденова, която беше председател на журито в конкурса.

Основната моя цел, която много се радвам, че стана и цел на колегите, е общото показване на керамичното изкуство в многообразния му вид. Много желая „Фестивал съвременната българска керамика“ да стане международен в истинския смисъл на думата и да привлича многобройни художници, разказа Виденова.

„Много често съм обвинявана, че приемам различни автори като вкус и като стил във „Фестивал на съвременната българска керамика“, но аз смятам, че един човек се развива цял живот. Ако днес изкуството му може да не е на нужното ниво, то утре той може да изненада всички по невероятен начин. Затова не мога да разделям авторите, тъй като всеки човек е една вселена и от всяко зрънце може да поникне някакво невероятно растение т.е. да се появи един невероятен творец“, каза д-р Виденова. Тя даде пример със световно известния керамик Иван Кънчев, с когото са в едно ателие по време на студентските си години. Към онзи момент никой не предполага, че той ще достигне до висините, в които е в момента, разказа тя.

„Глината има своята технология, своята специфика, пещта е един изразен инструмент, с които се борави, така че всичко, което не е минало през огъня, не може да се счита за завършено произведение“, подчерта Виденова. В областта на инсталацията, пърформънса, хепънинга може да се случва всичко, но когато става въпрос за професионално създадени творби, трябва процесът да бъде овладян от край до край, каза още тя.

В секция „Керамика“ към СБХ нещата трябва да са издържани както естетически, така и технологично, за да могат да бъдат наречени керамика. В противен случай отиваме към нещо друго, което е само в областта на арта, но не може да бъде наречено керамика, посочи секретарят на секцията.

По думите на д-р Виденова тенденциите в международен план са много разнообразни и поради факта, че интернет дава достъп до всякаква информация, могат да се наблюдават най-различни феноменални хрумвания в областта на керамиката.

„Човек не трябва да се отказва, а да преследва мечтата си.  Апелирам към всички, които се занимават с изкуство да продължават, да не се отказват, да продължават да творят и да изразяват себе си чрез глината. Пожелавам на всеки един автор да не спира да търси и открива необятния сват на глината и керамиката. Посланието ми към младите творци, тръгнали по пътя на керамиката, е да не се отчайват, да не се предават, да не се отказват“, каза още д-р Елена Виденова.