Художествената галерия в Стара Загора ще представи днес творби, включени в първата експозиция на старозагорската галерия от 1960 година. Специалната мултимедийна изложба, носеща името ,,Експозиция, 1960“, ще покаже творби на Васил Маринов, Васил Костакев, Антон Митов, Иван Мърквичка, Васил Тодоров, Димитър Гюдженов и други.  Това съобщават на официалния сайт на община Стара Загора.

БТА припомня, че на 17 юли 1960 година е открита първата постоянна експозиция на Градската художествена галерия в Стара Загора. Тя подредена в източното крило на сгра­дата на Драматичния театър в града. Това е официалното начало на галерията като функционираща самостоятелна институция с изложбено пространство пред широката публика.

„Произведенията, които постъпват в годините до днес, обогатяват нейната колекция и помагат за съхраняването на безценните съкровища на художественото ни наследство. Всяка една творба, снимки и документи, свързани с живота и творчеството на художниците, дарени с щедрост и уважение, разкрива най-важното свидетелство за съзнанието и отдадеността на дарителите към националната култура на града“, казват от галерията.

Събитието е част от организираната за първи път инициатива „Ден на дарителите“. От културната институция казаха, че работят върху подчертаване на важността на дарители и се стремят „Деня на дарителя“  да се превърне в традиционно събитие, насочено към онези, които имат неизмерим принос за събирането, съхранението и опазването на националното ни художествено богатство.

Във фонда на галерията се съхраняват колекции от „Живопис“, „Графика“, „Скулптура“ и „Икони“ на десетки автор.

Изложбата „Области от особен интерес“ на Силвия Попова ще бъде открита на 19 юли в Художествената галерия в Казанлък. Това съобщиха от културния институт в официалната си фейсбук страница. Експозицията се осъществява в партньорство с галерия Credo Bonum, а куратор е Весела Ножарова. 

Пътят към природата в живописта на Силвия Попова минава през събирането и използването на разнообразни дигитални ресурси, запечатващи с пикселизиращите си зеници земната повърхност, посочват от галерията. Нейните картини са природни, но апроприиращи алгоритмични изображения. Това са кадри от Google Earth и други намерени изображения, които ползват технологии за 3D сканиране.

“Използвайки изображения, генерирани от сателити и дронове, обръщам внимание на един конфликт, който се надявам да се разгърне в по-задълбочено преосмисляне – дивото, естественото, хаосът, външното, органичното, срещу изкуственото, човешкото, реда, защитеното“, казва художничката, цитирана от организаторите.

Извън на пръв поглед простото противопоставяне, остава идеята, че данните не означават непременно истина, че технологичните протези, благодарение на които виждаме микро и макро са хладно обективни и тяхната употреба трябва да бъде винаги в комбинация със субективната етика на наблюдаващия, отбелязват от Художествената галерия. Природата през очите на технологията ни поставя пред сложен етичен проблем – какви са нашите права върху тези образи и защо приемаме манипулацията на дигиталната картина пред реалността.

Начинът, по който Силвия Попова работи със своите живописни платна в пространството на галерията, изважда на преден план още един смисъл, посочват още от културния институт. Поставени в средата на залата, пълзящи по пода, те напомнят на големи змийски кожи, изоставени сред камъните. Връзката между змията и земята е древна като света. В митологията змията е символ на  неопитомената природна стихия, на хаоса. В много митове змиите се борят срещу божествата, представляващи космическия ред, но змията рядко остава враг – напротив, тя е често и пазител, лечител, носител на познание и късмет.

Змийските кожи са попили терена, по който са пълзели. Тези форми могат да се четат като животински създание, но и да придобият автономност, воля и съзнание. Могат да се разбират и като безжизнени отрязъци от нещо, което е представлявало особен интерес, но е вече употребено и изоставено като старата кожа на змията, допълват от Художествена галерия – Казанлък.

Силвия Попова завършва „Живопис“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Скорошните ѝ изяви включват изложбите „Останки за дълготрайна употреба“ в Художествена галерия – Казанлък, „Гранични системи“ в галерия Ко-оп, номинация за награда БАЗА, арт резиденциите Little Bird и School of Kindness. От 2018 година е преподавател в Художествената гимназия в Казанлък.

Изложбата „Области от особен интерес“ ще остане в Казанлък до 12 октомври.