Баритонът Кирил Манолов ще бъде цар Калоян в едноименната опера на Панчо Владигеров в премиерните спектакли, които старозагорската опера ще представи на 17 и 18 юли на сцената на Античния форум „Августа Траяна“. Това съобщиха от пресцентъра на културната институция. В същата роля ще се превъплъти и солистът на местната опера Иван Кабамитов. Костадин Андреев и Борис Тасков ще бъдат латинския император Балдуин. В образа на Мария ще се редуват Гергана Георгиева, Елена Петрова и Емилия Джурова, а в ролята на деспот Борил ще се превъплътят Момчил Караиванов, Милко Михайлов и Николай Моцов. Придворната дама Зоя ще бъде Тереза Бракалова, куманската прислужница Каля ще бъде Даниела Нинева, а Ивайло Джуров ще бъде в ролята на българския архиепископ. 

Режисьор на спектакъла е Вера Петрова, сценичният дизайн и костюмите са дело на Гендони. Хореографията е поверена на Силвия Томова, а хормайстори са Младен Станев и Стефания Русева.

Припомняме, че непосредствено преди премиерата на операта „Цар Калоян“ старозагорци и гостите на града ще могат да разгледат изложба на открито, проследяваща историята на операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Заглавието се поставя в Стара Загора като част от събитията по повод 100-годишнината на първата извънстолична опера в България.

В Стара Загора операта „Цар Калоян” е поставена за първи път през 1975 г., изиграни са 12 представления, припомнят от старозагорската опера.

Временно се преустановява приемането на отпадъци от опаковки на площадката за разделно събиране на отпадъци, изградена в старозагорския квартал „Железник“. Това съобщиха от пресцентъра на местната администрация. Оттам уточняват, че причината за това е повреда на техническото устройство, което отчита количеството предадени опаковки от хартия, пластмаса и метал, вследствие на токов удар. Жителите и гостите на града могат да се възползват от разделното събиране на този вид отпадък, като го изхвърлят в цветните контейнери.

В екологичното съоръжение ще продължат да приемат всички останали видове отпадъци, които са разрешени за предаване. Това са ненужен текстил, стари дървени дограми, излишни за домакинството мебели.

Площадката за разделно събиране на отпадъци в квартал „Железник“ беше открита през ноември м.г. Изграждането ѝ беше част от Програмата за управление на отпадъците на Община Стара Загора и беше финансирано изцяло за сметка на местната адниминистрация.

Експерти от дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ към Министерството на електронното управление (МЕУ) представиха днес в Стара Загора проект „Прилагане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС) в сектора на производство, преработка и дистрибуция на храни в Румъния и България“– INFORB, финансиран по Програма „Цифрова Европа“. Законодателният акт определя изискванията за киберсигурност, които  трябва да бъдат изпълнени от публичния и частния сектор в ЕС, част от критична инфраструктура на Съюза.

Проектът INFORB е с фокус към киберсигурността в хранителния сектор, а целта на обучението е информацията да стигне до максимален брой фирми в сектора, защото те са нови субекти за директивата и трябва да бъдат подготвени за предстоящите промени, разясни пред БТА Гергана Ракова, експерт от дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ към МЕУ. Тя обясни, че новостите са свързани с по-високи изисквания към ръководителите в организациите по отношение на анализ на риска, по-високи отговорности към обучението на служителите и завишени санкции за неспазване на закона.

INFORB има за цел още да подпомогне икономическите субекти при идентифицирането и класифицирането им като съществени и важни субекти в критично важен сектор, за оценка и гарантиране на киберсигурността им, включително на веригата на доставки, специално за сектор „Производство, преработка и дистрибуция на хранителни продукти“, каза още Ракова.

Бисерка Радева, началник отдел „Анализ и развитие на киберсигурносттта“ към МЕУ, посочи, че INFORB касае системите, мрежите и цялото електронно управление на дадена организация. „Векторът на атаките се измества от фирмите към доставчиците. Това е слабо звено и не винаги се обръща внимание какъв достъп се дава и дали са прекратява той след изпълнение на даден договор. Трябва да се обърне внимание на ресурсите, които се предоставят при такъв достъп, защото фирмите са много уязвими. Трябва да се направи сериозен одит на информационните системи и оценка на риска. Старата директива бе с лайтмотив за изграждане на доверие, а новата насочва вниманието към повишаване мерките за киберустойчивост“, коментира Бисерка Радева.

По нейните думи директивата официално е  влязла в действие от октомври 2024 г., а в България, както и в редица други държави все още не е  транспонирана в местното законодателство. „Надяваме се до края на месеца този закон да бъде приет, защото той мина на първо четене в Народното събрание и след като влезе в сила ще текат срокове пред самите компетентни органи. Те трябва  да идентифицират субектите, които са важни по директивата и те трябва да бъдат уведомени. Трябва да се приеме методика и да се актуализира наредбата спрямо новите изисквания, а след това е задължително и спазването на новата директива“, разясни Бисерка Радева.

По време на обучителния семинар експертите демонстрираха разработената по Проекта дигитална платформа за национално и трансгранично сътрудничество за идентифициране на субектите от хранителния сектор и за анализ на риска. Те обърнаха внимание на нормативната база в киберсигурността и на съвременните рискове и заплахи.

По време на обучителната кампания по проект INFORB от МЕУ са организирали подобни семинари във Враца, София, Варна, Велико Търново и Пловдив. Освен това, от министерството са провели и онлайн обучение за организации от хранителния сектор със съдействието на Националното сдружение на общините в Република България и в партньорство с Френско-българската търговска и индустриална камара.

Община Казанлък започва изпълнението на проекти на стойност над 31 милиона лева по Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) „Устойчив социално-икономически растеж, подобрена инвестиционна среда и съхранение на идентичността на региона“. Това обяви пред журналисти кметът на общината Галина Стоянова. Безвъзмездната финансова помощ е над 24 милиона лева, а останалата сума е собствено съфинансиране. Дейностите са със срок на изпълнение от 36 месеца и се очаква да започнат в края на тази или в началото на следващата година. 

На пресконференцията присъстваха още председателят на Общинския съвет Николай Златанов, зам.-кметът по стратегическо планиране и проекти Аксения Тилева, както и началниците на отдели инж. Кънчо Христов, Мариела Цекова и Здравко Балевски. 

По думите на Стоянова сред най-важните проекти в концепцията е този за изграждане на подземна и надземна инфраструктура на Индустриална зона – Казанлък, като той е на стойност над милион и 700 хиляди лева. 

Друг важен проект на стойност почти 7 милиона лева е този за реконструкция и въвеждане на аварийни мерки за безопасност в монумента „Бузлуджа“, отбеляза кметът. Тя напомни, че в Казанлък се състоя референдум за управлението на паметника, което, според споразумение с Областна администрация (ОА) – Стара Загора, трябваше да бъде прехвърлено на общинската администрация именно с цел изпълнение на проекта от концепцията. „Областният управител отказа да изпълни споразумението и по тази причина съвместно с управляващия орган на програмата се намери възможност да се прехвърли отговорността за получаване на средствата и проектът да бъде одобрен“, обясни Стоянова. Той ще бъде изпълнен от партньорите от ОА и фондация „Проект Бузлуджа“. „Този проект е създаден по идея на нашия екип. Първата стъпка са аварийните дейности, след което трябва да бъде направена концепция за бъдещото му развитие и социализация, но е важно да се каже, че заслугата ще е на администрацията в Казанлък, която извървя дълъг път, за да стигне до финансирането на тези дейности и да защити един от най-сложните като собственост и като състояние обекти в страната“, заяви тя. 

Аксения Тилева напомни и за дейностите по останалите проекти в Концепцията. Сред тях са модернизиране и обновяване на материалната база и на оборудването на Техническия колеж, развитието на туристическия потенциал на язовир „Копринка“, както и на този в общините Павел баня и Мъглиж. В рамките на КИТИ ще бъдат извършени и дейности за енергийна ефективност в читалището в село Шейново и за обезопасяване на сградата на читалище „Светлина – 1861“ в Шипка. Друг важен инфраструктурен проект в Казанлък е вторият етап на обходния път на града, след като първият етап беше извършен със средства от държавни програми и от общинския бюджет. 

Тилева напомни още, че преди дни беше подадена и втора Концепция за интегрирани териториални инвестиции.