В живата връзка с нашия Господ Иисус Христос човек намира в пълнота истинската красота, мир, любов, свобода, хармония, радост – с една дума, така желаното блаженство – щастието. Това каза в интервю за БТА Ловчанският митрополит Гавриил, който днес навършва 75 години.

По думите му тази възраст е дар Божи за един човек, а за вярващите означава, че Господ им е дал още време за покаяние, тоест да се промениш, да ставаш все по-добър. „Така че още ми е дадено време да мога да се изправям, да ставам по-духовен и да мога да свърша още нещо от задълженията като духовник и митрополит, които църквата ми е възложила, с надеждата по-добре да се подготвя за вечността. Все пак и тук да оставя нещо полезно и добро”, каза владиката.

Той посочи, че първият човек, изиграл ключова роля в решението му да тръгне по духовния път, е епископ Партений, викарен епископ на българския патриарх Максим. А за да стане монах, най-голяма заслуга е имала неговата духовна схиигумения Мария. 

Най-големите вдъхновители в живота му освен тях са Питирим, митрополит на Волоколомска епархия, Русия, и професорът по Нов Завет в Московската духовна академия, отец Йоан Крестянкин, автор на много книги с поучения, съвети, писма, както и схиархимандрит Тимотей от Гръцката православна църква. „Господ ми даде такива велики хора, с помощта на чиито мъдри съвети и молитви съм решавал и лични, и епархийски проблеми”, посочи митрополит Гавриил. 

Той е вече почти четвърт век начело на Ловчанската епархия. За това време са ремонтирани над 50 църкви и манастири, от които около 35 по европроекти, което означава, че са извършени основни ремонти. Построени са и около 30 нови църкви. Най-големият е новият катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, строен в продължение на 12 години.

„Като дойдох, се стараех да въведа ред във всички манастири и църкви – да са такива хора там, че да не отблъскват християните, които идват, да няма никакви такива пороци. И в момента в някои манастири няма духовници, но има такива хора, които поддържат благочестие и християнска нравственост”, обясни архиереят.

Негова осъществена мечта е създаденото първото в страната училище (Основно училище „Св. Седмочисленици” в Ловеч – б.а.), което е под егидата на Българската православна църква – Ловчанска света митрополия. 

По думите на митрополита два храма в епархията се нуждаят от неотложни ремонти – „Успение Богородично” в квартал „Вароша”, в Ловеч, в който е служил Васил Левски като йеродякон Игнатий, и църквата „Архангел Михаил” в ловешкото село Горно Павликени. Изготвени са проекти, за средства за първия се кандидатства пред Министерството на културата, а за втория – пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. 

Построени са много нови църкви. Последната е в ловешкото село Йоглав, където е купена от Гърция готова църква. В Лакарево (част от троянското село Гумощник – б.а.) в момента се строи малка църква. В тетевенското село Малка Желязна днес се полага основен камък за църквата „Света Петка”, основите вече са изкопани.

„Съвсем схематично, това сме направили за тези 24 години, с Божията помощ и с помощта на хората. Но има още много да се прави”, посочи Ловчанският митрополит Гавриил.

Следва цялото интервю:

Ваше Високопреосвещенство, днес Вие навършвате 75 години. Какво означава да достигнете тази възраст – като духовник и човек?

– Тази възраст е дар Божи за един човек и за нас, вярващите, това означава, че Господ ни е дал още време за покаяние. А покаянието означава да се промениш, да ставаш все по-добър. Така че още ми е дадено време да мога да се изправям, да ставам по-духовен и да мога да свърша още нещо от задълженията като духовник и митрополит, които църквата ми е възложила, с надеждата по-добре да се подготвя за вечността. И все пак и тук да оставя нещо полезно и добро. Така че благодаря на Бога за това нещо, че ми е дал тази възможност да достигна тази възраст. 

Има ли събитие или човек, изиграли ключова роля в решението Ви да тръгнете по духовния път?

– Има, да. Първият човек, който ме обърна сериозно към църквата и към православието, беше блаженопочившият сега епископ Партений. Той беше викарен епископ на патриарх Максим. Беше много духовен човек, много интелигентен, много чист човек и аз тогава, като млад студент на 19 години, отидох при него да запитам, да се посъветвам. Тогава вече започнах да ставам църковен, да живея по църковному. Моят живот се измени изцяло. Намерих в своя живот истинска радост. А за да стана монах, най-голяма заслуга имаше моята духовна старица схиигумения Мария. Когато аз отидох в манастира „Света Петка”, тя беше вече на 77 години. Тя беше една подвижница на благочестието. По време на революцията ѝ се е наложило да напусне Съветския съюз. След това е живяла в Югославия, там е възстановила седем манастира. След това в Албания ѝ се е наложило да живее – там също създала манастир. През 1954 г. тя идва в България, защото в Съветския съюз са ѝ казали, че на тях не им трябват монахини. Тя възстановява манастира „Света Петка” в село Клисура, Банкя. Дядо Партений ме запозна с нея и тя стана моя духовна майка. Тя беше изключително мъдър и духовен човек. Нейна е заслугата да стана монах – видях примера на нейния свят живот, на молитва, на добродетели.

Така че това са хората, заради които всъщност аз съм станал духовник. 

Казахте, че вече сте били студент, когато сте се обърнали към епископ Партений. Какво Ви накара да предприемете тази стъпка?

– Аз търсех в живота смисъл – не го намирах. Това ме водеше до много униние, не можех да се преборя със своите немощи. Не разбирах как трябва да постъпвам. Отидох първо в църквата „Света Петка” в София, която е под земята. По време на комунизма много хора ходеха там, защото беше незабелязано. Питах един свещеник, той ми отговори – тия въпроси, които ми задаваш, за мен са сложни, иди при епископ Партений, той има днес приемен ден. Той – каза – е много вярващ и мъдър човек. Така за пръв път отидох и започнах вече да ходя при дядо Партений, да се изповядвам при него, да се съветвам.

Кои са Вашите най-големи вдъхновители в живота Ви?

– Моята духовна старица – да, тя е най-големият ми вдъхновител в живота. След това имах много духовен наставник и приятел – митрополит Питирим от Руската църква. Той беше много умен – беше преподавател по Нов Завет в Московската духовна академия. Освен това беше митрополит на Волоколомска епархия – много бедна епархия, която той възстановяваше. Хора казваха, че в такива села е ходил да служи, в които дори и по времето на руския император не е ходил архиерей – бедни, изоставени. 

След това отец Йоан Крестиянкин – един голям старец, голям подвижник, много негови книги излязоха – поучения, съвети, писма. 

След като си отидоха дядо Питирим и отец Йоан, аз се свързах със схиархимандрит Тимотей от Гръцката православна църква, манастир Параклито, близо до Атина, мъжки манастир. Превел е 40 тома подвижници на благочестието от руски на гръцки. Той също беше много голям старец и до края на неговия живот – 16 години, съм общувал с него.

Господ ми даде такива велики хора, с помощта на чиито мъдри съвети и молитви съм решавал и лични, и епархийски проблеми. 

Какво е основното послание на православната вяра, което хората най-често забравят в днешно време, и защо е важно християнските ценности да бъдат изучавани и в училище – една тема, която е много актуална в последните месеци?

– Господ е казал: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. А царството Божие се състои в плодовете на Светия Дух, които са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Като учим децата на тези добродетели, ние ще градим в тях красотата на Божия образ и там именно образованието е призвано да образова, да развива в детето Божия образ, по който е създадено от твореца. По този начин и образованието ще постигне своята основна задача – да осъществи духовно-нравственото възпитание на учениците. И това е една най-висша цел – да станат децата добри, честни, да станат истински родители, духовници или там, където ще работят. 

Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят дали да потърсят вярата?

– Има едно нещо, към което всички хора, без изключение, и особено младите се стремят и търсят да достигнат – това е щастието. Но за съжаление болшинството от хората бъркат щастието с удоволствието. И цял живот тичат след призрака на щастието, а душата им остава пуста, неудовлетворена и наранена от греха. Между щастието и удоволствието обаче няма знак за равенство. Затова бих казал на всички млади хора – нека човек се вгледа в себе си, да се вслуша в гласа на своята съвест, в най-дълбоките потребности на душата и да се замисли върху евангелските думи „Царството Божие вътре във вас е”. Именно вътре в себе си, в красотата на християнските добродетели, в живата връзка с нашия Господ Иисус Христос човек намира в пълнота истинската красота, мир, любов, свобода, хармония, радост – с една дума, така желаното блаженство – щастието. 

Ако не бяхте станали духовник, щяхте ли да практикувате професията на пътен инженер – Вие сте завършили Висшия институт по архитектура и строителство? Щяхте ли да строите автомагистрала „Хемус” например?

– В рода на моя баща, той е трънчанин, са били строители. И аз с голямо желание записах строителство, защото исках да работя като строителен инженер. Но когато тръгнах по духовния път, разбрах, че не мога да съвместявам едното и другото. Макар че аз цял живот съм строил. Където съм бил – в църкви, манастири, или сме ремонтирали, или сме строили нови. Така че това, което съм научил, ми е полезно. Но ако не бях тръгнал по духовния път или ако не бях стигнал до монашество, със сигурност щях да бъда инженер. Защо да не строя? Ще строя. И ще се старая да не се краде, като се строи магистрала. Един мой познат, голям бизнесмен, ми казва – аз не кандидатствам повече за строителство на пътищата, защото трябва да дам много ниска оферта, за да спечеля, и след това, за да ги изкарам тези пари, аз трябва да крада от магистралата.

Вие много пътувате, гледате ли с критично професионално око по пътищата?

– Гледам, да. Гледам със съжаление… Но има и хубави пътища.

Вече почти четвърт век Вие сте начело на Ловчанската епархия. Какво успяхте да свършите и какво още Ви се иска да направите за миряните тук?

– Ако говорим за строителство и ремонт, по приблизителни данни ние сме ремонтирали над 50 църкви и манастири, от които около 35 по европроекти, което означава големи, основни ремонти. Построили сме много нови – около 30, църкви. Най-големият е новият катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” в Ловеч, който 12 години строихме, но на места с десетки години са строили.

Трябва да кажа, че като дойдох, се стараех да въведа ред във всички манастири и църкви – да са такива хора там, че да не отблъскват християните, които идват, да няма никакви такива пороци. И в момента в някои манастири няма духовници, но има такива хора, които поддържат благочестие и християнска нравственост.

Това, което също успяхме, беше моя мечта – ние създадохме училище (Основно училище „Св. Седмочисленици” в Ловеч – б.а.) преди седем години. Първите четири години беше в старата митрополия, но за да го направим до седми клас, ни трябваше нова сграда. Отстъпиха ни бившия кожарски техникум в Ловеч за десет години, след това ще искаме за още. Мисля, че в момента това е най-хубавото училище, защото е новоремонтирано. Наложи се (на старите училища не го изискват) да направим външна стълба, която струва 60 хил. лв. Тя е за всеки случай – пожар или нещо друго. Преминахме миналата година в новата сграда, където вече може до седми клас децата да учат при нас. Слава богу, децата са радостни, родителите са доволни, учителите са доволни, ние сме доволни.

Това е първото в България училище, което е под егидата на Българската православна църква. Но то изпълнява програмата на Министерството на образованието и науката. При нас се изучава всичко и имаме много добри данни на изпитите, но се стараем да възпитаваме децата по християнски. Едното е свързано с другото – едно добре възпитано дете по-добре и учи. Като има съвест, то има съвест и към науката, и към родители, и към учители. Затова направихме училището, а не, както разправяха, че ще правим децата попове и калугери. Искаме да им дадем добро възпитание, а вече те да си изберат живота – кой по какъв път ще тръгне.

Като говорихме за църквите и манастирите, в момента има ли света обители в епархията, които да се нуждаят от ремонт, намират ли се средства? 

– Сега се заехме с църквата „Успение Богородично”, която е в квартал „Вароша”, в Ловеч. Тя е историческа църква – там е служил Васил Левски като йеродякон Игнатий. Досега по проекти не сме могли, защото Ловеч не е селски район, а проектите са само за селските райони. Но решихме, че трябва тази църква да се възстанови. Сега са изготвени проекти, те се намират в Министерството на културата и там ще кандидатстваме за средства. Преди време ни отпусна правителството едни средства, с тях частично ще ремонтираме и ще търсим още да довършим, за да възвърне своето достойнство тази историческа църква. 

След това е ред на църквата „Св. Архангел Михаил” в село Горно Павликени. Тя е прекрасна църква, правена е с камъни, но е в много лошо състояние – ако не се възстанови, ще падне. Проектите са направени и с тях ще кандидатстваме пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. 

Строим много нови църкви. Последната е в ловешкото село Йоглав – купихме от Гърция готова църква, за което митрополията и богати хора помогнаха. В Лакарево (част от троянското село Гумощник – б.а.) в момента се строи малка църква, много хубава. В тетевенското село Малка Желязна днес полагаме основен камък за църквата „Света Петка”, основите са изкопани.

Съвсем схематично, това сме направили за тези 24 години, с Божията помощ и с помощта на хората. Но има още много да се прави.

На финал – какво бихте си пожелали?

– Бих искал да мога да направя всичко най-добро и полезно за хората, които Господ ми е поверил в епархията. Да им помогна да станат по-добри християни, повече вярващи, повече да изпълняваме Божиите заповеди. И някога, дай Боже, Господ да ни приеме във вечността, и там да бъдем заедно с моите пасоми. Пожелавам на всички здраве и успех!