Различни са пътищата, по които човек може да достигне до Бога, каза в интервю за БТА иконографката Борислава Кацарова. „Пожелавам на повече хора да достигнат до него по красиви и щадящи пътища, така както мен иконата ме доведе до вярата, а красивото църковно пеене – в храма“, допълни тя.

Кацарова започва да рисува икони преди повече от 27 години, докато работи като учител по биология. Спомня си, че първата икона, която изработва, е на Свети Георги. Постепенно усвоява занаята, учи се на техника и бързина на работа. Казва, че не се определя като художник, въпреки че работи с бои и четки, занаятчийството също не ѝ дава пълнотата и удовлетвореността, които са ѝ необходими.

„Иконографите сме особен род хора, по-различни сме и от художниците, и от занаятчиите. При нас задължително условие, за да рисуваш икона, е да си вярващ – това е основното. Без да имаш вяра – истинска и искрена вяра в нашия Господ Иисус Христос, без дълбоко да повярваме, никакви икони не можем да си кажем, че рисуваме“, подчерта тя.

„Изобразявам светите ликове и нашия Господ Иисус Христос т.е. Твореца, а не творението. Всичко, което Той е сътворил – Слънце, Земя, растения и животни, е много красиво и художниците, вдъхновени от тази красота я пресъздават върху платната. А ние, иконографите, сме длъжни да пресъздадем по най-добрия начин, най-качествено по силите си, самия Творец – този който е създал цялата тази красота. Тогава усещането и пълнотата като чувство е незаменимо“, разказа Кацарова.

Трудно ми е да кажа дали съвременният човек разбира иконата така, както това са правили хората навремето, но смисълът на иконата е един – да бъде образ, който да пренесе нашата молитва, каза иконографката „Ние не се молим на дъската, не се молим на боите, а на светеца, който пренася нашата молитва и я пренася до Бога, за да получим отговорите, които търсим“, подчерта тя.

По думите на Кацарова единици иконографи са достигнали до понятието святост в изкуството, като например Андрей Рубльов, изобразил „Старозаветната Троица“. Това са свети неща, наистина богоизписани, сякаш рисувани не от човешка ръка, каза тя.

Днес, въпреки че е много търсена като иконограф, Кацарова все още приема за предизвикателство да изпише образите толкова добре, че хората да останат доволни и щастливи, когато получат иконата си. Надява се иконите ѝ да въздействат върху хората, така че те да се смирят, да бъдат по-отдадени на вярата, а оттам и отправените от тях молитви да бъдат по-действени. Най-голямо удовлетворение, обаче, ѝ носи работата за църкви и манастири, за които изработва както нови, така и преписи на стари и ценни икони, посочи иконографката.

Стилът ѝ е семпъл и разпознаваем, развива се във времето с все по-майсторско и детайлно оформление – особено на телесните части като лица и ръце. 

Специално за БТА Борислава Кацарова отвори ателието и дома си и разказа за технологията, по която се създава една икона. 

Тя е традиционна и включва принципи и правила, описани и съхранени в зографските наръчници (ерминии). Много важна е основата за иконата – необходимо е да се избере качествена, добре изсъхнала дървена основа.

Следва процес на т.нар. туткалосване, при който върху дъската се нанася смес от вода и желатин, така че да образува добра връзка между дървесината и следващите етапи, първият от които е залепване на платно от лен, отново със същия разтвор, разказа Кацарова. 

Работи се с бои на водна основа, но боята не може да се нанася директно върху самото дърво, необходимо е предварително грундиране. За около ден платното изсъхва и може да се премине към грундиране. Интересно е, че при приготвянето му се използват освен винервайс и желатин и жълтъчна емулсия, която му дава допълнителна еластичност. 

Нанасят се и се изглаждат последователно поне 10-15 слоя от грунда. След като грундът стане напълно сух, се шлайфа на ръка с различни видове шкурки, за да се оформи идеално гладка повърхност за рисуване.

С помощта на графит иконописката пренася контурите от оригиналното изображение върху грундираната дъска.

Кацарова използва както традиционни, така и модерни средства в работата си, експериментира, когато е необходимо. „Целта е една – да се получи максимално здраво, сполучливо и  красиво“, заяви тя. Голяма част от необходимите инструменти и пособия все още се изработват от естествени материали – еленска кожа, плат от конски косъм, лапка от козина на белка. Белтък от яйце, задължително домашно, и полимент, се използват за да се прилепят златните листчета при позлатяване на иконата.

„Поне в нашия край, иконографите когато правят позлата по този начин използват троянска сливова ракия, защото в нея има процент захарно съдържание, което допълнително прави така че лепливостта да се засили“, разказа иконописката.

След като поизсъхне, златото се обработва с гладък инструмент с накрайник от ахат, с който се полира златото до огледален блясък.

Перспективата в иконографията е обратна, а поставянето на цветовете при иконата започва от тъмно към светло, като постепенно започва т.нар. „разбелване“ – добавят се по-светли цветове в боята – бял или жълт във все по-малки участъци. Накрая се поставят т.нар. „бликове“ в образите на иконата, те са и израз на святост, задължителни са“, разказа Борислава Кацарова.

Важно в иконографията е човек да обича това, което прави и да подхожда с желание и смелост, заяви Кацарова. Ако подходът при рисуване на дрехите е по-скоро занаятчийски, то изписването на лицата изисква максимално съсредоточаване и внимание към детайла.

„Забелязала съм, че човек трябва да е много спокоен, а мислите му съвършено чисти, за да подходи към лицата. Това е задължително условие, иначе ръката сама прави неща, които после не можеш да поправиш. Затова изчаквам подходящия момент за лица и ръце, а през останалото време, аз го наричам занаят“, посочи иконографката.

Гърбът на иконата се обработва със специален лак, за да се запази дървото от вредни външни въздействия, допълни тя.

Кацарова е създател и на неделно училище в храма „Св. Архангел Михаил“ във Врабево. Преподава на сборна група от деца на различни възрасти, като освен основни понятия, свързани с християнството, опитва се да ги научи и на труд чрез различни дейности.

„Много е хубаво да се говори за православие и православни ценности, но е хубаво да ги прилагаме на практика, иначе няма никакъв смисъл. Да не съдим брата си, а да му прощаваме, да го обичаме. Учим децата как да се държат едно с друго и към възрастните, да си прощават едно на друго. Спокойно и кротко да се обръщат към Господ с молитва, защото какво иска Христос от нас – нашите сърца, да повярваме в него и да го обичаме. Направим ли го, спасението е възможно“, посочи Кацарова.

Младите иконописци съветва много да внимават какво си пожелават и ако решат да се захванат с иконография, да са готови на много лишения, труд и на спазването на един много истински, макар и банално звучащ призив – много, много работа и по малко приказки.

На 25 юли Борислава Кацарова ще подреди и изложба „Икони, картини и пана“ в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Врабево.