Парадоксално е, но сред младите хора се наблюдава липса на дигитални умения, каза пред БТА врачанинът Ивайло Йорданов, който работи в сферата на дигиталния маркетинг, по повод световния ден на младежките умения. Темата коментира и Никола Живков от Младежки дом – Враца, според когото немалка част от младежите нямат добра дигитална грамотност, дори и с най-разпространените програми от офис пакетите като Exel и Word. 

„Наблюдавам този процес от години и виждам парадокс – с навлизането на изкуствения интелект (AI) и новите технологии всичко е буквално на върха на пръста ни, но поради липса на базови умения в начини на изразяване и четене с разбиране, при младежите става все по-трудно да се научат да работят правилно с тези технологии. Поколението Gen Z (родени след 1997 година – бел. а.) има в пъти повече възможности от родителите си, но е демотивирано от заобикалящата го среда и смята, че всичко е лесно – ставаш влогър, инфлуенсър, купуваш крипто валута и няма нужда да работиш“, казва Йорданов. По думите му има липса на дигитални умения сред младите хора, но се наблюдава и липса на желание да работят и да градят кариера. Той е собственик на частна компания за дигитален маркетинг и уеб разработки, с клиенти в страната, САЩ и Европа. Фирмата провежда и редица обучения по темата с новите технологии. 

„Има стандартни правила и стъпки, през които човек трябва да премине, за да стане успешен. И нека не пропускаме и ролята на училището, където трябва да ни научат да четем с разбиране, да се изразяваме, да имаме достатъчен речников запас, да имаме критично мислене. Защото и най-модерният AI да използваш, ако не знаеш как да се изразяваш ясно и конкретно, няма да можеш и да работиш добре с технологията. Същото е и с човек на улицата – ако не го попиташ правилния въпрос, няма да имаш правилния отговор и именно тези умения за изразяване се придобиват от традиционната образователна система, която все повече се бойкотира от младежите“, каза Йорданов. 

Според него има тенденция към демотивация към образователния процес. Той разказа, че компанията му има клиенти в Съединените американски щати, където в образователната система е отпаднала традиционната диктовка с писане върху лист хартия. „Това е упражнение за мозъка, отпадайки реално се губят базови умения за изразяване, запомняне, осмисляне, разбиране“, смята Йорданов. Според него, за да се запазим като човечество и общество трябва да наблягаме на образованието, да усвояваме меки умения и така да вървим напред с технологиите. По думите му целта на училището не е да ни направи добри биолози и едновременно с това физици, химици, математици. Целта е да ни научи да учим, да запомняме, да намираме начин да се справим с много задачи едновременно – умения, които ни помагат в живота.

„Често и родителите имат вина, защото сегашното поколение е възпитавано от хора, за които „частен бизнес“ не е положителна величина. Всички сме чували израза „да му слугуваш на частника“. И идва ситуация, в която младежите, чакайки да започнат някаква „модерна“ работа, нито са развили дигитални умения, нито могат да продължат сами. Губят мотивация и желание. От друга страна възможността да си признаеш грешката и да поемеш нов път е трудна за по-младите хора. По лесно е поддържаш фалшив имидж в социалните мрежи. Те тепърва ще учат тези уроци“, казва Йорданов.  

Той даде пример от практиката си с млад човек, който е загубил работата си, като програмист заради AI. „Десет месеца този младеж е бил „в почивка“, защото фирмата го е съкратила и получава обезщетение. Дойде при мен и го попитах, защо именно в тези 10 месеца, в които AI се разви десетократно не се е усъвършенствал, а е „почивал“? И знаете ли, той ми отговори, че след като е можел да се възползва от обезщетението, защо трябва да работи. Ето пример за мислене, което не те води напред, защото в конкурентна среда ставаш неактуален само за два месеца, а камо ли за десет“, разказа Йорданов. 

Той преподава предприемачество на ученици и каза, че започва курса всеки път с въпроса “Кой е шефът?” Отваряме дискусия заради това, че е важно младежите отрано да разберат, че заедно, екипът постига резултати, а не един човек. И че всеки следва да полага усилия, да учи, да се развива, за да има добри резултати за всички“, казва Йорданов. 

Темата коментира и младежкият работник от Младежки център – Враца Никола Живков. Пред БТА той заяви, че немалка част от младежите нямат добра дигитална грамотност, дори и с най-разпространените програми от офис пакетите като Exel, Word. По думите му младите хора ползват дигитални инструменти, които са актуални, но не могат да ги свържат с конкретни работни задачи. Той даде пример, че работата с „Чат Джи Пи Ти“, често ги заблуждава, защото изкуственият интелект халюцинира. „Те работят на телефоните си, но не ползват компютър, лаптоп. Имат ниски базисни умения и не се надгражда, защото няма кой да им обясни. Лично на мен ми прави впечатление, че им е трудно дори един стандартен текст да подравнят или да подготвят едно официално писмо“, допълни Живков. Той каза, че Младежки център – Враца кани външни експерти и се организират срещи по темата, за да се повиши дигиталната грамотност и умения сред младежите. 
„Не са много хората, които се занимават с изкуствен интелект и младежка работа, а реалностите явно го налагат“, допълни Живков. 

Световният ден на младежките умения се отбелязва от 2015 г. по инициатива на Шри Ланка, като целта е да се информира международната общност за стратегическото значение на това младите хора да придобият умения за заетост, достойна работа и предприемачество, което ще им позволи да се реализират на пазара на труда, показва информаиция на отдел „Справочна“ към БТА. Темата на деня през 2025 г. е „Овластяването на младежите чрез изкуствен интелект и цифрови умения“, като целта е да се признае силата на младите хора като двигатели на промяната и да се ангажират правителствата да им предоставят възможност да използват изкуствен интелект и да изградят цифрови умения, за да се справят с днешните предизвикателства и да изградят по-мирно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. 
По данни на ООН около 450 милиона младежи – всеки седем от десет, са икономически неангажирани поради липса на адекватни умения, за да успеят на пазара на труда, 86 процента от студентите не се чувстват адекватно подготвени за работно място, оборудвано с изкуствен интелект, а 90 на сто от момичетата в юношеска възраст и младите жени в страните с ниски доходи са извън пазара на труда.

Над тридесет деца от Мизия са на посещение в българското село на книгите Челопек като част от лятната програма на Център за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР), каза за БТА директорът Емилия Киновска.

Тя разказа, че днес децата са посетили център „Книгини“, където са научили, че българското село на книгите Челопек е част от Международната организация на селата и градовете на книгите от 2019 година, гледали са филма във виртуална реалност с туристическите забележителности на Враца. 

„Децата са много впечатлени и ентусиазирани. В център „Книгини“ ни посрещнаха и разказаха за дейността си. Видяхме и къщата музей на баба Илийца в Челопек“, каза Киновска. По думите й това е първата екскурзия, част от лятната програма на ЦПРЛ. 

В партньорство с читалището в Мизия и Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) ЦПЛР провежда лятна академия за личностно развитие. В нея са включени редица занимания, в които участват между 50 и 100 деца всяка седмица.

Утре, 16 юли,  и в четвъртък са планирани работилници за пирография и глицеринови сапуни. „Миналата седмица се състоя лекция за безопасност на пътя като част от лятната академия, която започна в началото на юли и ще продължи до края на месец август“, добави Емилия Киновска. Тя каза, че в планираните мероприятия участват малчугани от населените места на общината, за които е осигурен транспорт. 

В програма са включени екскурзии до конната база и лавандуловото поле в Алтимир, тъкачницата в Софрониево, килийното училище в Бутан, паркове в Козлодуй, Оряхово и Кнежа и други интересни места от региона, добави Киновска. Как се прави скрежина, мелби, плодови салати, сандвичи, бисквитени бонбони, домашен сладолед, дърпана баница, мъфини се учат децата с помощта на лектори, които ЦПЛР – Мизия осигурява. 

Състезание с велосипеди, скачане с чували, подвижни игри са също част от летните занимания на центъра. „В частта изкуство сме предвидили за децата арт терапия – работа с природни материали, изработване на пана, оцветяване на камъчета, изделия от шишарки, бижута, изработка на дрехи от рециклирани материали“, добави Киновска. Рисуване на асфалт, прожекции на филми, изработване на гипсови фигури, оцветяване, декупаж, изработване на рамки за снимки са също част от планираните дейности. Програмата е предназначена за деца и ученици без ограничения във възрастта и информация за събитията се публикуват във фейсбук страницата на ЦПЛР – Мизия.

БТА припомня, че в цялата област Враца са подготвени летни занимания за деца.