Със своя заповед областният управител на Шумен Катя Иванова разпорежда допълнителни мерки в региона поради висока опасност от пожари в резултат на продължителното засушаване, екстремалните температури и наличието на вятър, съобщиха от пресцентъра на областната администрация.

В заповедта се посочва, че се забранява изцяло обработката на пасища и балирането на сено и слама ежедневно от 11:00 до 3:00 часа на територията на областта, считано от днес до второ нареждане. При обявен пожароопасен риск от високи температури, силен вятър и риск от бързоразвиващи се пожари в Шуменско, кметовете на населени места своевременно трябва да информират местното население, земеделски стопани и работници, пастири, пчелари, посетителите и работещите в горските територии и в съседство с тях. Кметовете на общини и кметства ще трябва да заострят вниманието на гражданите при извършването на дейности по почистване на пасища, ливади, горски територии и дворове в населените места, а при възникване на пожар – незабавно да уведомят компетентните органи на тел. 112, като посочат точния адрес на пожара, и при възможност да окажат съдействие за потушаването му. Необходимо е кметовете на общини да засилят контрола в земеделските земи за спазване на изискванията на Закона за опазване на земеделските земи, а именно – изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи.

Кметовете на общини, на кметства и кметските наместници, ръководителите на ведомства, собствениците на гори и земеделска земя ще трябва да осигуряват техника, с която да бъдат изграждани предпазни ивици и прегради (минерализовани ивици) срещу пожари, при настъпване на пожар, както и след неговото локализиране на земеделски земи, на необработваеми земеделски парцели и на съоръжения, попадащи или преминаващи в горски територии. По време на жътвената кампания земеделските производители трябва да използват земеделска техника, която отговаря на изискванията на производителя за безопасна експлоатация, и да осигурят пожаротехнически средства за първоначално гасене. Необходимо е стриктно да се спазват изискванията от наредбата за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи – житните култури да са разделени чрез пожарозащитни ивици от зелени култури. Кметовете на общини ще трябва също да информират местното население за задълженията и мерките по защита на горските територии от пожари, да създадат организация за участието на населението и създадените по смисъла на Закона за защита при бедствия доброволни формирования при гасенето на пожари в горските територии и земеделските земи, се разпорежда още в заповедта.

Предприети са превантивни мерки за недопускане на пожари при жътвената кампания в Шуменско. Кметът на Шумен проф. Христо Христов определи със своя заповед за пожароопасен сезон времето от 1 април до 31 октомври 2025 г.

Преди дни огнеборци спасиха от опожаряване фабрика за отпадъчни масла в с. Венец, Шуменско, както и 200 декара широколистна гора в землището на кв. „Кирково“ във Велики Преслав. Потушен бе и пожарът край хитринското село Развигорово, обхванал около 1700 декара. „Това е първи пожар с такъв мащаб от началото на летния сезон в Шуменска област, най-вероятно възникнал от човешка небрежност“, каза директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Шумен комисар Иван Иванов и призова гражданите да бъдат внимателни през летния пожароопасен сезон.  

Девет деца и осем възрастни вече чуват и разбират обкръжаващия ги свят след успешни операции, извършени от медицински екип с оператор началникът на отделението „Уши, нос, гърло“ в Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в Шумен д-р Красимир Бозов. В отделението за четири години са извършени 17 кохлеарни имплантации и четири с друг вид активен имплант по костен път. Това съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение. 

„Първата ни имплантация, първа по рода си и в Североизточна България, беше заедно с екипа на професорите Скаржински от Института по физиология и патология на слуха във Варшава. Те са едни от най-опитните в Европа и света, с над 400 такива интервенции в рамките на една година. За нас беше висока чест да работим с капацитети в тази област, разработили специална програма за присаждане на кохлеарни импланти. Първите ни пациенти бяха мъж на 40 години и дете на две години с напълно загубен слух, на които бяха поставени електронни устройства, за да чуват. Кохлеарните импланти спадат към групата на активните импланти, т.е използват външен източник на енергия, в случая – батерия. Поставят се на пациенти с много тежки загуби на слуха, в степени на практическа и пълна глухота, които не могат да бъдат компенсирани с традиционните слухови апарати“, отбелязва д-р Бозов, цитиран от пресцентъра на болницата. 

По думите му изключително важно, особено при децата, е последващата слухово речева рехабилитация и адаптация, което може да отнеме месеци работа под ръководството на слухово-речев рехабилитатор, като се извършва периодична настройка на процесора, ако е необходимо. Правилната работа на импланта се проверява чрез специален софтуер още на операционната маса. Периодично се проследява възприемането на звук и говор, както и разбираемост на речта, уточниха от пресцентъра на МБАЛ – Шумен.

„Удовлетворени сме, че помагаме основно на децата да развият говор и да се социализират като пълноценни граждани. За възрастните поставянето на импланти е възможност да се завърнат към света на звуците и да се ресоциализират“, обобщава д-р Бозов, цитиран в прессъобщението. 

Според публикувани неотдавна данни двама на хиляда души се нуждаят от поставяне на кохлеарен имплант, а от две до четири деца на хиляда се раждат с някаква степен на увреждане на слуха, допълниха от пресцентъра на болницата и припомниха, че операциите по поставяне на кохлеарни импланти са безплатни за здравноосигурените.

Със съдействието на ръководството на МБАЛ-Шумен в помощ на пациентите с поставен имплант от години работи специализиран кабинет за рехабилитация и настройки. Закупен е висококачествен микроскоп и инструментариум. Отделението „Уши, нос, гърло“ към шуменската болница е с най-високото ниво на компетентност – трето, съобщиха още от пресцентъра на лечебното заведение. 

На 3 юни министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов посети Многопрофилната болница за активно лечение в града. Повод за визитата му бе изпълнението на инвестиционната програма на лечебното заведение през 2024 г. Смятам, че българското здравеопазване е на едно изключително високо ниво, то е може би най-достъпното в Европа и разполага с кадрови потенциал, който може да реши всяка една лечебно-диагностична задача, каза пред журналисти в Шумен министър Кирилов.