В местността Хисарлъка над Кюстендил днес продължава фестивалът Хисарлъка Experience 2025. Той беше открит снощи от кмета на общината Огнян Атанасов.

„Този уикенд най-горещата парти точка не е на морето, а в Кюстендил. А това е благодарение само на вас“, обърна се към многобройната публика кметът Атанасов. Той посочи, че през тази година се навършват пет години от създаването на фестивала и по този повод подари торта на организаторите от Collective Crew по случай петия рожден ден.

Идеята на фестивала е да се превърне в празник на музиката, изкуството и природата. Той се провежда от 11 до 13 юли и обещава „магия под звездите и сред стените на средновековната крепост“. Музикалната вечер днес предвижда концерт на Владимир Ампов-Графа, Selector Stazz, ELEEZA и Heptagram.

През деня посетителите могат да разгледат арт инсталации и изложби от местни и гостуващи творци, като за децата има специална програма с творчески занимания и забавления. В дните на фестивала са организирани базар на изкуствата с ръчно изработени бижута и занаяти. Създадена е кулинарна зона с традиционни и модерни вкусове от региона.

До мястото на фестивала има осигурен транспорт на всеки 30 минути.

Фестивалът е с вход свободен и се организира от Collective Crew в партньорство със Сдружението по туризъм в Кюстендил и с подкрепата на Община Кюстендил.

Водещи специалисти с отговорност за здравето създадоха в Медицински център „Дорис клиникс“ преди няколко години проект за ранен скрининг с цел превенция и лечение на инсулт, инфаркт и други съдови заболявания. Според създателите на проекта – съдовият специалист и ангиолог проф. Лъчезар Гроздински и психиатрите доц. Емил Калудиев и д-р Мариам Калудиева, стресът и атеросклерозата имат ключова роля за развитието на животозастрашаващите заболявания инсулт, инфаркт, гангрена. От две години  проф. Лъчезар Гроздински приема пациенти и в Кюстендил, по веднъж месечно. 

Според специалистите хроничният стрес е много опасен и силно подценяван. Той оказва съществено влияние върху качеството на живот, а по отношение на съдовете е главен рисков фактор за развитие на атеросклероза – мозъчна, коронарна и периферна.

Атеросклерозата на съдовете е скрито и много коварно състояние. В риск са всички възрастови групи. А  българите са подложени на системен хроничен стрес и са на първо място в Европа по заболеваемост и смъртност от инсулт и инфаркт, сочат данните на медицинския център. Оттам посочват, че годишно у нас се регистрират 45 000-50 000 инсулта, което означава приблизително 4 000-4 200 месечно  или един на всеки 10 минути.  За периода 2015-2024 са регистрирани около 450 000-500 000 инсултни събития. Смъртните случаи са около 20 000-22 000 годишно, което формира 23% от всички смъртни случаи. На всеки час  и половина умира по един човек от инсулт, а 70% от пациентите умират в рамките на 1 година след инсулта.

В сравнение с Европа, българската смъртност от инсулт е четири пъти по-висока от средната за Европейския съюз (ЕС) и девет пъти по-висока от световната. Подобна на инсултите е ситуацията с инфарктите. Смъртността отново е по-висока от средната за ЕС. 

Специалистите на „Дорис клиникс“, са категорични, че единствено компетентна, високоспециализирана и навременна диагностика и лечение на атеросклерозата и стреса, могат да предпазят хората от животозастрашаващите съдови заболявания. Целта на проекта е с обединените усилия на ангиолози и психиатри да бъде запълнена огромната липса от правилна и навременна профилактика на животозастрашаващите състояния.

От две години проф. Гроздински извършва прегледи с еходоплер и в Кюстендил. Фондацията „Завета Йерусалим“ пък покрива две трети от разходите за комплексната еходоплерова диагностика за кюстендилци. Така те заплащат по 100 вместо 300 лева за прегледа.

„Идвам, в опита си да реализирам по-качествена диагностична и лечебна дейност на съдовите заболявания“, каза в интервю пред БТА проф. Гроздински. Той уточни, че под съдови заболявания се разбират периферни и каротидни мозъчно съдови заболявания, както и периферни съдови заболявания, причинени най-често от атеросклероза. Извършва се диагностициране и на разширени вени и венозна тромбоза, т.е. венозна патология.

„Всичко това, освен клиничният преглед, се реализира от  еходоплерова диагностика и с нея можем да се изкажем дали артериите на главата, корема и краката са засегнати или не от атеросклероза, в каква степен, дали са стеснени, запушени, и съответно на база на това се предприема медикаментозно или друг тип лечение“, посочи проф. Гроздински. Той разказа, че високоспециализираната еходоплерова диагностика открива в най-ранен стадий евентуалните увреждания, проблеми и рискове.

„Има голяма необходимост от ранен скрининг на тези заболявания, тъй като не диагностицирана атеросклероза обикновено се развива бавно, но усложненията се получават изведнъж, неочаквано и са тежки. Усложнението на едно атеросклеротично поражение на артериите може да бъде инсулт, инфаркт или периферна гангрена, които веднъж получени, се лекуват много по-трудно. Ако се сканират с еходоплера, има възможност да се профилактира или лекува преди възникване на тежко съдово усложнение. По същия начин е важно да се диагностицира венозната система, разширените вени, или прекарани венозни тромбози, с оглед на това да се профилактира развитие на хронична венозна недостатъчност или на тежки усложнения като белодробна емболия, която може да е смъртоносна“, разказа още проф. Гроздински.

Той посочи, че извършва прегледи в Кюстендил по веднъж месечно, като приема по около  15-20 човека. „Част от тях по-скоро си правят профилактика и нямат сериозни проблеми. Това, че хората започнаха да се интересуват от профилактика, е позитивно“, посочи той.  Друга част от пациентите обаче са с проблеми, които се насочват към съответното лечение, а малка част от тях – и към болнично.

„Много е важно да се откриват и превантират тежките атеросклеротични усложнения. Техника има, но тя е нищо без специалисти. Специалистите по еходоплер на съдове в България са  сравнително малко, а едно цялостно изследване се прави за около 10-15 минути“, посочва още специалистът.

„Най-ключовият момент за спирането на атеросклерозата, освен чрез профилактичните прегледи, не са лекарствата, а начинът на живот. Ако вие живеете в голям стрес, ако пушите, не се грижите за здравето си, ако животът ви не протича позитивно или сте нещастни, рискът да развиете сериозни заболявания е голям. Част от превенцията и лечението на тези заболявания е самият човек“, твърди проф. Гроздински. Той изтъкна, че ако човек живее пълноценно и позитивно, има шанс да живее по-дълго. 

„Щастието е субективна оценка, но понякога хората са безсмислено агресивни. Агресията към околните е нещо много негативно и уврежда повече агресивния човек, отколкото този, срещу когото е насочена агресията“, твърди съдовият специалист.

„Съдовата медицина, преди да се въведе ендоваскуларното лечение със стентове, се реализираше чрез съдова хирургия.  Трябва да ви кажа, че съдовата и сърдечната хирургия, въпреки че  се правят успешни операции, лечението с байпас като цяло е много неефективно и трудоемко. При ендоваскуларното лечение не се слагат байпаси – протези, а  се слага тази изкуствена пластинка, за да отвори стеснението или запушването на съда, за да стане той проходим. Това е невероятно постижение на съдовата медицина, което се реализира през последните 50-60 години“, коментира проф. Гроздински. Според него всякакви лаически изказвания, че така практика е лоша, са много некоректни. 

„Друг е въпросът, че медицината много се комерсиализира, но заради некоректно отношение едно на хиляда не може да обвиняваме 999 позитивни лечения. Аз съм привърженик на лечението със стентове, но това не е бъдещето““, коментира още той. По думите му бъдещето на съдовата медицина не е нито в хирургията, нито в стантирането. 

„Бъдещето е в това да не се допуска развитие на атеросклероза или ако се развива, тя да бъде атакувана с медикаменти и веднага да бъде блокирана. Това още не е постигнато. Нямаме ефективни медикаменти, които да атакуват атеросклерозата. Нито аспирина, нито клопидогрела, нито статините лекуват реално атеросклерозата. Те я задържат малко, предпазват от усложнения, но не я лекуват“, каза още проф. Гроздински.

Във връзка с челните места, заемани от страната ни по отношение на съдовите заболявания, професорът посочи, че България логично е на първите места, защото страната ни е на последно място по икономическо развитие, което предполага и първото ни място по здравни проблеми. 

„В Цюрих 20% от населението са милионери, в София, която е един милион души, ако 200 хиляди са милионери, а останалите живеят много добре, няма да имаме толкова инсулти и инфаркти, защото хората ще живеят качествено, казва още специалистът. Според наблюденията му обаче атеросклерозата не се е „подмладила“.

„Българинът живее по-дълго и съответно това увеличава честотата на атеросклеротичните заболявания. Това, че понякога млади хора получават такива болести, се дължи на по-интензивния живот, използването на наркотици. Убеден съм, че системното наркотично въздействие променя съдовете – кока, фентанил, всякакви комбинации – това уврежда и психиката, и нервите, и съдовете, както и вътрешните органи. За мен това е проблемът на младите хора, а не това, че ще хванат атеросклероза по-рано“, разказа още проф. Гроздински.

Съветът, който дава на всеки, независимо от пол и възраст е : „Живейте пълноценно. Не трябва да сме агресивни, а да правим добро. Не пушете и не употребявайте наркотици. Развивайте се духовно, а не „физически“ в разни спортни центрове, където по-скоро си увреждате  мускулите и тялото, отколкото да си подобрявате здравето. Развивайте се духовно и ако имате дори дребни оплаквания – ходете на лекар“, призова проф. Гроздински и допълни, че за превенция на съдовите заболявания след 50-годишна възраст трябва да се извършва задължително скрининг.