Операта „Цар Калоян“ е сложно, но много красиво произведение. Има части, в които няма българин, който да не остане съпричастен. Всичко в нея е впечатляващо. Тръгва по вените ни и я усещаме. Това каза режисьорът на постановката Вера Петрова в интервю за БТА преди премиерата на заглавието в Стара Загора.

Тя получава покана да режисира „Цар Калоян“ от директора на старозагорска опера Огнян Драганов. „Той си поставя целите стратегически. Освен обичайния репертоар, да се постави и българско заглавие е голяма смелост в днешно време. Да се обърнеш към Панчо Владигеров е проява на голяма културна мисъл“, коментира режисьорът.

Петрова подчерта, че реализацията на операта нямало да се случи, ако не е проведен и разговор с академик Пламен Карталов, който също е ангажиран лично. „Продуктът е едно прекрасно взаимодействие между Софийската опера и Държавна опера – Стара Загора. Ние търсихме сътрудничество през годините и сега това време дойде с едно историческо заглавие с големи изисквания“, посочи Петрова.

Тя припомни, че премиерата на „Цар Калоян“ в Стара Загора е през 1975 г. и се е смятала за една от най-добрите реализации въобще. „Това е факт, потвърден и от самия Панчо Владигеров. Като добавим представянето на операта през 90-те години на площада в София, когато академик Пламен Краталов я направи с огромен размах и фантастични декори – носим сериозна отговорност пред тези колоси, защото искаме да представим на публиката едно по-различно четене, което да представи друга гледна точка“, каза Вера Петрова.

Режисьорът разказва, че целият екип приема тази задача много сериозно и работи месеци наред върху цялостната концепция, която да свърже визуално музикалната и драматургичната част и същевременно да има перманентен ритъм. Проектът е изцяло старозагорски – костюми, декори – всичко се изработва наново. Цялостната визия е работа на Генадий Иванов – Гендони. Паралелно върви и работата с диригента Ивайло Кринчев по музикалната организация, която по думите на Петрова също е много тежка. „Цар Калоян е сложно произведение, но много красиво. С места, в които няма българин, който да не остане съпричастен. Всичко е впечатляващо. Тръгва по вените ни и я усещаме. Маестро Кринчев успя да направи една много компактна музикална структура, която да върви в постоянно действие – да няма забавяне или забързване“, подчерта режисьорът.

Вера Петрова обясни, че в цялата концепция е вплетена и една легенда, която е от славянските вярвания и е за трите сокола. Тя е свързана и с роман на Фани Попова – Мутафова, но е „червената нишка“, която разказва историята от личното аз до вътрешния мир на героя. „Надявам се, така да бъде схванато от публиката. Лично мен, както и целия екип ,ни вдъхнови самият цар Калоян, който е пример за човек постигнал непостижимото. Той прави сериозен избор в живота си и го довежда до край с пълната си лична отговорност. Това ще бъде и посланието на нашата концепция към всеки един българин – да поеме личната си отговорност“, отбеляза режисьорът.

„Надяваме се да ви убедим в нашия прочит, който е по-различен, по-камерен, по-съкровен. Всичко е едно голямо предизвикателство, а най-голямата отговорност е към поколенията, които създадоха най-значимите представления на българската опера. Другото предизвикателство са откритите пространства, но като последователи на академик Карталов не оставяме тази традиция забравена“, допълни Вера Петрова.

Успоредно с работата по реализацията на операта вървят дискусиите и със Силвия Томова, която е постановчик и хореограф. Тя създава жестикулациите на всеки артист, за да има изчистена форма, която да бъде ясна и достъпна в невербалния си аспект към публиката, обясни Петрова. По думите й целият театър работи на пълен оборот, а ролите също са изключително трудни. „Артистите са убедителни не само певчески, но и актьорски. Мисля, че те ще дадат всичко от себе си, за да проведат зрителя от началото до самия нееднозначен музикален финал, който ни е оставил Панчо Владигеров – с много въпроси без отговори. И ние държим да бъде така. „Червената нишка“ да отговаря на финала на операта“, каза режисьорът.

Петрова представи и самите артисти, които взимат участие в постановката. В централни роли са Кирил Манолов в образа на цар Калоян и Костадин Андреев, който е Балдуин в изключително трудна тенорова партия. „Прекрасна изненада за мен бе младият Борис Тасков, който се справя впечатляващо също в образа на латинския император на Константинопол. Другата роля, която е от огромно значение е на самата царица Мария. В нея влизат три разкошни артистки – Гергана Георгиева, Емилия Джурова и Елена Петрова. Тя е с огромна тежест – само от сопрани със сериозна вокална и музикална подготовка“, обясни режисьорът.

Тя отбеляза още една роля – тази на основния антагонист – Борил. „Ние сме засилили чисто художествено неговото присъствие. При него има художествена фикция, но сме се водили и от исторически факти. В голяма помощ бяха книгите на Пламен Павлов, който има огромни статии за този период през Средновековието. Оттам черпихме много вдъхновение, за да направим по-човечна цялата структура, която да говори на зрителя“, каза още Вера Петрова.

Хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева също са свършили фантастична работа, защото хоровата партия е много трудно написана, а е красива, смята режисьорът. Според Петрова хорът от 40 души трябва да звучи като 80. „Нивата на сценографията са разделени много красиво в огромно могъщо духовно присъствие в иконите и иконостасът на България. Легендата ще бъде прочетена с гласа на Стефка Минева, която за всички нас е колос на българската култура“, казва Вера Петрова.

По нейните думи либретото е много интересно и компактно, но не и лесно за работа, защото е върху основата на романа „Солунския чудотворец“ от Фани Попова – Мутафова. Написано е по молба на самия Панчо Владигеров, а писателката работи върху него заедно с Николай Лилиев. „Текстовете са много красиви и вървят страхотно с музиката. Вижда се къде точно Владигеров е получил вдъхновение“, смята режисьорът.

Според Вера Петрова българската опера има място на световната сцена, но за да е трайно и защитено България трябва преоткрие и представим своите заглавия пред света. „Трябва да вярваме в тях, защото те имат музикална и драматургична стойност. Вярата в нашето изкуство започва от самите нас. Трябва обаче и държавна политика, която да подкрепя такива проекти. Ако не инвестираме в това, то може да загубим цели поколения. Културата е най-големият дипломат в света. Тя решава много по-активно конфликтността“, коментира Петрова.

Тя се обърна и към целия екип на Държавна опера – Стара Загора, който отбеляза своя 100-годишен юбилей през миналата седмица. „Стара Загора има огромни традиции в оперното изкуство и не случайно е първата извънстолична опера. Дала е едни от най-големите певци, диригенти и режисьори на страната. Пожелавам Стара Загора да продължи да отстоява своите стойности, да държи духовността и светлината за години и векове напред“, каза Вера Петрова.

Операта „Цар Калоян“ ще бъде представена премиерно на 17 и 18 юли на Античния форум в Стара Загора, а на 25 юли ще гостува във Велико Търново за „Сцената на вековете“. На 20 август тя ще бъде представена и на сцената на брега на древния Севтополис на язовир „Копринка“.

В здравните и социални заведения за деца с проблеми най-важното нещо е персоналът. Това каза в интервю за БТА директорът на новооткрития Център за специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи в Казанлък д-р Ивелина Панова. Тя ръководи институция, насочена към грижа за деца с увреждания, в продължение на над 30 години и е категорична, че материалната база и условията могат да бъдат осигурени с много или с малко средства, но за да работиш с тези деца, трябва да притежаваш нещо, което не се купува – да ги обичаш. 

С изграждането на къщите в Казанлък поставихме точката на дългия процес по деинституционализация на децата с увреждания, каза д-р Панова, която от 1994 година е директор на бившия Дом за медико-социални грижи в местното село Бузовград. „Преди 31 години там заварих една тъжна картина – 121 тежко болни деца, в претъпкани помещения, облечени еднакво. Тогава започна и борбата за техния живот и благоденствие, за осигуряване на лекарства, на условия, но не на последно място – на правото да бъдат обичани“, посочи тя. Д-р Ивелина Панова обясни, че процесът по деинституционализация, който включва затварянето на подобни домове, се осъществява от държавата с идеята да бъде предоставено най-доброто място за живот на децата. В синхрон с този процес ние започнахме адаптация към новите условия, изпълнихме освободените пространства с нови практики и услуги, променихме коренно начинът на отглеждане на децата, като акцентът беше поставен върху това семейството да е основно, а специалистите да помагат, отбеляза тя.

За изминалите 31 години Домът в село Бузовград е претърпял много трансформации. През 2009 година към него е създаден Дневният център за деца с увреждания, който се е превърнал в ядро на сегашната дейност на екипа. Домът за медико-социални грижи е затворен окончателно през 2020 година, след което на негово място е създаден Център за комплексно обслужване за деца с увреждания. „Центърът е лечебно заведение, в което осъществяваме грижа за деца, които имат семейства, но са родени в риск. Ние ги рехабилитираме, обслужваме ги, произвеждаме здраве“, обясни д-р Ивелина Панова. Децата там са с различни по своята същност проблеми и аномалии. По думите ѝ в Центъра се работи много добре с деца с аутизъм. Имаме две групи от по десет деца, повечето от които с аутизъм, с които работим на принципа на комплексната услуга. „За тях се грижат психолог, ерготерапевт, логопеди, специални педагози и едни невероятни детегледачки и здравни асистенти, които не заменяме за нито един друг специалист в областта“, посочи д-р Панова. 

По думите ѝ двете нови къщи в Казанлък са завършили процеса на деинституционализация в региона. В момента там са настанени общо 16 деца с различни проблеми и заболявания, някои от които изключително тежки. Директорът отбеляза, че заслугата за построяването на Центъра е на Министерството на здравеопазването, като те са изградени по проекта „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания – 2“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

Д-р Ивелина Панова подчерта, че условията в къщите са чудесни, но по-важното е, че е осигурена възможността там да работят достатъчно специалисти въпреки кадровата криза в сектора. „Имаме 36 щатни бройки, за което съм изключително благодарна, защото тези деца изискват много грижа“, посочи тя. Директорът допълни, че голяма част от медицинските специалисти в Центъра са бивши служители на Дома в Бузовград, но в персонала има и нови хора, което съчетава опита с ентусиазма и дава много добри резултати. „В момента в страната материалната база почти навсякъде е великолепна. Според мен, като човек, който 31 години е тук, материалните условия могат почти винаги да бъдат създадени, дори да нямаш средства – можеш да приспособиш нещо и да се справиш“, обобщи д-р Ивелина Панова. Тя отбеляза, че един директор най-трудно се справя с намирането на персонал, защото са необходими хора, които са призвани за това. 

Два центъра за специализирани здравно-социални грижи за деца с увреждания и потребност от постоянна медицинска грижа бяха открити на официална церемония. Те са част от Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания в града.

„Откриваме т.нар. къщички, които представляват центрове за оказване на интегрирана медико-социална грижа за деца с увреждания, които изискват перманентно медицинско обслужване“, каза директорът на Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания д-р Живко Желязков. Той посочи, че къщичките са изградени в рамките на проекта на Министерството на здравеопазването „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания – 2“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. 

„Създаването на тези центрове е още едно потвърждение, че когато институциите, местната власт и общността работят заедно, можем да постигнем реална промяна в живота и на най-уязвимите. Министерството на здравеопазването развива последователна политика по деинституционализацията на грижата за деца с увреждания, благодарение на Оперативна програма „Региони в растеж“ бе реализиран проектът за изграждане на центровете“, каза по време на откриването Добромира Карева, заместник-министър на здравеопазването. Тя заяви, че именно такива центрове заменят институционалната среда с по-близка до семейния уют. Те са обзаведени функционално и комфортно с грижа към индивидуалностите на потребителите.

Сред прерязване на символичната лента за откриване на двата центъра, бяха засадени и малки дръвчета липа, която е символът на Стара Загора.

Капацитетът на двата центъра, които бяха открити, е по осем деца до 18 години. Персоналът, който се грижи за тях, е от 16 души, като включва осем медицински сестри и толкова детегледачки. Заместник-министър Карева посочи, че към момента няма недостиг на персонал за работа в центровете от този тип в цялата страна.

На церемонията по откриване на центровете присъстваха още областният управител д-р Неделчо Маринов, заместник-кметът на община Стара Загора Павлина Делчева, директорът на Регионалната здравна инспекция д-р Недялка Кабаджова, общественият посредник на община Стара Загора Иванка Сотирова и гости.

Проектът е с общ бюджет от 3 585 600,24 лв., от които над 3 милиона лева са европейски средства, а останалата част – национално съфинансиране. Целта е създаването на пет нови центъра, които да предложат качествена, дългосрочна и специализирана грижа за деца с тежки увреждания и високорисково поведение. В Стара Загора се изграждат два от тях, другите два са в Казанлък, а последният е в Кюстендил.