Тенис клуб „Смолян 2013“ организира летен детски лагер, съобщи за БТА треньорът Филип Згуров. Той каза, че подобен вид летни занимания се организират за първи път от спортния клуб.

Летният лагер започна днес и ще продължи до края на месец август. В него могат да се включат деца от шест до 18-годишна възраст, а групите не трябва да надвишават 15 деца. Идеята на клуба е през лятото да бъдат обхванати подрастващите да спортуват и да се забавляват.

Заниманията са целодневни и включват четене на книги, различни забавни игри, както и тенис тренировки.

Тенис клуб „Смолян 2013“ обучава деца и по програмата „Тенисът спорт за всички“, която се осъществява с помощта на Министерството на младежта и спорта и Българската федерация по тенис. В момента тренират 20 деца, добави.

На 25 март 2024 г. България официално подаде документи за включване на гайдата и гайдарството в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Кандидатурата на страната ни ще бъде разгледана този декември. Това съобщи Таня Марева – етнолог и член на редакционната колегия на списание „Живи наследства“ към Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в ЮНЕСКО – София, по време на представянето на юлския брой на списание „ЛИК“ в Националния пресклуб на БТА в Смолян. Гост на събитието беше и Никола Марковски – музикант, продуцент и организационен ръководител на най-многобройния гайдарски състав у нас – „101 каба гайди“.

Таня Марева подчерта, че Родопите са „планина на паметта“ и че едно от най-ценните и ревностно пазени наследства, предавано през поколенията, е именно гайдарството. Тя е била част от екипа, ръководен от доц. д-р Рангел Янков – директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив, подготвил досието за кандидатстването.

„Задачата ми беше да мотивирам колкото се може повече родопски гайдари да подкрепят с писмено съгласие това досие и да заявят готовност за участие в бъдещи мащабни проекти, свързани с опазването, предаването и популяризирането на гайдата като умение за свирене и направа. Беше голямо предизвикателство за кратко време да съберем цялата необходима документация“, посочи Марева. Досието вече е представено в Париж, публикувано е на сайта на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и е достъпно за експерти и всички заинтересовани.

В документа фигурират и личните съгласия, изразени пред камера, на Костадин Илчев – живо човешко съкровище на България и един от най-големите родопски гайдари, на Лазарин Кисьов – наследник на Апостол Кисьов, създател на оркестър „100 каба гайди“ и основоположник на организираното гайдарство у нас, както и на Петър Янев – гайдар, основател и председател на Българската национална гайдарска асоциация.

Според Никола Марковски гайдата има особено място не само в Родопите, но и в цяла България. „Каба гайдата е много близка до сърцата на хората и като звучене, и като емоция. Нека си пожелаем успех досието да бъде гласувано през декември. Ние като ревностни пазители на българската гайда неслучайно сме поставили рекорд, вписан в книгата на Гинес – 333 каба гайди. Никоя друга нация не е подобрила този рекорд, който беше записан през 2012 г. Днес, ако решим да се съберем, вероятно бихме събрали 444, а може би и 555 каба гайди“, допълни Марковски.

Той е един от над 130-те гайдари, които са подкрепили досието с писмено съгласие. По думите му включването на гайдарството в списъка на ЮНЕСКО е важно, за да се съхрани тази традиция като история и памет за идните поколения. „Гайдата е древен инструмент, свързан с миналото на много народи, но за България тя има особено място“, каза още Марковски.

Таня Марева добави, че гайдата носи силна идентичност на страната и включването ѝ в списъка ще отвори голяма ниша в туризма.

С премиера на канадския филм „Алманахът на Агата“ ще бъде открито петото издание на Международния документален „Родопи Филм Фест“ (RIFE) в Смолян, съобщи Михаела Люцканова – PR на събитието. Фестивалът ще се проведе от 10 до 13 юли, като градът ще посрещне над 50 заглавия от България и света.

Тазгодишното издание е посветено на темата „хранене“ – явление, което свързва хората и отразява културните, социалните и екологичните измерения на живота. Фестивалната програма проследява пътя на храната – от почвата, през чинията, до политическите решения. Част от филмите ще бъдат достъпни и онлайн чрез платформата Neterra.TV+, за да достигнат до публика в цялата страна.

В специалната селекция, посветена на храната, ще бъдат прожектирани 12 заглавия, сред които и българската премиера на грузинския филм „Боровинкови мечти“ на Елене Микаберидзе – сдържана хумористична история за двама братя с различни мечти и политически подтекст. „Перфектното ястие“ на Александрос Меркурис разглежда прехода от средиземноморската диета към съвременните навици за бързо хранене, излъчвайки радостта от храната и преоткриването на древната кулинарна мъдрост.

Програмата включва конкурсни филми от цял свят, с акцент върху продукции от Германия и Полша. Международно жури ще присъди награди в категориите за късометражни, среднометражни и пълнометражни документални филми.

В българския конкурс ще участват заглавия като „Училище за надежда“ на Яна Алексиева, „Неравноделната душа“ на София Стойчева, „Жестокият път“ на Деян Барарев, „Това беше 1965 г.“ на Лиса Мари Стойчев и други.