Обичаят „Сурова“, част от списъка на световното нематериално културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, е значимо явление. Това каза за БТА етнологът Цветана Манова, която от 1965 г. проучва самобитния народен празник, характерен за Средна Западна България. Тя е част и от екипа работил по вписването му в представителния списък на световната организация. Манова участва в представянето на юлския брой на списание ЛИК на БТА, озаглавен „България в ЮНЕСКО“.

Етнологът си спомня, че при подготовката на кандидатурата, броят на селата в Пернишка област, в които традицията е жива, са били малко над тридесет. Днес те вече са почти петдесет. Попълването на формуляра за кандидатстване пък е отнело няколко нощи, а заедно с Цветана Манова работи и колежката ѝ – гл. ас. д-р Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, както и други учени.

„Важно условие беше всеки от изпълнителите в сурвакарските групи да даде своето съгласие. Поискахме такова от тези тридесет и няколко села. То беше придружено от списък на участващите и техни подписи. Струваше ни се, че това ще ни затрудни най-много. Оказа се, че за няколко дни списъците бяха в ръцете ни, като се има предвид, че не всички, които изпълняват обичая, живеят в селата“, посочи Манова.

Във формуляра присъства и информация, отнасяща се до местните наименования на кандидатстващия елемент в различни селища от региона, географският му обхват, маскарадните персонажи, неговите социални и културни функции, и др.

Три години преди да стане част от представителния списък на ЮНЕСКО, обичаят „Сурова“ е вписан в националната система „Живите човешки съкровища“ на Министерство на културата.

„Сурвакарите се зарадваха от това вписване, защото и без друго знаеха, че са единствени в България с толкова богата духовност и интересен обичай. Когато влязохме три години по-късно в ЮНЕСКО, това им даде самочувствието на единствени на планетата хора – носители на нещо много ценно. То продължава и досега с увеличаване на броя на новите носители“, коментира етноложката.

Тя посочи, че днес се забелязва тенденция обичаят да се „събужда“ и в то селища, в които вече е бил почти изоставен или позабравен. Разказва, че повечето от селата в региона са с по няколко десетки постоянно живеещи жители. По време на празника „Сурова“ или при участие на маскарадни фестивали, тези населени места се представят със собствени групи, състоящи се от 50-60 души. Специалистът обяснява, че сурвакарите са свързани с даденото село, но живеят и работят извън него. Въпреки това те се завръщат в тези дни по родните си места, за да ги оживят и да усетят тръпката на хилядолетната традиция.

„Това е значимо явление, поддържащо живота на обичая и увеличаващо носителите му, които са няколко хиляди в Средна Западна България“, казва Манова.

Според нея „Сурова“ има и друга характерна особеност, която всеки може да установи.

„При нас има няколко хиляди носители на обичая и измежду тях няма две еднакви маски. Мисля, че в света няма друг такъв елемент от културата, в който да има такъв богат израз на традиционното народно изкуство“, твърди специалистът.

Манова разказва още, че в проучванията си по темата е установила, че в някои от селата в Пернишко обичаят е престанал да се отбелязва в началото на 90-те години на миналия век и възобновен отново в наши дни. Обяснява този процес с демографския срив и обезлюдяването на региона. Етноложката допълва, че въпреки това не може да се твърди със сигурност дали „Сурова“ е съществувала или не в дадено населено място. Според нея изводите в тази посока ще са некоректни, тъй като архивите в сферата на обичайната система са оскъдни и откъслечни.

Проект на подробен устройствен план за изграждане на укрепителна конструкция и подземен дренаж с цел предотвратяване на активно свлачище е сред точките за разглеждане на редовното заседание на Общински съвет – Перник. Дневният ред на сесията е публикуван на сайта на Съвета. 

Свлачището се намира на пътя Батановци – с. Ярджиловци – с. Витановци, се пояснява в докладната записка. Теренът, попадащ на територията на последното населено място, е обследван през последните години, като са констатирани нови деформации и разширение на регистрираните пукнатини по асфалтовата настилка. Преди повече от 15 години свлачището е укрепено. Заради обилното водонасищане на склона от дъждовете и снеговете, процесът отново е активизиран. 

На заседанието си днес общинските съветници трябва да дадат съгласието си и по въпроса дали Общината да стопанисва бившия Дом на металурга в пернишкия квартал „Изток“. В момента сградата, частна собственост, е в занемарено състояние. В началото на миналия месец е постъпило предложение от представител на фирма „Еврометал“ ООД, с което се предлага общинската администрация да придобие собствеността на поземления имот и сградата чрез закупуването им. Общата сума е 350 хил. лв., според експертна оценка на независим оценител.

По време на днешното си заседание съветниците ще гласуват и точки, свързани с излъчването на представители за съдебни заседатели в Окръжен съд – Перник, отдаване под наем на обекти общинска собственост, продажба на общински жилища на наематели, настанени по административен ред и др.

Община Перник ще придобие правото на собственост върху бившия „Дом на металурга“ в квартал „Изток“. Това реши на днешното си редовно заседание Общинският съвет.

В момента сградата, частна собственост, е в занемарено състояние. В началото на миналия месец е постъпило предложение от представител на фирма „Еврометал“ ООД, с което се предлага общинската администрация да придобие собствеността на поземления имот и сградата чрез закупуването им. Общата сума е 350 хил. лв., според експертна оценка на независим оценител.

„Дома на металурга“ е построен през 60-те години на миналия век. Дълги години зданието е изпълнявало функциите на културно средище, като в него са се помещавали читалище, кино, библиотека, голяма репетиционна зала и театрален салон с въртяща се сцена. Идеята е след закупуването ѝ тя да бъде реконструирана и възстановена за ползване.

Съветниците в Перник дадоха съгласие да се проведе и публично оповестен конкурс за отдаване под наем на помещения – общинска собственост. Същите са с обща площ от близо 320 квадратни метра и се намират в сградата на Двореца на културата в областния град. С решение от 28 юни 2024 г. помещенията бяха предоставени на фондация „Култура – Перник“. Със свое писмо от началото на този месец председателят на фондацията уведомява, че се отказва от ползването им поради невъзможност същите да бъдат отдавани под наем, с което ги връща на Общината. Помещенията ще бъдат отдадени за срок от пет години с цел – търговска дейност и организиране на културни прояви. 

Без възражения Общинският съвет прие и проект на подробен устройствен план за изграждане на укрепителна конструкция и подземен дренаж с цел предотвратяване на активно свлачище, намиращо се на пътя Батановци – с. Ярджиловци – с. Витановци. Теренът, попадащ на територията на последното населено място, е обследван през последните години, като са констатирани нови деформации и разширение на регистрираните пукнатини по асфалтовата настилка. Преди повече от 15 години свлачището е укрепено. Заради обилното водонасищане на склона от дъждовете и снеговете, процесът отново е активизиран. 

По време на редовното заседание беше приет и годишният финансов отчет на общинско дружество „Детско и ученическо хранене“ за изминалата година. В документа е посочено, че през 2024 г. дружеството е на печалба със 112 хил. лв. и без просрочени задължения към доставчици и кредитори.

Приети от съветниците бяха още докладни записки, отнасящи се откриване на процедура по определяне на съдебни заседатели в Окръжен съд – Перник, отдаване под наем на обекти – общинска собственост, продажба на общински жилища на наематели, настанени по административен ред и др.

Дадено беше съгласие Община Перник да кандидатства с концепция за Интегрирани териториални инвестиции, както и като партньор в процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Достъп до образование за всяко дете“ по програма „Образование“ 2021 – 2027 г. Бенефициенти по настоящата процедура са Регионалните управления на образованието в страната.