Човекът е една безкрайна ценност и заради хората си струват огромните усилия за създаване на фестивал като Jam on the river, каза в интервю за БТА маестро Йордан Камджалов. Аз самият управлявам няколко фестивала и знам, че усилията са колосални, подчерта той.

Повод за интервюто е предстоящо негово участие в рамките на международния музикален фестивал в троянското село Дебнево. На 2 август Плевенската филхармония, под диригентската палка на маестро Камджалов и със солисти Вероника Тодорова (акордеон) и Атанас Маринов (кларинет), ще представи пред публиката на Jam on the river спектакъла „Музикална магия 2“.

„Мисля, че музикалните фестивали са много важни средища. Места, в които могат да се случват неща извън институционалното пространство, и в които свободни артисти могат да показват и проявяват неща, които не сме учили в музикалните академии. Мисля, че точно това е нещото, което лично мен ме приобщава към подобни места и смятам, че те са с концептуално изпреварваща функция“, посочи той.

С колегите от Плевенска филхармония работя повече от 10 години, турнето ми „Музикална магия“ продължава вече четвърти сезон с тях и те будят у мен само възхищение и респект, разказа диригентът. Не знам колко такива колеги има в България – сега, при тези екстремни температури, оставят семействата и личните си проекти и идеи и тръгват като едни истински будители, правейки музика в десетки населени места.

„Истината е, че за мен тези турнета са едновременно и доста болезнени, и доста вдъхновяващи. За човек, който е живял толкова време извън България, и знае, че отдавна в цивилизования свят няма зали като нашите, това, което виждам, е много особено и много полярно“, каза Камджалов.

От една страна, 99 процента от залите, които ползваме, са на читалища, строени през царско време или комунизма. Влизаме в много зали, включително и в моя роден град Търговище, където от 30-40 години нищо не е променяно като сцени, съблекални, оборудване. В дълбочина виждаме дълбоката ограбеност, застиналост, дълбокия удар върху културата в пълния смисъл на думата, посочи той.

От друга страна, в тези ограбени зали идват едни също ограбени хора, но идват с целия си трепет и най-големия си респект към културата и изкуството, което правим. Това е не просто трогващо и зареждащо, но и задължаващо, защото има хора, които са дали от последните си пари, за да си купят билет за класически концерт, добави диригентът.

„Трябва да кажа, че аз сега опознавам в дълбочина моя народ. След всеки концерт се срещаме с хората поне още един час и там виждаме една друга България, за която по-малко се говори. Това, което казах за базата, е работа на държавата и там виждаме пълната ѝ абдикация, разбира се, с много малки изключения“, каза маестро Камджалов.

По думите му, ако фестивалът Jam on the river в Дебнево се разгледа в контекста на деструктивните, грабителски, апатични времена, в които живеем, то появата му е нещо изключително. Акордеонистката Вероника Тодорова, която е създател на фестивала и солист на „Музикална магия 2“, е пример за вдъхновител и двигател за случване на градивното в общия деструктивен контекст, каза той.

Камджалов подчерта, че вписването на класическата музика в контекста на подобен фестивал, обединяващ различни музикални жанрове, е съвсем естествено.

„То е заложено в нашия начин на мислене, тъй като сме интердисциплинарни творци на сцената. В програмата, която ще изпълним на фестивала, ще звучат четири стила – джаз, фолклор, класика и още нещо, което ще запазя в тайна. Идваме, за да дадем най-доброто, на което сме способни – най-докосващата, популярна и същевременно представена по нов начин музика. Интересуваме се от сърцата на нашата публика, а не от техните пол, възраст, религия, интересува ни да предадем посланията си чрез музиката и от въздействието ѝ върху тях“, посочи той.

Няма български град, в който публиката да не е на крака след наше изпълнение, което ми показва, че този народ, който казват, че е в апатия и криза, че способността му да се възхищава, да признава, да благодари, да приема чуждо вдъхновение, не е секнала по никакъв начин. Това е моята лична мисия на това турне – да дадем живот, надежда и поглед напред за хората, подчерта Камджалов.

За мен изпълнителите в много особен смисъл се делят на тези, които могат да боравят с творческата си свобода извън партитурата, и тези, които не могат. Това е едно много голямо разделение по отношение на качеството, спецификата и таланта на творците, заяви той.

Диригентът потвърди, че има моменти, когато излиза извън строгостта на партитурата и дава повече свобода на изпълнителите. Той разказа, че вярва, че всички големи композитори явно или тайно са мечтаели техните изпълнители да отидат извън партитурата и споделя тази мечта. „Публиката дори не знае кога сме отишли извън партитурата, но в момента, в който преминем отвъд нея, се променя и количеството и качеството на предадените информация и емоция“. 

„Всяка среща с публиката е огромно предизвикателство, защото носим отговорност в този свят, в който всеки ден някой умира, нещо се руши, някой лъже, да внесем други ценности. В този свят, в който хората просто си избутват животите, ти да тръгваш и да носиш, да подаряваш вдъхновение, това е предизвикателство и голямата задача“, подчерта Камджалов.

Дали изпълнението е на открито или на закрито, дали е класика или джаз, не е от значение, това са просто инструменти, за да се докоснем до душата на хората. Предизвикателство е да направим това на един нов за нас фестивал, пред една нова публика и смятаме, че ако сме абсолютно честни и подготвени, отворени към хората и себе си, ще можем да направим онова, за което сме дошли. Искаме да трогнем хората, да ги вдъхновим и да покажем, че този живот има смисъл. Искаме да направим концерт, за който публиката да си спомня 20 години, да оставим отпечатък, заяви диригентът.

По думите на Камджалов пред него предстои една много динамична творческа година с фокус и върху културата, и върху просветата. Той разказа, че е реализирал първия си в България майсторски клас по дирижиране, проведен е първият фестивал „Камджалов“. След лято, изпълнено с много събития в страната, ще се насочи към нов сезон, в който ще се състои втора „Вечер на българския талант“ пред храм – паметника „Св. Александър Невски“ в София. Имаме ново училище „Стремеж“ в София с разширено изучаване на музика и математика, продължава трети сезон на „Академия за човека“.  През ноември ще бъде възстановен поради големия интерес спектакълът „Дързост“ на Музикална лаборатория за човека.

„Злоядо дете“ е етикет от родителите. Все повече деца имат проблеми с храненето поради много причини – неврологични, механични, функционални, ортодонтски, естетични, поведенчески, сензорни, орофациални. Това каза в интервю за БТА логопедът и хранителен терапевт Павлина Петрова. 

Тя обясни, че родителите неволно неглижират процеса на хранене. „Това става, докато децата гледат телевизия, телефона, докато са в колата или в детската количка. Оттам се получават поведенчески проблеми, които водят до отказа децата да се хранят в детските градини и в яслите“, обясни Петрова. 

Според нея друг проблем е използването на неправилните средства за хранене. Има множество бебешки продукти на пазара – биберони, шишета, които са в помощ на родителите, но вредят на децата. Те водят до нарушения във физиологията на движенията на мускулите и тяхната координация и от там нарушават самите механизми на хранене.

„Впоследствие детето не сучи функционално, задържат се рефлекси, нарушава се функцията на лицевите мускули. Късното или прекалено ранното захранване също е причина за нарушения в храненето и хранителните механизми“, каза още специалистът. 

По думите й хранителните терапевти не са диетолози, не изписват лекарства. Те са специалисти, които се занимават с нарушенията, свързани с храненето и механизмите на хранене. 

„Част от тях са: отказ от кърмене, отказ от приемане на определени групи храни, трудности с гълтане и дъвчене, захранване след хранене със сонда, захранване на деца с цепнатини на устната и/или небцето, поставяне на ортодонтски апарати, захранване след инсулт, следоперативни интервенции в устната кухина, нарушения на оралната моторика, както и атрезия – скъсен хранопровод“, обясни още специалистът.

Според Петрова преди терапията трябва да се направи цялостна диагностика на детето – обследва се двигателното и езиково развитие, начина на хранене, кога и какво яде. 

„След това се назначава терапията според случая – водна, орално-моторна, криотерапия, миофункционална, хранителна и други“, каза още терапевтът. Тя посочи, че когато са по-малки децата, родителят има основна роля в терапията.

„Все още има родители, но и специалисти, които не знаят, че има хранителни терапевти. С времето това се променя и медицинските специалисти започват да се доверяват на тези терапевти“, каза още Петрова. Според нея „злоядо дете“ е етикет от родителите. По думите й има много причини детето да не иска да яде определени храни. Те могат да бъдат сензорни, поведенчески или неповеденчески.

„Например, когато малко детето е с родителите си по време на вечеря, иска да опита от общата храна, но те не му дават. След година му предлагат, но то не иска, защото си казва: „ти досега не ми даваше, сега ми даваш, но аз не искам“, посочи Петрова.

Тя даде пример и с дете с отворена захапка, при което има нарушения във функцията на езика. В този случай, първо трябва да се оправят нарушените механизми на езика и чак след това да му бъдат сложени експандери. Тук е много важна съвместната работа на ортодонта с хранителния терапевт. Защото, ако ортодонтът сложи експандери и не се обърне внимание на функцията на езика, след махането на апаратчето, езикът ще продължи да бута зъбите и захапката пак ще се отвори.

По думите й друга причина за проблем с храненето е начинът на отглеждане на детето.

„Ако проблемът е медицински или функционален: не може да дъвче и затова не яде твърди храни, има сензорни проблеми в устната кухина и т. н. може да се оправи. Ако проблемът е в родителите, можем да дадем само насоки. Защото храненето е социална комуникация“, каза още Петрова. 

Тя съветва родителите, че е хубаво в периода на захранване да оставят децата си да бъркат в храната, да я пипат и да цапат.

„Важна е работата на родителите в терапията. В кабинета детето може да се научи да дъвчи, но вкъщи да не иска и да продължава да си пие млякото. За да се промени храненето изцяло, родителят трябва да бъде обучен. Важно е първо той да се довери на хранителния терапевт и след това вече е връзката на терапевта с детето“, каза Петрова. 

По думите й проблемите с храненето могат да доведат до затруднения с говоренето, защо се извършват от едни и същи органи и системи. Когато имаме нарушена функция на мускулите, е налице нарушено хранене, а това води и до нарушено говорене.

„Нарушенията на храненето не влияе на проговарянето на детето, а на това дали ще произнасят правилно звуковете, т.е. позиционирането на езика. Например, дете с инфантилно гълтане езикът му се движи само напред и назад. В този случай може да има нарушения в звуковете, които се учленяват горе на алвеолите, а съскавите и шушкавите най-вероятно ще са междузъбни“, каза още Петрова.

Тя обясни, че ако не дъвчи храната, а я гълта, ще се появят и стомашно-чревни проблеми или ако яде само хляб, то няма да получи необходимите вещества и мозъкът няма откъде да се храни.

Специалистът посочи, че хранителните терапевти познават видовете храни (медицински и не медицински) и могат да определят енергийния баланс, т.е. нужните хранителните вещества за даден пациент. Познават цялостното детско развитие и етапите, през които то преминава.

Петрова каза още, че броят на хранителните терапевти в България е много малък, като основно са в големите градове. Самата тя е единствена за няколко области.