Археолози сравняват храма на Понтийската майка на боговете Кибела с Помпей, тъй като и той е бил затрупан от природен катаклизъм
Главата на Посейдон и скулптура на Понтийската майка на боговете – Кибела е изпратил Исторически музей – Балчик за изложбата „По вълните на Черно море през вековете“, която е позиционирана в зала „Сегюр“ в централата на ЮНЕСКО в Париж. Събитието е част от културната програма на България по време на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и събира на едно място знакови археологически артефакти, представящи богатото културно наследство на Черноморието.
Артефактите са открити при разкопки в Балчик на храма на Понтийската майка на боговете.
„Храмът беше открит през 2007 година съвсем случайно при изкопни работи за строежа на един хотел. От месец май 2007 до края на 2008 година, заедно с колегите от Регионален исторически музей – д-р Игор Лазаренко и Елина Мирчева, създадохме екип и започнахме археологическите проучвания. Първоначално мислехме, че това е сметището на античния град, по данни на тогавашния археолог Марин Димитров. На третия ден стигнахме до подовото ниво. Тогава стана ясно, че това е античен храм с изключително много находки. Храмът беше открит запазен така, както е съществувал, с натрупани едни върху други и епиграфски паметници, и скулптурни изображения, и фрагменти от архитектурата на храма. Беше много богат на паметници и с културни ценности“, разказа за БТА директорът на Исторически музей – Балчик Радостина Енчева.
Енчева допълни, че археолозите сравняват храма на богинята Кибела с Помпей, тъй като и храмът е бил затрупан след природен катаклизъм. „Едно земетресение в центъра на морето, което предизвиква една вълна като цунами и залива тогава Дионисополис, или Балчик, Одесос – Варна и Афродизион, който е дъщерен град на Дионисополис, в посока Тузлата или Каварна, и оттогава той прекратява съществуването си. Тази вълна, която се оттегля след това, предизвиква свлачище и затрупва. Археолозите сравняват храма с Помпей заради това, че един природен катаклизъм го запечатва за толкова време и ние го откриваме непокътнат“, допълни Енчева. Тя каза също, че първоначално идеята е била, че храмът е бил разрушен през 4 в. сл. Хр. от християните, заедно с всички езически храмове.
Това, че е бил запечатан, всъщност го прави ценен, защото храмът на Понтийската майка на боговете като архитектура е много запазен. „Той представлява пронаос (преддверие) и наос – същинската част, където са извършвани всички ритуали, с четири стъпала от входа, който е от южната страна, откъм морето. Около източната и западната стена открихме пейки с дължина по 3,5 метра. Намерихме над 30 епиграфски паметника, които вече са разчетени от д-р Николай Шаранков и е публикувал този си труд. Намерихме и над 20 скулптурни изображения на майката на боговете Кибела“, каза още директорът на музея в Балчик.
Радостина Енчева посочи, че в епиграфските паметници няма името Кибела. „Там е записано като Майката на боговете, или Понтийската майка на боговете, или Чистата майка. Като иконография, като изображение, тя е величествена – седнала на трон с тимпанчето или тъпанчето, което е свързано с култа към богинята, с лъва, което е нейното свещено животно и или е винаги в скута ѝ, или отстрани на трона. Така че ние даваме огромна ценна информация за езическите храмове. Такива храмове няма открити на Балканите, пък и в света – толкова добре запазен храм на богинята с епиграфски паметници“, каза Енчева.
Храмът на Понтийската майка на боговете е строен 280–260 година преди Христа и е съществувал до 4 в. сл. Хр., до първата му четвърт. „Това са около 700 години. Имаме по-ранни паметници или културни ценности и по-късни. Най-късният – това е една колона с надпис на император Лициний на латински, където се казва, че император Лициний дарява една сребърна статуя на храма посредством своя управител на Скития, а най-ранният епиграфски паметник е от 3 в. пр. Хр.“, посочи още Енчева.
Майката на боговете Кибела е трако-фригийска богиня, а самият култ към майката изобщо, и на майката като начало на живота, като създаване, е още от праисторията.
Радостина Енчева посочи също, че хората проявяват голям интерес към храма. „Много българи, гърци и румънци искат да го разгледат, да видят какво е открито. Целенасочено търсят храма на Кибела. За съжаление това, което до този момент аз мога да предложа за разглеждане, е единствено това, което е в Историческия музей, в трета зала. Минали са находките реставрация и консервация, но самата архитектура и самият храм се намира в частен имот и до този момент все още не е адаптиран и не е реставриран, не е консервиран, не е подготвен за посещения като туристически обект, какъвто заслужава да бъде“, посочи още Радостина Енчева. Тя допълни, че има вече подписана декларация от участниците в 63-ата Национална археологическа конференция, която се проведе в Балчик в края на май, за спасяване на археологическия паметник „Храм на Понтийската майка на боговете – Кибела от Дионисополис“.
Радостина Енчева подари на БТА – Добрич каталога „По вълните на Черно море през вековете“, в който също са представени главата на Посейдон и скулптура на Понтийската майка на боговете – Кибела.
/ХК/
Последни коментари